Архив - от 1 до 15 ноември

Сухопътни войски представят въоръжение, бойна техника и военната професия по повод бойния си празник

Военни формирования от състава на Сухопътните войски ще проведат Ден на отворени врати по повод честването на бойния си празник 19 ноември. Тази година се навършват 138 години от Сръбско-българската война (1885 г.) и боевете при Сливница – първата голяма победа на младата българска войска, с която е защитено Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Общо 13 военни формирования отварят врати за посетители на 17 ноември, петък, между 10.00 и 16.00 ч. Посетителите ще могат да видят статичен показ на въоръжение, бойна техника, войсково оборудване, а военнослужещите ще представят военната професия и задачите, които изпълняват.
61-ва Стрямска механизирана бригада ще проведе отворени врати в районите на формированието в Казанлък и Карлово. В програмата са включени посещение на „Стая на бойната слава“ и статичен показ на въоръжение, бойна техника и войсково оборудване.
В Стара Загора командването и личният състав на 2-ра Тунджанска механизирана бригада организират показ на въоръжение, техника и екипировка на алеята до сградата на общината в парк „Пети октомври”. От 12.00 часа до фонтаните в Градската градина музикален поздрав ще отправи Военният духов оркестър на бригадата.
На Учебен полигон „Корен“ в Област Хасково вратите на военното формирование ще бъдат отворени за обществеността от 09.00 ч. Поканени са жители и гости на Хасково, командири на формированието през годините, кметове на населени места, намиращи се до полигона, ученици от ОУ „Св.Св. Кирил и Методи“ с. Малево и от ПГДС „Цар Иван Асен II“ Хасково. На специално развърнати места посетителите ще могат да видят отблизо част от въоръжението, техниката и полигонното оборудване, които се използват по време на учения и стрелби на учебен полигон „Корен“. От 11.00 ч. желаещите ще имат възможност за стрелба с пистолет „Макаров“ и автомат „Клашников“ на стрелковото стрелбище на полигона.
В Сливен в Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) освен демонстрации на техника и въоръжение, посетителите ще могат да разгледат музея на формированието и експозицията на бронирана техника. Ден по-рано, на 16 ноември, Военният духов оркестър на ЦПС ще изнесе празничен концерт от 14.30 ч. в Градската градина. Под диригентството на капитан Калин Гемеджиев оркестърът ще изпълни маршове, хора и любими музикални произведения.
В Благоевград военнослужещите от 3-то бригадно командване ще покажат въоръжение, бойна техника и войсково оборудване. Атракция ще бъде занятието по огнева подготовка - стрелба с пневматично оръжие, както и динамичен показ на тема: „Действия на пеши патрул в градска среда“. Ще има показ на музейни образци, знамена и униформи от Регионален исторически музей в Благоевград.
Ден на отворените врати ще се проведе още във военните формирования: 5-то бригадно командване – Плевен; 101-ви алпийски полк - Смолян; 4-и артилерийски полк – Асеновград; 55-и инженерен полк – Белене; 1-ви разузнавателен батальон – Свобода; 38-ми батальон за ЯХБЗиЕ – Мусачево; 59-и батальон за ЯХБЗиЕ – Горна Оряховица; 78-ми батальон за осигуряване – София.
Заповядайте!
Източник: https://www.mod.bg/

National Review: Путин стана символ на възраждането на обсадената, но горда и крепнеща Русия

"Има ли Путин, има и Русия! Няма Путин, няма Русия!“ Това заяви първият заместник-началник на администрацията на Владимир Путин Вячеслав Володин. Грубо ласкателство, разбира се — и доста печелившо за Володин, който две години по-късно става председател на Думата.
Но истината е, че голяма част от днешна Русия е Путин. Максимата на Ралф Уолдо Емерсън, че няма история, а само биография, капсулира историята на Русия от 2000 г. насам. Голяма част от написаното по темата се фокусира тясно върху Кремъл, с малко, ако изобщо има, внимание върху основите на режима на Путин.
Полученият образ е този на автокрация, поддържана единствено от пропаганда, подкупи, политическа манипулация и репресии. Това е опасно прекалено опростяване, защото силно подценява способността на Путин да повлияе и мобилизира своите сънародници.
Той безмилостно е формирал националната идентичност: как руснаците виждат себе си, своята страна и своята история. Той прекрои и събуди легитимиращата митология на страната – и я разгърна по начини, които се оказаха приятни за десетки милиони граждани на Русия.........Прочети още

Чехия и Полша засилват продажбите на оръжие за африканските страни

Компаниите от военно-промишления комплекс от Полша и Чехия засилват сътрудничеството с африканските правителства и сключват нови договори с тях за доставка на оръжия и военно оборудване, както и за тяхната поддръжка, съобщава Reuters, позовавайки се на източници.
"Африканските пазари са най-добрите нови пазари в сектора, защото те все още използват съветско оборудване, но искат да го модернизират със западни технологии", каза му ръководителят на Чешката асоциация на индустрията за отбрана и сигурност.
Според събеседници на Reuters от компании от полския военно-промишлен комплекс, представители на въоръжените сили на африканските страни проявяват „повишен интерес“ към полските продукти. Това се отразява в увеличаването на броя на участниците от Африка на оръжейни изложения в републиката и активизирането на преговорите за доставки на оръжие през последната година.
Reuters също така твърди, че повишената активност на компании от централноевропейски страни на африканските оръжейни пазари може да бъде свързана и с „намаляване на вниманието на Русия към износа на оръжия за континента“ на фона на специална операция в Украйна.
Според Reuters, Чехия е доставила на 10 африкански страни оръжия и оборудване на стойност 32 милиона евро през 2022 г.
Източник: https://trud.bg/

Исторически календар

На 15 ноември 1872 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Русев (1872 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1892) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1900). Служи в 7-и пехотен преславски полк (1892 – 1897) и Оперативната секция в Щаба на армията (1900 – 1901). Заема последователно длъжностите редактор на военните издания (1902 – 1903), началник-щаб на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1904 – 1907), командир на дружина в 33-и пехотен свищовски полк (1907 – 1908), началник на мобилизационната част във Военното министерство (1908 – 1909), началник на Школата за запасни офицери (1910 – 1912).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 8-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 2-ра армия (1914 – 1916) и командир на 7-а (1916 – 1917) и 2-ра пехотна дивизия (1917 – 1918).
На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Главен директор на Трудова повинност (1920 – 1921) и един от главните организатори на военния преврат през 1923 г. От 1923 до 1926 г. е министър на вътрешните работи.
Осъден от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940 – 1944) и разстрелян на 1 февруари. С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд се признава за невинен. Автор на „Движение напред на пехотния взвод“ (1914), „Добро поле и 2-ра пехотна тракийска дивизия“ (1921), „Осма пехотна тунджанска дивизия“ (1921) във войната срещу турците 1912 – 1913“ (1923), „Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г. Кн. І-ІІ“ (1928). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Междусъюзническата война

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети  още

113 години от първия полет на самолет над България

Преди 113 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.
Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.
Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.
За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).
Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.
На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.
На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.
Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.
Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.
Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.

Нa този ден през 1988 г. полита совалката "Буран"

На 15 ноември 1988 г. в СССР се осъществява единственият полет на безпилотната космическата совалка "Буран".
Корабът е изведен в орбита с помощта на ракета-носител "Енергия". Живото-поддържаща система не е поставена, нито е инсталиран софтуер, с който да функционират компютрите.
"Буран" обикаля Земята два пъти за 206 минутен полет. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума "Байконур", където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място.
След разпадането на СССР проектът „Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план е трябвало да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които са построени само два, а третият е недостроен. Първият кораб е единственият летял в Космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.
Вторият кораб се намира в Казахстан на космодрума "Байконур" и се явява собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97%. Третият кораб е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия. - Още за „Буран“

Myśl Polska: Как руският генерал Романчук провали контраофанзивата на ВСУ

Провалът на лятната украинска контраофанзива се дължи основно на руския генерал-полковник Александър Романчук, пише Myśl Polska. Именно той пръв осуети плановете на Киев в Запорожието. Неговата тактика подлуди командването на украинските въоръжени сили и ги накара да вкарат украинските войски в капан край Работино.
Безспорният провал на поредица от разнородни настъпателни операции, наричани заедно "голямото пролетно-лятно настъпление на украинската армия", има няколко "бащи" от страна на победоносната руска армия. Един от основните е генерал-полковник Александър Романчук.
Генерал Романчук е началник на Общовойсковата академия на въоръжените сили на Руската федерация, която е носител на орден "Жуков". Академията е създадена през 2008 г. в резултат на сливането на общовойсковата академия "Фрунзе" и академията на бронетанковите войски "Малиновски".
През лятото на 2023 г. на Запорожката дъга възникна трудна ситуация: в навечерието на предстоящото, отдавна планирано, широкомащабно настъпление на украинските въоръжени сили с използване на голям брой оръжия на НАТО, командирът на групата "Восток" ген. Романчук беше натоварен със задачата да определи главното направление на атаката на противника. Романчук с помощта на данни от военното разузнаване изпълни задачата успешно.
Малко преди украинския удар на 4 юни 2023 г. Романчук правилно определи намеренията на украинския Генерален щаб и консултантите от командването на НАТО и подсили руските войски на главното направление на украинското настъпление, в така нареченото Орехово-Токмакско оперативно направление.
Романчук реши да провокира врага. Любимата му тактика е "огнева въртележка", тоест непрекъснати, тормозещи противника удари с честота до 10 изстрела в минута върху голяма площ, за да насърчи врага да контраатакува и да разкрие позициите си.
На 8 юни командването на украинските въоръжени сили си изтърва нервите. То хвърля главните сили на 9-ти армейски корпус (33-та и 47-ма отделни механизирани бригади, оборудвани с танкове "Леопард" и бойни машини на пехотата "Брадли") в битката за село Работино, което попада в подготвения от руснаците капан.
Украинците, които възнамеряваха да задушат и ликвидират артилерията и танковете на руските въоръжени сили, пристигнаха в Малая Токмачка, където бяха унищожени в обширни минни полета от огъня на руски противотанкови ракети, танкове и оръдия, както и ударни хеликоптери Ка-52 Алигатор.
В името на справедливостта и историческата обективност трябва да се каже, че генерал Романчук не е автор на тази отбранителна тактика, но именно той успешно я изпробва и консолидира по-рано, по време на руската експедиционна мисия в Сирия в района на градовете Ханасер и Алепо през 2016 г., където въпросът за предимствата на маневрената отбрана пред позиционната беше затворен веднъж завинаги.
Без съмнение генерал Александър Романчук беше първият, който наруши графика на лятната офанзива на украинските въоръжени сили в Запорожие. Въпреки изчерпването на резервите си, след като получи подкрепления от щаба под формата на две въздушнодесантни дивизии и други части, той прекърши гръбнака на украинската офанзива срещу Запорожие.
Генералът се отличава с дълбоко разбиране на основните принципи на съвременните военни действия, той е автор на интересни статии във военната преса, включително по темата за маневрената отбрана. Генерал Романчук, който се бие в Запорожие, съчетава теорията с практиката, успешно се справя с кризисни ситуации и оправдава доверието на щаба, изпълнявайки възложените му задачи.
Битката при Запорожие, заедно с битката при Бахмут, се проведе на едно от трите основни направления на голяма украинска офанзива и това направление е ключово, така че приносът на Романчук за нейното задържане несъмнено е най-важен, обобщава Myśl Polska.
Източник: https://glasove.com/

Среща на генерали от запаса, ръководили Сухопътни войски

По повод на тържественото честване на 138-ата годишнина от Сръбско-българската война и Празник на Сухопътните войски – 19 ноември, вчера, 13 ноември, Ръководството на Сухопътните войски проведе традиционна среща с генерали от запаса, ръководили Сухопътните войски през годините, съобщават от КСВ.
„За мен е изключителна чест да бъда Ваш домакин. Искам да Ви пожелая да сте здрави, да Ви благодаря за това, което сте ни оставили. Ние се опитваме и правим всичко възможно да го съхраним и възстановим.
Искам да Ви уверя, че офицерите, сержантите и войниците от Сухопътните войски, без изключение, се опитваме не само да задържим рубежа, а и да възстановим старите рубежи, по какъвто да е било начин. Било то с проектите, било то с финансирането, било то с мотивацията и най-вече със задачите, които непрекъснато нарастват. Ние не се отказваме, продължаваме напред, защото ако се откажем, то тогава всичко е загубено.
Да си честитим празника на Сухопътните войски и да се надяваме, че следващата година да е с пъти по-ползотворна от тази. Бъдете живи и здрави“, каза в словото си командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
От името на присъстващите приветствие произнесе о.з. генерал-полковник Цветан Тотомиров - командващ на Сухопътните войски в периода 1993 г. – 1994 г.
Източник: https://otbrana.com

Утре Комисията по отбрана ще обсъжда законопроекта за стипендиите на курсантите

В дневния ред на утрешното заседание на Комисията по отбрана са включени изслушване на министър Тагарев по актуалин въпроси и обсъждане на три законопроекта.
За стипендиите на курсантите
На 27 октомври Христо Гаджев и група народни представители внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Неговата цел е повишаване на социалния статус на курсантите. Предлага се курсантите да получават две стипендии. Сега им се полага една в зависимост от званието, като най-малката е 260 лв., а най-голямата – 440 лв. Според вносителите е целесъобразно законът да регламентира още една стипендия за подготовка за изпъленние на военната служба, като професия. Размерът на втората стипендия да бъде не по-малко от 1,3 от базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, която се определя в Закона за държавния бюджет. За 2023 г. той е 380 лв.За 2024 г. – предстои да видим.
За състава на Съвета по отбрана, атестирането и некомплекта
На 24 август правителството внесе промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се цели намаляване на състава на Съвета по отбрана, отпадане на  ежегодното атестиране, гарантиране се възвръщаемост на разходите за обучение, предлага се ново решение, с оглед на некомплекта от военнослужещи, разширява се социалният пакет. Впрочем този законопроект беше готов още през май.
За участие във фонда на НАТО за иновации
На 26 октомври правителството внесе Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации (Фонда), който се създава, за да предоставя инвестиции в участващите страни. Той ще бъде финансиран от участниците на доброволна основа и ще бъде с продължителност на действие 15 години. Фондът ще бъде структуриран така, че да осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи, които имат потенциал за приложение в сигурността и отбраната.  Размерът на финансовите средства се очаква да бъде около  1 млрд. евро за общ период от 15 години. Фондът ще може да предоставя преки инвестиции в участващите страни. Предвижда се и възможност за създаване на отделни субфондове, в които да участват  няколко заинтересовани съюзника или партньори (ЕС, индустрия, страни-партньори).
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Русия и Индия обсъждат производството на оръжия, с които да бъдат оборудвани самолети

Руският държавен оръжеен износител, компанията “Рособоронекспорт” обсъжда с индийски предприятия съвместно производство на оръжия,  с които могат да бъдат оборудвани самолети на индийските военновъздушни сили, предаде Ройтерс, като се позова на руската агенция РИА.
“Рособоронекспорт” работи с индийски частни и държавни предприятия за организиране на съвместно производство на авиационни оръжия и интегрирането им в съществуващия авиационен парк в Индия”, казва генералният директор на “Рособоронекспорт” Александър Михеев.
Засега не се съобщава  кои индийски компании ще участват в този процес, нито кога ще започне потенциалното производство.
Русия продължава да бъде най-големият доставчик на оръжие за Индия  – 45% от вноса в областта на отбраната през 2022 г., според тазгодишния доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира
Михеев заяви, че “Рособоронекспорт” и индийски партньори са предоставили на индийското министерство на отбраната изтребители Су-30МКИ, танкове, бронирани машини и снаряди.
Индия и Русия също така са започнали в началото на година съвместно производство на автомати “АК-203 Калашников”.
Източник: bta.bg

Варна преди фотографията: Изглед на Варна от птичи поглед - литография на Едмънд Уокър от 1854 г.

Литографията „A Birds-Eye view of the City of Varna” (Изглед на Варна от птичи поглед) е работа на английския художник Edmund Walker (Едмънд Уокър, 1814-1882), гравьор към литографската фирма „Day & Son” (Дей и син, Лондон). Тя е издадена от издателство „Lloyd Brothers & Co” (Лойд Брадърс и Ко, Лондон) на 22 юни 1854 г. в два варианта - тонирана (ръчно оцветена) и черно-бяла. Литографията е в два размера: 290 х 510 мм (405 х 545 мм) и 460 х 645 мм. Литографията е издадена в началото на Източната (Кримската) война (1853-1856 г.), за да задоволи интереса на английската публика към Варна - сборен пункт и главна база на съюзническите английски, френски и турски войски преди отплаването им към Крим.
Изборът на Варна е предопределен от нейните природни дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие - крепост с шестхиляден гарнизон. Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен - големите турски крепости, преграждащи пътя на руската армия към Балкана. При пълното превъзходство на английския и френския флот в Черно море двете крепости стават за руснаците главни обекти в настъплението им към Константинопол (Истанбул).
Литографията представя Варна (Варненската крепост) от птичи поглед, гледана от югоизток. На преден план е Варненският залив, изпълнен с ветроходи и параходи. Вляво, в местността „Карантината“ и на пясъчната коса, разделяща Девненското езеро от Черно море) са разположени палаткови лагери на части от английската армия. В средата е представен оттокът, свързващ Девненското езеро с Черно море (река Девня / река Варна), каменният мост над него (Таш кюпрю) и кеят. На нос Галата е представена фарова кула, в близост до която на висока мачта се вее турското (червено) знаме с полумесец и звезда. В действителност през 1854 г. на нос Галата е нямало фар (той е открит за навигация на 15 август 1863 г.).
Под литографията има обяснителен текст (легенда) в 19 точки. Дадени са и разстоянията в мили от Варна до Силистра, Тутракан, Олтеница, Русчук, Гюргево, Шумен (главната квартира на главнокомандващия турската Дунавска армия Омер Лютфи паша), Константинопол (Истанбул), взети от карта на Европейска Турция (Map of Turkey in Europe).
Автор на рисунката „A Birds-Eye view of the City of Varna” е Натаниел Уиток (Nathaniel Whittock, 1791-1860). Тя е прехвърлена върху литографски камък от Едмънд Уокър. Уокър никога не е посещавал Варна, английската публика, за която е предназначена литографията – също.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов

Исторически календар

На 14 ноември 1857 година в Стара Загора е роден генерал-лейтенант Михаил Савов.
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1885 г. Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война командва войските при левия участък на Сливнишката позиция, които отблъскват противника и успешно отбраняват София. От 1886 г. е помощник на военния министър, а от 1888 г. – почетен флигел адютант на княз Фердинанд I.
Като военен министър през 1891 – 1894 г. и 1903 – 1907 г. допринася за организационното изграждане на Българската армия и нейното модернизиране. Въвежда дивизионната организация и разделя страната на три военни инспекционни области. В периода между двата министерски мандата е началник на Военното училище в София.
Назначен на 22 септември 1912 г. от цар Фердинанд І за помощник-главнокомандващ на Действащата армия, генерал М. Савов организира бързото провеждане на мобилизацията за Първата балканска война и ускореното съсредоточаване на частите в районите за настъпление. В хода на войната осъществява стратегическото ръководство и взаимодействие на българските войски на Тракийския и Македонския оперативен театър. Подписва Протокол за сключване на примирие с Османската империя на 20 ноември 1912 г. и участва в преговорите за мир в Лондон през май 1913 г.
Той е един от главните инициатори за започването на Втората балканска война. Със съгласието на цар Фердинанд І, на 15 юни 1913 г. заповядва нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Поради неуспеха на бойните действия е освободен като помощник-главнокомандващ, а след войната – уволнен от действителна служба и съден от Държавния съд като виновник за първата национална катастрофа.
През 1920 – 1923 г. Михаил Савов заема поста пълномощен министър във Франция, където остава да живее до смъртта си на 21 юли 1928 г. В своето предсмъртно завещание пожелава бюстът му да бъде обърнат към Македония, а на пиедестала да се гравират думите „На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи…“. Тленните му останки са пренесени и погребани в София на 19 август 1928 г.
С президентски указ № 436 от 20 декември 2012 г. генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове за изключително големите му заслуги при планирането и осъществяването на военните операции през Първата балканска война 1912 – 1913 г. Кавалер на военния орден „За храброст“ ІІ степен и на ІІІ степен 2 клас.

На 14 ноември 1943 година започва най-мащабната въздушна настъпателна операция срещу България.
Главен обект на бомбардировките е София, а основната цел – да се застави правителството да скъса с Оста. До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти те убиват 836 и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др. Пилотите от 6-и изтребителен полк предприемат 273 излитания срещу многократно превъзхождащите ги сили на противника и свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран. За първи път в историята на световната бойна авиация на 30 март 1944 г. поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Завинаги в небето над София остават 16 български летци, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“.

Англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София.

Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Ударът е нанесен от изток около 12,30 ч. с 606 фугасни бомби, пуснати над Малашевци, Орландовци, Централни гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и Малашевци), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ (Красна поляна), над Централна жп гара и гара Военна рампа. Загиват 32 души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради. Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона. Българските Ме-109 Г-2 от 3/6 изтребителен орляк (летище Божурище) излитат минути преди първите бомби да паднат над столицата. Поради късното оповестяване 13-те пилоти не успяват да противодействат ефективно, а липсата на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху действията на зенитната артилерия.
Съюзническата авиация губи три повредени бомбардировача Б-25 и един свален от подпоручик Михаил Григоров изтребител П-38. При захождане за кацане след раняване във въздушен бой загива фелдфебел Йордан Тодоров от 3/6 изтребителен орляк.

На 14 ноември 1912 г. е предприет първият в световната военна история опит за „едновременен разузнавателен полет с три типа самолети – „Албатрос“, „Воазен“ и „Блерио“.
Те излитат по предварително уточнени различни маршрути и през определени малки интервали от време. Мисията и на трите самолета е наблюдение край Одрин.
Те са пилотирани от поручик Радул Милков, поручик Стефан Калинов и италианеца Джовани Сабели. Наблюдатели са поручиците Таракчиев, Митев и Лулчев.
Поради лошите метеорологични условия, гъстата мъгла и силния вятър те се завръщат петнадесет минути след началото на мисията над обекта Кадън кьой.
 

Унгария ще блокира военна помощ за Украйна

Унгарският министър на външните работи на Унгария, Петер Сиярто заяви днес, че Унгария ще блокира предоставянето на следващия транш от военната помощ за Украйна по финансовия инструмент на Европейския съюз, използван за финансиране на военните усилия на Киев (European Peace Facility - EPF), докато украинските власти не предоставят гаранции, че унгарската банка ОТП (OTP) и други унгарски компании няма да се окажат в списъка на "международните спонсори на войната", предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Фондът е създаден през 2021 г., за да финансира действия за предотвратяване на конфликти, изграждане на мир и укрепване на международната сигурност.
Сиярто каза във видео от Брюксел, че Унгария е под натиск да подкрепи плащането на 500 милиона евро, но каза, че Будапеща няма да предостави подкрепа без тези гаранции.
Украйна добави унгарски банки към списъка си със спонсори на водената от Русия война през май в отговор на продължаващите дейности на финансовата институция на руска територия след началото на руската инвазия в Украйна. В началото на октомври банката беше извадена от списъка.
Източник: https://fakti.bg/

Българска делегация се запозна с хода на изпълнение на дейностите по договора за F-16 Block 70

Представители на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили посетиха завода на Локхийд Мартин в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ, където се асемблират самолетите F-16 Block 70, за да се запознаят на място с хода на изпълнение на дейностите по договора, съобщава Пресцентърът на МО.
Към момента в различни етапи на производство се намират 6 от самолетите, предназначени за Република България. Производството на самолетите се извършва съгласно графика, като първите два самолета – един F-16C Block 70 и F-16D Block 70 е планирано да бъдат завършени в края на месец юли 2024 г. Тези два самолета ще бъдат ползвани за обучение на инженерно-техническия състав на ВВС в САЩ.
Доставката на първите самолети в България се очаква в края на месец март 2025 г. По време на посещението делегацията наблюдава и полет на F-16C Block 70, предназначен за Словакия.

Вотът и генералите

Няма да коментирам внесения от парламентарната опозиция проект на решение за гласуване на недоверие на правителството, заради неспособността му да гарантира националната сигурност и отбраната на страната. През тази седмица ще чуем различни мнения по този въпрос. Министърът на отбраната Тодор Тагарев вече каза, че в мотивите е идентифицирал 22 проблема. Правителството ще трябва да отговаря, защото въпросите задава неговият работодател, които има последната дума.
Не зная дали това, което имам предвид е в тези 22 проблема. Факт е, че внесеното проекторешение е политически документ. Свалянето на правителството е политически въпрос. Т.е. „битката“ е между два политически субекта. В този смисъл буди най-малкото недоумение споменаването в мотивите на имена на генерали от Българската армия, като аргумент за постигане на политическа цел.
Не по-малко притеснителен е обобщаващият извод : „Прави впечатление ниската дисциплина във Въоръжените сили и демонстрираното неподчинение на висшия команден състав“. Подобна оценка за дисциплината на военнослужещите би трябвало да се основава на доста задълбочено проучване и сериозен анализ. Ако се произнесе от парламентарната трибуна, тя е опасен удар по престижа на армията. И още – едва ли обобщаването по отношение на целия висш команден състав, носи позитиви за отбраната.
Дори и да падне правителството, дори и да има ново политическо ръководство в Министерството на отбраната, то ще работи със същите военнослужещи и със същия висш команден състав. С такава предистория ли новият министър на отбраната ще започне историята си, като министър, ако е сред подписалите мотивите към вота на недоверие?!
С този коментар нямам намерение да заема позиция спрямо една или друга политическа сила. Всяка една има правото да преследва политическите си цели. Партиите в България са много. Ако едно правителство падне, след него идва друго. За министри на отбраната винаги ще се намерят хора. Армията, обаче, е една. Няма с какво да я заменим. И хората в нея са кът. Често един военнослужещ  върши работа за двама или трима. Не само си мисля, но съм убеден, че не заслужават подобни обобщаващи оценки. Дали ще бъдат оттеглени? Предстои да видим.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Първият изтребител Ф-35 за военновъздушните сили на Белгия излезе от завода в САЩ

Първият от общо 34 изтребителя Ф-35, поръчани от Белгия, излезе от завода в САЩ, съобщиха белгийски медии и производителят “Локхийд Мартин”. Предвижда се машината да премине допълнителни изпитания, преди да бъде доставена на Белгия през 2025 година.
Белгийските власти ще разположат новите изтребители от пето поколение в две военновъздушни бази. Новите машини ще заменят остарелите ескадрили Ф-16 до 2030 година. Поръчаните през 2018 г. от Белгия Ф-35 са от тип “А” и не са способни на вертикално излитане и кацане, но ще могат да носят ядрено оръжие.
Първите осем новопроизведени изтребители ще останат засега във Финикс, щата Аризона, където ще бъдат използвани за завършване на обучението на 48 белгийските военни летци. Производството на новите машини струва на Белгия 3,8 милиарда евро. Очаква се на 10 декември белгийският премиер Александер де Кро да пътува до завода на производителя за официалното получаване на първия новопроизведен изтребител.
Източник: bta.bg

Сухопътните войски са венчани за България

„145 години Българска пехота“. Една чудесно списана книга. Може да я наречете четиво по българска история, каквото постепенно изчезва от учебниците и помагалата на българските деца. Заслужава си да бъде прочетена!

Така завършва книгата на генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков „145 години Българска пехота“. Авторът е бивш началник на Главния щаб (командващ) на Сухопътните войски. Под неговото перо излизат много книги, предимно от военната история и главно за Сухопътните войски. Поредната е точно навреме – в навечерието на 19 ноември – бойния празник на пехотата. Изданието е по идея и проект на Асоциацията на Сухопътните войски на България със спомоществователството на Министерството на отбраната. Амбицията на генерала е да покаже на читателите защо трябва да се отнасят с уважение към Сухопътните войски, да им вдъхне увереност, че е имало сила, която е защитавала родината и която ще ги защити и в бъдеще.
Създадени преди 145 години в далечната 1878 г., Земните войски, днешните Сухопътни войски, бяха и остават непоколебим страж на България, пише ген. Цветков. Техните героични полкове и дивизии, корпуси и армии участват в пет войни за национално обединение, дават стотици хиляди жертви, за да я има България.Признателинят български народ им издигна стотици паметници и поставя стотици паметни плочи в тяхна чест. Но гробовете на стотици хиляди офицери, сержанти и войници от Българската пехота, както обича да ги назовава народът, в повечето случаи са извън границите на днешна България.Те ни напомнят за дълга, който имаме към тях. Напомнят ни за отговорността, която сме поели от тях и която носим и предаваме на следващите поколения.
Но не е известен фактът, продължава генералът, че почти няма улици и площади, наречени на героичните полкове и дивизии. Десетгодишната иницитанива на военно-патиротичните организации в това отношение остава безрезултатна. Само в 10 града има улици, носещи иманата на прославените пехотни полкове и само в един град има улица, наречена на името на пехотна дивизия. Вече 50 години стои невъзстановен мемориалът на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове.
И още един неизвестен факт, който посочва авторът, преминавайки назад през годините на пехотата. Въпреки героизма на Земните (Сухопътните) войски, те не са награждавани като вид въоръжена сили, дълги години не са имали представително или бойно знаме. Награждавани са с ордени за храброст Въздушните и Морските войски, които са на Негово величество войски, но Земните, войските на народа, както се наричат през по-голямата част на военната ни история, носителите на военната ни слава – никога. Защото през цялата ни известна история те са отъждествявани с цялата българска войска\армия и остават в голямата й сянка. Не се говори и не се отбелязва, че имат рождена дата, боен празник, както другите видове въоръжени сили.  Не се споменава и това, че другите видове и родове войски водят началото си от сухопътните.  Чак през 1973 г., когато се оформят видовете въоръжени сили и родове войски, въпреки съпротивата на някои военачалници, те се обособяват като отсделен вид въоръжени сили И едва в началото на XXI век са изведени от сянката на армията и заслужено показани на света в истинския им блясък.
Една чудесно списана книга. Може да я наречете четиво по българска история, каквото постепенно изчезва от учебниците и помагалата на българските деца. Заслужава си да бъде прочетена!
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Румънското МВР се сдоби с нов хеликоптер “Блек Хоук”; очаква се доставката на още шест

Министерството на вътрешните работи на Румъния получи първия от закупените общо седем хеликоптера “Блек Хоук” (Black Hawk) за нуждите на инспекторатите за извънредни ситуации и оперативните структури на румънската полиция, съобщи телевизия Диджи 24. - (видео)
Хеликоптер „Блек Хоук“, предназначен за използване при извънредни ситуации, бе доставен в събота в централата на Главния инспекторат по авиация на Министерството на вътрешните работи на Румъния. Още три подобни летателни апарата ще бъдат доставени следващата седмица, съобщава Диджи 24.
Представители на Главния инспекторат по авиация към МВР съобщиха, че първият хеликоптер „Блек Хоук“, закупен в рамките на европейския проект „Визия 2020“, е бил доставен вчера в централата. В седмицата 13-19 ноември следва да бъдат доставени още три хеликоптера, а до края на годината – други три, от които два ще бъдат използвани при извънредни ситуации, а един – от оперативните структури на румънската полиция.
През ноември 2021 г. Министерството на вътрешните работи на Румъния подписа рамково споразумение за флотилия от до 12 хеликоптера „Блек Хоук“ за нуждите на службите за спешна помощ в страната. Договорът е на стойност над 269 млн. евро без ДДС, като се предвижда летателните апарати да бъдат произведени в Полша от PZL Mielec, където се произвеждат хеликоптерите Black Hawk за Европа.
Източник: bta.bg

Балканският Дахау е най-големият грях на Хърватска – дори немските нацисти се срамуваха от него

Този материал не се препоръчва за хора със слаби нерви, налични са кадри с насилие. Не се препоръчва на лица под 18-годишна възраст.
В хода на Втората Световна война ще открием, че Германия извършва редица престъпления срещу човечеството, следвана от СССР и САЩ. Войната няма красиво лице и често ще се връщаме към истории за Дахау, Катинското клане и още много други. Интересен факт е, че нито един от посочените лагери не може да стъпи на малкия пръст на истински грозната картина, която носи името – Ясеновац.
Вярвате или не, съществува концентрационен лагер, който не е създаден от германците, не е създаден и от руснаците. Един от най-свирепите лагери, който успява да изуми дори самите нацисти, е изграден изцяло от Хърватска. Според данните е 10-я най-голям в Европа и е основан от хърватските фашисти. В своя стремеж да успеят да се докажат като отделна и независима сила, спазваща всички наредби на Нацистка Германия, надзирателите там успяват да станат по-големи вярващи и от самия папа, но в негативния смисъл........Прочети още

Германия удвоява военната помощ за Украйна

През 2024 г. Германия планира да предостави на Украйна военна помощ на стойност 8 милиарда евро, съобщиха Блумбърг и Ройтерс, позовавайки се на свои източници.
Решението е било одобрено от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц и сега трябва да бъде одобрено от парламента. Това може да стане още следващата седмица, каза източник на "Блумберг".
Ако решението на управляващата коалиция бъде одобрено от Бундестага, германските разходи за отбрана ще нараснат до 2,1% от БВП и по този начин ще надхвърлят препоръчителната цел от 2% за военни разходи за всички страни-членки на НАТО.
Шолц обеща да разшири значително военния капацитет дори след изчерпване на специалния фонд за разходи за отбрана, пише Блумбърг. Това е свързано със засилването на ролята на Германия на европейски лидер на НАТО.
В абсолютно изражение Германия е най-големият военен спонсор на Украйна в Европа и вторият по големина в света след САЩ. Според Института за световна икономика в Кил, Германия е изпратила на Украйна повече от 17 милиарда евро военна помощ.
Европейският съюз планира да похарчи до 20 милиарда евро за военна помощ за Украйна.
Източник: https://news.bg/

Хърватия назначи нов министър на отбраната

Хърватският премиер Андрей Пленкович назначи Здравко Якоп (на снимката) за нов министър на отбраната на страната, съобщава ДПА.
Якоп е бивш армейски генерал, завършил Военната академия на НАТО в Рим.
Припомняме, че смяната се наложи, след като предишният заемащ този пост Марио Банозич беше освободен от длъжност в събота, след като колата му се сблъска челно с микробус за доставка на селски път в източна Хърватия.
При инцидента загина 40-годишният шофьор на микробуса, а министърът е с тежки наранявания.
Прокурорите заявиха, че според първоначалните заключения от разследването Банозич е причинил инцидента. Той е изпреварил камион с колата си близо до градчето Винковци, където живее, и се е блъснал в идващия микробус. Видимостта в района е била лоша поради мъгла.
Банозич е в интензивно отделение в болницата в Осиек, но е вън от опасност, казаха болничните лекари пред медиите.

Американски военен самолет падна в Източното Средиземноморие

Американски военен самолет е паднал във водите на Източното Средиземноморие, съобщи Европейското командване на САЩ (USEUCOM), цитирано от Асошиейтед прес.
В изявлението се казва, че машината се е разбила по време на учебен полет. “Вечерта на 10 ноември американски военен самолет, провеждащ тренировъчен полет в Източното Средиземноморие, претърпя инцидент и се разби”, се казва в прессъобщението.
Причините се разследват, но няма признаци за вражески действия, уточнява Европейското командване на САЩ. То уточнява, че в знак на почит към засегнатите семейства няма да бъде изнасяна повече информация за хората, които са били в самолета.
За момента не е известно от кое подразделение на американските военновъздушни сили е самолетът. САЩ вече изпратиха в региона допълнителни ескадрили и ударна група бойни кораби наред със самолетоносача “Джералд Р. Форд”. Той е в Източното Средиземноморие със своите осем ескадрили от бойни и спомагателни самолети.
Източник: bta.bg

126 години Военноморска база Варна

Днес се отбелязват 126 години от създаването на Военноморска база – Варна.
Базата е формирана с княжески указ № 40 от 12 ноември 1897 г. (18 години след създаването на флот на Дунав). С него се постановява създаването на Морска част с щаб във Варна. И преди тази дата военноморски флагове се веят над няколко съда, базирани в морския град, но получаването на построения в Бордо учебен крайцер „Надежда“ (1898 г.), включването във флота на 6-те миноносци – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ (1908 г.), както и някои други кораби, бележи важен етап в развитието на флота.
Бойното му кръщение през Балканската война превръща торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от миноносеца „Дръзки“ на 21 ноември 1912 г. в най-голямата българска морска победа. До излизането на България от Първата световна война във военния флот на Черно море, чиито приемник е днешната Военноморска база Варна, много неща се случват за пръв път – семафорно – наблюдателна служба, минно заграждение, монтиране на корабна радиостанция, подводно плаване, морски десант, използване на морска авиация, начало на миночистачната и противоподводна дейност. От „флотския район“ водят началото си Флотския арсенал, Морските специални школи, водолазното дело. Военните моряци дават жертви и на сухопътните фронтове.
Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. До 1925 г. във Варна се базират новите стражеви кораби „Беломорец“ и „Черноморец“, четири ведети (катери) и учебния кораб „Асен“. В навечерието на войната във флотския район са доставени 3 торпедни катера тип „Люрсен“ и 4 – тип „Пауер“, 2 минни заградителя – „Дунав“ и „Свищов“ и 12 миночистачни катера, построени във флотския арсенал. В първата част на войната, като съюзник на Германия, флотът отбранява крайбрежието, минира акватории, охранява конвои и води борба с подводниците на противника. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер.
След войната Военноморска база Варна многократно получава кораби и техника предимно от бившия Съветски съюз, Полша, ГДР и от собствено производство. В нея служат най-големите бойни кораби – два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, една фрегата, корвети, миночистачи, торпедни катери, спомагателни кораби. Част от корабите, усвоявани в базата, след това попълват морските поделения в Бургас, Созопол и Балчик. В периода след 1950 г. във Варна се съсредоточават последователно 2 проекта торпедни катери, които през 60-те години стават основата на съединението леки сили в Созопол.
Базата развива своята структура, усвоява нови задачи, формира кадри, усъвършенства военноморската наука. Хиляди млади хора се учат на мъжество, професионализъм и родолюбие. Един от тях – старшина I степен Димитър Димитров, на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява екипажа и кораба, на който служи, от гибел.
След първия командир на Морската част – французинът на българска служба капитан II ранг Пол Пишон, още 32 флотоводци са били начело на поделението. То дава на България повече от половината адмирали, получили това звание за цялата история на флота.
Най-големият кораб във флотската летопис – ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път през 1957 г. напуска пределите на Черно море, за първи път през 1966 г. поход в Средиземно море извършват стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“, а кораби от съединението многократно осъществяват бойна подготовка в отдалечени райони, участват в крупни национални и международни учения. С кораби от Черноморския флот на СССР са осъществени плавания на 8 обединени ескадри в Средиземно море (1980 – 1987 г.) и 2 в Черно море (1988 и 1989 г.) - Още за ВМБ Варна

МиГ-21 в България - Началото

На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първия полет с МиГ-21 в България. С това започва 52-годишната история на експлоатацията на типа у нас.
С 227 доставени машини МиГ-21 е вторият по многобройност (след МиГ-15) боен самолет, който е бил на служба у нас. Да си спомним как започва историята на този знаменит изтребител у нас.
През 1961 г. българската военна авиация вече е изцяло реактивна. На въоръжение са около 288 бойни самолета (75 МиГ-19, 71 МиГ-17, 108 МиГ-15 и още 34 спарки МиГ-15).
През 1962 г. идва ред и на България да получи един от най-съвременните самолети от арсенала на съветската военна авиация – МиГ-21. ........Прочети още

Исторически календар

На 12 ноември 1867 година в Севлиево е роден генерал от пехотата Стефан Нерезов (1867 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1888) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1896). Служи като младши адютант в 3-а пехотна балканска дивизия (1898 – 1899), старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1899 – 1900), инспектор на класовете във Военното училище (1900 – 1902), ротен командир в 14-и пехотен македонски полк (1902). На 1 януари 1903 г. постъпва в свитата на княз Фердинанд, а две години по-късно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк. От януари 1908 г. е началник на Оперативна секция в Щаба на армията, а от 1 юни 1909 г. – командир на 8-и пехотен приморски полк. През 1911 г. е назначен за началник на Оперативното отделение и помощник-началник на Щаба на действащата армия.
Участва активно в изпълнението на плана за съсредоточване и водене на бойните действия по време на Балканската война (1912 – 1913).
В Междусъюзническата война (1913) замества отстранения генерал Фичев на поста началник на Щаба на действащата армия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 9-а пехотна плевенска дивизия (1915 – 1916), командващ 3-а армия на Добруджанския фронт (ноември 1916 – декември 1917), началник на Моравската военна област (декември 1917 – юли 1918) и командващ 1-ва армия на Южния фронт (юли – септември 1918).
След войната е инспектор на пехотата (декември 1918 – ноември 1919) и началник на Щаба на армията (2 ноември 1919 – 3 септември 1920). Със заповед от 3 септември 1920 г. е повишен в звание генерал от пехотата и уволнен от армията. Убит при атентата в църквата „Св. Неделя“ в София (16 април 1925). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст., ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

На 12 ноември 1885 г., в Сливен е роден Продан Стоянов Таракчиев.
Завършва гимназия в родния си град. След дипломирането си постъпва във Военното училище, произведен е в чин подпоручик през 1908 г. и назначен в 11-и пехотен сливенски полк. След конкурсен изпит през есента на 1911 г. е изпратен да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Прекъсва обучението си и се завръща в България, за да участва в Балканската война. Лети като наблюдател в състава на 1-во аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе. До временното примирие на 17 ноември 1912 г. Продан Таракчиев изпълнява още два бойни полета. В началото на декември 1912 г. е доставен подареният от Русия змейков балон и се сформира втора балонна станция. За неин командир е назначен поручик Продан Таракчиев, който до края на войната участва в извършените въздушни наблюдения.
След края на Балканските войни завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация.След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.

Канада разположи 15 танка "Леопард 2" в Латвия

Канада разположи 15 танка "Леопард 2" в Латвия, предаде ДПА.
Министърът на отбраната на балтийската република Андрис Спрудс съобщи новината в социалната мрежа "Екс" (доскоро "Туитър"). "Това е важна стъпка към укрепването на възпиращия потенциал и бойните способности на НАТО в региона", изрази задоволство той.
Канадското посолство в Латвия, която граничи както с Русия, така и с Беларус, потвърди, че танковете са пристигнали.
От 2017 г. Канада командва многонационална оперативна група на НАТО от около 1700 войници в Латвия – най-голямата чуждестранна мисия на северноамериканската държава, отбелязва ДПА.
След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари миналата година Канада обеща да засили военното си присъствие на източния фланг на НАТО и да изпрати повече войски и оборудване в Латвия.
Източник: https://www.bta.bg/

B-21 изпълни дебютен полет

Прототипът на новия американски стратегически бомбардировач B-21 Rider изпълни успешно първия си полет вчера, 10 ноември 2023 г.
Тестът не бе обявен предварително и за него се разбра от фотографии и видео заснето от авиоентусиасти около заводското летище в Палмдейл, Калифорния. Там в т.нар. „Plant 42” върви крайното сглобяване на B-21.
Машината е излетяла малко преди 07,00 часа местно време (17,00 часа българско време) и се е приземила успешно в авиобаза Едуардс около 08,30 часа местно време. - (видео)
По-късно първият полет бе потвърден, както от ВВС на САЩ, така и от производителя Northrop Grumman.
Първият полет дава не много допълнителна информация за B-21. Снимките в полет показват, че машината има W-образен изходящ ръб, и както и предшественика си B-2, е създадена по схемата летящо крило.
Смята се, че B-21 е двудвигателен, има един бомбов отсек, който има сходни размери с отсеците на B-2. Размаха на крилото е около 40 m, а дължината е около 16,5 m.
Бомбардировачът бе показан официално за първи път в началото на декември 2022 г.
ВВС на САЩ планират да се сдобият със 100 броя B-21. Те трябва изцяло да заместят флотовете от B-1B и B-2. Първият сериен самолет се очаква да постъпи на въоръжение в средата на това десетилетие.
B-21 се създава в рамките на програмата Long Range Strike Bomber (LRS-B). През октомври 2015 г. Northrop Grumman бе избран за изпълнител. Конкурент бе консорциум между Boeing и Lockheed Martin. Първоначално първият полет се очакваше преди края на десетилетието, след което срокът се изтегляше многократно напред във времето.
В момента Northrop Grumman имат договор за шест прототипа, които ще участват в изпитателната програма. Очаква се скоро компанията да получи договор за малосерийно производство, което да стартира сглобяването на серийни бомбардировачи. Пентагона се надява да задържи единичната цена на B-21 около $700 млн. - Още за В-21

Стратегията на САЩ на управляемия хаос

Управляемият хаос като теория възниква през 70-те години на ХХ век при изследване на процеси в химията и физиката. Установено е, че той има не само разрушителна, но и съзидателна функция, способна да установи определен ред в протичащите реакции, т.е. хаосът при осъществяването им може да бъде управляем. Последното предизвиква интерес в института „Санта-фе”, основан през 1984 г. и с участието на Пентагона. Формирана е група, чиято задача е да приспособи създадената теория за постигане на геополитически цели. Значителен принос в това отноношение има Стивън Ман, който през 1992 г. в труда си „Теория на хаоса и стратегическата мисъл” приспособява теорията към стремежа на САЩ за световно лидерство. Според Стивън Ман тя може да се приложи за дестабилизиране на политическата, икономическата, духовната и социалната структура на дадена страна. Средствата за това, като инструментариум за използване, са: налагане на либерална демокрация, въвеждане на пазарна икономика, отглеждане на послушен национален елит, осигуряване на висок жизнен стандарт за него, предизвикване с помощта на елита на постоянен хаос в държавните структури, ликвидиране на националните традиции, заменяне на установения морал с несъвместими с него ценности, разбиване на структурата за сигурност и създаване на условия за формиране на различни екстремистки групи в обществото........Прочети още

2,05 на сто от БВП за отбрана през 2024 г.

Планираните разходите за отбрана в общ размер възлизат на 2,05 на сто  от БВП за 2024 г. По националния план от 2018 г. трябваше да стигнат 2 процента, т.е. малко повече. Това става ясно от проектобюджета за 2024 г., който бе представен от министъра на финансите Асен Василев. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20- процентния критерий на НАТО.
Това не означава, че всички пари влизат в бюджета на МО. Предвидените общи разходи за отбрана възлизат на 4, 217 млрд. лв. В бюджета на МО, обаче, са заложени 2, 657 млрд. лв., а в централния бюджет по проектите за модернизация - 1, 233 млрд. лв.
Съгласно класификацията на НАТО  в тези 2,05 процента от БВП са включени и разходите за  пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за  военнослужещите към пенсионните фондове, за военните съдилища и военни  прокуратури, за издръжка на Постоянната делегация на Република България в  НАТО, вноската ни в гражданския бюджет на НАТО и в  Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството  на външните работи  и във фонда на НАТО за  иновации, изплащана от бюджета на Министерството на иновациите и растежа. Разходите за пенсии, например, на военнослужещите (по данни на  НОИ), намалени с отчисленията за военнослужещи към  пенсионните фондове (по данни на МО) са 231 млн. лв. Те са около 2 млн. лв. по-малко в сравнение с тази година. Прави впечатление, обаче, че в прогнозата за 2025 г. се вдигат рязко с повече от 60 млн. лв., което предполага както ръст на размера на пенсиите, така и увеличаване броя на военните пенсионери. По чл. 69, от КСО минималната възраст за пенсиониране на  работещите в сектор „Отбрана и сигурност” продължава да се увеличава с по 2  месеца до достигане на 54 години и 6 месеца в 2026 г. През 2024 г. необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност” са 54 години  и 2 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола.
В Централния бюджет и в бюджета на МО са предвидени средства за основните модернизационни проекти. 161,0 млн. лв. са за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за  ВМС; 74,0 млн. лв. - за съпътстващи разходи за първия етап по придобиването на новия тип боен самолет (транспорт, ДДС и мита); 82,3 млн. лв. - за втория етап по придобиване на нов тип боен самолет, включително и за съпътстващи разходи (MIDS терминали, транспорт, ДДС и мита); 546,0 млн. лв. - за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. За ракетна система Javelin за бойните машини се предвиждат 55 млн. лв.; за 3D радари - 120 млн. лв.; за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и изграждане на  инфраструктура, както и за изпълнението на други политики - 398, 423 млн. лв. и за боеприпаси и горива за бойна подготовка - 40 млн. лв.
Общо 59 млн. лв. са трансферите за висшите военни училища, което е с близо 9 милиона повече, отколкото през тази година. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ ще получи 14, 631 млн. лв., Националният военен университет „Васил Левски“  - 24, 934 млн. лв., Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ – 12, 498 млн. лв. и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“  - 6, 976 млн.лв.
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите остава 380 лв. В Бюджета на МО за персонал са разчетени 1, 680 069 млрд. лв. при общо 2, 129 194 млрд. лв. за текущи разходи. В тазгодишния бюджет на МО за персонал има около 200 млн. лв. по-малко.
Още нещо за базата. Тя е 380 лв. от 2009 г. насам. Тогава, обаче, минималната работна заплата бе 360 лв. За 2024 г. се предвижда да бъде 933 лв. По закон, разбира се, има и едни коефициенти, с които се умножава базата за различните категории военнослужещи, но както се изрази преди време един министър на отбраната, те са някак си от въздуха.
Когато преди няколко години започна поетапно вдигане на военните заплати с по 10 процента, от Щаба на отбраната прогнозираха, че с тези плахи стъпки некомплектът от личен състав ще бъде преодолян едва след 5-6 години. Случва ли се тази прогноза или от военното ръководство са били големи оптимисти. Очевидно – не се случва, а оптимистите стават по-малко. Внимателният анализ показва, че предлаганият бюджет може да даде още едно 10-процентно увеличение на военните заплати. Дали, обаче, то ще увеличи чувствително кандидатите за военнослужещи, е доста спорен въпрос.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Българските специалните сили участваха в международното учение „Strong Balkan-23“

Формирования на силите за специални операции от осем балкански държави взеха участие в международното учение „Strong Balkan - 23“ (B-9). Учението на силите за специални операции на държавите от региона се проведе от 31 октомври до 10 ноември на територията на Република Албания. То е част от инициативата на началниците на отбраната на балканските страни за ежегодно провеждане на съвместна подготовка, съобщава Пресцентърът на МО.
Участие взеха военнослужещи от Албания, България, Гърция, Румъния, Република Северна Македония, Турция и Черна гора, както и наблюдатели от Босна и Херцеговина.
Целите на учението са повишаване на оперативната съвместимост, обучение на личния състав на всички нива за планиране, провеждане и наблюдение на специални операции и прилагане на практика процедурите на НАТО. Бяха актуализирани стандартни оперативни процедури по време на процеса на планиране и изпълнение на специални операции в многонационална среда.
Учението премина в две части, като през първата се проведоха съвместни занятия по огнева, инженерна, тактическа и парашутна подготовка. През втората част участниците бяха обединени в тактическа група за специални операции, която планира и проведе целия спектър от специални операции по сценарий, създаден за учението.
Участието в такъв формат на българските Специални сили е важен етап от подготовката им както и възможност да се задълбочи съвместното партньорство с балканските държави, което е залог за повишаване на сигурността и поддържане на мира и стабилността на Балканите.
*********
Инициативата за многонационалните съвместни учения на силите за специални операции на деветте балкански държави (B-9 CJSE-16) започна през 2011 г. в рамките на среща на върха на началниците на отбраната на страните от Балканския полуостров. Ученията се организират и провеждат всяка година от различна държава-членка. Те включват провеждането на специални операции с цел укрепване на регионалното международно сътрудничество, синергията и оперативната съвместимост, както и увеличаване на бойните способности на Силите за специални операции от участващите държави.
Източник: https://otbrana.com/

„УЗИ“ – израелският красавец с чешки корени

В периода 1947–1949 г. получилият офицерско звание Узиел Гал взема участие в конкурса по създаване на нови стрелкови оръжия за нуждите на израелската армия. Представените идеи от талантливия лейтенант бързо привличат вниманието на армейското командване, което дава зелена светлина на изработването и изпитването на новия му картечен пистолет.
Като участник в боеве в различни условия на обстановката – близки престрелки, нощни операции, действия в населени места, лейтенант Гал успял да осъзнае важността на малките габаритни размери на оръжието и бързината на неговото презареждане. В това отношение той оценявал високо качествата на чешкия картечен пистолет Sa vz. 23, като в новата конструкция внедрил редица технически решения на чешкия си колега......Прочети още

Защо румънците ненавиждат Русия?

Румъния иска да се превърне в плацдарм за американската армия в Черно море, предоставяйки своята територия и акватория на Пентагона за разполагане на допълнителни контингенти и оръжия. Заявената цел на Румъния е да „удържа Русия“. Защо тази страна се превърна в средище на русофобия, въпреки че се появява на световната карта благодарение на усилията на руснаците?
Желанието на Букурещ да помогне на Вашингтон във военно-политическата конфронтация с Москва в много отношения е комично. Всъщност по време на Втората световна война най-малко боеспособните части, независимо от техния произход, се наричат „румънци“ – препратки към това могат да бъдат намерени както в руски, така и в немски източници.
Дори и да не считаме подобни споменавания като причина за обобщения, Румъния пак ще влезе в напред в списъка на най-лошите съюзници. Просто поради факта, че винаги се е получавало „някак си“.
Независимото румънско кралство, създадено през 1878 г. благодарение на руската воля и руската кръв, изоставя ролята на „православна крепост“ край османците и веднага започва да участва в германски и австрийски интриги срещу Петербург. През Първата световна война Букурещ все пак се присъедини към страната на Антантата, но румънците се бият отвратително: бити са, губят столицата си - и в резултат на това Русия трябва значително да разтегне фронтовата линия, за да спаси бъдещия съюзник........Прочети още

Легендарният Т-55 остава най-популярният танк в Африка

Разработен през втората половина на 1950-те години, съветският среден танк Т-55 все още е най-разпространената бойна машина от този клас на африканския континент.
В момента тази техника, произведена в СССР, а също и по лицензи в Полша и Чехословакия, продължава да е на въоръжение в над 25 страни. Според различни оценки най-малко 2500 машини остават в експлоатация, пише "Российская газета".
Най-големият парк принадлежи на Египет, който има повече от 800 "петдесет и петици". Известно е, че има няколко опита за модернизирането им, както самостоятелно, така и с помощта на западни специалисти.
Например германците са предложили да увеличат огневата мощ чрез инсталиране на 105-мм оръдие, допълнителна броня и по-мощен двигател. Също така трябвало да се заменят и прицелите. По ред причини, главно поради високата цена, този проект не е реализиран. Въпреки че някои от машините все пак получават нови оръдия и средства за комуникация. После са проведени работи по подсилване на защитата.
Алжирските сили продължават да използват 270 T-55МВ с "реактивна броня" "Контакт".
Либийската Джамахирия при Муамар Кадафи се сдоби с 2200 Т-55. Към днешна дата танковете, оцелели след битките от гражданската война, се използват от формированията на Правителството на националното съгласие и силите на фелдмаршал Хафтар. Последният наскоро проведе учения с участието на тези машини.
Т-55 воюват в Ангола, Конго, Мозамбик, Нигерия, Чад и Етиопия. Интересно е, че в някои страни има само няколко бронирани машини от този тип в експлоатация, например в Централноафриканската република има четири от тях, в Екваториална Гвинея - три, в Того - два, а в Лесото има един танк.
Имайки предвид ситуацията в Африка, може да се приеме, че тази техника ще остане в експлоатация в продължение на много години напред. - Още за Т-55

Военни моряци почетоха паметта на загиналите в битката при Варна през 1444 година

На 10 ноември 2023 година се навършват 579 години от битката на обединената европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и трансилванския воевода Януш Хуняди, срещу турските войски на султан Мурад ІІ.
По случай годишнината от битката, в Парк-музея на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик”, Представителният духов оркестър и почетен караул от Военноморските сили участваха във военен ритуал по отдаване на почит и полагане на венци и цветя.
На ритуала присъстваха заместник-областният управител на Варненска област господин Огнян Рачев, директорът на Националния военноисторически музей доцент доктор Соня Пенкова, районни кметове, командири на военни формирования от Варненския гарнизон и представители на военно-патриотични и родолюбиви съюзи.
Строят на почетния караул беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който след това произнесе кратко слово.
Свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия отслужиха заупокойна молитва.
С минута мълчание беше отдадена почит към загиналите в битката при Варна унгарски, полски, български, румънски, чешки, словашки, босненски, украински, хърватски, саксонски, литовски войни и папските рицари. Бяха поднесени венци и цветя пред мавзолея на крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и паметника на трансилванския воевода Януш Хуняди.
След военния ритуал, гостите присъстваха на откриването на изложбата „Дългият поход”, посветена на 580-та годишнина от първия кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав III и Янош Хуняди.

Първата жена контраадмирал в Турция гостува на Морско училище

Първата жена – контраадмирал в Турция – Гьокчен Фърат, посети ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Тя гостува от 7 до 9 ноември на Морско училище заедно с представители на турския военноморски флот. Началникът на Училището – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, и заместникът му по учебно-научната част – капитан I ранг проф. Калин Калинов, изнесоха пред контраадмирал Фърат презентация, с която я запознаха с дейността на Морско училище и проектите, по които то работи. С турския висш офицер бяха дебатирани различни възможности за обмяна на опит и съвместни дейности. По време на посещението си контраадмирал Фърат разгледа и учебно-материалната база в Морско училище, съобщават от учебното заведение.
Посещението на контраадмирал Фърат в Морско училище е част от визитата й във Варна, включваща срещи в Щаба на ВМС и Военноморската база.
Гьокчен Фърат е първата жена адмирал в историята на турските въоръжени сили и военноморския флот. 45-годишната в момента Фърат взима с отличие изпитите за прием в Медицинската академия „Чапа“, но се отказва и кандидатства за прием във Военноморската академия, където също влиза с отличен успех. През 2004 г. е назначена за командир на военен кораб, което е първото по рода си назначение на жена – командир в турския флот. Служи на турския линеен крайцер „Явуз“. Следва повишение в ранг щабен полковник.
Контраадмирал Фърат е служила в Съвместния военен център на НАТО в Норвегия, а в момента е заместник-командир, отговарящ за операциите в Съюзното морско командване на НАТО (MARCOM) в Англия.
Контраадмирал Фърат е служила в Съвместния военен център на НАТО в Норвегия, а в момента е заместник-командир, отговарящ за операциите в Съюзното морско командване на НАТО (MARCOM) в Англия.
Източник: https://otbrana.com/

Германският министър на отбраната представя план за подсилване на армията

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус заяви днес, че реформите във военната бюрокрация на страната ще бъдат ускорени като част от продължаващите промени, целящи да направят силите по-способни да защитават Германия и нейните съюзници, предаде ДПА.
Бавно развиващите се програми за закупуване на оборудване и строителство трябва да бъдат ускорени, каза Писториус при представянето на новите насоки за отбраната на Германия в Берлин. "Ние трябва да бъдем гръбнакът на възпирането и колективната отбрана в Европа. Нашето собствено население, както и партньорите ни в Европа, Северна Америка и света, очакват от нас да се справим с тази отговорност", пишат в документа, очертаващ промените, Писториус и Карстен Бройер, генералният инспектор на германските въоръжени сили.
Насоките имат за цел да очертаят бъдещето на германската армия на фона на военното нашествие на Русия в Украйна, което предизвика тревога в отбранителните среди в Европа и повдигна трудни въпроси за готовността на германската армия.
За последен път германското правителство представи набор от насоки за отбранителната политика през 2011 г.
Бундесверът "трябва да бъде готов за война във всички области. Това означава, че неговият личен състав и оборудване трябва да бъдат пригодени за изпълнение на трудните му мисии", се казва в документа. Добре оборудваната армия, способна по всяко време да победи в сражения с висока интензивност, "е единственият начин да се гарантира надеждно възпиране и мир", се посочва в насоките.
Докладът определя Русия като основната дългосрочна заплаха за мира и сигурността, пред която са изправени Германия и нейните европейски съюзници, въпреки че събитията в Африка и Близкия изток "също могат да представляват риск за сигурността и са от стратегическо военно значение". Насоките призовават лицата, вземащи решения в германското правителство и в армията, да се възползват от свободата на действие, за да ускорят закупуването на необходимото оборудване и строителство.
Бавният темп на възлагане на обществени поръчки в Бундесвера е обект на многократни критики през последните месеци. В доклада се твърди, че длъжностните лица трябва да използват съществуващите изключения за по-бързо възлагане на поръчки, както и да настояват за промени в закона.
В доклада се повдига и въпросът за дългосрочното финансиране на Бундесвера. След руското нашествие в Украйна германското правителство създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за модернизиране на въоръжените сили. Според насоките обаче увеличаването на финансирането остава предпоставка за една функционираща армия дори след изразходването на парите от специалния фонд.
Източник: bta.bg

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на танкове M1A2 “Ейбрамс” на Румъния за 2,53 млрд. долара

Държавният департамент на САЩ одобри евентуална продажба на 54 танка M1A2 SEP v.3 Abrams и оборудване за тях на Румъния за 2,53 млрд. долара, се казва в изявление на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността към министерството на отбраната на САЩ (DSCA), предаде ТАСС.
Както се отбелязва в изявлението, съответната нотификация е била представена на Конгреса на САЩ в четвъртък. В документа се казва, че евентуалната продажба на американски танкове на Букурещ “ще засили способността на Румъния да реагира на настоящи и бъдещи заплахи”. Същевременно Пентагонът заявява, че продажбата на танкове “няма да промени баланса на силите в региона”. - Още за М1
Източник: bta.bg

Днес отбелязваме 579 години от Битката на народите при Варна (1444 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Спират Първата световна заради Коледа през 1914 г.

Утре, 11 ноември, се навършват 105 години от края на Първата световна война. Конфликтът започва от Балканите, кръвопролитните военни действия продължават 4 години от 1914-а до 1918-а, а загиналите по бойните полета са 17 милиона души. Ето някои любопитни факти за войната и за българското участие в нея.
Тази война променя изцяло хода на човешката история и е в резултат на стремежа на Великите сили да преразпределят зоните на световно влияние и ресурси. Сраженията се водят между два противникови лагера – Антантата, в която влизат основно Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и са подкрепени от много други държави, и Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България. В боевете участват повече от 70 милиона войници. По-голямата част от тях са европейци. Сражения се водят на три континента – Азия, Африка и Европа.
За символична причина за войната се смята Сараевският атентат на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Като последствие на убийството Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Останалите държави се включват, всяка да защити своите съюзници.
Първата световна война е първа в много отношения. Това е войната, която се води за първи път на три континента. В нея за първи път масово се използват, след като военните са се поучили две години по-рано от българския опит, самолети за военни действия. В този период за първи път се използват и танкове и огнехвъргачки. По време на тази голяма война се използват за първи път и кучета водачи, които да помагат на ослепените войници. Кучета са били използвани за свръзка между командването и фронта, носейки нареждания до предните линии в капсули, прикрепени към телата им. Що се отнася за медицината, по време на войната за пръв път влизат в употреба кръвните банки. По фронтовете в Западна Европа немската армия става първата военна сила, употребила химично оръжие. През 1918 г. Удроу Уилсън става първият американски президент, посетил европейска държава. Сраженията се характеризират с така наречената позиционна война. Огромни окопи опасват цяла Европа, като постепенно от усилени боеве битките се израждат във война на изтощение.
Пъpвaтa cвeтoвнa вoйнa e къpвaв вoeнeн кoнфликт, нeвиждaн пo cвoитe мaщaби и дaдeни жepтви дo oнзи мoмeнт – 17 милиона. Oбявeнa кaтo „вoйнaтa, кoятo щe cлoжи кpaй нa вcички вoйни“, тя e изпълнeнa c кyп любoпитни фaкти.
Един от тях е коледното примирие, сключено още в началната година на войната. Moжe дa изглeждa нeмиcлимo в нaши дни, нo пpeз 1914 г. къpвaтa cвeтoвнa вoйнa вpeмeннo e пpeкpaтeнa зapaди … Koлeдa. Ha 24 дeкeмвpи вoювaщитe дoтoгaвa бpитaнcки и нeмcки вoйници ce cъбиpaт зaeднo във Флaндpия, пeят кoлeдни пecни, игpaят фyтбoл, paзмeнят cи пoдapъци. Двeтe cтpaни жeлaят пoвeчe oт вcичкo дa бъдaт oтнoвo щacтливи и бeзгpижни, мaкap и caмo зa някoлкo чaca. - (видео)
Cпopeд cлyxoвeтe, нeмцитe пъpви иницииpaли идeятa зa пpимиpиe, зaпявaйки кoлeдни пecни. Ha cвoй peд, кaтo ги чyли, бpитaнцитe cъщo зaпoчнaли дa пeят и тoгaвa гepмaнcкитe вoйници ги пoкaнили дa пpeкapaт пpaзника зaeднo. Лeгeндaтa paзкaзвa, чe eдин бpитaнeц зaявил, чe пo-cкopo щe yмpe, oткoлкoтo дa пee нa нeмcки eзик. Toгaвa нeизвecтeн нeмeц c чyвcтвo зa xyмop мy oтвъpнaл: „Aкo гo нaпpaвиш, тoвa cъc cигypнocт щe ни yбиe!“. Taкa двaмaтa ce пoчyвcтвaли мaлкo пo-cпoкoйни, a cлeд тaзи cлyчкa oтишли зaeднo дa yкpacят колeднa eлxa. Пpимиpиeтo пpoдължилo дo 1 янyapи, cлeд кoeтo вoйницитe oтнoвo зaпoчнaли дa ce избивaт eдни дpyги.
Колкото и невероятно да звучи, но все още има неизбухнали снаряди от военните действия. Днес, 104 гoдини cлeд кpaя им, откриват останали бомби и мини, paзпoлoжeни пo cтapитe бoйни пoлeтa нa Фpaнция и Бeлгия. Зa нeщacтиe, и дo днec тe oтнeмaт живoти, нaй-чecтo нa фepмepи, paбoтeщи нa пoлeтo.
След включването на САЩ на страната на Антанта през 1918 година Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.
Войната слага край на четири империи – Германската, Австро-Унгарската, Руската и Османската. Нарушени са моралните и религиозните възгледи на цяло едно поколение.
А къде сме ние в тази война? Историкът академик Георги Марков го е казал със сърцето и ума си: „Печелим битките. Но губим войната. Юнаци, вие изпълнихте дълга си към Отечеството! Вечна ви слава и спете в мир!“
Всъщност изборът и намесата на България в Първата световна война са със съдбоносни последици, които ще тегнат върху плещите и на бъдещите поколения. Разпъната на три фронта от Македония до Добруджа и през Влашко до Молдова, българската армия отстоява свещеното право на национално обединение. Ходът на Първата световна за нашата войска е изпълнен с изненадващи поврати, когато тя печели своите битки на Балканите, но краят ще бъде решен на Западния фронт. Българските воини записват с кръвта си славни подвизи от Тутракан до Дойран, които ще останат в нашата народна памет като неразрушими опори на националната гордост. Ноември 1919 г. обаче в парижкото предградие Ньой на Сена България е жестоко наказана от Съглашението, въпреки нейния стремеж към национално освобождение и обединение, защото геополитиката и стратегията зачеркват морала чрез отмъстителен вик „Победените са виновни и ще платят за всичко! Да, те плащат „с лихвите”, но Голямата война е последвана от друга – Най-голямата война и силата на правото продължава да се замества от правото на силата.
Първата световна война променя завинаги Европа и света. Изчезват империи, прекрояват се граници, появяват се нови държави. Възникват агресивни идеологии и социални системи – „диктатурата на пролетариата“ в Съветска Русия, националсоциализмът в Германия, фашизмът в Италия… Идеите за следваща война, която ще донесе победа на победените в Първата световна, остават, изострят се и се задълбочават. Парижката мирна конференция, свикана след войната във Версай (18 януари 1919 г.) посява в следвоенния свят семена на омраза и взаимно недоверие, на шовинизъм и реваншизъм, а на България отнема надеждата за постигането на национално обединение. И още нещо – краят на войната слага край и на няколковековното господство на Стария континент над останалата част на света.
Източник: https://trud.bg

38 години от първия полет на БТС-002

Преди точно 38 години, на 10 ноември 1985 г., своя първи полет прави експерименталният апарат БТС-002, който е част от съветската програма „Буран”.
Апаратът полита от летището на научно-изследователския институт Громов в Жуковски, край Москва. В кабината са двама пилоти-изпитатели Игор Волк и Римантас Станкявичюс. Полетът преминава нормално, като е достигната височина от 1500 m, скорост от 480 km/h и полетно време от 12 минути.
БТС-002 (Большой транспортный самолёт второй) е пълноразмерен летящ аналог на съветската совалка „Буран”. Неговото предназначение е да се отработват кацанията с апарата, които стават при планиране, а при „Буран” трябва да има и автоматичен режим за кацане.
БТС-002 отговаря абсолютно точно на „Буран”, както по размери, така и по маса и има неговата система за управление. За да може да оперира сам, в опашната част са монтирани четири реактивни двигателя АЛ-31, като сумарната им тяга достига 40 тона. Резервоарът за керосин е поставен в товарния отсек на совалката. Апаратът не е херметичен, а двучленният екипаж разполага с катапултни кресла К-36.
Строителството на БТС-002 приключва през 1984 г. и през декември същата година са направени първите рулирания.
Между ноември 1985 и април 1988 г. са извършени общо 24 полета, като е натрупан нальот от общо осем часа. При десетия полет, който става факт на 16 февруари 1987 г., е отработено и първото напълно автоматизирано кацане. Последните рулирания с апарата са от декември 1990 г., след което той е изваден от експлоатация, а днес може да бъде видян в техническия музей в германския град Зинсхайм.
Съветската совалка „Буран” прави един, единствен полет в космоса на 15 ноември 1988 г. На борда няма екипаж и той е извършен изцяло в автоматичен режим, включително и кацането на летището в Байконур. - Още Космос

Какво става в Трета армия на 10 ноември 1989 година?

На 10 ноември 1989 г. новината е, че пленумът на ЦК на БКП е удовлетворил „молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар  и член на Политбюро на ЦК на БКП”. Другото решение е, че на негово място е избран Петър Младенов. От този ден България тръгва по т.нар. преход към демокрация. Какво прави армията тогава?
Отварям книгата на армейски генерал Йордан Мутафчиев „На главното направление”. Той е последният военен министър у нас. След него армията се ръководи от цивилни политици. По това време, като генерал-летенант, е командващ на Трета армия, чийто щаб е в Сливен. (Б.а. – припомням този случай, писал съм и друг път за него. Ген. Мутафчиев почина на на 24 май 2015 г.)
На 10 ноември 1989 г., пише генералът, в гарнизонния стол на Сливен празнувахме рождения ден – 50-годишния юбилей, на началник-щаба на армията генерал-майор Люцкан Люцканов. (Б.а.- генерал Люцканов е роден на 8 ноември. Уволнява се като командващ Сухопътните войски. Беше председател на Клуб „КСВ” в СОСЗР, но, за съжаление, вече не е между нас. Почина на 24 януари 2018 г.) Тържеството било обявено за 18 ч. Около този час всички поканени пристигнали. Нямали ги само секретарят на градският комитет на партията Симеон Славов и кметът Николов. Те се появили към 19 ч. и на забележките, че на такива отговорни лица не е позволено да закъсняват, отговорили: „Като ви кажем защо закъсняваме, ще ни простите.” От тях, спомня си армейски генерал Мутафчиев, най-напред разбрахме, че в София се е провел пленум на ЦК на БКП, но не и какви са били решенията му.
Късно вечерта, а може би и към полунощ, на генерал Мутафчиев се обажда дежурният по щаб, че го търси министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Обадих се на министъра по закритата свръзка, пише авторът на „На главното направление”, обясних му повода на нашето събиране. Министърът попитал кои присъстват и по-точно дали там са командирите на дивизии и бригади. След като получил утвърдителен отговор казал: ”Продължете си срещата, но не прекалявайте. Предупредете командирите след прибирането им по гарнизоните, да не се отлъчват без необходимост от тях. Същото се отнася и за вас и заместниците ви.” Не уточнил защо. Пожелал приятно прекарване и с това разговорът приключил. На следващата сутрин разбрахме за смяната на Тодор Живков и причината за средношното обаждане, уточнява авторът.
На другия ден генерал Мутафчиев разговаря в кабинета си с началника на политическия отдел полковник Стоимен Стоименов. (Б.а. - по-късно генерал-майор. Напуска МО, като заместник-началник на Служба „Военна информация”. Беше съветник по националната сигурност на президента и съвтник в парламента. Днес е пенсионер на свободна практика с активна гражданска позиция.)
В първите дни след промяната трудно се ориентирахме в обстановката, посочва авторът. Армията винаги е стояла встрани от обществените процеси, продължава той, и може би бе по-изненадана от останалите членове на обществото. Опитахме се, казва генералът, да направим свой анализ на обстановката и изводи за своята работа. Нямаше никакви указания от старшите инстанции, но, отбелязва той, това не означаваше, че трябва да останем в, да го наречем, „изчакващо бездействие”. На началниците на отдели били дадени указания да подготвят свои доклади, в които да се спрат основно на настроенията на колективите и отражението им в дейността на поделенията.
На следващия ден в своя кабинет генерал Мутафчиев провел съвещание със заместниците си и началниците на отдели. Направил кратък политически обзор и анализ на обстановката в армията. Настроенията били приповдигнати. Трябваше, пише той, да ги използваме в интерес на нашата работа и да не допуснем отрицателно влияние на новия полъх върху дисциплината, на – не дай си Боже, и до усложняване на живота в поделенията.
Един от изводите на това съвещание е, че започналото политиканстване и началните поряви на различна политическа ориентация ще доведат до задълбочаване на противоречията и повишаване на отрицателното влияние на всички тези фактори , ако не се вземат навременни мерки. В новите условия в работа на щаба на армията трябвало да се засили конкретността и взискателността, а членовете му да стоят по-близо до подчинените им поделения, да изучават обстановката в тях, своевременно и адекватно да реагират на нарушенията.
Няколко дни по-късно пристигнали някакви инструкции и указания за провеждане на събрания, на които да се сведат решенията на пленума. Голямата машина за „розови сънища” се беше задвижила, пише генерал Мутафчиев. Най-напред тези указания били изпълнени от градската партийна организация, на която имало и представители на щаба на армията.
Първата реакция, подчертава авторът, беше поголовно отричане на всичко, постигнато в страната, включително и направеното от армията. По-нататък, все на тази база, посочва той, се стигна и до етапа да се постави под съмнение самото съществуване на армията. Критикуваха се годността и качествата на командния състав да изпълнява задачите си, както в новото и сложно време, така и в бъдеще.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Генерал Рaйнхард Гелен и първото немско разузнаване след Втората Световна война

Един генерал струва много повече от един войник, а когато е готов да смени флага, за който се сражава, цената му се повишава значително. През далечната 1944 г. е ясно за всички в щаба на Нацистка Германия, че тази война върви към своя край и няма да завърши с победа. В този момент има твърде много кадри, които преценяват, че е по-добре да мислят за своите спасителни маршрути. Мнозина бягат в Южна Америка и Близкия изток.
Мартин Борман решава да създаде група „Odessa“, като акроним на „Organization of Former SS Members“. Немските генерали и командири ще се опитат да избягат от гнева на СССР, но фокусът на тази история е насочен именно към Бордман и неговите хора, поставени в една особено добра позиция – да срещнат съюзниците от другата страна.
Благодарение на закона за свобода на информацията в САЩ, някои любопитни погледи попадат на името Райнхард Гелен – един от най-добрите разузнавачи на Вермахта по време на Втората Световна война. И по някаква причина се оказва, че същият човек не просто прави кариера, а след време прилага наученото в една друга разузнавателна агенция – ЦРУ.......Прочети още

Delta Force – бойната единица на САЩ, която реално не съществува

Частните военни компании са известни като онази фракция, която може да получи зелена светлина за абсолютно всичко. Понякога е странно, че една от най-елитните съществува под командването на САЩ, но правителството отказва да признае за нейното съществуване. И сигурно се чудите коя точно е тази организация? Не е изненада, че става въпрос за така наречените Delta Force.
Това е военната организация, която преминава през най-крутите мерки, разполага с възможно най-добрите оръжия и отговаря за своите действия само пред един човек в света.
Известни са като Delta Force, но реално имат официално име – Special Forces Detachment-Delta или Tier One Special Mission Unit under Joint Special Operation Command. Въпросната организация често се свързва и с така наречените Зелени барети, дори споделя някои от техните военни структури, но въпреки това остава различна......Прочети още

Германия разполага четири изтребителя Eurofighter в Румъния

В края на месеца Германия ще разположи четири изтребителя Eurofighter (Юрофайтър) в Румъния, за да подкрепи мисията на НАТО за наблюдение, предава Франс прес. Решението идва след руските атаки срещу украинските пристанища на река Дунав.
Първата група от общо 80 германски войници, които ще бъдат настанени във военна база близо до Констанца, ще замине за Румъния по-късно днес.
Руските атаки срещу украински дунавски пристанища, само на стотици метри от румънската граница, и отломки от дронове, открити в Румъния, увеличиха рисковете за сигурността.
През септември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече руските удари близо до границата на Румъния “дестабилизиращи”, дори ако няма индикации, че Русия възнамерява да удари член на НАТО.
Германските военновъздушни сили са подкрепяли мисията на НАТО за въздушна полиция в Румъния в миналото. Алиансът засили военното си присъствие по източния фланг след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Източник: bnr.bg

Народното събрание одобри проекта за бойните машини на Сухопътни войски

На днешното си заседание Народното събрание прие Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Това стана с гласовете на 134 народни представители. Против бяха 55, а двама се въздържаха. В заседанието участваха министърът на отбраната Тодор Тагарев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. По предложение на Христо Гаджев предложението на правителството за отмяна на Решение на 44-ото Народно събрание от 8 юни 2018 г. за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" бе прецизирано. В противен случай щеше да бъде отнемено и решението за приемане на  Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“.
В мотивите на правителството към проекта за новите машини се посочва, че с неговата реализация ще се постигане по-добра оперативна и техническа съвместимост с армиите на страните членки на НАТО и ще се намали критичната зависимост от страни извън НАТО и ЕС в областта на въоръжението. Предвижда се придобиване на 198 броя бойни, разузнавателни и командно-щабни машини, специални машини за ядрено, химическо и биологично разузнаване, за медицинска евакуация, за инженерно осигуряване, транспортни и евакуационни машини, посочи председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев. От тях 183 са бойни машини от фамилията „Страйкър“. Останалите 15 са спомагателни камиони. Предлаганият срок за производство и доставка на машините е около 36 месеца от възлагането на договора за производство от страна на Сухопътните войски на САЩ. Началото на доставките е предвидено за третото тримесечие на 2025 г., а краят на доставките за първото тримесечие на 2028 г. Основното количество от бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 г. и 2027 г., с темп на доставките от 10 машини на месец.
В допълнение, предложението съдържа възможности за индустриално сътрудничество, трансфер на технологии, и създаване на способности в „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД за асемблиране и ремонт на машини от фамилията „Stryker“, разделено на четири етапа. Първи етап – асемблиране на машините в България, включващо инсталация на определени системи и оборудване, инсталация на дистанционно управляемите необитаеми куполи, инсталация на въоръжението, инсталация на комуникационното и информационното оборудване, производство и доставка на компоненти за противокумулативната защита, изграждане на логистичен център и финално тестване и сдаване на МО. Втори етап – изграждане и/или повишаване на способностите за поддръжка в заводски условия и придобиване на способности за ремонт на балистичната защита. Трети етап – изграждане на способности за капитален ремонт на машините, способности за модификация и отстраняване на бойни повреди, изграждане на регионален център за поддръжка на машините от фамилията „Страйкър“, с възможности за поддръжка на машините от СВ на САЩ базирани в Европа, както и на други европейски държави. Четвърти етап – включването на български компании в глобалната верига за доставки на General Dynamics.
Ще са необходими финансови средства от порядъка на 1.376 млрд. щатски долара (2.504 320 млрд. лв., изчислени при курс на щатския долар $1=1.82 лв.) без ДДС. От тях 1.210 млрд. щатски долара (2.202 млрд. лв. без ДДС) за придобиване на 198 машини. И още - артилерийско и стрелково въоръжение с прогнозна стойност 65 000 000 щатски долара ( 118 300 000лв.) и управляеми противотанкови ракети Javelin с прогнозна стойност 101 000 000 щатски долара ( 183 820 000лв.). За вторите два проекта тепърва се очаква през 2024 г. Министерство на отбраната да получи проектодоговори.
На всички машини ще бъде инсталирано и интегрирано комуникационно-информационно оборудване, отговарящо на изискванията на Министерство на отбраната за оперативна и техническа съвместимост с оборудването, което към момента се използва в Сухопътни войски.
За цялостната реализация на проекта за придобиване на бойни и спомагателни машини ще са необходими и други допълнителни разходи за заплащане на данък добавена стойност (ДДС), мита и транспортни разходи. Размерът на средствата за заплащане на тези съпътстващи разходи ще стане известен на по-късен етап, след уточняване на количествата и вида на придобиваните средства за обслужване и поддръжка, резервни части и консумативи, както и периодите за тяхната доставка.
В резултат на сключените през 2019 г. договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (FMS) за придобиване на самолети F-16 Block 70 и извършените плащания по тях, на Република България е предоставена възможност за разсрочено плащане при сключването на нови договори по програмата FMWS. Съгласно проекта за международен договор BU-B-UCP, чиято ратификация ще бъде внесена в Народното събрание е предвидено заплащането да се извърши за период от 5 години до 2027г., като схемата за плащане предварително е съгласувана с Министерството на финансите. За 2023 г. е предвидено по проекта да бъдат разходвани 479 315 200 лв.
За реализацията на проекта е предвидено финансиране от държавния бюджет на Република България. За тази цел, през съответните години, разходите за отбрана следва да бъдат на нива, позволяващи осигуряването на необходимия финансов ресурс, включващ както посочените средства по трите договора (BU-B-UCP и двата бъдещи договора за придобиване на боеприпаси), така и необходимите разходи за ДДС, мита и транспортни разходи. В годините, в които разходите за отбрана надвишават 2 на сто от БВП, същите ще бъдат компенсирани (намалени) пропорционално през следващите години, в периода след 2027 г. Разходите за първите три години са съгласувани с Министерството на финансите и са предвидени в проектобюджета за 2024 г. и тригодишната бюджетна прогноза до 2026 г.
В дискусията несъгласие с предложените решения изразиха депутатите от парламентарната опозиция. Необходимостта от превъоръжаване на Сухопътни войски и на армията, като цяло, не бе оспорвана. Въпросите бяха свързани със стойността на проекта и способностите на машините „Страйкър“. Министър Тагарев отговори, като подчерта, че това е най-доброто решение за войските.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Отбелязват 120 години от построяването на Военния клуб в Шумен

На 15 ноември с празничен концерт в Шумен ще бъдат отбелязани 120 години от построяването на сградата на Военния клуб в Шумен. Още със създаването на българската армия през 1878 г. нейното командване обръща внимание, както на обучението, така и на възпитанието на личния войскови състав. На възпитанието се гледа като неразделна част от бойната подготовка на войската. Неслучайно в годините след Освобождението, преминалите през военна служба младежи, независимо от образованието им, са вписани официално от статистиката в графата на българската интелигенция. Наред със строителството на казармени сгради и провеждането на бойни учения, в армията се строят и сгради - домове за военна култура и военно образование, чрез които се провежда широка военно-патриотична и научна дейност. Най-значими представители за това са клубовете на офицерските събрания.
Така е и с шуменския военен клуб, първоначално собственост на Шуменското общо офицерско събрание, а след години – собственост на шуменския гарнизон. Инициатор за строителството на военния клуб е полк. Никола Иванов, един от най-видните български пълководци. През 1899 – 1903 г. той е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия в Шумен и председател на Шуменското общо офицерско събрание. Една от главните задачи, която той си поставя, е построяването на военен клуб в гарнизона. Смята възпитателната работа сред войската като неразделна част от нейната бойна подготовка.
Проектант на сградата е арх. Никола Лазаров. Строителството на клуба се извършва с голям ентусиазъм в гарнизона - на стопански начала, с лични парични дарения от всички офицери и с труда на целия войскови състав в Шумен. В историята на гарнизона са известни редица дарения, но даренията за строителството на клуба са най-големи и до днес.
Сградата е завършена и открита през лятото на 1903 г. Много бързо Клубът се превръща в център на всички по-значими представителни мероприятия в гарнизона и града. Сградата е обявена за архитектурен паметник на културата през 1980 г. В днешно време културнo-художествената дейност се реализира чрез различни творчески формации – народни танци, хор на запасното войнство и клуб за исторически възстановки.
(За материала е използвана информация от сайта на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.)
Източник: https://otbrana.com/

Голямо признание за генерал-лейтенант Михаил Попов

Заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов бе включен в Залата на славата за чуждестранни висши офицери на Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. Номинацията му бе одобрена от Департамента и от Колежа на Сухопътните войски на САЩ, съобщава Пресцентърът на МО.
„Благородно ви завиждам за времето, което предстои да прекарате в Колежа. Ще придобиете уменията да обмисляте резултатите от възможни кризи и начините за предотвратяването или решаването им на стратегическо ниво“, обърна се генерал-лейтенант Попов към слушателите от курса за чуждестранни висши офицери от тазгодишния випуск на учебното заведение. „Връзките с вашите състуденти, които ще изградите тук, ще ви помогнат, когато се наложи, заедно и като лидери да решавате сложни проблеми“, подчерта заместник-началникът на отбраната.
Включването в Залата на славата за чуждестранни обучаеми е престижно отличие за завършили Колежа офицери с образцова служба, интегритет, отлични постижения и отдаденост на работата, заемащи най-висши длъжности във Въоръжените сили на съответната държава или в международна организация. Към момента Залата включва над 80 висши офицери.
Източник: https://otbrana.com/

Военната помощ на Франция за Украйна възлиза на 3,2 млрд. евро, според френски парламентарен доклад

Размерът на френската военна помощ за Украйна се оценява на 3,2 млрд. евро, според парламентарен доклад, представен пред Комисията по отбрана и въоръжени сили на френския парламент, предаде Франс прес.
Разходите за военното оборудване, предадено на Украйна, представляват по-голямата част от общата сума, която възлиза на 1,7 млрд. евро, ако се вземат предвид разходите за подмяна. Към това се добавят разходите за обучението, предоставено от френските въоръжени сили на 7000 украински войници, възлизащи на 300 млн. евро, вноската на Франция в Европейския механизъм за мир, възлизаща на 1 млрд. евро, и 200 млн. евро за фонда за подкрепа на Украйна.
"Това е брутна сума, която ще бъде "разпределена във времето" до 2027 г. заради подмяната на оборудването, предадено на Украйна, обясни депутатът Лионел Роайе-Перо, докладчик на мисията за установяване на фактите относно френската военна подкрепа за Украйна. Според него възстановяването на средства от европейския механизъм, в който Франция участва с 18%, или 500 млн. евро, "също ще намали" размера на финансовото участие на Париж във военната помощ.
Източник: https://www.bta.bg/

Германия е издала от началото на година 10 пъти повече разрешения за износ на военно оборудване в сравнение с миналата година

Германия е дала досега през годината 10 пъти повече разрешения за износ на военно оборудване в сравнение с миналата година, предаде Ройтерс, като се позова на германски правителствени източник.
Берлин дава приоритет на молбите за даване на разрешения, след като бойци от палестинското ислямистко движение “Хамас” атакуваха Израел миналия месец.
До 2 ноември тази година германското правителство е одобрило износа на военно оборудване на стойност близо 303 милиона евро за Израел. За сравнение, за цялата минала година са били дадени разрешения за износа на оръжия на стойност 32 милиона евро.
По-голямата част от разрешенията за износ тази година (185 от 218) са били дадени след атаката срещу Израел на 7 октомври.
“След терористичното нападение на “Хамас” срещу Израел на молбите за даване на разрешение за износ на военно оборудване за Израел бе даде приоритет”, казва източникът на Ройтерс.
Германия доставя на Израел предимно компоненти за противовъздушни системи и комуникационно оборудване, отбелязва ДПА.
Източник: bta.bg

Заседнали американски кораби осигуряват победа за съюзниците по време на Втората световна война край плажа „Омаха”

Често пъти случайности, определят развръзката на някоя битка и дори хода на войната, а от там и самата история. Такъв е и случаят с битката при плажа „Омаха”.
След като американският флот търпи поражение капитаните на миноносците решават да приближат своите кораби толкова близо до брега, че те почти засядат, но това им дава възможност да хванат на прицел германските стрелкови позиции с пряк огън, който се оказва смъртоносен.
Какво следва от това ще научите само, ако прочетете текста по-долу до край. Той е откъс от книгата „Двайсетте битки, които промениха света”......Прочети още

Русия възражда авиационна техника от Студената война

Изображения, публикувани в социални медии, разкриха наскоро че Русия е „съживила“ височинния разузнавателен самолет M-55 „Геофизика“ (на снимката).
Предполага се, че тестовите процедури се провеждат на летището Раменское близо до Москва, повдигайки въпроси относно подновената роля на самолета.
Според изданието Defence Express, под крилото на този самолет е бил забелязан специализиран контейнер, вероятно съдържащ радиотехническо разузнавателно оборудване.
M-55 „Геофизика“, известен на Запад като Mystic-B, е самолет за разузнаване за големи височини (експлоатационен таван – 21 500 метра) със забележителна история.
За първи път той се е издигнал в небето през 1988 г. и много наподобява Lockheed U-2. Той е проектиран както за разузнавателни мисии, така нанасяне на ракетни удари. Той е бил предназначен за използване със съветската балистична ракета със среден обсег „Ока“, която впоследствие е изведена от експлоатация, отстъпвайки място на своя наследник, днешната система „Искандер“.
До разпадането на Съветския съюз са построени само няколко от тези самолети. Официално те са предназначени за научноизследователски цели, но уебсайтът на Министерството на отбраната те са упоменати като разузнавателни самолети.
Възобновяването на полетите на M-55 „Геофизика“ може да бъде свързано с няколко възможни мотива. То може да включва продължаващи усилия за тестване на бордовото оборудване за тактическа авиация в руските въздушно-космически сили. Алтернативно, може да е опит за възстановяване на първоначалното предназначение на самолета: разузнаване за нанасяне на ракетни удари с помощта на оперативно-тактически системи, като „Искандер“, срещу цели в Украйна.
Източник: defence-blog.com

Корабът на Военноморското училище отново плава за Антарктида

Българският военен научноизследователски кораб (НИК) 421 – „Св. Св. Кирил и Методий“, от състава на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ започна своето второ плаване до Антарктика, съобщава Пресцентърът на МО. Задачата на експедицията е осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, които вече излизат извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които ще обезпечи, НИК 421 ще превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.
Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, представители на държавната и местната власт, общественици и други официални гости уважиха церемонията по изпращането на кораба, който потегли от Морска гара – Варна. Началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров пожела успешно плаване на членовете на екипажа, а на семействата им – търпение. Председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев получи флага на Военноморските сили на България, който да бъде развят на Ледения континент.
Преди да отплава НИК 421 бе посетен и от сто деца – възпитаници на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Те разгледаха кораба, а на командира му – капитан II ранг Николай Данаилов, подариха бутилка с послание, което той да отнесе на Южния полюс.
Пет месеца ще продължи втората полярна експедиция на българския военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което ще има престой, е в Картахена, Испания. Оттам ще се отправи към Южна Америка, където ще посети две пристанища. След преминаване на пролива Дрейк ще достигне до о. Ливингстън. - (видео)

Германия преустановява разполагането на системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” в Полша

Германските военни ще преустановят разполагането на батарея от системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” (Patriot) в Полша, предаде ДПА, позовавайки се на германското министерство на отбраната.
Германски взводове с “Пейтриът” бяха разположени край град Замошч в Югоизточна Полша, близо до границата с Украйна, през януари, за да защитават въздушното пространство на страната, след като ракета се разби на полска територия и отне живота на двама души.
Първоначално се предвиждаше разполагането на системите за противовъздушна отбрана да трае шест месеца, но то бе удължено. Сега полските сили ще поемат задачата по осигуряване на въздушната сигурност в района.
Днес германският министър на отбраната Борис Писториус благодари на войниците, които са служили на мястото.
“Полша и Германия, рамо до рамо в защитата на източния фланг на НАТО – за мен това е много важен знак за солидарността в рамките на алианса и за приятелството и солидарността между нашите народи”, заяви той.
Източник: bta.bg

Новата власт в Словакия спря дарение от оръжия за Украйна

Новото правителство на Словакия, водено от ясно изразяващия антиукраинска позиция Роберт Фицо, не одобри подготвен от предишното словашко правителство пакет военна помощ за Украйна, предаде Словашката държавна информационна агенция (TSAR).
Въпросната помощ беше оценена на 40,3 млн. евро. Тя беше под формата на дарение и включваше 4 000 000 куршума 7,62 милиметра (за автомати "Калашников"), 5172 снаряда за оръдия калибър 125 милиметра, 140 ракети за ПВО "Куб", 8 минохвъргачки и 1200 мини.
Допреди Фицо да дойде на власт, Словакия е подкрепила Украйна с 13 пакета военна помощ на обща стойност 671 милиона евро. Фицо обаче се закани, че спира помощите за Украйна - при изборната му победа Politico припомни миналото му и как през 2009 година тогавашният украински премиер Юлия Тимошенко го е унижила, когато той, пак като премиер на Словакия, е отишъл в Украйна да търси решение на кризата със спирането на транзита на руски газ пред украинска територия. Тогава Тимошенко пред репортери го е питала защо подкрепя Путин, докато Фицо е чакал въпросът с газа да се обсъди на четири очи.
Източник: https://www.actualno.com/

На този ден

На 8 ноември 1912 година миноносецът „Дръзки“ торпилира турския крайцер „Хамидие“. На 7 ноември египетските кораби „Акдениз“ и „Карадениз“, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси за турските войски при Чаталджа отплават от Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния) за Истанбул. За да осигури безпрепятственото им плаване турското командване блокира Варна като единствена база на българския флот. Вечерта на 7 ноември изходът от Варненския залив е наблюдаван от минния крайцер „Берк-и-Сатвет“ и миноносеца „Ярхисар“, а зад тях е разположен „Хамидие“. Около 20 часа „Ярхисар“ се насочва към устието на река Камчия, „Берк-и-Сатвет“ – на север от Варненското пристанище, а крайцерът – към нос Калиакра. В 22, 25 ч. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев напуска със загасени светлини Варненското пристанище и през северния проход на минното заграждение поема курс на североизток. Задачата е при откриване на противника да бъде атакуван от малка дистанция – първоначално бойните, а след това и транспортните кораби. В 00, 30 ч. на 8 ноември на около 32 мили (59, 3 км) източно от Варна е забелязан силуета на големия боен кораб „Хамидие“, въоръжен с 22 оръдия, два торпедни апарата и с екипаж от 400 души. Първи стреля от 600 м корабът „Летящи“, след него „Смели“ – от 300 м, а „Строги“ – от 150-200 м. В боя се включва и „Дръзки“, командван от мичман І ранг Георги Купов. Торпедният изстрел е даден в 0, 46 ч. от около 60-100 м. Торпедото попада в носовата част на „Хамидие“ и прави пробойна с размери около 10 кв. м. Убити са 8, а ранени – 32 души. Пораженията на „Дръзки“ са минимални – един 47 мм снаряд пробива димохода му. Победата на българския флот издига духа на войските ни при Чаталджа и оказва влияние върху сключването на по-благоприятно примирие. - Още за "Дръзки"

**********

Блестящата победа на българския флот преди 111 години събра днес членовете на клуб „Военни моряци“ към столичната организация на СОСЗР около гроба на капитан I ранг Георги Купов в Централните софийски гробища. Имаше едновременно честване и поклонение пред командира на миноносеца „Дръзки”, поразил с торпедо турския крайцер „Хамидие” по време на Балканската война. На паметната проява, която се провежда всяка година на този ден, дойдоха още председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков, неговият заместник бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов, председателят на Сдружение „За честта на пагона“ капитан I ранг от запаса Цвятко Дончев и контраадмирал от запаса Георги Георгиев от Асоциацията на възпитаниците на морското училище.
Днес почитаме един славен подвиг на Военноморските ни сили, една бележита дата от историята на България, каза председателят на клуба контраадмирал от запаса Петър Странчевски. Повод за нашето събиране, посочи той е победата, ние не сме на панихида. Отбелязано бе, че заслуга за поддържането на паметника има и клуб „Военин моряци“, най-вече в лицето на дългогодишния му председател, вече покойник, капитан I ранг Георги Методиев.
За историческото събитие преди 111 години говори капитан I ранг от запаса Мичо Стоянов, който е бил началник-щаб на бригадата „Леки сили“, началник на разузнавателния отдел и заместник-началник щаб на ВМС, заемал е международни длъжности. След поднасянето на цветя на гроба на капитан I ранг Купов, генерал от запаса Златан Стойков връчи почетни грамоти на юбилярите членове на клуба полковник от запаса Райчо Митев и капитан I ранг от запаса Никола Ялъмов.

Премиерът се срещна с представители на военно-патриотични организации

Министър-председателят акад. Николай Денков се срещна вчера с представители на над 20 военно-патриотични съюзи и организации, съобщават от правителството. Срещата бе в контекста на ангажиментите на правителството, поети с управленската програма в сектор „Отбрана“, както и в духа на сътрудничеството с неправителствения сектор. За първи път български министър-председател се среща с военно-патриотични съюзи и организации.
„Отбраната е един от основните приоритети на правителството. Ние трябва да бъдем силни, за да бъдем спокойни в променящия се свят“, подчерта премиерът акад. Денков. Министър-председателят беше запознат с дейността на военно-патриотичните организации и съюзи и техните виждания по цялостната визия за развитие на сектора, като му бяха  предоставени конкретни писмени предложения. Дискутирани бяха възможностите за привличане и задържане на младите хора във въоръжените сили и за затвърждаване на авторитета на военната професия. По време на срещата бяха обсъдени родолюбивото и патриотично възпитание сред младото поколение, необходимостта от повече грижа за хората в Българската армия, за социалния статус на жените и мъжете в армията.

Варна върху две картини на Максим Воробьов от времето на Руско-турската война от 1828-1829 г.

Картината „Взрыв города Варны“ била нарисувана по незапазена рисунка, направена от Воробьов в хода на войната (21 септември / 3 октомври) 1828 г.

Картината е поглед от Варненския рейд към взривената от мина Варненска крепост.

На преден план е представен адмиралтейския кораб „Париж“.

В далечината гъстият дим и прах от взривения бастион.

Между двата кораба (вдясно) - „Турна тепе“ (Жеравен връх) с бялата императорска палатка.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов

„Летящите банани“ Н-21 и грешната им употреба във Виетнамската война

На 21 декември 1962 г. група от 15 „Летящи банани“ – името на транспортните хеликоптери H-21, се подготвят за излитане от военната база в Плейку от Южен Виетнам. Обикновено максималният брой във формация е около 12 хеликоптера, но 15 е нереална гледка за абсолютно всеки. Мисията на летателните апарати е да прави курсове от базата до джунглите на Северен Виетнам, където трябва да се разтовари военния персонал.
На 12 декември базата е преведена под бойна тревога, военният персонал трябва да се подготви за мисия, а детайлите ще бъдат предадени малко по-късно. Военното командване в помощ на Виетнам призовава всички 30 H21 за транспортирането на бойците от 81-а и 8-а транспортна бригада. В историята на Виетнамската война това ще бъде една от най-големите мисии и транспортът на огромна войска по въздух. Нарежданията са изпратени само до офицерите, които трябва да се запознаят с тяхната задача – да отговарят за логистиката и да водят сражението. Повече подробности се очаква да бъдат обявени......Прочети още

Провалът на Въоръжените сили на Украйна в Запорожие

Украинската контраофанзива се провали напълно. В Запорожие започна дъждовният сезон, а артилерията и бронираната техника ще могат да се движат по замръзналата почва не по-рано от декември. В същото време, е очевидно, през зимата Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) просто няма да могат да водят интензивни бойни действия.
Така че сега ще трябва да чакаме нови тактически решения на властта в Киев едва през пролетта, заключават авторите на доклада за провалите на контранастъплението от Американския център за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Настъпващите части на ВСУ, оборудвани с бронираната техника на НАТО, напредваха средно с 90 метра на ден. И никой не се е представял по-зле от Валерий Залужни във войните през изминалия век.
Експертите сравняват контранастъплението срещу Запорожие с битката при Сома през 1916 г., когато британците и французите се опитват да атакуват отбранителните линии на Германия, където те се пречупиха, заседнаха за шест месеца и изгубиха почти 150 000 души само в убити.
Анализаторите на CSIS смятат, че руското командване може да използва военните разработки от Първата световна война. „Линията Суровикин“, построена в Запорожие, в много отношения напомня на гениалната отбранителна система, създадена от един от най-великите военачалници на XX век - немският генерал Ерих фон Фалкенхайн.
Именно при него за първи път в историята една отбранителна линия беше разширена до три (както сега е в Запорожие). Монтирани бяха траверси с бетонирани охранителни постове. Комуникационни траншеи водят към резервната линия, а цялото пространство между отбранителните линии беше минирано.
Французите и британците, които събраха гигантска ударна сила от 2,5 млн. души (само помислете за това!), никога не успяха да пробият „линията Фалкенхайн“ през 1916 г. В продължение на шест месеца сражения атакуващите напредваха средно с 90 метра на ден. Точно както ВСУ сега постига в Запорожие и беззъбо се опитва да преодолее гениално изградената „линия на Суровикин“.
Военно-политическите цели на украинското контранастъпление в района на Запорожие не бяха постигнати и сега това е абсолютно ясно на Запада. На първо място - на оперативния участък Орехов-Токмак, където ВСУ разположи основните си резерви.
Контранастъплението, което продължава вече почти 5 месеца, не доведе нито до значителни териториални придобивки, нито до големи загуби на руската бронетехника и жива сила. ВСУ така и не напредна до „сухопътния мост“ към Крим.
Андриус Турса, съветник по риска за Централна и Източна Европа в консултантската фирма Teneo, отбеляза, че есенното време затруднява мащабните движения на тежката военна техника и Русия увеличава натиска в другите райони: Купянския, Краснолиманския и Донецкия. Това напълно обезсмисля надеждите на ВСУ за пробив през следващите месеци.
„Времето определено им изтича. В края на ноември времето ще стане толкова влажно, че напълно ще спре напредването, докато не стане по-студено, което ще бъде някъде в края на декември или началото на януари“, казва Майкъл Кларк, независим военен анализатор, който е бил главен изпълнителен директор на Кралския институт на обединените служби от 2007 до 2015 г.
Русия има предимството (с това са съгласни всички анализатори), тъй като заема отбранителна позиция в Запорожие. За поразяването на настъпващите сили бяха използвани всички възможни средства: противотанкови препятствия, минни полета, артилерия, ударни хеликоптери и самолети.
Минните полета имаха решаващо влияние върху провала на „контраофанзивата“, се отбелязва в доклада на CSIS. В някои райони минните полета са разширени до 500 метра. Нещо повече, някои от минните полета бяха възстановени след руските контраатаки, което направи възможно изтласкването на части на ВСУ, например в районите на Приютное, Старомайорск, Новопрокоповка, Малие Щербаков.
Експертите на CSIS смятат, че много фактори са довели до провала на украинското „контранастъпление“.
Първо, теренът в Украйна е благоприятен за руската отбрана. Дължината на равните и открити полета, разделени от горските пояси, в посока Запорожие създаде трудности за украинските сухопътни сили, които също трябваше да се движат в условия на отсъствие на превъзходството във въздуха.
Движението на частите на ВСУ беше ясно видимо и записано от огромен брой дронове.
Второ, Русия активно използва местната инфраструктура, особено в населените места, изоставени от жителите.
Сградите и другите постройки осигуряваха прикритие на отбранителните сили и се използваха за засади. Освен това Русия разруши пътищата и създаде пречки за забавянето на напредването на украинската техника и насочването u в опасните зони.
Трето, Русия разгъна безпрецедентен брой дронове. В същото време те не само служеха за целеуказание, но и самите те можеха да нанасят удари по украинските сили.
Е, най-важното, разбира се, е дефектността на украинската стратегия. Киевското командване безсмислено разпиляваше силите си, разделяше ги между изток и юг, вместо да се съсредоточи в една посока, пише CSIS.
Преди неизбежното засилване на военните действия през пролетта Русия ще извлече нови уроци от украинските провали, уверени са американските експерти.
Източник: https://trud.bg/

„Стрямци“, „Орлите“ и „Танкистите“ – най-добри във военно-приложния многобой за празника на пехотата

Продължава богатата програма за отбелязване празника на Сухопътни войски – 19 ноември. Днес на учебен център „Сливница“ се проведе традиционният военно-приложен многобой за купата на командира на войските. Участваха 12 отбора от военните формирования на най-големия вид Въоръжени сили.
На първо, второ и трето място с купи и медали се сдобиха отборите на „Стрямци“  от Карлово, на  „Орлите“ от Благоевград и на „Танкистите“ от Сливен. Грамоти получиха отборите от четвърто до шесто място на формированията от София, Смолян и Белене. За другите остана стимула за по-добро представяне догодина, както каза заместник-командирът на Сухопътните войски бригаден генерал Николай Караиванов. Лично той връчи отличията и благодари за положените усилия. Разликите между отборите са малки, което говори за добра успеваемост, бе неговата оценка.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

И България денонсира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа

Страната ни ще разгледа възможностите за прилагане на доброволни мерки, допринасящи за увеличаването на предвидимостта и стабилността в Европа
Министерският съвет прие решение за спиране на действието за Република България на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), съобщиха на сайта си от Министерството на външните работи (МВнР).
Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), подписан през 1990 г. и влязъл в сила от 1992 г., установява баланс в пет категории конвенционални въоръжения (бойни танкове, бойни бронирани машини, артилерийски системи, бойни самолети и ударни вертолети) между НАТО и тогавашния Варшавски договор. Договорът доведе до съществено намаляване на общото количество на въоръженията в Европа след края на Студената война и в продължение на няколко десетилетия имаше ключово значение за архитектурата на сигурност на европейския континент.
През 2007 г. Руската федерация обяви мораториум по прилагането на ДОВСЕ. След четиригодишни дипломатически усилия за постигане на съгласие с руската страна по бъдещето на контрола над конвенционалните въоръжения, през 2011 г. България, заедно с останалите страни-членки на НАТО, взе решение да предприеме реципрочни действия, като преустанови частично изпълнението на задълженията си по верификационния механизъм на Договора спрямо Русия.
С войната, която започна срещу Украйна през 2022 г., Руската федерация наруши основополагащи принципи на ДОВСЕ като въздържането от военна агресия и зачитането на суверенитета и териториалната цялост на страните, като по този начин промени значително контекста на прилагане на Договора.
След като денонсира редица двустранни и многостранни споразумения в областта на разоръжаването и контрола на въоръженията, за което системно прехвърляше вината върху страните-членки на НАТО, на 9 юни 2023 г. Руската федерация уведоми официално за оттеглянето си и от ДОВСЕ. С този акт беше нарушено съществено условие за по-нататъшното прилагане на Договора като стратегически обвързващ документ, намаляващ възможността от мащабен военен конфликт.
При така създадената обективна невъзможност за постигане на целите на Договора, на своето заседание Министерският съвет реши да спре действието му за Република България. Същевременно, българската страна остава ангажирана с военната прозрачност и изграждането на доверие в областта на конвенционалните въоръжения, като ще разгледа възможностите за прилагане на доброволни мерки, допринасящи за увеличаването на предвидимостта и стабилността в Европа, се посочва в съобщението на МВнР.

Ходът на Путин за осигуряване на бази в Либия е нова регионална тревога за САЩ

Русия се стреми да разшири военното си присъствие в източната част на Либия - план, който може да доведе до изграждане на военноморска база, което ще й даде значителна опора на южния праг на Европа.
Според запознати с въпроса лица, които са помолили да не бъдат назовавани, тъй като става дума за чувствителни въпроси, руският президент Владимир Путин и военният командир на източната част на Либия Халифа Хафтар са в процес на изработване на споразумение за отбрана след срещата им в Москва в края на септември.........Прочети още

Военноморските сили ще отбележат 111-та годишнина от първата българска морска победа

В началото на месец ноември отбелязваме навършването на 111 години от успешната атака на торпедоносеца „Дръзки” срещу турския крайцер „Хамидие” през 1912 година, по време на Балканската война.
По случай годишнината, на 8 ноември 2023 г., от 10:30 ч., пред кораба-музей „Дръзки” и бюст-паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, в района на Военноморския музей, ще се проведе ритуал за отдаване на военни почести и полагане на венци и цветя.
Ритуалът се организира съвместно от Командването на Военноморските сили и ръководството на музея. - Още за "Дръзки"
Източник: navy.mod.bg/

79 години от смъртта на Рихард Зорге

На днешната дата през 1944 г. е обесен Рихард Зорге - руски разузнавач и журналист.
Внук е на Фр. Зорге - ученик и съратник на К. Маркс и Фр. Енгелс. Зорге е мобилизиран в немската армия през 1914 г. и участва в Първата световна война. Член е на Независимата социалдемократическа партия от 1917 до 1919 г., членува в Германската комунистическа партия от 1919 г. Пропагандист е във Вупертал и Франкфурт на Майн, редактор на комунистическия вестник в Солинген. От 1924 г. е в СССР. Член е на КПСС от 1925 г.
През 30-те и 40-те години на миналия век е разузнавач на СССР в Германия, Япония и други страни. Успява да получи сравнително точна информация за броя на немските дивизии, съсредоточени през лятото на 1941 г. на границите на СССР, за датата на нахлуването на войските и за планираните военни действия.
През октомври 1941 г. е арестуван от японската полиция, през септември 1943 г. осъден на смърт и обесен. Погребан е в Токио.

Забравените герои на България: Генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков

Навършват се 66 години от смъртта на генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков.
Той е роден на 15 януари 1871 г. в с. Баня, Петричко. Завършва Военното училище в София (1892) и Генаралщабна академия в Торино, Италия (1908). На 2 август 1892 г. е произведен в чин подпоручик. През 1895 г. участва във въстание в Македония, а през 1896 г. в арменското въстание в Цариград, а по-късно и в Илинденското (1903). На военна служба постъпва отново през 1896 г. На 2 август е произведен в чин поручик, на 30 декември 1908 г. в чин майор. Служи в кавалерията: в 3- ти конен полк (1900) и в Кавалерийската школа в София (1904). Става адютант в Кавалерийска инспекция (1909) и командир на ескадрон в 1- ви конен полк (1910).
През Балканската война (1912-1913) с чин майор командва ескадрон в Кавалерийската дивизия, взема участие в сраженията около Лозенград и Люлебургас. През 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915-1918) командва 4- ти конен полк от Кавалерийската дивизия, с който се сражава в Македония и Добруджа. През март 1917 г. до юли 1918 г. е Главен редактор на военните издания, след това командва пехотна бригада. През 1918 г. е произведен в чин полковник.
От армията се уволнява през 1919 г., като работи във Военно-историческата комисия. Изследва войните през 1885 и 1912- 1913 г. През 1936 г. е произведен в чин генерал-майор (о.з.). Член е на Историческото дружество. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст.; орден „Св.Александър” III ст.; народния ордена „За военна заслуга” III ст. и IV ст.

Как Червената армия пленява първото знаме на Вермахта

Точно преди 82 години се случва събитие, което постави основата на един от най-символичните епизоди на легендарния Парад на победата. През есента на 1941 г. части на Червената армия пленяват първите бойни знамена на настъпващите нацистки войски. Наскоро открити документи от военните години разказват как се е случило това.
Бойното знаме на военно формирование е символ на неговата военна чест, достойнство и слава. Това е знак, който обединява военна част и показва принадлежността ѝ към въоръжените сили на държавата. Не е изненадващо, че знамето има специално място във военната церемония. Например, добре познатият израз „преклони знамената“ означава да се признаеш за победен, да се подчиниш на силата на врага, тоест да бъдеш победен в битка или война. Но загубата на знамето става много по-голям срам, а залавянето му в битка, напротив, е голяма чест........Прочети още

7 ноември 1917 г. Октомврийската революция в царска Русия

На 7 ноември 1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски.
Революцията довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на ХХ в.
На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта.
Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.
В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите.
Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.
По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия.
Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.
Идеята, че революцията била организирана от световното еврейство, се появила малко по-късно, около 1918 г., когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска държава. Сред комисарите и началниците на различни политически управления действително имало много евреи. Но този факт не бил свързан с митичния “световен заговор”, а с факта, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани нации. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни отколкото в руското общество. Но имало недоволни и сред другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.
Историците в цял свят смятат тезата за “еврейската революция” в Русия за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа революция е чисто руски феномен. На Запад дори не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а обсъждат само една революция – от 1917 г. Историците посочват като причини за нея: социалните, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с положението на работниците, с не докрай разрешените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в отделните райони, плюс огромното натоварване на руското общество, свързано с участието на страната в Първата световна война. Русия била изтощена от загубите, от постоянните поражения; настроенията сред армейските части били крайно лоши; след три и повече години война Русия не искала повече да воюва.

Ухажването на България в навечерието на Първата Световна война

Първата Световна война може да се разглежда много сериозно от всеки истински анализатор, който търси основните причини за поредната национална катастрофа, която ще последва след нея. Във време, в което света вярва, че тежката индустрия ще позволи издържането и воденето на по-дълга и сериозна война, можем да забележим, че България се намира в окото на бурята. Отпускането на примката и воденето на междусъюзническа война, се оказва пагубно.
Погледът на съседките е много ясен, те не желаят да имат силен съюзник в този глобален конфликт, те искат само да разграбят територията и бързо да я поделят. Единственият апетит, който стои в този момент, преди повече от век е обединение на териториите, в които има многобройно българско население. Водената политика за включването на България в Първата Световна война продължава точно с това изкушение и всеки има огромното желание да използва военната сила на страната за свои собствени цели, като не забравя да предлага именно това......Прочети още

Германия определи два батальона за прехвърляне в Литва

Два германски механизирани батальона, базирани в Бавария и Северен Рейн-Вестфалия, ще бъдат разположени на източния фланг на НАТО в Литва. Там те ще послужат за основата, около която ще се изгради нова германска бригада, която ще бъде разположена в прибалтийската страна. Това обяви министерството на отбраната в Берлин, цитирано от ДПА.
В Литва ще бъдат изпратени 122-ри механизиран батальон, базиран в Оберфихтах в Южна Германия, и 203-ти механизиран батальон, базиран в Аугустдорф в Западна Германия, уточни ведомството.
Министърът на отбраната Борис Писториус (на снимката) е взел решението по препоръка на главния инспектор на въоръжените сили Карстен Бройер.
Двата батальона ще се присъединят към многонационалната бойна група на НАТО в Литва, чийто личен състав се сменя на ротационен принцип и е под германско командване.
"С това решение двете формирования и техните войници и граждански служители получават яснота възможно най-рано така, че да съобразят плановете си и да имат време да се адаптират към промените", каза Писториус.
Целта според министъра е Литва да се превърне в привлекателно място за служба за германските военни и да се направи така, че там към тях да могат да се присъединят и семействата им.
Планът предвижда първите военнослужещи от механизираната бригада да пристигнат в Литва през 2024 г. Очаква се общата ѝ численост да достигне до около 4000 войници.
Германия в момента има разположени около 800 военни в Литва, което е около половината от базирания там на ротационен принцип контингент на НАТО. Писториус заяви, че в освободените от двата батальона бази в Германия ще бъдат прехвърлени други военни подразделения.
Източник: https://www.bta.bg/

Пропагандата на Гьоблес превръща немското общество в убийци

В края на Втората Световна война, когато германците осъзнават, че целият свят е настръхнал срещу тях, отчаяните мерки започват да се предприемат по всички параграфи. Един чутовен фанатизъм най-накрая ще използва дори децата за бой, но преди това ще има въвеждането и на други интересни мерки за действие. Когато започват бомбардировките над немска територия, повечето съюзници се озовават в един особен и специално подготвен ад.
Противовъздушната защита на Германия може да се смята за особено добра по това време. Стотици пилоти предпочитат да скочат от самолета и да се надяват, че ще оцелеят на вражеска територия. На земята обаче ги чака друга изненада. Местното население по никакъв начин не прави престоя им малко по-добър. Някои пилоти си спомнят, че освен псувните и плюенето, често към главите им политали и камъни......Прочети още

MWM: Американските военни бази на Гуам и Хаваите влязоха в обсега на Су-57 с новите ракети Х101/102

През октомври 2023 г. единствената ескадрила изтребители от пето поколение Су-57 на руските ВКС получи нов тип крилати ракети, чиито характеристики вероятно съответстват на ракетите Х-101/102. Те вече са поставени на стратегически бомбардировачи, а обсегът им се оценява на 3500 километра.
Това развитие потенциално ще позволи на Су-57 да изпълнява ударни мисии, които досега се смятаха за достъпни само за стратегически самолети, пише The Military Watch Magazine в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“........Прочети още

Налага се преразглеждане на Закона за обществените поръчки по отношение на отбраната

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участва в организираната от президентската институция кръгла маса на тема „Прилагане на достъпни технологии и продукти с голям асиметричен ефект в съвременните конфликти“, която той определи, като много полезна. По думите му се намираме на финалния етап на разработване на Програмата за инвестиционни разходи за модернизация и превъоръжаване на Българската армия до 2032 г. Приложението на достъпни технологии с голям асиметричен ефект е много актуално, смята началникът на отбраната, защото съвременната война е комбинация от конвенционални средства и други, които дават достатъчна информационна осведоменост, възможност за вземане на решения и нанасяне на поражения на системи с много голяма стойност, като танкове, артилерия и други. Имаме предвид всичко това при разработваенто на проектите, каза адмирал Ефтимов. Според него кръглата маса дава възмажност на военното ръководство да каже на отбранителната индустрия от какво се нуждаят Въоръжените сили, за да може нашите фирми да реагират адекватно. Още повече, че цената на отбранителните продукти се вдига бързо, нормално е да се търси взаимодействие с българската отбранителна индустрия. В този смисъл инвестиционната програма следва да бъде национално ориентирана, за да се включи бизнесът ни.
Нормативната ни база, обаче, каза началникът на отбраната, не дава възможност активно да привличаме българските фирми в поръчките за Българската армия. В другите държави от ЕС има известен протекционизъм за техните фирми, докато в нашата нормативна база го няма. Законът за обществените поръчки е основан на конкурентна среда, не дава възможност за по-тясно и по-дълготрайно сътрудничество с българските фирми, смята адмирал Ефтимов. В този смисъл той призова да се преразгледа Законът за обществените поръчки в областта за отбрана и сигурност, защото динамиката в средата за сигурност и в необходимостта от превъоръжаването е много по-голяма, отколкото законът дава свобода това да се направи.
Развитието на инфраструктурата е необходима част от инвестиционната план-програма, отговори на въпрос началникът на отбраната. Разглеждаме всеки инвестиционен проект, каза той, в целия му комплекс  от способности – инфраструктура, личен състав, докртини и операции, както за F-16 бяха заложени средства за модернизиране на авиобаза Граф Игнатиево, така върви проект за модернизиране на пристанищна инфраструктура във Варна, така ще имаме за Сухопътни войски в района на Кабиле и на Горна баня. Така че развитието на инфраструктурата е неотменима част от инвестиционните проекти на Българската армия, подчерта началникът на отбраната.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Необходимо е да работим съвместно с българската отбранителна индустрия

Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков участва в организираната от президентската институция кръгла маса на тема „Прилагане на достъпни технологии и продукти с голям асиметричен ефект в съвременните конфликти“. Този форум е изключително важен за Въоръжените ни сили, бе неговото мнение. Той ни дава за пореден път възможността да се докоснем и работим отблизо с българската отбранителна индустрия, кама генерал-майор Дешков. Основният ни фокус, продължи той, е използването на нискобюджетните средства, които биха ни дали да постигнем асиметричен ефект в съвременните конфликти, които не само във войната в Украйна са основните и решаващите.  
Ние сме наясно какво ни трябва към момента, посочи командирът на Сухопътните войски. В продълежие на 11 месеца всички офицери са ангажирани в изготвянето на анализ по родове войски какво трябва да бъде изменено. Очевадно е, че това, което сме свикнали да имаме не е адекватно, бе категоричен генерал-майор Дешков. Следващата стъпка е придобиването и обучението на личния състав. Най-лесният и най-добрият начин, смята той, е да има законов и нормативно уреден подход, с който ние да работим с индустрията не за закупуване, а за съвместна работа. Т.е. когато имат готов продукт да се тества във войските без ангажимента, от което ще има двупосочна полза. Така, казва командирът на Сухопътни войски, можем да каже какво ни е необходимо, като способност от дадения продукт и съответно какво трабва да се доработи. Така ще се облекчи и следващият период на придобиване, защото ще се поръча това, което е необходимо и няма да се оскъпява с излишни способности. Особеното при Сухопътни войски е, че те нямат нужда от едно, две или три неща, защото тяхната сила е именно в многото. Ние, посочи генерал-майор Дешков, сме организирани на мрежово-центричен принцип, което означава, че нито един род войска не може да бъде ощетен и оставен за по-късно, защото всички работят заедно.
Има български компании, които разработват безпилотни летателни средства, разговарял съм с тях, отговори на въпрос командирът на войските. Дори имало договор за пет системи от висок клас. Освен това, преди три месеца са закупени т.нар. комерсиални дронове, български групи и компании оказали помощ за безвъзмездно обучение, което продължава до най-ниските нива. Изводът на командира на Сухопътни войски е „Вървим вкрак, но на мен винаги ми се струва, че скоростта е прекалено бавна!“. За договора за бойните машини и тяхното придобиване се очаква гласуването от Народното събрание на внесения проект от правителството.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Големите и малките проекти за модернизация на въоръжените сили трябва да вървят заедно

Министърът на отбраната Тодор Тагарев обсъди със свои предшественици приоритетите на отбранителната политика

В края на миналата работна седмица министърът на отбраната Тодор Тагарев отправи покана за неформална дискусия към бивши министри на отбраната. На поканата се отзоваха Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров.
По време на срещата те обмениха мнения и оценки по актуални въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа обстановка, включително военната агресия на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия Изток и нестабилността в Западните Балкани.
Всички присъстващи се обединиха около становището, че безпрецедентните заплахи за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи ЕС и НАТО, към които принадлежи и България, налагат ускорено повишаване и усъвършенстване на отбранителните способности. Те бяха единни в мнението, че трябва да се работи още, за да осъзнае българското общество тази належаща потребност. Споделени бяха оценки, че темповете на нарастване на отбранителните способности на България изостават от динамиката на средата на сигурност, като основна причина за това е наследената обществено-политическа апатия към проблемите на войната и мира, довела през годините до недостатъчни национални усилия като човешки и финансов ресурс.
Съществуващите стратегически и доктринални схващания, според тях, трябва да бъдат актуализирани и надградени в съответствие с националните особености и съюзните изисквания, както и с отчитане на факторите, определящи средата за сигурност и рисковете за мира, сигурността и стабилността.
Основна тема на обсъждане бяха възможностите за преодоляване на недостига на личен състав, ангажирането на по-големи човешки ресурси в отбраната и осигуряване на военновременния резерв. В дискусиите се оформи общо виждане, че не е необходимо възстановяването на задължителната военна служба. Решения следва да се търсят в рамките на съществуващите човешки ресурси, както и чрез рязко подобряване на условията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, чрез поощряване на различни форми на доброволен принос към отбраната. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили ценен би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от резерва.
Министър Тагарев и неговите предшественици се обединиха и около виждането, че програмите за модернизация и превъоръжаване трябва да бъдат изпълнявани по план и по възможност да бъдат ускорявани, като за целта е необходимо и създаването на адекватен управленски капацитет. Тези програми създават потенциални възможности за индустриално сътрудничество, които трябва активно да бъдат реализирани в полза на българската икономика.
Специално бяха обсъдени потребностите на националната отбрана и съюзните ни задължения, включително в контекста на развитието на капацитета на България като страна-домакин, както и на националната и регионалната инфраструктура.
Една от важните теми бе финансирането на отбраната. Очевидна е необходимостта от търсене на още по-широка подкрепа сред обществото за увеличаване и засилване на националните отбранителни способности, подкрепено с адекватно финансиране. Два процента от БВП са минималното равнище на разходи за постигане и развитие на необходимите отбранителни способности, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на България, както и за адекватен принос в колективната отбрана на НАТО.
Уроците на историята ни учат, че защитата на националните интереси винаги е сплотявала българското общество. В този контекст, участниците в срещата бяха единодушни, че модернизацията на Въоръжените сили, ускореното постигане на адекватни отбранителни способности и повишаването на стандарта на живот на хората в армията не трябва да бъдат обект или тема на политическо противопоставяне или преследване на тесногръди партийни интереси. Подобни действия подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече разделенията в българското общество във вреда на интересите на сигурността на България.
Източник: mod.bg

Защо им е нов калибър на руските автомати?

Може би основният калибър на руските стрелкови оръжия ще бъде променен и това ще засегне легендарните автомати “Калашников”. Поне оръжейниците правят съответните изявления. Защо в момента менят калибъра на автоматичните оръжия в СССР, какъв може да бъде новият калибър и защо се предполага такава реформа?
Един патрон за двама - основният калибър на автоматичните оръжия в руската армия от 1974 г. е патронът с калибър 5,45 х 39 мм, създаден за щурмова пушка AK-74. В същото време са запазени и боеприпасите от 7,62 мм патрони, използвани от автоматите АКМ и АК-47. По ред причини предимството е дадено на по-малкия калибър, но се запазва и по-тежкият.........Прочети още

На тази дата

На 6 ноември 1915 година загива Христо Чернопеев (Черньо Пеев) – деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешко, той завършва ІІІ прогимназиален клас в Плевен, отбива редовната си военна повинност и остава на служба като унтерофицер и фелдфебел от 15-и пехотен ломски полк.
През 1899 г. напуска армията, за да се включи в македоно-одринското освободително движение. Войвода на чета в Кукушко (1900), Горноджумайско (1901 – 1902) и по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). След Младотурската революция (1908) участва в създаването на Народната федеративна партия (Българска секция) и на Българската народна македоно-одринска революционна организация (1910).
В Първата балканска война (1912 – 1913) начело на голяма чета подпомага действията на Родопския отряд при освобождаването на Банско, Разлог, Кавала и др., а във Втората балканска война (1913) – действията на 27-и чепински и на 28-и стремски полк в Радовишко, Македония. За бойните си заслуги е произведен в подпоручик (1913). Народен представител в ХVІ и ХVІІ Обикновено народно събрание.
След включването на България в Първата световна война (1915) се отказва от депутатския имунитет, за да замине на фронта като командир на 1-ва рота в 6-и пехотен македонски полк. Загива в бой с френска войскова част при Криволак в Македония. През 1945 г. гробът му в двора на църквата „Успение Богородично“ в щипския квартал Ново село е заличен от югославската власт. Кавалер на войнишки кръст „За храброст“ ІІІ степен.

88 години от първия полет на Hawker Hurricane

На 6 ноември 1935 г. първи полет прави прототипът на витловия изтребител моноплан Hawker Hurricane – машина, която често е засенчвана от появилия се малко по-късно Supermarine Spitfire, но която има важно място в Кралските ВВС в първите години на Втората световна война.
Първият прототип, носещ борден номер K5083, е произведен през август 1935 г. в завода на Hawker в Кингстън, след което е превозен на части и сглобен на летището в Бруклендс в края на октомври. След две седмици наземни тестове и рулирания, първият полет става факт на 6 ноември 1935 г. Машината е пилотирана от капитан Джордж Булман.
В началото на 30-те години на миналия век Кралските ВВС разполагат с едва 13 ескадрили биплани, като Hawker Fury, Hawker Demon и Bristol Bulldog. По това време пари и желания за сериозни технически иновации няма. В началото на 1934 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F.7/30, която цели създаването на изтребител с максимална скорост от 400 km/h и който да е въоръжен с четири картечници.
Главният конструктор на Hawker Сидни Кам има готовност да създаде изтребител моноплан, но се сблъсква със скептицизъм на много нива и предлага подобрена версия на моноплана Hawker Fury. Проектът му е отхвърлен и в крайна сметка, по спецификация F.7/30 е приет на въоръжение друг биплан – Gloster Gladiator.
Кралските ВВС и Въздушното министерство, обаче започват да си дават сметка, че в бъдеще ще има нужда от по-скоростен и по-тежко въоръжен изтребител. В края на 1934 г. е пусната спецификация F.5/34, която цели създаването на скоростен изтребител с осем картечници, а през януари 1935 г. е дадена нова спецификация (F.36/34), която цели създаването на едноместен еднодвигателен моноплан изтребител с осем картечници.
Паралелно с това Кам работи усилено по създаване на моноплан изтребител. Той първоначално е задвижван от Rolls-Royce Goshawk, но след това се минава на новия и непроверен Merlin. Така и се стига до създаването на Hawker Hurricane.
Заводските му изпитания приключват през пролетта на 1936 г., след което прототипът е предаден за изпитания от Кралските ВВС. Те приключват с повече от положителна оценка, въпреки капризите на мотора Merlin. През юни е дадена първата поръчка за общо 600 изтребителя.
Hurricane се появява почти паралелно с доста по-съвършенния Spitfire, но първоначално той получава приоритет в производството, а причината за това е прозаична – изделието на Hawker е много по-просто и евтино за производство, а Кралските ВВС имат отчаяна нужда от модерни изтребители в голямо количество.
Първият сериен Hurricane полита през октомври 1937 г., а към средата на следващата година на въоръжение са вече 50 самолета.
Изтребителят се сражава от първия ден на британското участие във Втората световна война. По време на Битката за Англия, 31 от общо 61 изтребителни ескадрили с които разполагат Кралските ВВС са въоръжени с Hurricane. Макар и засенчен от Spitfire, изтребителят става работния кон на британците по време на битката, като повече от половината въздушни победи са на сметката на летци, които ползват Hurricane.
Изтребителят, обаче бързо достига максимума, който може да се изстиска от конструкцията. Наличните машини се насочват към второстепенни задачи и фронтове, а новите варианти са предназначени основно за удари по земни цели.
Производството е спряно през 1944 г. след 14 487 произведени бройки.
Източник: https://aero-bg.com/

Статия на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна генерал Залужний

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний публикува обширната статия „Современная позиционная война и как в ней победить“ в британското издание "The Economist - Modern positional warfare and how to win it".
Статията представлява безусловен интерес, като първи публичен опит на един от главните военачалници на воюващите страни в настоящия конфликт, да идентифицира и осмисли позиционния характер на въоръжената борба в Украйна, и да разработи предложения за преодоляване на тази позиционност, без които би било невъзможно за страните да постигнат определени военно-политически цели. - Още за обстановката в Украйна

Румъния - България - военно гробище - панихида

Днес, 5 ноември 2023 година, за първи път българската държава, заедно с румънската, организираха и проведоха заупокойна панихида на международното военно гробище „Мирча чел Бътрън“ край с. Мирча вода, окръг Констанца в Румъния.
Инициативата е на Министерството на отбраната на България, а мероприятието организира българското посолство в Букурещ със съдействието на румънската страна.
Сред участниците бяха посланикът на България в Румъния Радко Влайков (трети отдясно), флотилен адмирал проф. Боян Медникаров (втори отдясно), началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ - Варна, полковник Любомир Родопски, аташе по отбраната на България, капитан Росен Маджаров, помощник на аташето по отбраната, Радослав Симеонов, гл. експерт от дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на Министерството на отбраната, Джордже Йонашку, кмет на с. Мирча вода и др. Заупокойна панихида бе отслужена от представителя на Българската православна църква в Букурещ, протойерей Кирил в съслужение със свещеници от румънската църква.
В края на церемонията бяха поднесени венци и цветя на общия паметник на всички погребани воини в гробището и на паметника на българските воини.
Източник: https://www.bta.bg, снимка: Посолство на България в Букурещ

Кръгла маса ще обсъжда възможности за модернизация на армията

Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще открие утре  в резиденция „Бояна“ кръгла маса на тема „Прилагане на достъпни технологии и продукти с голям асиметричен ефект в съвременните конфликти“. Събитието се организира от президентската институция.
Форумът ще събере представители на Министерството на отбраната, на учебни заведения, които подготвят кадри в областта на националната сигурност, както и на български компании от сферата на отбранителната промишленост.
По време на кръглата маса ще бъдат обсъдени възможностите за модернизация на Българската армия чрез реализацията на иновативни нискобюджетни проекти, с използване на минимални ресурси, но със значително влияние върху повишаване на отбранителните способности. Ще бъдат представени възможностите на българската наука и отбранителна промишленост да отговорят на съвременните тенденции и да осигурят ключови способности за Българската армия, адекватни на динамично променящата се среда на сигурност.
„Години наред фокусът на модернизацията на Българската армия е поставен върху големите и скъпи проекти – самолетите, корабите, бойната машина на пехотата. Без тяхната реализация е немислимо да говорим за модерни въоръжени сили. В същото време анализът на съвременните конфликти ясно открои тенденцията за все по-мащабно прилагане на евтини, достъпни технологични решения, включително с комерсиално приложение, които дават това асиметрично предимство. Все по-широко се прилагат всякакъв вид дронове – за наблюдение, разузнаване, целеуказване и поразяване. Не можем да си позволим да изразходваме колосални финансови средства, мислейки само за последните конфликти, без да гледаме какви са съвременните тенденции и как ще се развиват технологиите в бъдещето. За развитието на съвременни отбранителни способности критично важни стават анти-дрон системите, системите за радио-електронна борба и киберотбрана, за  информационни и психологически операции, за своевременно използване на космоса и което е изключително важно – за обвързване на нашите сили и средства в единно информационно пространство и постигане на висока оперативна съвместимост със съюзниците от Алианса“.
Това заяви президентът Румен Радев на 11 октомври след края на инициираната от него консултативна среща по повод рисковете и заплахите пред националната сигурност в резултат на актуалните конфликти и мерки за тяхното минимизиране.
Източник: https://otbrana.com/

Исторически календар

На 5 ноември 1887 година в Пловдив е роден генерал от артилерията Георги Попов (1887 – 1953).
Завършва Военното училище в София (1907) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от артилерията и началник на строева секция в щаба на 8-а пехотна дивизия.
След края на Първата световна война е началник на секция и отделение в Щаба на армията (1918 – 1921), командир на 8-а пехотна дружина (1921 – 1923), началник на 6-и пограничен сектор (1931 – 1933), командир на 8-и пехотен полк (1933 – 1934), помощник-началник на Щаба на армията (1935), командващ 3-та армия (1935 – 1940).
Включването му в състава на българската делегация, която води преговори за възвръщането на Южна Добруджа, допринася за очертаване на граничната линия в зависимост от топографските и тактическите условия и изгодите за отбраната на страната. От 11 септември 1940 г. е генерал-губернатор (управител) на възвърнатата територия. Ръководи военната операция по нейното заемане (21 септември – 1 октомври 1940 г.) и лично командва колоната, настъпваща в направлението Варна – Балчик – Добрич. Като управител на Южна Добруджа организира настаняването, оземляването и реинтегрирането на завърналите се от Северна Добруджа близо 68 000 българи.
На 6 август 1941 г. е произведен в най-висшето звание – генерал от артилерията, но на 11 август с. г. подава оставка и по собствено желание преминава в запаса, с което открито изразява несъгласие с политиката на обвързване със силите на Оста (Германия, Италия, Япония).
Представител на България при Съюзническата контролна комисия (1944 – 1946). Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас. Умира на 10 октомври 1953 година в София.

На 5 ноември 1943 година е формиран е 2-ри български корпус с щаб в Драма.
След капитулацията на Италия (8 септември 1943 г.) немските войски, съсредоточени на Халкидическия полуостров, се изтеглят и прехвърлят на Източния фронт.
Принудена от съюзническите си задължения България увеличава своята военна ангажираност в отбраната на беломорския бряг и формира 2-ри български корпус (7-а, 16-а и 28-а пехотна дивизия, Беломорски флот, придадени части), който да окупира Халкидическия полуостров и част от Гърция между реките Струма и Вардар, но без Солун.
Корпусът, оперативно подчинен на командващия германската група армии „Е“ с щаб в Солун, се задължава да осигурява прикритието, охраната и отбраната на беломорското крайбрежие между Дедеагач и нос Епаноми, включително островите Самотраки и Тасос, от евентуален англо-американски десант в Пелопонес и Тесалия.
От 9 септември 1944 г. води бойни действия срещу оттеглящите се от Гърция немски части, а в края на същия месец е преименуван на 7-а армия със задача да прикрива южната граница. След успешния британски десант в Пелопонес (4 октомври 1944 г.) започва оттеглянето на българските армейски тилови части, а на 9 октомври и евакуацията на гражданските учреждения. По време на срещата в Москва (9 октомври 1944 г.) Чърчил и Сталин се договарят България да бъде включена в съветската зона на влияние, а Гърция – в британската.
На 11 октомври от името на трите велики сили българското правителство е уведомено, че в 15-дневен срок трябва да приключи с изтеглянето на войските си от Западна Тракия. Със заповед на командващия 7-а армия ген.-майор Асен Сираков бойните части се насочват към довоенната българо-гръцка граница и до 25 октомври се прибират с цялото си имущество и въоръжение. Част от тях се включват в първия период на войната срещу Германия. Към края на ноември 1944 г. 7-а армия е разформирана.

Варна преди фотографията: Немска гравюра от 1840 г. - руският император Николай I приема ключовете на Варненската крепост

Гравюрата (с неизвестен автор) представя руският император Николай I на кон, с част от войските си, приемащ ключовете на Варненската крепост на 29 септември (11 октомври) 1828 г. от капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa). На заден план - Варненската крепост с 4 извисяващи се над крепостните стени островърхи минарета на джамии. В залива - руският военен флот.
На 30 септември (12 октомври) във флота и в обсадния лагер е отслужен молебен за превземането на Варна. В 11 часа на адмиралтейския кораб „Париж“ пристига гръцкият митрополит Филотей с хляб и сол и поздравява императора за превземането на Варна. На 1 (13) октомври императорът със своя щаб, придружен от адмирал Грейг и чуждите посланици се отправя на брега, където към тях се присъединяват великият княз Михаил Павлович и граф Воронцов*.
Иван Василев Ботянов (Иван Васильев Ботьянов), чиновник от Министерството на външните работи, ориенталист, преводач от източни езици при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“.
За влизането на император Николай I и неговият щаб във Варна на 1 (13) октомври 1828 г. Иван Василев Ботянов пише:
„Господарят, съпроводен от адмирал Грейг, целия свой щаб и чуждестранни посланици, с присъединилите се велик княз Михаил Павлович и граф Воронцов, направи тържествено влизане във Варна. Господарят първо се отправи към църквата, по чуден начин оцеляла от разрушения, в която беше отслужено, от същия митрополит, благодарствено молебствие за подарения от Бог успех и победа. При прославянето за дълголетие на Господаря и на целия августейши дом, бе направен салют от крепостта и целия наш флот с всички оръдия“
* Обсадата на Варненската крепост (юли 1828 г. - 29 септември (11 октомври 1828 г.) се ръководи от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков и неговият началник-щаб генерал-майор Василий Алексеевич Перовски, а след раняването на княз Меншиков - от граф Михаил Семьонович Воронцов (18 август - 29 септември/11 октомври 1828 г.).

Руска атомна подводница изстреля тестово междуконтинентална ракета "Булава"

"Новата атомна подводница "Император Александър Трети" успешно изпълни изпитателен пуск на балистичната ракета "Булава". Това са съобщили от Министерството на отбраната на Русия. След теста ще бъде взето решение за приемане на крайцера в състава на руския флот, пише ТАСС.
"Като част от заключителния етап от програмата за държавни изпитания, новата стратегическа атомна ракетна подводница "Император Александър Трети“ успешно изстреля междуконтинентална балистична ракета "Булава“ с морско базиране от Бяло море по бойното поле Кура на Камчатка. Ракетните стрелби се проведоха както обикновено от подводна позиция. Бойните глави на ракетата пристигнаха в указания район в определеното време. Изстрелването на балистична ракета е последният елемент от държавните изпитания, след което ще бъде взето решение за приемане на крайцера в Военноморски сили“, съобщават от ведомството. - (видео)
Атомният ракетен подводен крайцер със стратегическо предназначение "Император Александър Трети" е сериен кораб, построен по проект 955-А ("Борей-А"). Той е оборудван с 16 балистични ракети "Булава" и модерно торпедно оръжие.
Тези атомни подводници принадлежат към четвърто поколение и са част от подводните сили на Северния и Тихоокеанския флот. Военноморските сили разполагат с три ракетни подводници "Борей-А", една завършва изпитания и още три са в процес на изграждане.
Ракета "Булава"
Р-30 "Булава" (според кодификацията на НАТО - SS-NX-30) е руска междуконтинентална балистична ракета с морско базиране като част от стартовия комплекс Д-30. Предназначени за въоръжаване на стратегически ракетни подводни крайцери (РПКСН) от проекти 09550, 09551 и 09552 "Борей" и "Борей-М". Разработен от Московския институт по топлотехника. Главни конструктори на проекта са Юрий Соломонов (до септември 2010 г.) и Александър Суходолски. На 10 януари 2013 г. е приет в опитно-бойна експлоатация. - Още за проект 955-А
 

Военните моряци във Варна и Бургас почетоха паметта на загиналите за България

Всяка година на Архангелова (мъжка) задушница Българската армия провежда военни ритуали в памет на загиналите във войните български вòйни.
На този ден изразяваме своето преклонение пред паметта на героите и почитаме храброто българско войнство, което народът винаги, в мир и в бран, е уважавал и към което продължава да изразява своите чувства на признателност за достойната служба на Родината.
Днес във Варна се проведе ритуал, организиран съвместно oт Командването на Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия и Община Варна, с участието на Представителния духов оркестър на флота, почетен караул и венценосци от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, офицери от Щаба на Военноморските сили и командири на военни формирования от гарнизона.
В района на Старите гробища, пред „Паметника на загиналите офицери, подофицери и войници във войните 1912-1918 г.”, свещеници от Митрополията отслужиха заупокойна молитва, след което бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната на Република България, началника на отбраната, от областния управител на Варненска област госпожа Андрияна Андреева, заместник-кмета на Община Варна господин Коста Базитов, заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Георги Пенев, представители на военно-патриотични съюзи и организации.
В град Бургас пред Паметника на загиналите от 24-ти Черноморски пехотен полк в района на Военния клуб се проведе военен ритуал - панихида и полагане на венци и цветя с участие на военнослужещи от военните формирования от гарнизон Бургас по повод отбелязване на Архангелова (мъжка) Задушница.
Представители на Българската православна църква от град Бургас отслужиха панихида (възпоменание) в памет на загиналите във войните български вòйни.
Венци и цветя в почит към хилядите знайни и незнайни герои, загинали за свободата на Родината, бяха поднесени от името на министъра на отбраната на Република България, началника на отбраната, от представители на държавната и местна власт, организации и дружества, граждани и гости на града.

Полша получи първите хеликоптери AW149

На 30 октомври 2023 г. в базата на 25-та въздушна кавалерийска бригада (25 Brygada Kawalerii Powietrznej im. Księcia Józefa Poniatowskiego) на полските сухопътни войски в Нови Глиник (Лодзко воеводство) се проведе церемония по приемането на първите два многоцелеви вертолета AW149 производство на италианската фирма Leonardo. На церемонията присъства полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак. - (видео)

55 години от първия полет на L-39

Преди повече от половин век, на 4 ноември 1968 г., първи полет изпълнява първия прототип на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39.
Първият прототип на самолета, получил звучното име „Албатрос” и означение L-39 X-01, остава за наземни изпитания. Вторият прототип е заложен през пролетта 1968 г. Събитията от Пражката пролет и нахлуването на армиите на страните членки на Варшавският договор през 1968 г., колкото и странно да е, не се отразяват върху темповете на работата. Това което се оказва реална пречка е закъснението в доставката на двигателя АИ-24ТЛ от СССР. За да не се бавят летателните изпитания, на първият летателен прототип L-39 X-02 e решено да се постави двигател местно производство AI-25W.
На 25 октомври започват наземните изпитания на прототипа на заводското летище. На 4 ноември 1968 г. в 9 часа и 15 минути местно време летецът-изпитател Рудолф Духон, за първи път издига във въздуха L-39. При излитането задкрилките не са спускани и са изпробвани едва на височина 1000 m. За качествата на самолета говори факта, че след спускането им пилотът поддържа минимална устойчива скорост на хоризонтален полет от 160 km/h. След 35 минути във въздуха първият полет приключва успешно.
Общо в изпитанията са задействани пет летящи и два наземни прототипа. Серийното производство стартира през 1972 г.
L-39 е строен в две основни версии – базовата учебно-тренировъчна версия L-39C и по-сериозно въоръженият учебно-тренировъчен L-39ZO/ZA. В края на 80-те години на миналия век конструкцията е развита в подобрения L-59, а през 90-те се появява и чисто бойната едноместна версия L-159. Построените самолети от фамилията L-39 са над 3000.
Компанията Aero Vodochody наскоро рестартира производството на типа и започна да предлага усилено най-новото развитие на самолета L-39NG. - Още за L-39.
Източник: http://aeropress-bg.com/

Българската армия провежда Чаталджанската операция (4-5 ноември 1912 г)

Спечелените от Българската армия победи при Лозенград, Бунархисар и Люлебургаз заставят Османската империя да направи предложение за спиране на военните действия и сключване на примирие, което цар Фердинанд І отхвърля. В резултат на това турското командване предприема мерки за защита на столицата и формира Чаталджанската армия в състав от шест корпуса със 190 000 души личен състав и 350 оръдия.
Заслепен от блясъка на тържественото влизане в Цариград, върховният главнокомандващ пренебрегва трезвите гласове на преобладаващата част от генералите, че армията е покосена от холера и че липсва редовно муниционно и продоволствено снабдяване. В изпълнение на заповяданото от него на 24 октомври 1912 г. всеобщо настъпление започва усилен марш-маньовър към силно укрепените турски позиции на Чаталджа.
На 31 октомври Съединените армии (1-ва и 3-та) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев излизат пред Чаталджанския отбранителен рубеж, който отстои на 48 км от Цариград и представлява система от 29 укрепления. Подготовката на операцията е кратка и незавършена, а замисълът за пробиване на противниковата отбрана – недостатъчно материализиран със сили. Съединените армии при Чаталджа разполагат със седем пехотни и една кавалерийска дивизия – около 118 000 души с 462 оръдия. Съотношението в пехота е 1,6:1 в полза на турците, в артилерия – 1,3:1 в полза на българските войски. На 3 ноември, въпреки състоянието на войските, помощник-главнокомандващият генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед за ускорена атака.
Настъплението на 1-ва и 3-та армия започва в 05, 00 ч. на 4 ноември. Подложени на силен артилерийски огън частите форсират реките Карасу, Катарчису и Лазаркьойска. През нощта срещу 5 ноември 29-и пехотен ямболски полк овладява форта Илеритабия. Българските войски се сражават храбро, но понасят тежки загуби от огъня на турската артилерия и се оттеглят на изходното положение. На 5 ноември българското Главно командване прекратява операцията и се съгласява на преговори за спиране на военните действия. В двудневните боеве общите загуби на Съединените армии достигат 17 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 13 000 ранени. Загубите на турците от бойните действия са около 3500 души, а с тези от холерната епидемия достигат до 22 000 души.
На 20 ноември 1912 г. балканските съюзници сключват примирие с Османската империя, а на 3 декември с. г. в Лондон започват мирни преговори.

Срещу китайската заплаха в Пасифика! Филипините и Япония създават военен пакт

Лидерите на Япония и Филипините се договориха днес да започнат преговори за договор за разполагане на военни сили на реципрочна основа, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. - (видео)
Агенцията определя това като опит за засилване на военното сътрудничество между две от най-близките азиатски съюзнички на Съединените щати.
Японският премиер Фумио Кишида заяви по време на официално посещение във Филипините, че той и президентът Фердинанд Маркос-младши са се договорили да работят в тясно сътрудничество със САЩ. В завоалиран намек за Китай, той изрази загриженост за "неприемливите опити" за "едностранна промяна със сила на статуквото" в Източнокитайско и Южнокитайско море.
"Беше взето по-нататъшно решение за започване на преговори по споразумение за реципрочен достъп и се договорихме да продължим да укрепваме тристранното сътрудничество", заяви Кишида на съвместна пресконференция.
Както Филипините, така и Япония заеха твърда позиция срещу това, което смятат за агресивно поведение на китайски военни кораби на фона на десетилетни спорове за суверенитета над територии в Южнокитайско море, отбелязва Ройтерс.
Военният пакт ще бъде аналогичен на сделката между Филипините и Съединените щати, наречена Споразумение за гостуващи сили. То осигурява правна рамка, съгласно която САЩ поддържат на ротационен принцип постоянно военно присъствие във Филипините, предимно с цел учения.
"Наясно сме с ползите от това споразумение както за нашата отбрана и военнослужещи, така и за поддържането на мира и стабилността в нашия регион", заяви филипинският президент за пакта с Япония.
Маркос добави, че Япония е отпуснала безвъзмездно на Филипините 600 милиона йени (4 млн. долара), за да подпомогне усилията на министерството на отбраната за осигуряване на крайбрежни радари за морска сигурност.
Преди посещението японското министерство на отбраната обяви доставката на първата радарна система за въздушно наблюдение на филипинската армия по силата на договор, сключен през 2020 г.
Източник: https://fakti.bg/

Утре е Войнишка задушница, ще бъдем край Мирча вода, Румъния

Представителна група на Съюза на ветераните от войните на България ще се включи в утрешното отбелязване на Войнишка (Мъжка) задушница на международното военно гробище край Мирча вода, Румъния. Заедно с останалите участници от България и Румъния ще почетем загиналите воини на Добруджанския фронт през 1916 г.
Ето какво казва по повод утрешния ден отец Йордан Божилов от храм „Свети Архангели“ на Военна академия „Георги С. Раковски“: „На тази задушница се почита паметта на загиналите за освобождението и нещо много важно – за обединението на нашия народ. Мъжка задушница е, защото отдаваме почит на нашите воини. За първи път тази задушница е извършена през 1924 г. Знаем каква разруха е била след Първата световна война за страната и народа. Мъжкото население е намаляло, защото има много загинали в двете Балкански войни и в Първата световна война. Хората и Църквата виждат необходимостта да се отправят молитви за нашите покойни воини. Това се възприема и от военното ръководство. Възможно е такъв ритуал да е имало и преди това, но официално в Църквата е от 1924 г. до 1946 г. От тогава насам всички бяхме материални. Душата и духът не се признаваха. Възстановяването е през 1992 г.“
Да не забравяме, че на  8 ноември, когато Църквата чества Събор на свети Архангел Михаил, в храм „Свети Архангели“ при Военната академия ще се проведе празнична Златоустова света литургия по повод храмовия празник. Утринното богослужение ще започне от 8 ч, а светата литургия – от 9 ч.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

********

На 4 ноември, събота, от 11.00 часа, на Архангелова задушница държавният глава Румен Радев ще участва във военния ритуал – панихида, на който ще бъде почетена паметта на загиналите български воини, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Ритуалът ще се проведе пред Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища.

41 години от придобиването на българските МиГ-25

На 3 ноември 1982 г. на летище Толбухин (Добрич) кацат закупените за България три броя самолети МиГ-25РБ и един МиГ-25У (учебен). Предназначението на самолета е за изпълнение на фото и радиотехническо оперативно разузнаване и в качеството си на бомбардировач. С основни ешелони на летене от 19 000 до 24 000 м и скорости до 3000 км/час самолетът е недосегаем за противниковите противовъздушни средства по това време. Освен разузнавателното оборудване той може да носи и бомбов товар до пет тона. Самолетите са в състава на 26 разузнавателен авиополк в сформираното звено за оперативно разузнаване, пряко подчинено на Генералния щаб на БНА (Българската народна армия). Бордни номера: за МиГ-25РБ – 731,736, 754 за МиГ 25У – 51.
Първият полет се осъществява на 8 декември 1982 г. с учебния МиГ-25У. Самолетът е пилотиран от полк. Влаю Генов и руския изпитател майор Мироненко. В рамките на 30-35 минути екипажът извършва полет над България на височина 22 000 м и скорост до 2500 км/ч.
Самолетите МиГ-25РБ и МиГ-25У в България изпълняват преди всичко разузнавателни задачи за нуждите на българската армия и Варшавския договор. Те са най-скъпата авиационна техника на Балканския театър на войната. На 12 април 1984 г. губим МиГ-25РБ с борден номер 736. Експлоатацията на самолетите продължава до месец май 1991 г. В резултат на настъпилите промени през 1990 г. и скъпата поддръжка се взема решение МиГ-25 да бъдат разменени със СССР за пет самолета МиГ-23МЛД .
Тактико-технически характеристики на МиГ-25 са:
- Страна производител – СССР
- Разпереност – 14,10 м
- Дължина – 22,30 м
- Носеща площ – 61,40 м2
 -Маса празен – 19500 кг
- Максимална стартова маса – 41200 кг
- Максимална скорост – 3200 км/ч
- Статичен таван – 23000-25000 м
- Динамически таван – 37000 м
- Далечина на полета -1600 км
- Двигател: 2 х Р-15Б-300 с тяга по 11 200 кг./114.5 кН
- Разузнавателна апаратура: система за радиотехническо разузнаване „Вираж СРС-4А“, аерофотокамери АФА-А-72, А-10/10 и др. с възможности в инфрачервения сектор
- Въоръжение – до 10 бомби с калибър 250-500 кг. - Още за МиГ-25

На тази дата

На 3 ноември 1869 година в Гюргево (дн. в Румъния) е роден полковник Васил Златаров (1869 – 1932).
Завършва Военното училище в София (1891) и Въздухоплавателната школа в Гатчина, Русия, която подготвя офицери за управление на балони (1903). Служи в инженерни войски. По време на първото международно изложение в Пловдив (1892) лети четири пъти с балона „Ла Франс“ на френския въздухоплавател Еужен Годар.
На 23 февруари 1906 г. е назначен за командир на новосформираното Въздухоплавателно отделение. Под негово ръководство и с помощта на поручик Йордан Казанджиев е конструиран първият наш сферичен балон „София-1“ (1912).
Участва в Балканската война (1912 – 1913) като началник на Въздухоплавателния парк, състоящ се от три аеропланни и две балонни отделения. Заедно с италианския пилот Джовани Сабели летят със самолет „Блерио“ над Одрин, разузнават и извършват бомбардиране на противников обект (17 ноември 1912).
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Въздухоплавателната дружина към Инженерни войски. След войната преминава в запаса. Автор на „Записки по въздухоплаване“.
Умира на 17 май 1932 г. в София.

Ще изпълняваме задачи по комуникационно-информационна поддръжка в мисията на НАТО в Ирак

С тържествена церемония бе изпратена група от състава на националния мобилен модул по КИС за участие в небойната мисия на НАТО в Ирак, съобщават от СКС.
Групата се ръководи от  майор Ива Иванова , която е и командир на Националния мобилен модул по КИС, и ще изпълнява задачи в района на мисията за период до 6 месеца.

Заместник-командирът на Съвместното командване на силите бригаден генерал Христо Ганецовски връчи сертификат на Група от Националния мобилен модул по КИС, която ще изпълнява  задачи по Комуникационно-информационна поддръжка в мисията на НАТО в Ирак.

Удължен е мандатът на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина ЕУФОР

Мандатът на мисията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина ЕУФОР бе удължен вчера с една година, съобщи регионалната телевизия Ен 1. Решението бе прието с 15 гласа „за“ и без гласове „против“ при гласуване на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на ситуацията в Босна, вчера в Ню Йорк.
„Сигурността, просперитетът на Босна са базирани на единството и уважението към Дейтънското споразумение. От гледна точка на гражданския аспект подкрепяме мандата на върховния представител (на международната общност в Босна)“, коментира швейцарската представителка в Съвета за сигурност на ООН Паскал Берисвил.
Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 година, раздели страната на две полуавтономни части – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватска федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Председателят на Представителството на Босна и Херцеговина Желко Комшич изрази задоволство от взетото на заседанието решение. Той подчерта, че целта на Дейтънското мирно споразумение е била да се постигне мир и според него тази цел е постигната в последните 28 години, информира босненската национална телевизия БХРТ.
„За съжаление, 28 години след подписването на Дейтънското споразумение, Босна и Херцеговина все още не е изминала целия път на демократичен преход, а остава заточена във водовъртежа на етнически основана политика. (…) Етническите политики и етническите групи се използват за създаване на напрежение и дестабилизация, за да се осъществят по-лесно краткосрочните и дългосрочните геополитически цели“, отбеляза Комшич.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик постоянно призовава за отделяне на сръбската съставна част от Босна и Херцеговина. Неотдавна той предложи обединение на “всички сръбски държави” – Сърбия, Черна гора, Косово и Република Сръбска. Додик е изправен пред санкции от страна на САЩ и Великобритания заради политиката си, но има подкрепата на Русия. Москва подкрепя и отказа на Додик да признае авторитета на Шмит, твърдейки че той не е законно назначен на длъжността си.
Постът върховен представител на международната общност в Босна е предвиден от Дейтънското споразумение. Той има правомощия да променя закони и да сменя длъжностни лица, които подкопават мира.
„Работата на настоящия върховен представител най-често не е на медиатор, както налага Анекс 10 на Дейтънското мирно споразумение. Към едната съставна част, Мюсюлманско-хърватската федерация, работата му е проактивна, докато спрямо Република Сръбска е реактивна. Такъв различен метод и отношение към трудностите във функционирането на властта в Босна и Херцеговина поставя върховния представител в много незавидно положение, защото с това се създава усещане за политическа несигурност и пристрастие“, отбеляза Комшич.
На заседанието на Съвета за сигурност на ООН Шмит представи петия доклад за ситуацията в Босна и Херцеговина, в който той се спира главно на Република Сръбска и нейния президент Милорад Додик и твърди, че откакто е пристигнал в Босна и Херцеговина е бил свидетел на безпрецедентно ниво на атаки срещу Дейтънското споразумение и неговия мандат.
Източник: bta.bg

Сенатът на САЩ одобри три повишения на висши военни

Сенатът на САЩ одобри вчера три повишения на висши военни, заобикаляйки продължилата месеци блокада на стотици повишения, наложена от сенатор републиканец, предаде Ройтерс.
Сенатът одобри адмирал Лиса Франчети (на снимката) за началник на Военноморските операции и генерал Дейвид Алвин за началник щаб на Военновъздушните сили с 95 гласа „за“ и само един против.
Генерал-лейтенант Кристофър Махони беше утвърден от с мнозинство от 86 гласа „за“ без нито един против като помощник-командващ на Морската пехота.
Франчети става първата жена, която ще бъде командващ флота и ще стане член на комитета на Обединените началник-щабове.
И тримата бяха номинирани за повишение преди месеци, но издигането им се забави поради “задържане” от републиканския сенатор Томи Тъбървил във връзка с държавното финансиране за покриване на пътни разходи за извършване на аборт от военнослужещи.
Тъбървил позволи номинацията на Махони да бъде придвижена, след като генерал Ерик Смит, командир на Корпуса на морската пехота, получи сърдечен удар. Сенаторът позволи на другите две повишения да бъдат придвижени, след като сенатори републиканци инициираха петиция, която щеше да наложи гласуването им.
Действията на Тъбървил са засегнали близо 400 офицери и техните семейства, както и военнослужещи с по-ниски чинове.
Ръководителите на Пентагона казаха, че задържането на повишенията е било заплаха за националната сигурност.
Източник: bta.bg

Концернът "Калашников" изпълни тригодишен договор за доставка на автомати АК-12

АО "Концерн Калашников" приключи тригодишен договор за доставка на 5,45 мм автомати АК-12 за Министерството на отбраната на Руската федерация. Това съобщи президентът на АО „Концерн „Калашников“ Алън Лушников на 2 ноември 2023 г. на пресконференция в чест на Международния ден на военните журналисти на полигона на АД „ЦНИИТОЧМАШ“. Договорът беше сключен през 2021 г. и стана най-големият дългосрочен договор на "Калашников" за доставка на военно стрелково оръжие. - Още за АК-12

Германският министър на финансите обяви, че армията остава от първостепенна важност за държавния бюджет

Министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер заяви днес, че правителството на страната възнамерява да се отнесе с подобаващата сериозност към поставените от НАТО насоки за разходи в областта на отбраната, предаде ДПА.
По време на посещение в Латвия Линднер и неговият латвийски колега Арвилс Ашераденс обещаха да подкрепят и за в бъдеще Украйна в борбата с продължаващата руска инвазия. Указанията на НАТО са най-малко два процента от брутния вътрешен продукт (БВП) да бъдат изразходвани за отбраната. Германия далеч не е успявала да достигне този процент от края на Студената война, посочва ДПА.
Линднер намекна, че в Берлин предстоят още съкращения на държавния бюджет, но посочи, че разходите за отбрана трябва да останат от първостепенна важност за сметка на други сфери. Според плана на германското правителство то ще се вмести в изискваните два процента догодина.
“Изправени сме пред големи предизвикателства, защото точно в това отношение бюджетите ни трябва да се преструктурират в идните години. Това също така ще доведе до съревнование между различни добри намерения”, каза Линднер. “Сега обаче трябва да определим приоритет: този да укрепим нашия алианс и националната боеспособност”, добави той.
Германия откри специален фонд от сто милиарда евро, за да се справи със съществените нужди на своята армия, след като Русия нахлу в Украйна през февруари миналата година. Линднер обеща, че Германия ще изпълни условието за двата процента дори и ако резервният финансов запас бъде изчерпан.
Германският министър на финансите заяви, че степента на разходите е важна предпоставка Германия да разполага с “много мощна, боеспособна  армия и освен това да допринесе за отбранителната сила на НАТО като цяло”.
Източник: bta.bg

Путин подписа закона за оттегляне от договора за забрана на ядрени опити

Руският президент Владимир Путин подписа днес закона (№ 508-ФЗ) за отменяне на ратификацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, предадоха Ройтерс и ТАСС.
Документът е публикуван на руския официален портал за правна информация.
Договорът беше подписан от Русия на 24 септември 1996 г. в Ню Йорк и ратифициран от нея на 27 май 2000 г. Очакваше се той да стане основен инструмент на международното право за прекратяването на всякакви видове ядрени изпитания, но и до ден днешен не е влязъл в сила, защото не е ратифициран от 8 от 44 държави, които притежават ядрено оръжие или потенциал да създадат такова, отбелязва Ройтерс.
САЩ са подписали договора, но не са го ратифицирали, предаде БТА.
Според допълнителните материали към закона, той е бил разработен с цел възстановяването на паритета на задълженията в сферата на контрола над ядрените оръжия, отбелязва ТАСС.
Документът влиза в сила от деня на публикуването си.

Китай изпреварват САЩ по отношение на развитието на флота

В годишния си доклад за състоянието на Въоръжените сили на Китай Пентагонът признава, че Вашингтон едва успява да се справи с Пекин по отношение на изграждането на военния си капацитет - и това важи с особена сила за флота, пише американското издание 19FortyFive.
Според оценки на Министерството на отбраната на САЩ, в момента общият брой на корабите на китайския флот надхвърля 370 единици срещу 291 за САЩ. В същото време, въпреки че 30-те нови кораба, получени от флота на Китай миналата година, се различават значително по отношение на клас и бойна мощ, 15 от тях все още са големи съвременни надводни кораби, включително крайцери, разрушители, както и един самолетоносач, който стана третият в арсенала на КНР, отбелязва 19FortyFive. Документът съдържа редица "тревожни тенденции“, илюстриращи изоставането на ВМС на САЩ от китайския флот, уверяват от редакцията. По-конкретно, Поднебесната империя значително изпреварва САЩ както по скоростта на въвеждане в експлоатация на нови бойни кораби, така и по отношение на корабостроителния капацитет като цяло: например миналата година ВМС на Китай са получили 30 нови кораба, а ВМС на САЩ - само два, цитирана от Фокус. Според анализаторите от Пентагона Китай вероятно ще запази темпото на развитие на ВМС: до 2025 г. броят на корабите трябва да достигне 395, а до 2030 г. - 435, се подчертава в статията. Междувременно Военноморските сили на САЩ, напротив, се свиват поради факта, че старите кораби се извеждат от експлоатация по-бързо, отколкото новите се пускат в експлоатация: до 2025 г. общият им брой ще падне до 285, а до 2030 г. леко ще се увеличи до 290, което все пак е по-малко от настоящия брой. Пентагонът предполага, че Китай ще има 80 подводници в арсенала си до 2035 г., в сравнение с 54 в момента, докато размерът на американския подводен флот до 2030 г. няма да надвишава 57 плавателни съда, продължава 19FortyFive. Въпреки факта, че американските атомни подводници все още изпреварват китайските по технически характеристики, поради забавяне на поддръжката почти 40% от подводния флот на САЩ в момента е неизползваем, подчертава изданието. Американският флот е едно от най-ефективните възпиращи средства за военните действия на Пекин към Тайван - но ако Вашингтон не успее бързо да промени настоящите тенденции, Индийско-Тихоокеанският регион рискува да се превърне в много по-опасно място за американците, заключават в редакцията на 19FortyFive.
Източник: https://fakti.bg/

Варна преди фотографията: Предаването на Варненската крепост на 11 октомври 1828 г – една гравюра на Венцел Побуда от 1840 г.

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3-месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Венцел Побуда представя предаването на Варненската крепост на руски генерал (граф Воронцов), пред една от крепостните порти от капудан паша Иззет Мехмед, който държи в ръце поднос с ключовете на крепостта. Това е представата на немския художник за капитулацията на Варна.
Всъщност церемония по предаване на Варненската крепост на сушата не е имало. Ключовете на крепостта са предадени на 29 септември (11 октомври) в 1 часа след обед на борда на адмиралтейския кораб „Париж“.
Иван Василев Ботянов, чиновник от Министерството на външните работи при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“ (И. В. Ботьянов. Пребывание императора Николая Павловича на Черноморском флоте в 1828 году. // Морской сборник, 1869, Т. 103, № 8, с. 27).
Източник: http://morskivestnik.com, Атанас Ангелов

Как USS William D. Porter щеше да убие Франклин Рузвелт

Каква е мечтата на всеки един немец по време на Втората Световна война? Това е мечтата да успеят да премахнат американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни показва, че има достатъчно случаи, в които немските войници са били доста близо до изпълнението на тази история, но те никога не са се доближавали до самите американци. Точно така, има момент в историята, когато американския флот е много близо до изпълнението на немската мечта. Нека започнем от самото начало:
На 6 юли 1943 г. USS William D. Porter (DD-579) познат още като кораба „Willie Dee“ е готов да влезе в бой. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се превръща в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на грешното място в грешното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, готов да унищожи дори Рузвелт.......Прочети още

Исторически календар

На 2 ноември 1861 година в с. Бейдаут, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден генерал-лейтенант Вичо Диков (1861 – 1928).
Шестнадесетгодишен участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в корпуса на генерал Цимерман. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Стрелковата офицерска школа в Ораниенбаум, Русия (1883) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1890).
През Сръбско-българската война (1885) командва 7-и пехотен преславски полк, с който се сражава при Сливница (5 – 7 ноември). Има голям принос за заемането на височината Вишая и осигуряване тила на Сливнишката позиция. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886) и бунта на офицерите русофили (1887), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
Завръща се в България през 1898 г. и служи като щабен офицер. От 1905 до 1907 г. е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което заема длъжностите началник на 3-а военна инспекционна област (януари – март 1907), началник на Щаба на армията (март 1907 – ноември 1907), началник на Военното училище (ноември 1907 – април 1910), началник на Главното интендантство (1910 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на Главно тилово управление, а в Междусъюзническата война (1913) поема командването на 4-а армия. Под негово ръководство тя отбранява Калиманската позиция срещу сръбските войски, а по-късно заедно с 2-ра армия настъпва срещу гръцките части в Кресненското дефиле. На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2 септември 1913 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.

На 2 ноември 1885 година започва Сръбско-българската война.
Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Сливница – София настъпва Нишавската армия, а северно от Стара планина – Тимошката армия.
Срещу този замисъл българското главно командване противопоставя активна отбрана за спиране настъплението на противника, прегрупиране на войските и създаване на условия за преминаване в решително контранастъпление. След тридневни боеве на прикриващите отряди (2, 3 и 4 ноември) Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. От 5 до 7 ноември 1885 г. българските войски водят Сливнишкото отбранително сражение срещу основните сили на Нишавската армия, разгромяват противника и създават условия за преминаване в контранастъпление, завършило с двудневното сражение при Пирот (14 – 15 ноември). Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост, където защитниците под командването на капитан Атанас Узунов принуждават противника да се оттегли.
Войната завършва с победа за България и след 15-дневни кръвопролитни боеве се сключва примирие (16 ноември 1885). Загубите на България възлизат на 700 души убити и 4 500 ранени, а на Сърбия – 746 убити и 4 570 ранени.

Кабинетът прие доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект „Придобиване на бойни машини Страйкър“

Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини Страйкър” по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на длъжностно лице, след приемане от Народното събрание на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”, да проведе преговори и подпише договора при условията на последваща ратификация.
Проектът на международен договор BU-B-UCP е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”. Реализирането на договора ще позволи в кратък срок да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътни войски.
Съгласно Закона за международните договори на България този проект на международен договор трябва да бъде одобрен от Правителството и да бъде упълномощено определено длъжностно лице за неговото подписване от страна на България. Предвижда се последващо ратифициране на договора от Народното събрание, което е условие за влизането му в сила.
Източник: МС

Военновъздушните сили на Република България ще участват в съвместна тренировка с Военновъздушните сили на САЩ

Военновъздушните сили на Република България ще участват утре, 2 ноември, в съвместна тренировка с Военновъздушните сили на САЩ в рамките на дейностите на НАТО за повишена бдителност. По време на съвместната тренировка изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево ще изпълнят задачи по ескортиране на съюзнически военни въздухоплавателни средства и осигуряване на прикритие и безопасно въздушно пространство за действие на сили и средства от Bomber Task Force 24-1 (BTF 24-1).
Мисиите на Bomber Task Force са рутинни операции по целия свят, които демонстрират ангажимента на САЩ за колективна отбрана чрез участие в съвместни операции и учения с партньори и съюзници.        
Съвместната тренировка ще осигури възможност за надграждане на подготовката на българските пилоти и ще потвърди готовността на Военновъздушните сили на Република България да противодействат на всякакви военни заплахи и да допринасят за гарантиране на сигурността и стабилността в региона в рамките на колективната отбрана на НАТО.
Източник: mod.bg

Нов православен параклис беше осветен във формированието на Сухопътните войски в Казанлък

Вчера беше тържествено осветен и открит православен параклис „Свети Димитър Солунски Чудотворец” в район Казанлък на 61-ва Стрямска механизирана бригада, съобщават от КСВ.
На тържествения ритуал присъстваха: г-жа Галина Стоянова – кмет на Община Казанлък,  г-жа Ива Радева – областен управител на Област Стара Загора, генерал-майор Деян Дешков – командир на Сухопътните войски бригаден генерал Пламен Йорданов – началник на щаба на Сухопътните войски,  бригаден генерал Станимир Христов - командир на 2-ра Тунджанска  механизирана бригада, представители на военно-патриотични сдружения и съюзи, фирми, организации и културни институции.
Идеята за изграждане на храма e инициирана от бригаден генерал Пламен Йорданов, продължена от генерал-майор Деян Дешков в качеството им на командири на бригадата, a първата копка e направена на 16 май 2019 година. Изграждането на божия храм изцяло е постигнато с дарения от военнослужещи от 61-ва механизирана бригада, Старозагорската Света митрополия, фирми и граждани, както и безвъзмезден труд положен от военнослужещи и цивилни служители на формированието.
Освещаването на параклиса „Свети Димитър Солунски Чудотворец”  беше извършено от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан в съслужие с представители от Българската православна църква.
Приветствие към присъстващите по случай откриването и освещаването на Божия храм произнесе командирът на бригадата бригаден генерал Маргарит Михайлов, който връчи благодарствени грамоти за дарение на всички допринесли с душа и сърце за осъществяването на благородното дело.
След церемонията гостите разгледаха новооткрития параклис, запалиха свещ и отправиха молитви за здраве и благоденствие.
Източник: https://otbrana.com/

Шойгу: Руската ПВО ще свали всички доставени на Украйна F-16 за 20 дни

Противовъздушната отбрана на Руската федерация ще може да свали всички изтребители F-16, които ще бъдат доставени на Украйна от западните страни, за около 20 дни. Това увери министърът на отбраната на страната армейски генерал Сергей Шойгу, предава РИА Новости.
В рамките на конферентна връзка с военното ведомство в Москва той приведе данни, съгласно които за един месец ПВО на страната е свалила 37 украински самолета.
"Бих искал да отбележа, че 37 самолета е почти 2 пъти повече от броя F-16, който гарантирано ще бъде доставен на Украйна. Т.е. за нашите системи за противовъздушна отбрана това са около 20 дни работа“, подчерта военният министър на Москва.
Военните на Киев търпят поражение, въпреки доставката на нови видове оръжия от НАТО, допълни още Шойгу на конференцията.
"Въпреки доставката на нови видове оръжия на НАТО, режимът в Киев търпи поражение. Групировката руски войски продължава да води активна отбрана, нанасяйки ефективни огневи поражения на противника“.
По думите на Шойгу Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) "отчаяно и безуспешно“ се опитват да атакуват на Запорожското, Донецкото и Херсонското направление, което води до големи загуби в редиците им
"Силите на ВСУ се изтощават, а деморализацията на личния състав нараства“, увери руският министър.
Източник: https://www.focus-news.net/

САЩ пращат още 300 военнослужещи в Близкия изток, съобщиха от Пентагона

Пентагонът изпраща още 300 войници в Близкия изток на фона на непрестанния обстрел по американски бази в региона, обяви говорителят Патрик Райдър:
“Тези подкрепления ще подсилят комуникациите ни и възможностите ни за обезвреждане на експлозиви. Не уточняваме къде точно ще бъдат разположени, но мога да потвърдя, че няма да бъдат пращани в Израел. Предназначението им е да подсилят усилията за възпиране и охраната на американските сили в региона”, каза Райдър.
Той посочи, че от избухването на войната между Израел и “Хамас” в началото на месеца досега американските контингенти в Сирия и Ирак са били атакувани общо 27 пъти.
Президентът Джо Байдън отправи лично предупреждение към иранското ръководство, а на 26 октомври изтребители Ф-16 нанесоха ответен въздушен удар по проиранско формирование на сирийско-иракската граница. Въпреки това атаките по американските бази продължиха.
Източник: bnr.bg

Изповедта на Махмуд Мухтар за падането на Лозенград през Балканската война

Със сигурност мнозина са чували за военното чудо, което българската армия постига в Балканската война. Погледът на световните медии е насочен именно към този свиреп военен конфликт. Всеки военен стратег ще остане без думи, спрямо изпълнението на всяко сражение, а на днешната дата в историята ще обърнем внимание на бързото неутрализиране на Лозенград.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев остава в историята като един от най-жестоките палачи на турската армия, а що се отнася до Лозенград, там няма място за лъжи. Абдулах паша има тежката задача да се изправи срещу онзи народ, който е търпял зверства V века. Веднъж щом силите са изравнени и българската армия е добре въоръжена, историята бързо променя своя курс, както ще забележим в следващите редове.
Турският главнокомандващ не се намира в особено добро положение, моралът на войниците му отдавна не е на необходимата висота, а липсата на артилерия ще натежи в бъдещето сражение. Междувременно родната армия прави един сериозен маратон, при това в много тежки условия. Според различни изчисления, скъсяването на разстоянието става с изминаването на около 40 километра на денонощие в рамките на пет дена.......Прочети още

На този ден

На 1 ноември 1911 г. италианският младши лейтенант Джулио Гавоти (Julius Gavotti) извършва първата в световната авиационна история бомбардировка от въздуха с моноплан "Етрих Таубе” (Etrich Taube), като хвърля 4 ръчни гранати Cipelli в района на Триполи (3 по турския лагер Аин Зара и 1 по оазиса Таджера, където са съсредоточени около 1500 турски войници. Това става по време на започналата на 29 септември итало-турска война в Северна Африка.
Първопроходците
Запазено е писмото на Джулио Гавоти до баща му, в което той подробно описва този полет /преразказано със съкращения/: Решава да експериментира хвърляне на бомби от самолет, тъй като нямало други. Близо до седалката си приковава кутия, облицована с кожа и вата. В нея слага три сферични бомби с тегло по около 1,5 кг. Четвъртата бомба Гавоти поставя в джоба на коженото си яке. В другия джоб пъха малка картонена кутия с 4 детонатора с гърмящ живак. Излита успешно и се насочва право към морето. Минава над кораба „Сицилия”, закотвен западно от Триполи. Когато набира 700 м. се отправя към линията на италианските предни постове. Взема курс към оазиса Аин Зара, където предишните дни е видял вражески лагер с около 2000 войници. Когато оазисът се появява пред погледа му, той поема управлението на самолета само с една ръка. Отваря кутията, изважда бомба и я полага на коленете си. Изважда кутията с детонаторите, измъква един и го захапва. Затваря кутията, поставя детонатора в бомбата и поглежда надолу към земята. От оазиса го разделя само една миля, вече перфектно наблюдава двата лагера, вижда арабските палатки. Взема бомбата с дясната си ръка, със зъби издърпва предпазителя и хвърля бомбата пред крилото. Следи я с поглед няколко секунди, докато изчезне. След това съзира в средата на малкия лагер тъмен облак от взрива. Оттам отива над оазиса на Триполи. Командването отчита резултатите като отлични...............Прочети още

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.