Отбрана ма механизирания батальон в планинско гориста местност

1. Особености на планинско-гористата местност и влиянието им върху бойните действия на механизирания батальон

Влиянието на планинско-гористата местност /ПГМ/ върху подготовката и воденето на отбранителния бой може да се сведе до разглеждането на две основни групи фактори: влияния, произтичащи от характера на местността; влияния, които указват климатично-метеорологичните условия.

1.1. Особености на планинско-гористата местност, произтичащи от характера на местността.

1.1.1. С положително влияние:                                           

         - голямо изобилие на височини и хребети, прорязани с дълбоки долове, оврази и реки, през които в повечето случаи е изключено или силно затруднено преминаване на танкове, бойни машини на пехотата и артилерия на противника. При това усилията на механизирания батальон се съсредоточават за трайно удържане на превали, проходи, тунели, пътни възли, господстващи височини, широки долини, плата, долини и други важни обекти. Труднодостъпните участъци се заемат с ограничени сили (отделение, взвод) или там се организира разузнаване, патрулиране, устройват се засади и заграждения;

         - силно пресеченият терен налага противникът да настъпва по определени достъпни направления, което дава възможност пред отбраняващия се батальон по-лесно да разкрива силите пред своя фронт и да го унищожава по части (по реда на подхода);

         - отбраната в ПГМ се организира за преграждане направленията, достъпни за противника, което позволява на МБ да се отбранява на по-широк фронт в сравнение с нормалните условия;

         - отбраняващите се войски, като използват ограничеността на пътищата и неголямата емкост на достъпните направления и като устройват срутвания и разрушения, могат за продължително време да спрат настъплението на противника, да го принудят да действа в по-неизгодни за него направления на трудно достъпна местност, под мощното им огнево въздействие;

         - гористите масиви облекчават маскировката и защитата на войските от ударите на противника, въвеждат го в заблуждение относно построението на бойния ред, увеличават възможността за достигане на внезапност в действията на отбраняващите се и извършване на скрит маньовър;

         - височините и теснините създават благоприятни условия да се избира силен преден край на отбраната по изгодни райони и рубежи, а опорните пунктове на взводовете и ротите да се организират за кръгова отбрана и бой в обкръжение;

         - ПГМ създава възможност за разрушаване на пътища, предизвикване на пожари в гористите масиви, срутвания на скална маса, снежни лавини и др., с което се намалява темпа за настъпление на противника, а всичко това улеснява изпълнението на задачата от отбраняващитя се МБ;

         - в районите покрити с гори, поразяващото действия на ударната вълна, при използване на ядрено оръжие от противника или възникване на радиационни и химически опасни авари се намалява почти два пъти, а планинските хребети пречат на преките потоци на светлинното излъчване и на проникващата радиация. По време на дъждове радиоактивния прах се отнася далеч от първоначалния район, поради което в по-ниските места се създават високи степени на радиация;

         - наличието на естествени пещери и обратните скатове предоставят удобство за защита на личния състав и бойната техника;

         - физикогеографските условия на ПГМ оказват положително влияние, като намаляват поразяващото действие на химическото оръжие и радиационни и химически опасни аварии. Резките колебания в денонощните температури и честите изменения на направлението и скоростта на вятъра способстват за по-бързо разпространяване на заразения въздух, а заедно с това и за намаляване продължителността на действие на отровните вещества.

1.1.2. С отрицателно влияние:

         - малкото пътища и почти невъзможността за движение извън тях, затрудняват изнасянето на батальона и заемането на района за отбрана, както и извършването на маньовър в хода на отбранителния бой;

         - преобладаващата скална маса в ПГМ затруднява инженерното оборудване на района за отбрана и използването на средствата за механизация на инженерните работи;

         - наличието на високи и гъсти гори и много мъртви пространства, затрудняват организирането на огневата система, наблюдението, ориентирането и разузнаването, което налага необходимостта от разчистване на сектори за наблюдение и обстрел;

         - ограниченият обзор и наличието на ненаблюдаеми и мъртви пространства дават възможност за обходни и обхватни действия на противника;

         - екраниращото действие на планините и отделните височини усложняват радиосвръзката и управлението на войските. Това налага своевременно развръщане на междинни радиостанции за осъществяване на радиосвръзка с подчинените подразделения и със старшия командир, което води до по-голям разход на радиосредства;

         - в гористите райони при употреба на ядрено оръжие от страна на противника се създават големи зони на пожари и завали;

         - гористите райони, овразите и котловините задържат по-продължително време бойните отровни вещества. В разредената атмосфера на високопланинските райони времето за работа с противогаз се намалява 1.5-2 пъти;

         - във високопланинските райони разхода на ГСМ се увеличава 1.5-2  пъти, което налага презапасяване с гориво поради намаляването мощността на двигателите на машините;

         - слабата населеност и отсъствието на местни ресурси в планинските райони изискват материално-техническото осигуряване на войските да се извършва изключително по пътя на подвоза от дълбочина в условията на ограничено количество пътища, значително удължени и лесно уязвими комуникации;

1.2. Особености на ПГМ, произтичащи от климатико-метеорологичните условия.

Метеорологичните условия в ПГМ се характеризират с резки и чести изменения на температурата за денонощието, чести и продължителни мъгли, поройни дъждове, снежни виелици, резки изменения на силата и посоката на вятъра. В зависимост от сезона и надморската височина тия характеристики на времето се променят по няколко пъти в денонощието.

Затова при отбрана в ПГМ е наложително да се провеждат редица мероприятия от командирите на подразделения с цел да се намали вредното влияние и използват предимствата на ПГМ, по-важни от които са:

         - ешелониране на КНП на подразделенията във височина;

         - снабдяване на личния състав с топли дрехи;

         - маркиране на пътеки за движение на личния състав в гъста мъгла;

         - заделяне на сили и средства за осигуряване на  междините, мъртвите пространства, труднопроходимите и ненаблюдаеми участъци от местността;

         - вземане на мерки за преодоляване на планински реки и дерета при поройни дъждове и бързо снеготопене;

         - вземане на мерки против замръзване на питейната вода и тая в охладителната система на машините;

         - организиране наблюдение на пожароопасните и лавиноопасните места;

         - формиране на специални аварийно-спасителни команди и оборудването им с необходимите средства за гасене на пожари, разчистване на затрупани от лавини места и срутвания по пътищата и др.

2. Особености в задачите, бойния ред и организирането на отбранителния бой в ПГМ

2.1. Особености в задачите и бойния ред на МБ.                 

В планинско-гориста местност механизираният батальон изгражда район за отбрана, като прегражда най-достъпните направления за настъпление на противника, съсредоточавайки основните усилия за удържане на командни височини, проходи, пътни възли, превали, тунели, широки долини, плата, просеки, дефилета и други важни обекти и отделни участъци от местността чрез създаване на система от отделни ротни и взводни опорни пунктове, подготвени за кръгова отбрана, като особено внимание се отделя на разчистването на полосите (секторите) за наблюдение и стрелба.   В междините между опорните пунктове се организира разузнаване и патрулиране, непрекъснато наблюдение, засади, прикриване със заграждения на междините и фланговете и устройване на засади на направленията, по които противникът може да обходи отбраняващите се подразделения

При отбрана на механизирания батальон в ПГМ се определя район за отбрана, чиято широчина зависи от характера на местността, от броя и емкостта на отделните направления, от големината на междините между тях. Колкото местността по своя характер е по-близка до равнинната (широки плата и долини), толкова широчината на района по фронта се приближава към нормалните граници (до 5 км) и обратно, при по-труднодостъпна местност, широчината се увеличава. По-широкият фронт на района за отбрана на батальона се обуславя главно от труднодостъпността на отделните райони от местността.

Дълбочината на района за отбрана на батальона зависи от характера на местността и може да бъде по-голяма или по-малка от тези в равнинна местност - на труднодостъпните направления е значително по-малка, а на по-достъпните участъци е по-голяма.

Основните усилия на разузнаването се съсредоточават на направленията, достъпни за настъпление на противника, и по направлението, на което е възможен обход на отбраняващите се подразделения. Броят на наблюдателните постове (наблюдателите) се увеличава, като системата за наблюдение трябва да осигурява оглеждане на подстъпите пред целия преден край на отбраната.

Предният край на отбраната обикновено се избира по склоновете на планинските хребети, височините и разклоненията, пред покрайнините или в дълбочината на гората. Той трябва да осигури добро наблюдение и стрелба по подстъпите, а също и по обратните скатове на височините.

Построението на бойния ред в ПГМ има редица особености и се отличава с голяма неравномерност в разпределението на силите и средствата по фронта и в дълбочина. Той трябва да осигурява удържане на важни райони, създаване на многоетажен и кръстосан огън, маньовър с подразделенията и с огъня, да осигурява кръгова отбрана и бой в обкръжение. Обикновено бойният ред на МБ може да се строи в един ешелон и резерв, а в отделни случаи на по-тесен фронт в два (три) ешелона.

В първия ешелон се разполагат мотопехотните подразделения, усилени с артилерия и минохвъргачки, противотанкови средства, инженерни подразделения, а при необходимост и с танкове.

Вторият ешелон или резерва на батальона се разполага в опорен пункт на най-важното направление в дълбочина на отбраната, близо до пътища и просеки за провеждане на контраатаки и за извършване на маньовър с цел своевременно изнасяне и преграждане на застрашеното направление, за унищожаване на обхождащ противник, десант или разузнавателни групи на противника. Вторият ешелон (резерва) с част от силите си може да устройва засади в дълбочина или на фланговете на отбраната на батальона.

Танковото подразделение, придадено на механизирания батальон, обикновено се използва като втори ешелон на батальона.

За преграждане на достъпните направления за настъпление на противника част от танковете може да се използват в опорните пунктове на ротите, прикриващи достъпните направления и важните открити участъци от местността (проходи, седловини, дефилета).

При създаването на бойния ред на батальона трябва да се отчита, че неговото преустройство в хода на боя е твърде сложно, а понякога и невъзможно. В тази връзка се налага необходимостта мотопехотните роти да притежават необходимата самостоятелност и способност да водят бой с превъзхождащи сили на противника, а често и в условия на обкръжение, ето защо те се усилват с необходимото количество артилерия, минохвъргачки, танкове, сапьори, химици и огнехвъргачки.

Собствените и придадените на механизирания батальон артилерийски подразделения, противотанкови оръдия и установки противотанкови управляеми ракети се използват обикновено децентрализирано в опорните  пунктове на ротите, отбраняващи се на най-важните направления. Те заемат огневи позиции в местата, откъдето имат възможност да водят огън на пределно разстояние. Най-плътно с всички видове огън и в съчетание със загражденията се прикриват пътищата, изходите от клисурите, тунелите, планинските долини, теснините, удобните преправи през реките и преходите през проломи, просеките, поляните и участъците с рядка гора, както и направленията, които може да бъдат използвани от противника за обход.

Подразделенията за ПВО може да се използват децентрализирано, като се разполагат на височините, поляните и окрайнините на горите, ешелонирани в дълбочина и във височина, с възможност за кръгово наблюдение и стрелба по самолетите, вертолетите и другите въздушни цели на противника. Отделни разчети може да заемат стартови позиции като засадни групи в районите за вероятно стоварване на въздушни десанти.

Противотанковият резерв се разполага на танкодостъпните направления в близост до пътища и участъци, от които може бързо да се развърне на рубежи в направленията към които се вклиняват танкове и бронирани цели на противника. При отсъствие на пътища за маньовър може да се създаде ПТРез на всяко танкодостъпно направление, като освен противотанковия взвод на батальона се използват и мотопехотните подразделения с БМП, танкови и артилерийски подразделения.

Подразделенията за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване на батальона при отбрана в ПГМ се разполагат обикновено близо до пътища и до подразделенията от втория ешелон (резерва) в готовност при преминаване  на батальона към кръгова отбрана и бой в обкръжение да заемат район между първия и втория ешелон (резерва) за да не останат извън района на батальона.

При преминаване към отбрана без съприкосновение с противника батальонът може да  изпрати бойно охранение в състав до усилен мотопехотен взвод на отдалечение до 2 км пред предния край на отбраната на направление, от което е възможно настъплението на противника.

Придадените на механизирания батальон огнеметни подразделения обикновено се използват децентрализирано в опорните пунктове на ротите. Те могат да се използват и като засадни групи.

За отбрана в тясна планинска долина (клисура) огневите средства трябва да се разполагат на прилежащите скатове така, че да се осигурява прострелване на долината (клисурата) с кръстосан огън. Най-силно се укрепяват височините от двете страни на входа на долината (клисурата). Подстъпите към командните височини се прикриват с огъня на артилерията, минохвъргачните подразделения и противотанковите средства в съчетание със заграждения. Артилерията широко използва стрелбата с право мерене.

За отбрана на проход основните усилия се съсредоточават за удържане на височините, разположени на подстъпите към прохода. Част от силите на батальона заемат отбрана непосредствено на прохода. На пътищата, водещи към прохода, от двете страни се  устройват заграждения и разрушения на подходите, които трябва да се прострелват с кръстосан огън от прилежащите височини.

2.2. Особености в организирането на отбранителния бой в ПГМ.

Отбраната на механизирания батальон в ПГМ се организира от командира на батальона както при обикновени условия. Особено внимание се обръща на създаването на огневата система, на прикриването с огън и подразделения на кръстопътища, просеки, широки поляни и на леснодостъпните направления за действие на противника.

За вземане на целесъобразно решение, командирът на батальона допълнително трябва да си уясни:

         - достъпните направления за настъпление на противника пред района за отбрана на батальона, тяхната емкост и брой;

         - главното направление за настъпление на противника, както и възможността за маньовър и взаимодействие между подразделенията;

         - направлението за съсредоточаване на основните усилия и районите за нанасяне на огнево поражение на противника.

При оценка на обстановката допълнително си изяснява:

         - за противника – възможността му да действа в ПГМ и наличие на подготвени за тази цел подразделения и оборудване; готовност и направления за изпращане на обхождащи отряди;

         - за собствените подразделения – подготовката за водене на бойни действия в ПГМ; максимално използване благоприятните условия и намаляване на отрицателното въздействие, които предлага ПГМ за отбраняващите се; разпределение на силите и средствата по отделните направления за създаване на относителна самостоятелност на подразделенията;

         - за съседите – благоприятни условия за взаимодействие при изпълнение на отделните задачи;

         - за местността – достъпност и емкост на отделните направления; наличието на скрити подстъпи, мъртви пространства и направления за обхождащи действия; участъци от местността в които е целесъобразно огневото поразяване на противника; вероятни райони за стоварване на въздушни десанти на противника; участъци и направления в които са възможни разрушения, срутвания, пожари, лавини, наводнения; възможните пътища за придвижване, маньовър и подвоз; участъци за устройване на засади, заграждения, патрулиране и преграждане;

         - за времето – предвижданията за метеорологическата обстановка; измененията в посоката и силата на вятъра; характера и възможността за валежи; участъци с мъгли и продължителността на тяхното задържане.

При вземане на решение за отбрана в ПГМ освен общите въпроси, командирът на батальона допълнително определя: най-достъпните направления, силите и средствата за тяхното прикриване; районите за стоварване на тактически въздушни десанти от противника, направлението за тяхното изнасяне, районите им за действие и силите и средствата за борба с тях; направленията за обходни действия и мероприятия за борба с обхождащите подразделения на противника; етажното разположение на позициите на подразделенията, огневите средства, командните  и наблюдателни пунктове; мероприятията за прикриване на фланговете, междините и мъртвите пространства; най-вероятното направление за вклиняване на противника и направленията за провеждане на контраатаки; възможността за провеждане на маньовър със подразделения и огневи средства; възможни райони за водене на бой в обкръжение; начините за защита на подразделенията от възникване на големи горски пожари.

Допълнително командирът на батальона определя и мероприятията за предпазване на личния състав от измръзване поради често сменящите се климатични условия в планината.

При поставяне на бойните задачи на подразделенията особени различия от обикновени условия не съществуват.

Взаимодействието командирът на батальона организира за всяко достъпно направление, поради което му е необходимо повече време отколкото в обикновена обстановка.

Командирът на батальона е длъжен да изгради  огневата система така, че пред предния край на фланговете и междините между опорните пунктове да няма мъртви пространства и скрити подстъпи. За тази цел огневите средства се разполагат на етажи както на скатовете на височините, обърнати към противника, така и на обратните скатове, за да осигурят многоетажен флангов, кръстосан и кинжален огън и възможност за осъществяване на маньовър.

При отбрана в гора командирът на батальона е длъжен да организира огневата система така, че всички пътища, просеки, проходи в блатисти участъци, поляни и сечища, по които може да подходи и да настъпи противникът, да бъдат под огъня на отбраняващите се подразделения. Издадените напред части на гората се използват за организиране на флангов и кръстосан огън. В направленията за възможно вклиняване на противника се подготвят съсредоточени огньове. Част от автоматчиците и картечарите се назначават за водене на огън от дърветата.

Особеностите на ПГМ оказват влияние и върху организирането на всестранното осигуряване. При бойното осигуряване особеностите се заключават в следното:

         - усилията но разузнаването и електронната борба се съсредоточават на направленията достъпни за настъпление на противника и на направлението по което е възможно обход на отбраняващите се подразделения, като броят на наблюдателните постове се увеличава; определят се мероприятия за радио, радиолокационната , топлинната оптико-електронната и земна маскировка на подразделенията, огневите средства на батальона, придадените и поддържащите средства;

         - за ядрената, химическата и биологичната защита освен инженерните съоръжения и защитните свойства на местността като укрития за личния състав и бойната техника допълнително могат да се използват пещерите, минните галерии, тунелите и др.; не е желателно подразделенията да се разполагат в райони, където при нанасяне на ядрени удари от страна на противника и радиационни и химически опасни аварии, са възможни големи каменни срутвания и снежни лавини;

         - при маскировката трябва да се използват наличието на гори, обратни скатове на височини и на хребети, оврази, клисури и др., което създава благоприятни условия за скриване на подразделенията и бойната техника от противниково наблюдение;

         - инженерното осигуряване се организира, като се отчита, че обемът на инженерните мероприятия нараства значително, а условията за тяхното изпълнение се усложняват; неблагоприятните условия за извършване на изкопните работи изискват в по-голяма степен да се използват естествени укрития, като скали, ями, оврази, пещери, тунели, минни галерии, а траншеите и окопите да се устройват като брустверите се изграждат от насипи с камъни, дървета, чували с пръст и др.;

         - за организиране на химическото осигуряване следва да се отчита, че в долините, в котловините и полетата продължителността на поразяващото действие на бойните отровни вещества е значително по-голямо от това на височините, хълмовете и хребетите; в гориста местност устойчивостта им е 10 – 12 пъти по-продължителна, отколкото на открита местност; използването на огнехвъргачните подразделения оказва допълнителен психологически ефект върху настъпващия противник;

         - значението на охранението нараства, поради груповия характер на отбраната, наличието на открити флангове и на големи междини между подразделенията, разнообразния характер на местността и възможността на противника да се придвижи по скрити подстъпи и в мъртви пространства. За целта се организира непрекъснато наблюдение, изпращат се разузнавателни дозори, патрули, устройват се засади. Когато батальонът преминава към отбрана без съприкосновение с противника се изпраща бойно охранение на всяко достъпно направление.

При организиране на специално-техническото, техническото, тиловото и медицинското осигуряване е необходимо да се отчитат затрудненията, които си създават от ПГМ за подвоза на ракетноартилерийско въоръжение, бронетанково и автомобилно имущество, материални средства, мероприятия за защита на личния състав от простуда и инфекциозни заболявания, измръзвания, слънчево изгаряне и топлинни удари.

Организирането на управлението при отбрана в ПГМ се характеризира с устройване на КНП по-близо до предния край, обикновено в ротните опорни пунктове от първи ешелон, осигуряващи добра възможност за наблюдение за действията на противника. Освен това при организацията на радиовръзката следва да се отчита екраниращото действие на планината, малката скорост за устройване на проводната свръзка и значително по-големия разход на кабел, понижената надеждност на подвижните средства за свръзка, и трудности в оборудването на свързочните възли.

При организиране и осъществяване на управлението широко се използват сигналните средства и куриери. За покриване на мъртвите пространства в батальонния район за отбрана може да се  създадат 1 – 2 ретранслационни пункта. Лошата видимост в гора затруднява използването на сигнали за управление на подразделенията.

Характерна особеност от подготовката на отбранителния бой в ПГМ се явява инженерното оборудване на района за отбрана и устройване на инженерните заграждения. При инженерното оборудване на батальонния район за отбрана широко се използват взривни вещества. Фортификационните съоръжения в скалисти почви се правят предимно от полувкопан и насипет тип, като се използват камъни, покрити с пръст и чували с пръст. Окопите, укритията и другите съоръжения се оборудват така, че да не пропускат запалителни смеси и вода. За защита на личния състав от оръжия за масово поразяване  се приспособяват минни галерии, пещери и други естествени укрития.

При отбрана в гора пред наблюдателните пунктове, огневите средства и подразделенията, когато се налага, се разчистват дърветата за подобряване на наблюдението и воденето на огън, без да демаскират разположението си.

На местност с високо ниво на подпочвените води се правят окопи, укрития и ходове за съобщения полунасипен тип. В участъците, където не е необходимо да се копаят ходове за съобщения, пътищата за движение към тила се обозначават с указатели или знаци по дърветата.

За подразделенията и техните огневи средства първо се разчистват полосите за наблюдение и стрелба, а след това се подготвят пътищата за маньовър. Предвиждат се също и противопожарни мероприятия.

В района за отбрана широко се  използват естествените препятствия. Създават се каменни и горски завали, участъци от пътищата (пътеките) и изкуствените съоръжения се подготвят за разрушаване, на пътищата се устройват минновзривни заграждения.

3. Особености при воденето на отбранителния бой в ПГМ

3.1. Отразяване атаката на противника

Отбранителните бойни действия в планинско-гориста местност може да започнат в различни условия на обстановката, но във всички случаи трябва активно да се въздейства на противника още на далечните подстъпи, да се отслаби или да се  срине неговото настъпление пред предния край и да не се допусне вклиняване в батальонния район за отбрана.

За постигане на тази цел е необходимо да се изпревари противника в нанасянето на огневите удари и упорито да се удържат заповяданите опорни пунктове от подразделенията. С приближаването на противника към предния край на отбраната в огневото му поразяване се включват все повече огневи средства. Бойното охранение, като използва изгодните условия на местността и загражденията, заставя противника да се развърне и да забави подхода си към предния край. То обикновено се оттегля към един от фланговете на батальонния район за отбрана и подвежда противника към огневия чувал или го увлича под фланговия огън на подразделенията от първи ешелон на батальона.

В направленията за настъпление на противника по реда на неговия подход се взривяват подготвените участъци от местността, теснините, устроените каменопади и заграждения. Засадните и охранителни групи, като използват объркването в бойния ред на противника нанасят внезапни удари от близки разстояния, като нанасят максимално поражение и дезорганизират неговите действия.

Атаката на танковете и пехотата на противника се отразява със съсредоточени и заградителни огньове на артилерията, огъня на противотанковите средства, на стрелковото оръжие и с широко използване на ръчните гранати. Решаващо значение за удържане на предния край имат фланговият и косоприцелния огън, които се водят по разклоненията на планинските вериги и при излизане на противника от мъртвите пространства. Внезапния огън, който се открива от засада и на късо разстояние може да зашемети противника и да дезорганизира неговото настъпление. Твърде ефективен в този момент може да бъде кинжалния огън на картечниците и оръдията. За задържане придвижването на противника широко се използват срутванията, разрушенията, каменопадът и подготвените фугаси. Най- целесъобразно е танковете на противника да се унищожават, когато преодоляват нагорнища, най-вече в серпентините и теснините. При отразяване атаката на противника особено важно е своевременно да се разкрие неговият замисъл за извършване на обход (обхват) на откритите флангове през труднопроходимите участъци на местността. За противодействие маненврирането на противника на застрашените направления се съсредоточава огъня на основната част от всички видове оръжия на батальона. При необходимост за усилване на отбраната позиции в междините може да заеме част от втория ешелон (резерва) на батальона.

След отразяване  атаката на противника пред предния край при възстановяване боеспособността на батальона освен обичайните мероприятия се организира и незабавно разчистване на срутванията и завалите, които пречат на личния състав и техниката да излязат от фортификационните съоръжения.

3.2. Унищожаване на вклинилия се в отбраната противник

Ако противникът успее да се вклини в отбраната на батальона, подразделенията здраво удържат заетите позиции и с огън му нанасят поражение. При положение, че противникът развива успеха си в дълбочина на отбраната на батальона, подразделенията здраво удържат отделните височини, като разчленяват групировката му с огъня на всички средства. Широко трябва да се използват действията на малки подразделения от засади и огъня на всички средства от близко разстояние.

При вклиняване на противника между отделни опорни пунктове същите извършват маньовър, преминават към кръгова отбрана и здраво удържат заповяданите опорни пунктове, а промъкналите се танкове се унищожават с огъня на артилерията, противотанковите средства, танковете и БМП от втория ешелон (резерва) от огневи рубежи.

Обхождащия противник батальонът унищожава с огъня на артилерията и другите средства и с решителни действия на подразделенията от втория ешелон (резерва).

При благоприятни условия батальонът унищожава вклинилия се противник с контраатаки, провеждани от горе на долу, по протежение на хребетите или долините. Контраатаките се организират и провеждат обикновено с малки подразделения по предварително изучени и подготвени направления, най-често по пътищата и просеките.

Упоритото удържане на възли от пътища, превали и отделни доминиращи височини, дори и с малки сили и средства, рязко отслабва ударната сила на настъпващия противник, а понякога и срива неговото настъпление.

При воденето на отбранителния бой в ПГМ особено важно е да не се допусне стоварване в тила на отбраняващите се  подразделения на батальона въздушни десанти и диверсионно-разузнавателни групи на противника. Ако се допуснат такива същите се унищожават със съсредоточени огньове на артилерията и решителни действия на втория ешелон (резерва) на батальона. Със същите сили се води борба и с обхождащите отряди на противника.

Когато противникът с превъзхождащи сили и средства се вклини на широк фронт в батальонния отбранителен район и подразделенията нямат възможност да възстановят отбраната си, те заемат изгодни силни рубежи в дълбочина на отбраната и осигуряват спиране по-дълбокото му вклиняване, като създават условия за провеждане на контраатака от старшия командир

При провеждането на такива, батальонът се включва в нея, като контраатакува от горе на долу по скатовете или по гребена на височините във фланг и тил на вклинилия се противник. Подразделенията на батальона, които се отбраняват на фланга, поддържат контраатаката с огън, а при благоприятни условия се присъединяват към контраатакуващите войски и с удари от различни направления съдействат за унищожаването на противника.