Отбрана

 Отбрана
 

 

   І. Общи положения
 

         Отбраната е вид бой, тя е организирана дейност на войските и силите отрази настъплението (ударът) на противника и да се задържат важни райони (рубежи, обекти) от местността.

Тя е организирана дейност на войските и силите за отразяване  настъплението (агресията)на превъзхождащ по сила противник, удържане на заеманите райони, разгромяване на същия  и се възстановяване целостта на държавната граница.

Целта на отбраната се постига, чрез поразяване на противника с огъня на всички огневи средства, упорито удържане на войските на най-важните участъци и райони на местността Разгромяване(унищожаване) на вклинилия се противник с контраатаки на механизираните (танковите) подразделения.

         Отбраната трябва да бъде устойчива и активна; способна да отрази ударите на противника с използване на всички видове оръжия; да дава възможност за твърдо и непрекъснато управление на подразделенията, своевременно възстановяване на тяхната боеспособност и взаимодействие.

Подразделенията в отбрана са длъжни упорито да отбраняват заповяданите позиции (райони) във взаимодействие със съседите самостоятелно или в обкръжение.

Отбраняващите се нямат право да напускат заетите позиции и да се оттеглят без заповед на вишестоящият командир.

 

         1. Същност на отбраната - към отбрана се преминава: когато противникът владее инициативата; за да се попречи на противника да овладее участъци от местността или да извърши пробив в отбранителния район.

         Обикновено съществуват два вида отбрана: позиционна (отбрана на район) и мобилна. Съществуват много варианти на използване на всеки вид отбрана или за съчетаването им.

         Активност на отбраната – заключава се в непрекъснато въздействие върху настъпващите войски на противника както със средствата за поразяване , така и с маньовъра на войските и силите.

         Активната отбрана се характеризира с първоначално развръщане на силни общовойскови части и подразделения, колкото е възможно по-близо до противника с по-нататъшно преместване чрез маньовър за създаване на необходимата дълбочина по цялата отбранителна полоса. По този начин противникът постоянно се сблъсква с отбраняващите се войски, които максимално използват предимствата на местността. За повишаване възможностите на системите оръжие и за отбрана на избрани опорни пунктове, се поставят заграждения. Полевата артилерия съсредоточава огъня срещу подхождащите танкови колони на противника. Вертолетите за огнева поддръжка унищожават бронираните му цели. Тактическата авиация осъществява поддръжка като нанася удари в полосата за съсредоточаване на основните усилия на противника, както и по войските от втория му ешелон и подхождащи резерви.

          Мобилна отбрана- отбрана в която се проследява разгромът на противника с удари с войски, огън и маньовър.

         Позиционна отбрана - вид отбрана за удържане на важни територии , административни, промишлени обекти и комуникации, преследваща постепенно изтощаване на настъпващия противник и здраво удържане на полусите, районите и позициите.

         При позиционната отбрана (отбрана на район) се създават редици здрави линейки отбранителни позиции за запазване на целостта на отбранителната полоса чрез унищожаване на противника на предния край или близо до него. Всеки ешелон на отбраняващите се войски заделя резерв, което повишава устойчивостта на предната позиция. Вклинилият се в отбраната се унищожава или задържа с контраатаки с използване на огън и маньовър. Тази отбрана е класическа и традиционна. Тя е целесъобразна за по-малко мобилните войски, в сравнение с войските на противника и предвижда главно използването на спешената мотопехота, поддържана от танкове и противотанкови управляеми снаряди. Тя може да се окаже трудно преодолима, ако напълно използва условията на местността, има добре развита мрежа от окопи, минни полета и други заграждения и получава значителна поддръжка от страна на артилерията и тактическата авиация. Най-голям неин недостатък е, че не е в състояние лесно и бързо да реагира на придвижването на противника. Ако настъпващият противник се съсредоточи внезапно на тесен участък от фронта за осъществяване на пробив, физически ще се окаже невъзможно бързо да се съсредоточат силите на отбраната за отразяване на създалата се опасност.

         Командирите на механизираните войски имат възможност за по-голям избор на воденето на отбраната. Те могат да осигурят гъвкавост на отбраната чрез съсредоточаване на своите войски за бързо реагиране на действията на противника, водене на бойните действия в цялата дълбочина на отбраната, вместо воденето на бой на един рубеж. Те могат разумно да рискуват като оголват по-незастрашените райони, тъй като при нужда могат да извършат бърз маньовър за отразяване на възникналите опасности. Като използват всички тези мерки при смело и изкусно водене на боя, командирите ще могат да водят всякакъв бой като държат по-голяма част от своите войски на направлението на главния удар на противника. Този способ се нарича "активна отбрана". Тя  позволява да се използва подвижността на бойните части на маневрената система и системата за огнева поддръжка на концентрирането на достатъчно бойна мощ в необходимото време и на решаващото място.

 

         2. Основи на отбраната:

 

         Да се познава и разбира противника

         Всички командири трябва твърдо да знаят присъщата на противника тактика на действие, организацията на неговите войски, въоръжението, неговите възможности и слаби страни. Изучаването и анализа на противника трябва да се изучи още преди започването на боя. На съвременното бойно поле, особено в отбрана, ние не сме в състояние да бъдем силни навсякъде, поради което за да се водят бойни действия с малки сили и да се побеждава, трябва да се познава и разбира противника.

         Непрекъснато да се наблюдава и следи бойното поле

         Това е способността на командирите да установят придвижването на противниковите войски към мястото на тяхното съсредоточаване още преди пристигането им в тези райони, а след това правилно да определят развитието на бойните действия. Това зависи от постъпването на точни и своевременни разузнавателни данни (сведения), даващи възможност да се реагира на действията на противника. 

         Да се извършва маньовър със силите и средствата в интерес на съсредоточаването

         Съсредоточаването на войските започва веднага след като се определи направлението на главния удар на противника. Планът на отбраната трябва да спомага за съсредоточаване в дълбочина на много тесен фронт на многобройни маневрени подразделения.

         Да се използват предимствата на отбраняващите се

         При организирането на отбраната местността играе водеща роля. Като използва правилно местността, отбраняващият се е в състояние да създаде необходимата бойна мощ за разгрома на числено превъзхождащ противник. Използването от командира на своите сили е едновременно усъвършенстване на предимствата на естествените отбранителни свойства на местността, изравнява силите и дори ги увеличава.

         Местността е безкрайно разнообразна и всяко тактическо звено я разглежда от различна гледна точка. Отбраняващият се удържа победа чрез изкусно развръщане и маневриране на избраната, рекогносцирана и предварително оборудвана местност.

         Позициите се разполагат там, където оръжието на войските може да се използва с максимална ефективност от гледна точка на точността и далечината на действие, като същевременно се укриват от поразяване с фронтален огън. Изкусното използване на маскировката има важно значение за оцеляването на войските. Откритото разполагане на частите и подразделенията води до тяхното унищожаване. Бойните позиции, допускащи взаимна поддръжка от дълбочина, умножават силите на отбраняващите се

         В отбрана всяко движение привлича вниманието на противника и ще бъде поразявано с огън. Поради това движението трябва да бъде сведено до минимум. Когато се наложи преместване на частите и подразделенията, трябва да се движат по предварително разузнати, скрити и осигурени маршрути.

 

          3. Цели на отбраната

 

         Постигат се чрез поразяване на противника с огъня на всички налични средства, упорито удържане от войските на най-важните участъци и райони от местността, разгромяване (унищожаване) на вклинилия се в отбраната противник с контраатаки на механизираните (танкови) подразделения.

         Целите на отбранителните действия могат да бъдат:

         -         Снижаване настъпателните възможности на противника.

         - Удържане на предварително овладян район и недопускане на противника да извърши пробив в отбраната.

         - Осигуряване на съсредоточаването на собствените войски на други направления.

         -    Принуждаване на противника да съсредоточава силите си така, че да стане по-уязвим от ударите на огневите средства.

         Пехотните подразделения могат да водят отбранителни действия само от предварително подготвени позиции, поради което се използват главно за статични задачи. Отбранителните им позиции се устройват при максимално използване на естествените препятствия или в местност, която позволява пълно използване на огневата им мощ и най-вече далекобойността на техните противотанкови средства.

         Бронетанковите (механизираните) подразделения позволяват воденето на гъвкава отбрана с пълно използване на тяхната подвижност. Отбранителните действия ще включват отбрана на определени позиции, водене на задържащи действия и провеждане на контраатаки и ще се водят на по-голяма дълбочина и ширина. Тези подразделения са и с по-висока степен на защитеност от огъня на противника и следователно са способни да действат по-бързо и ефективно, дори в условия на използване на ЯХБО. Това ги прави и по-подходящи за използване като резерв. Бронетанковите (механизирани) подразделения използват естествените укрития на местността, за да нанесат удар във фланг на противника, да го принудят да настъпи в определено направление, където да бъде унищожен с използването на всички сили и средства на отбраняващите се войски. Поради значението си за отбраната те винаги ще бъдат основен обект за въздушните нападения на противника. Затова трябва да се усилват със средствата за ПВО, които да прикриват действията им.

         В зависимост от обстановката, поставените задачи и наличните сили батальонът може да води предварително подготвена отбрана или да я организира в хода на боя, със и без съприкосновение с противника, принудително или преднамерено. 

 

   ІІ. Механизирания /танковия/ батальон в отбрана

 

             1. Общи положения

 

         Чрез умело използване на местността, огневите средства (особено противотанковите) бойните машини на пехотата, средствата за противовъздушна отбрана и на загражденията батальонът е в състояние в кратък срок да организира устойчива и активна отбрана и успешно да отрази настъплението, ударите на противника.

Принципи и фактори:

-Прецизното разузнаване е от първостепенно значение за успеха. Планът за отбраната се разработва въз основа на разузнавателните сведения от различни източници за възможностите и замисъла за действие на противника и особено за определяне вероятните направления за настъплението му и построението на бойния ред. Не е възможно обаче до започване на бойните действия да се добият точни сведения за неговия замисъл за действие. Затова от особено значение е командирът да продължи воденето на разузнаването и в хода на бойните действия.

- Използване на местността. Трябва да се използват всички предимства, които местността предлага. Районът за отбрана (опорният пункт) трябва да бъде избран така, че местността в него да осигурява най-добри условия за водене на огън, маскировка, защита и маньовър на отбраняващите се подразделения, а същевременно и да ограничава възможностите на противника за наблюдение и развръщане на силите си. За предпочитане е в района за отбрана да има естествени препятствия и условия за изграждане на изкуствени заграждения.

- Дълбочина. Необходима е, за да се осигури свобода на действията, време за отговарящи действия и да се снижи темпът за настъпление на противника. Постига се чрез осигуряване на достатъчно пространство за: използване на отбраняващите се подразделения; използване на оръжията с голяма далекобойност; устройване на бойни позиции, заграждения и прикриване с огън на целия отбранителен район; разполагане и изнасяне на резервите, подразделенията за огнева поддръжка и органите за тилово осигуряване.

-Взаимна поддръжка. Повишава вероятността за успеха. Постига се, когато междините между отбранителните позиции и откритите флангове са прикрити с огън. Осъществява се на ниво взвод и рота, но може да бъде организирана и на ниво батальон. Възможностите за взаимна поддръжка се определят от особеностите на местността, далекобойността на оръжията и видимостта.

-Бойната мощ - Състояние на войските и силите. Способността на войските и силите за водене на операции, сражения , боеве и бойни действия. Тя е функция на променливите величини маневреност, огнева мощ, всестранна защита и управление на войските.

-Съсредоточаване на бойната мощ (основните усилия). Командирът трябва да има свобода на действие и да прояви гъвкавост при съсредоточаване на необходимата бойна мощ. Решението му зависи от наличните разузнавателни данни за противника, замисъла за неговите действия. Той съсредоточава огневата мощ с маньовър и (или) масиране на огъня.

-Маньовър. Има решаващо значение за успеха на отбраната от всички войскови звена. Чрез умелото съчетаване на движението с огъня отбраняващите подразделения използват най-целесъобразно особеностите на местността в определения им район, за да нанесат големи загуби на противника. С маньовър командирът съсредоточава бойната мощ, която му е необходима за постигане на благоприятно съотношение на силите за нанасяне поражение на  противника.

-Настъпателни действия. Действията на отбраняващите се подразделения не трябва да бъдат пасивни и отговарящи. Те трябва да създават и използват всяка възможност да изненадат противника, да го принудят да наруши плановете си и да предприемат настъпателни действия на всички нива, за да го изтощат.

-Резерви. Те осигуряват свобода на действие на командира като създават гъвкавост и равновесие на отбраната. Основни задачи на резервите са да усилват, блокират, контраатакуват и подменят други подразделения, а също да отбраняват фланговете и тиловите райони. Вземането на правилно решение за използване на резерва е една от най-трудните и отговорни задачи на командира. След като бъдат използвани резервите трябва да бъдат възстановени.

         Целта на отбраната се постига чрез упорито удържане от войските на най-важните участъци и района на местността, разгромяване (унищожаване) на вклинилия се противник с контраатаки на механизираните (танковите) подразделения.

         Способите за водене на отбраната, които ще бъдат използвани, в голяма степен зависят от вида на наличните сили – бронетанкови, механизирани или пехотни. Числеността и видът на силите за отбрана се определят и от състава на противника, особеностите на местността, времето и метеорологичните условия.

         Механизираният (танковият) батальон може да се отбранява в състава на механизираната (танковата) бригада или самостоятелно, да бъде в първия или във втория (третия) ешелон на бригадата, в полосата за осигуряване или на предна позиция, да бъде общовойскови или противодесантен резерв. При излизане от боя и при оттегляне батальонът може да бъде назначен за ариергард.

         Батальонът отбранява район до 5 км. по фронта и до 3 км. в дълбочина. Той изгражда отбраната си в границите на една позиция, чиято основа са опорните пунктове на ротите, подготвени за кръгова отбрана.

         Батальонът от първия ешелон изпраща бойно охранение на разстояние до 2 км в състав усилен взвод за осигуряване на подразделенията от внезапно нападение и за възпрепятстване воденето на земно разузнаване от противника. Ако пред фронта за отбрана на батальона е създадена предна позиция, бойно охранение не се изпраща. В този случай командира на батальона осигурявя охранението на същия, чрез отделни подразделения, огневи средства и засади най-често от временни огневи позиции.

         Батальонът от втория ешелон заема район за отбрана на позиция в дълбочина  и на най-важното направление и подготвя контраатаки на едно-две направления, като се намира в готовност да унищожава вклинилия се в отбраната противник или здраво да удържа заетия район, както и да усилва (заменя) подразделенията от първия ешелон, загубили боеспособността си.

         Танковият батальон, когато е в първи ешелон на танковата (механизираната) бригада, задължително се усилва с механизирани подразделения.

         Когато е във втори ешелон, танковият батальон подготвя един-два огневи рубежа за отразяване атаките на противниковите танкове с огън от място.

         Батальонът от третия ешелон изпълнява задачи като тези на втория ешелон.

         Батальонът като общовойскови резерв заема указания му район за съсредоточаване (район за отбрана) в готовност да изпълнява внезапно възникнали задачи или да усилва (заменя) подразделения от първия ешелон, в случай че те загубят боеспособността си.

         Батальонът, назначен за противодесантен резерв, заема указания му район, води разузнаване за въздушния (на приморско направление – морски) противник, устройва инженерни заграждения и подготвя засади в районите за възможно стоварване на десанти и на вероятните направления за действията им.

         Бойният ред на батальона се състои от един или два ешелона. При построяване на батальона в един ешелон се отделя резерв в състав не по-малко от взвод.

Ротните опорни пунктове се разполагат така, че с огъня си да прикриват най-вероятните направления за настъпление на противника, с ъгъл напред (назад), като огневи чувал, или с отстъп вляво (вдясно) за прикритие на открити флангове.

Междините между ротните опорни пунктове може да бъдат до 1500 м, а между опорните пунктове на взводовете – 300 м. Те трябва да бъдат под непрекъснато наблюдение . Да се прострелват с флангов и кръстосан огън  от всички огневи средства особено от противотанковите и да се прикриват със заграждения и артилерийски огън.

В междините между опорните пунктове на ротите и в дълбочина на отбраната на района за отбрана на батальона се оборудват запасни позиции, лъжливи траншеи, ходове за съобщения и засади.

Ротата от втория ешелон заема опорен пункт в дълбочина на отбраната на батальона и подготвя контраатаки и един-два огневи рубежа.

Взводът,  отделен за резерв на батальона, заема район за съсредоточаване или подготвя за отбрана опорен пункт в готовност да изпълнява внезапно възникнали задачи или да смени подразделения от първия ешелон, в случай че те загубят боеспособността си.

Придадените на механизирания (танковия) батальон танкови (механизирани) подразделения се преподчиняват на ротите и заемат отбрана в опорните им пунктове.

Отделни подразделения и огневи средства може да се използват за действия и от засада, и като ударно-огневи разрушителни групи.

Артилерийските подразделения на батальона са в подчинение на командира на батальона и се използват най-често в пълен състав за поддържане на боя на механизираните роти от първия ешелон.

Началникът на артилерията разработва и изпълнява план за водене на огън в съответствие с поставената задача и замисъла на командира на батальона, като съгласува огъня на артилерията с действията на бойните подразделения и плана за загражденията.

С голямата си далекобойност и възможността за бързо пренасяне на огъня, артилерията е мощно средство, което допринася за сриване настъплението на противника. Ефективността й се определя от възможностите за унищожаване на цели в дълбочина на противника.

При отбрана артилерията изпълнява следните задачи:

-задържане подхода на танковите (механизираните) формирования на противника;

-  откъсване на пехотата от танковете;

-  оказване поддръжка на силите за прикритие

- подавяне на артилерията на противника, а при възможност и средствата за ПВО;

-опазване и поддръжка на подразделенията чрез устройване на минни полета, поставяне на димни завеси и осветяване на местността;

- прикриване на загражденията, междините и откритите участъци на местността.

-недопускане или ограничаване на вклинилия се в отбраната противник и възпрепятстване подхода на резервите му;

- защита на собствените огневи позиции чрез водене на огън с право мерене;

-опазване огнева поддръжка на контраатакуващите подразделения.

Противотанковият резерв на батальона обикновено остава в подчинение на командира на батальона и се използва в пълен състав на танкоопасното направление за отразяване атаките на танковвете и другите бронирани машини на противника, за осигуряване изнасянето и развръщането на втория ешелон (резерва) на батальона за контраатака и за прикриване на открития фланг. В някои случаи в зависимост от конкретните условия на обстановката и местността, противотанковият взвод в пълен състав или по отделения може да се придава на ротите от първия ешелон.

Щатните и придадените на батальона зенитни подразделения са в непосредствено подчинение на командира на батальона. Те се развръщат на позиции в района на командно-наблюдателния пункт на батальона, опорните пунктове на ротите и като засадни (маневрени) групи.

Развръщането на зенитните подразделения  се извършва по такъв начин, че да са в състояние надеждно да прикриват от ударите на въздушния противник подразделенията на батальона с главно внимание на кръговото разузнаване (наблюдение), надеждната връзка с командира на батальона, инженерното оборудване и маскировката.

Редът за разпределение на зенитните средства се основава на оценката на командира за обстановката. Те се използват за защита (прикритие) на: силите за прикритие; пунктовете за управление; резерва; тила; особено важни райони от местността.

Воденето на огън от зенитните средства се съгласува на най-високо равнище с използването на авиацията.

    За зенитните средства се подготвят освен основни и запасни огневи (стартови) позиции.

Придадените на механизирания батальон огнеметни подразделения може да се придават на ротите от първия ешелон, да действат съвместно с противотанковия резерв или да изпълняват самостоятелна задача. За огнеметчиците се оборудват основни и запасни огневи позиции, а действията им се прикриват с огъня на подразделенията.

Командно-наблюдателният пункт на командира на батальона се оборудва по възможност в труднодостъпен за танковете на противника район непосредствено зад подразделенията от първия ешелон или в района на опорния пункт на ротата от втория ешелон (резерва) на батальона и на място, откъдето се осигурява надеждна връзка, наблюдение за действията на подразделенията, твърдо и непрекъснато управление, на разстояние до 2 км от предния край на отбраната на батальона. В близост до КНП на батальона се оборудва химически наблюдателен пост.

Свръзката и управлението на подразделенията при отбрана се осъществяват предимно по телефона, с използване на сигнали и изпращане на куриери. Забранява се използването на радиосредства от подразделенията до началото на атаката на противника на предния край на отбраната на батальона.

В подразделенията и на огневите позиции на танковете и бойните машини на пехотата се създават допълнителни запаси от бойни припаси.

Подвозването на други материални средства в подразделенията обикновено става нощем.

 

            2. Подготовка на отбраната

 

Подготовката за отбрана в батальона започва с получаването на бойната задача от висшестоящия командир (началник).

Тя включва организиране на боя (вземане на решение, поставяне на бойни задачи на подразделенията, организиране на взаимодействието и огневата система, всестранно осигуряване на боя и управлението); заемане на отбраната, създаване на бойния ред и огневата система, инженерното оборудване на района за отбрана, устройване на инженерните заграждения, разработване на схема на района за отбрана на батальона; подготовка на подразделенията, техниката и въоръжението за изпълнението на бойната задача, контрол за готовността на отбраната и на подразделенията за изпълнение на задачата и други мероприятия.

При подготовката на отбраната наличното време е от особена важност. Затова редът за осъществяването й трябва да бъде определен точно, а основните мероприятия трябва да започнат колкото е възможно по-рано. Времето за подготовката на отбраната може да бъде увеличено чрез правилното определяне на задачите. Най-важни и изискващи най-много време са инженерните работи, поради това особено внимание трябва да се определи на задачата по ограничаване на подвижността на противника.

Редът за работа на командира на батальона по организирането на боя зависи от условията за преминаване към отбрана и наличното време. При всички случаи той трябва да осигури бързо заемане на отбраната и организиране на огневата система в определения срок.

При получаване на задача за преминаване към отбрана при непосредствено съприкосновение с противника командирът на батальона организира овладяване и закрепване на заповядания (удобния) рубеж. В хода на закрепването на рубежа той взема решение, поставя задачи на подчинените и придадените подразделения, организира взаимодействието и огневата система, дава указания по всестранното осигуряване на боя, организира инженерното оборудване на района за отбрана. След това провежда рекогносцировка, в хода на която уточнява задачите на подразделенията, реда за взаимодействие, а ако е необходимо, и други въпроси.

При преминаване към отбрана без съприкосновение с противника командирът на батальона взема решение, провежда рекогносцировка , в хода на която уточнява решението си, отдава бойна заповед, организира взаимодействието и огневата система, всестранното осигуряване на боя, управлението и защитата от оръжията за масово поразяване, извежда батальона в указания район и организира инженерното оборудване.

Замисъла е основа на решението на командира. Замисълът за воденето на отбраната във всички случаи трябва да бъде приложим и в условията на употреба на ядрено оръжие. Поради това трябва да се има предвид следното: в условията на употреба на ядрено оръжие, огневата мощ се превръща във водещо съоръжение при отбраната. Като правило ядрените боеприпаси с по-голяма мощност се използват за унищожаване на цели в дълбочина на разположението на противника, а тези с по-малка мощност – срещу силите в първи ешелон; ядрените оръжия и най-вече ядрените фугаси са подходящи за създаване на препятствия, които задържат изнасянето на противника.

В замисъла за боя командирът на батальона определя направлението за съсредоточаване на основните усилия  и участъците на местността, от удържането на които зависи устойчивостта на отбраната; бойния ред и построението на района за отбрана; реда за поразяване на противника с огъня на щатните и придадените средства при подхождането му към предния край на отбраната, при развръщането и преминаването в атака; реда за унищожаване на вклинилия се в отбраната противник и направленията за контраатаки; реда за инженерно оборудване на района за отбрана, способите за водене на бойните действия в условия на радиационни и химически опасни аварии и използване на оръжия за масово поразяване от противника.

Дейността на командира на батальона по организиране на отбраната не трябва да задържа излизането на подразделенията в указаните райони и своевременната им подготовка за бой.

На рекогносцировката командирът на батальона е длъжен да извърши топографско ориентиране, да определи (укаже) ориентирите и да уточни:

    -  положението, силите и състава на противника, възможните пътища за изнасяне и рубежите за развръщането му за настъпление; вероятни райони за стоварване на негови тактически въздушни десанти и за действия на диверсионно-разузнавателни групи и неформални организации; скритите подстъпи към предния край на отбраната на батальона; вероятните направления за настъпление на танковете на противника и за влитане на авиацията му;

    -очертанието на предния край, района за отбрана и разграничителните линии, задачата на батальона;

    -направлението за съсредоточаване на основните усилия и участъците от местността, от удържането на които зависи устойчивостта на отбраната;

    -  ротните опорни пунктове и позицията на бойното охранение (ако се изпраща); очертанието на траншеите и местата за устройване на засади, отсечни позиции, лъжливи и запасни опорни пунктове;

    -позициите на придаденото танково (механизирано) подразделение и на другите средства за усилване;

    -основните и запасните огневи позиции на щатната и придадената артилерия;

    -основните, запасните и лъжливите огневи позиции на зенитните подразделения и техния маньовър;

    -огневите полоси на ротите и участъците на съсредоточен огън; огневите позиции и огневите полоси (секторите за стрелба);
 
    - участъците на съсредоточения и рубежите на заградителния огън на подразделенията (огневите средства), останали в непосредствено подчинение, и на предназначените за осигуряване на фланговете и стиковете със съседите и междините между ротите;
 
     - направленията и рубежите за развръщане за контраатаки и огневите рубежи на ротата от втория ешелон (резерва);

    - районите за съсредоточаване и рубежите за развръщане на противотанковия резерв;

    -мероприятията за всестранно осигуряване на боя, включително нощем и при други условия на ограничена видимост;

    -местата за разполагане на подразделенията за техническо, тилово и медицинско осигуряване;

    - местата на командно-наблюдателния пункт и тиловия пункт за управление.

При поставяне на задачите  в бойната заповед командирът на батальона указва:

    -на ротите от първия ешелон – средствата за усилване; опорните пунктове и направленията за съсредоточаване на основните усилия; задачите за отразяване на настъплението и унищожаване на вклинилия се в отбраната противник; очертанието на предния край; огневите полоси, допълнителните сектори за стрелба и участъците за съсредоточен огън; силите и средствата за осигуряване на фланговете, стиковете, междините и кой отговаря за тях; кой ги поддържа;

    -на ротата от втория ешелон – средствата за усилване; опорния пункт, задачата и направлението за съсредоточаване на основните усилия; направленията и рубежите за развръщане на контраатаки; огневата полоса, допълнителните сектори за стрелба и участъците за съсредоточен огън и огневите рубежи;

    -на резерва – района за съсредоточаване (опорния пункт), направленията и рубежите за развръщане за контраатаки и огневите рубежи;

    -на собствените и придадените артилерийски подразделения – задачите за огнево поразяване на противника при подхождането му към предния край на отбраната и при развръщането, преминаването му в атака и при вклиняване в отбраната; задачите за поддържане на контраатаките на втория ешелон; основните и запасните огневи позиции; времето за готовност и сигналите за откриване, пренасяне и прекратяване на огъня;

    -на противотанковия резерв – мястото в бойния ред на батальона и направленията за възможни действия;  рубежите за развръщане, реда за тяхното заемане и задачите, за изпълнението на които трябва да бъде готов; сигналите за откриване и прекратяване на огъня; реда за действие след изпълнение на задачата;

    -на зенитните подразделения – задачите, огневите (стартовите) позиции, отговорните сектори за разузнаване и водене на огън, времето и степента на готовност;

    -на инженерните подразделения – района за съсредоточаване, местата и реда за изпълнение на инженерните задачи; направления, рубежи и ред за изпълняване на загражденията в хода на боя;

    -на огнеметното подразделение – мястото и реда за действие при унищожаване на живата сила и бойните средства на противника;

    -на бойното охранение – позицията и задачата; средствата, които се отделят за носенето му; реда за извикване на техния огън и реда за оттегляне.

В седма точка на бойната заповед командирът на батальона освен времето за готовност за изпълнение на задачата указва времето за заемане на отбраната, готовността на огневата система, реда и сроковете за инженерното оборудване на района за отбрана.

Командирът на батальона, назначен за противодесантен резерв, при поставяне на задачите на подразделенията в бойната заповед е длъжен да укаже средствата за усилване, задачите и района за съсредоточаване; районите за възможно стоварване на въздушни десанти, реда за разузнаване; местата за засади и за устройване на заграждения в тези райони; направленията за вероятните действия на противниковите десанти; маршрутите за придвижване към местата за възможно стоварване на десантите, рубежите за развръщане и реда за разгромяване на десантите.

Командирът на батальона организира взаимодействието  по задачи, вероятни направления за настъпление на противника и направленията за контраатаки на своите подразделения.

            Той е длъжен

    -да уточни кога и какви разузнавателни сведения да се добият, местата на разузнавателните органи в бойния ред на батальона и пред предния край на отбраната, направленията, обектите (районите) за разузнаване, реда за поддържане на огън и свръзка;

    -да уточни огневите позиции на артилерийските и противотанковите подразделения за унищожаване (подавяне) на противника на подстъпите към отбраната, пред предния край, в междините, на фланговете и в дълбочина на отбраната на батальона;

    -да определи рубежите за откриване на огън по противника от танковете, бойните машини на пехотата, установките противотанкови управляеми ракети и другите противотанкови средства, участъците за съсредоточен огън на ротите на най-важните направления и реда за воденето му;

    -да съгласува действията на ротите от първия ешелон, на подразделенията, отбраняващи предната позиция (позицията на бойното охранение), и на артилерията за удържане на предната позиция (позицията на бойното охранение) и реда за оттегляне на подразделенията, които я отбраняват;

    -да съгласува действията да ротите от първия и втория ешелон, артилерийските подразделения, противотанковия резерв и средствата за усилване и отразяване на атаките на противника пред предния край и при вклиняването му в отбраната;

    -да съгласува действията на ротите, артилерийските подразделения, средствата за усилване и резерва при провеждане на контраатаки;

    -да съгласува действията на подразделенията от първия ешелон с огъня на артилерията и другите огневи средства на батальона, както и с действията на придаденото инженерно-сапьорно подразделение за прикриване на фланговете, междините и стиковете със съседите;

    - да съгласува действията на подразделенията на батальона помежду им и с действията на артилерията, тактическата авиация и бойните вертолети за унищожаване на въздушни десанти;

    -  да укаже реда за откриване и водене на огън по самолети и вертолети на противника от зенитните, механизираните и танковите подразделения; начините и сигналите за разпознаване на своите самолети и вертолети;

    - да определи кой, къде и какви дежурни огневи средства да има и реда за унищожаване на противниковото разузнаване;

    -да определи реда за действия на подразделенията в случай, че противникът премине към използване на средства за масово поразяване, реда и сроковете за изпълнение на мероприятията по ядрената, химическата и биологичната защита;

    -да уточни сигналите за димопуск и реда за провеждане на аерозолна маскировка  в подразделенията;

    -реда за обозначаване на пътищата за маневриране, проходите в загражденията и препятствията;

    -да съобщи сигналите за оповестяване, управление и взаимодействие.

Командирът на батальона от втория ешелон освен провеждането на мероприятия за организиране на отбраната е длъжен да уточни реда за взаимодействие с батальоните от първия ешелон; да подготви контраатаки в указаните му направления и да определи реда за действия при запушване на брешовете, да отдели (определи) подразделения за борба с ТВД, диверсионно-разузнавателни групи и други неформални организации на противника.  Командирът на танковия батальон трябва да подготви огневи рубежи и да определи реда за заемането им в хода на боя.

Командирът на батальона организира огневата система в хода на рекогносцировката при поставяне задачите на подразделенията и при организиране на взаимодействието.

Огневата система на батальона е основа на успеха на отбранителния бой. Тя включва подготвения съсредоточен и заградителен огън на артилерията от закрити огневи позиции по участъци и рубежи на подстъпите към отбраната, пред предния край, на фланговете и в дълбочината й; зоните на противотанковия огън и на плътния многослоен огън от всички видове оръжия пред предния край, в междините, на фланговете и в дълбочина на отбраната; подготвените огневи чували в системата на опорните пунктове на подразделенията и маньовъра с механизираните (танкови) подразделения за тяхното заемане; подготвения маньовър с огъня с цел съсредоточаване в кратки срокове на всяко застрашено направление или участък.

Танковете, бойните машини на пехотата, оръдията, установките противотанкови управляеми ракети, противотанковите и други огневи средства се разполагат в района на отбраната на батальона скрито, разсредоточено и така, че да могат да водят огън на пределна разстояние, да поразяват противника, особено неговите танкове с флангов, кръстосан и кинжален огън с голяма плътност, да имат огнева връзка помежду си и да създават огневи чували. Линейното разполагане е недопустимо. За огневите средства се подготвят основни и запасни огневи позиции, а за дежурните огневи средства, танковете и бойните машини на пехотата – и временни огневи позиции.

За заблуждаване на противника относно огневата система и разположението на огневите средства в батальона може да се назначават скитащи оръдия, танкове и бойни машини на пехотата.

Всички огневи средства трябва да бъдат готови за широк маньовър, за водене на огън нощем и при други условия на ограничена видимост.

Готовността на огневата система се определя от заемането на позициите от танковете, бойните машини на пехотата, оръдията, минохвъргачките, установките противотанкови управляеми ракети и другите огневи средства, подготовката на данните за стрелба и наличието на боеприпаси.

Командирът на батальона разработва схема на района за отбрана на батальона на едромащабна карта, на която се нанасят ориентирите, положението на противника; позицията на бойното охранение; ротните и взводните опорни пунктове, огневите полоси на ротите и взводовете и участъците за съсредоточаване на огъня, рубежите за откриване на огън от танковете, бойните машини на пехотата, установките ПТУР и другите огневи средства; положението на съседите и разграничителните линии с тях; огневите позиции и секторите за стрелба на средствата, които осигуряват фланговете на батальона и междините между ротните опорни пунктове; огневите позиции на артилерийските и зенитните подразделения и на другите огневи средства, непосредствено подчинени на командира на батальона, и техните огневи задачи; местата на засадите; направленията и рубежите за контраатаки и огневите рубежи; районите за съсредоточаване и рубежите за развръщане на противотанковия резерв; инженерните заграждения; огневите позиции (рубежите за развръщане) на огнеметното подразделение; местата, позициите на разузнавателните органи; местата за разполагане на медицинския пункт на батальона (МПБ), подразделенията за техническо осигуряване и на тила; командно-наблюдателните пунктове на командира на батальона, командирите на роти и ТПУ. В границите на района за отбрана на батальона пред фронта и на фланговете му да се посочват рубежите за развръщане (миниране) на противотанковия резерв (подвижния отряд за заграждения) на бригадата и огневите задачи на щатната и придадената артилерия.

    Разработената схема на района за отбрана е план за водене на отбранителния бой и във вид на донесение се представя на командира на бригадата.

Батальонът заема района за отбрана в зависимост от създалата се обстановка. При преминаване към отбрана от непосредствено съприкосновение с противника особено внимание се отделя на създаването в съответствие с решението на командира на батальона в най-кратки срокове на бойния ред, огневата система, инженерните заграждения и фортификационното оборудване на заемания район.

При преминаване към отбрана без съприкосновение с противника изнасянето и заемането на отбраната се извършват скрито, в кратки срокове и под прикритието на отделените за тази цел подразделения. Подразделенията заемат указаните им опорни пунктове, подготвят огневата система и извършват инженерното оборудване.

И в двата случая батальонът трябва да бъде готов да отрази внезапно нападение на противника, ударите на неговите самолети и вертолети, да унищожи въздушните десанти и диверсионно-разузнавателни групи.

Инженерното оборудване на района за отбрана започва веднага след определяне на позициите на подразделенията и огневите средства и след организиране на огневата система. То се осъществява едновременно на цялата дълбочина на отбраната на батальона в последователност, която осигурява постоянна готовност на подразделенията за отразяване настъпление на противника и защита от всички средства за поразяване, оборудването се извършва скрито, с пълно напрежение на силите и максимално използване на взривни вещества, средства за механизация, сглобяеми инженерни съоръжения, конструкции и подръчни строителни материали.

При преминаване към отбрана от непосредствено съприкосновение с противника се извършва следното:

Първо – оборудват се фортификационните съоръжения от “първа необходимост”, устройват се заграждения пред предния край, в междините между подразделенията и на фланговете им; подготвят се пътищата за придвижване към рубежите за развръщане за контраатаки и към огневите рубежи ; на участъците от местността, които не са прикрити от наблюдението и огъня на противника и позволяват използването на средства за механизация, освен това се изкопават траншеи, ходове за съобщения и укрития за техниката.

Второ – оборудват се фортификационни съоръжения от “втора необходимост”; допълнително се устройват заграждения пред предния край и в междините между опорните пунктове и на фланговете. Оборудват се пътища за маневриране и пунктове за водоснабдяване.

Трето – доусъвършенства се фортификационното оборудване, оборудват се запасни позиции; доуплътнява се системата от инженерни заграждения; дооборудват се войскови маршрути.

При преминаване към отбрана без съприкосновение с противника инженерното оборудване на района се извършва в същата последователност с широко използване на средствата за механизация.

Маскировката на района се осъществява непрекъснато още със започване на инженерното оборудване . Аерозолната маскировка  се организира с щатните димови средства на батальона и с използване на термодимовите апаратури на бойните машини. За сборните димови групи се оборудват огнища за димопуск и окопи за личния състав по разработена схема.

Подготовката на батальона за отбрана се заключава в непосредствена подготовка на командирите и личния състав за изпълнение на бойната задача, а на въоръжението, бойната и другата техника – за бойно използване; попълване на запасите от бойни припаси, ГСМ и други материални средства; инженерно оборудване на районите за отбрана; създаване на огневата система, устройване на заграждения, както и в провеждането на други мероприятия.

 Контролът за готовността на подразделенията за изпълнение на бойната задача включва проверка на подразделенията за получаване на бойната задача и правилно ли са заети опорните пунктове и позиции; познава ли личният състав своите задачи и реда за поддържане на взаимодействие в хода на боя; състоянието и степента на готовност на инженерните заграждения и фортификационното оборудване на опорните пунктове и позициите; готовността на огневата система; подготовката на оръжието за водене огън нощем и при други условия на ограничена видимост; готовността на втория ешелон (резерва) за извършване на маньовър по указаните направления (рубежи); изпълнение на мероприятията за всестранно осигуряване на боя и за управлението; заемане на позицията от бойното охранение и готовността му да изпълнява бойната задача.

Командирът на батальона  след контрола за готовността на подразделенията за изпълнение на бойната задача и осигуреността им с всичко необходимо за водене на отбраната, докладва на командира на бригадата.

 

         3. Водене на отбраната

 

    До започване на настъплението на противника назначените в ротите дежурни танкове, бойни машини на пехотата и други огневи средства от запасни (временни) огневи позиции имат постоянна готовност за унищожаване на отделни противникови групи, които водят разузнаване, правят проходи в загражденията или се опитват да проникнат в дълбочина на отбраната. Останалите подразделения, поддържайки готовност за отразяване на противниковите атаки, усъвършенстват инженерното оборудване на позициите и извършват техническо обслужване на въоръжението, танковете и бойните машини на пехотата. Дежурните зенитни средства и личният състав на подразделенията, определени за борба с въздушния противник, се намират в готовност по откриване на огън по неговите самолети, вертолети и други въздушни цели. Привеждат се в готовност силите и средствата за аерозолна маскировка.

    Командирът на батальона въз основа на личното наблюдение и данните от разузнаването е длъжен своевременно да установи подготовката на противника за настъпление, началото на изнасянето и развръщането му, да доложи за това на командира на бригадата, да уточни задачите на подразделенията и да ги приведе в готовност за отразяване настъплението на противника.

    Разузнаването с бой и атаката на предните противникови подразделения (отряди) се отразяват с огън от определени средства и от подразделенията, отбраняващи се на тези направления, от временни огневи позиции. Наблюдението за противника се усилва. След отразяване на атаката разкрилите се огневи средства по заповед на командира на батальона скрито сменят огневите позиции.

    Проходите, направени от противника в загражденията, незабавно се затварят, а ако това е невъзможно да се направи, по тях се подготвя огън от артилерията и другите средства.

    Със започването на огневата подготовка на атаката на противника командирът на батальона, като води непрекъснато наблюдение, уточнява задачите на подразделенията, щатната и придадената артилерия и другите огневи средства за поразяване на разкритата артилерия, танковете и другите бронирани машини на пехотата на противника, които се придвижват или подготвят за атака. При използване на средства за масово поразяване от противника или възникване на радиационни или химически опасни аварии, които влияят на бойните действия на батальона, той е длъжен да направи оценка на радиационната и химическа обстановка, да вземе мерки за запушване на брешовете в бойния ред, за възстановяване на управлението, огневата система, загражденията и взаимодействието и за ликвидиране на последствията от ОМП, радиационните и химически опасни аварии.

    Личният състав се укрива в шчелите, блиндажите, убежищата, бойните машини на пехотата (танковете), на дъното на окопите и траншеите в готовност бързо да заеме местата си на позициите за отразяване на атаката. При използване от противника на отровни вещества и бактериални (биологични) средства, личният състав поставя средствата за индивидуална защита.

    С преминаването на противника в атака командирът на батальона съсредоточава огъня на всички средства по основните му сили. Щатната и придадената артилерия със съсредоточен огън и с огън по отделни цели, с подвижен и неподвижен заградителен огън в съчетание със загражденията нанасят поражение на танковете и другите бронирани машини.

    Инженерните подразделения затварят проходите в собствените заграждения.

    С подхождането на противника към предния край на отбраната огънят на всички средства достига най-голямо напрежение. Отбраняващите се подразделения с всички огневи средства унищожават танковете и другите бронирани цели, откъсват пехотата с танкове и я унищожават с огън от стрелковото оръжие, а пехотата, достигнала до предния край на опорните пунктове на подразделенията – с огън в упор, с гранати и в ръкопашен бой. Зенитните, механизираните и танковите подразделения, които не са ангажирани в боя със земния противник, отразяват нападенията на самолетите, вертолетите и другите въздушни цели.   

         При вклиняване на противника в района за отбрана командирът на батальона е длъжен с огъня на всички средства да спре проникването му по фронта и в дълбочина, използвайки ефективността на загражденията да закрепи своите флангове на участъка на вклиняването и да го подави с огън.

         Командирът на батальона освен това (при необходимост) може да придвижи втория ешелон (резерва) на огневи рубеж, а противотанковия резерв – на подготвения на това направление рубеж за развръщане.

Промъкналите се танкове се унищожават с огъня на артилерията, противотанковите средства, танковете от втория ешелон (резерва) от огневи рубежи и от бойните машини на пехотата от заеманите огневи позиции в съответствие с устроените заграждения.

         При благоприятни условия вклинилият се противник се унищожава чрез контраатака, която се провежда до пълното му унищожаване и възстановяване на отбраната.

         Контраатаката на втория  ешелон (резерва) на батальона се провежда съвместно с втория ешелон на бригадата или с вторите ешелони на съседните батальони. За участие в контраатаката се привличат всички или част от отбраняващите се войски, за да се използва възможността да се нанесе удар по противника в решителния момент и място и да се унищожи. Целта на контраатаката може да бъде овладяването на загубените позиции, откъсване и унищожаване на вклинилия се противник или възстановяване целостта на отбраната.

         След отразяване на атаката командирът на батальона е длъжен да организира бързото възстановяване на огневата система и загражденията, попълването с ракети и бойни припаси, възстановяването на разрушените фортификационни съоръжения, възстановяването на повреденото въоръжение, бойната и другата техника и подготовката за евакуация на ранените и болните. За резултатите от боя той докладва незабавно на командира на бригадата.

         Противникът, вклинил се в стика със съседния батальон, се унищожава във взаимодействие със съседа с огъня на всички средства и с решителна контраатака.

         Ако противникът обхожда района за отбрана, батальонът заема кръгова отбрана и продължава да го задържа. При това част от огневите средства се преместват на застрашеното направление. По заповед на командира на бригадата с част от силите батальонът може да проведе контраатака във фланг и в тил на промъкналия се противник.

         Командирът на батальона от втория ешелон е длъжен постоянно да знае обстановката пред фронта за отбрана на бригадата, да има постоянна свръзка с командирите на батальоните от първия ешелон и с поддържащата артилерия. Не се разрешава на командира на второешелонния батальон (без заповед на командира на бригадата) да се намесва в командната мрежа на водещите бой първоешелонни батальони и артилерийски подразделения.

         Батальонът от втория ешелон на бригадата при проникване на противника в дълбочина на отбраната с огъня на всички средства от заеманата позиция в съчетание със загражденията му нанася решително поражение и спира по-нататъшното му придвижване.

         Командирът на механизирания (танковия) батальон от втория ешелон (резерв) на бригадата, след като получи заповед за провеждане на контраатака, организира разузнаване, уточнява задачите на подразделенията и огневите средства. Под прикритието на артилерийския огън батальонът бързо се изнася на указаното направление, с огъня на танковете, бойните машини на пехотата и другите огневи средства в съчетание със загражденията нанася поражение на противника, нарушава бойните му редове и решително го атакува по фронта, във фланг и в тил. Механизираните подразделения контраатакуват противника на бойни машини на пехотата, частично спешени или в пеши стой зад танковете и бойните машини на пехотата.

         Батальонът от първия ешелон на бригадата поддържа контраатаката на батальона от втория ешелон с огън и по заповед на командира на бригадата с част от силите си съвместно с него контраатакува и унищожава вклинилия се в отбраната противник, като възстановява положението. Преодоляването на загражденията се осигурява със сили на първоешелонния батальон.

         Командирът на батальона, който действа като противодесантен резерв, след като установи началото на стоварване на въздушния (приморско направление морски)десант на противника или след като получи задача да унищожи десант  организира разузнаване, уточнява (поставя) задачите на подразделенията и придадените огневи средства. Батальона бързо се изнася към района за стоварване на десанта от движение се развръща в боен ред с огъня на всички нанася поражения на противника, а със зенитните средства унищожава самолетите и вертолетите във въздуха и с решителна атака на механизираните (танкови) подразделения завършва унищожаването на десанта.

         Ако десантът на противника успее да се стовари, събере и започне изнасянето си, батальонът бързо се придвижва към него, сковава го с огън от засада и с действията на авангарда (предния отряд) му нанася поражение, а с главните сили в срещен бой завършва унищожението на десанта.

         Когато батальонът не успее да унищожи десанта от движение, той го сковава с активни действия, нанася му поражение с огъня на всички средства и при възможност след кратка подготовка отново го атакува и унищожава или ограничава и възпрепятства действията му до получаване на усиления от командира на бригадата.

         След унищожаването на десанта на противника батальонът се изнася в заповядан район в готовност да унищожава нови десанти или да изпълнява други задачи.

 

            4. Отбрана в полосата за осигуряване и на предната позиция (задържащи действия на батальона)

 

         При отбрана в полосата за осигуряване батальонът, назначен за преден отряд, във взаимодействие с подразделенията на Гранични войски води бой обикновено на няколко позиции, като се оттегля последователно от една на друга позиция, използва широко минновзривни заграждения, организира засади, извършва разрушения и подготвя мостовете и другите съоръжения за взривяване.

         Отбраната на всяка позиция командирът на батальона организира с отделни ротни и взводни опорни пунктове с цел да се удържат удобни участъци от местността, които прехващат вероятните направления за движение на противника. Батальонът се оттегля от заеманата позиция с разрешение на командира, изпратил предния отряд.

         При организиране на отбраната в полосата за осигуряване командирът на батальона освен общите въпроси по организирането на боя определя реда за действие на батальона на всяка позиция и при оттегляне; местата за устройване на инженерни заграждения и разрушения на вероятните пътища за движение на противника; възможните направления за маньовър с огън и подразделения и местата на засадите.

         При организиране на огневата система командирът на батальона е длъжен да предвиди най-вероятните направления за изнасяне на противника към всяка позиция; възможността за поразяването му на пределни разстояния с огъня на собствените, придадените и поддържащите средства при подхождането му към опорните пунктове на подразделенията, пред техния фронт, в междините между тях и на откритите флангове; прикриването на подразделенията с огъня на артилерията при извеждането им изпод удара на превъзхождащите сили на противника, за да заемат за отбрана следващата позиция.

         Изнасящият се противник се поразява с огъня на собствената и придадената артилерия, гранатохвъргачките и другите средства от пределни разстояния. С подхождането на противника батальонът е длъжен:

    -   да задържи настъплението му;

    -   да му нанесе загуби;

    -  да отрази атаката на предните подразделения;

    -  да ги принуди да се развърнат в боен ред и да настъпят в неизгодно за тях направление.

    Командирът на батальона е длъжен своевременно и организирано да изведе подразделенията изпод удара на превъзхождащите сили на противника и да заеме за отбрана следващата позиция. Подразделенията се оттеглят по команда на командира на батальона и се прикриват с огъня на артилерията със заграждения, както и с действията на танковете и бойните машини на пехотата от засади.

Чрез маньовър с огън и с подразделенията, чрез използване на заграждения, разрушения, димове и аерозоли командирът на батальона не трябва да допуска противникът да овладее от движение следващата позиция.

На предната позиция батальонът построява отбраната с отделни ротни и взводни опорни пунктове, подготвени за кръгова отбрана и преграждащи най-вероятните направления за настъпление на противника. Боят на батальона на предна позиция се поддържа с огъня на придадената артилерия и с част от артилерията на главните сили на бригадата от временни огневи позиции.

Командирът на батальона организира огневата система така, че противникът да може да се поразява на основните танкоопасни направления от пределни разстояния с огъня на собствените, придадените и поддържащите средства, както и да се поддържа огневата връзка между ротите и съседните подразделения.

На вероятните направления за изнасяне на противника към предна позиция, в междините и на фланговете на опорните пунктове се подготвя огън на артилерията, танковете бойните машини на пехотата, гранатохвъргачките и другите огневи средства, организират се засади, устройват се заграждения и разрушения.

Малки противникови групи батальонът унищожава с огън или залавя в плен. Значителни сили на противника се поразяват с огъня на всички средства, като се започне от пределни разстояния, за да бъде принуден преждевременно да развърне главните си сили.

Командирът на батальона в хода на боя за предната позиция трябва да определи силите, състава, направлението и характера на действията на противника и да доложи за това на изпратилия го командир, да организира залавяне на пленници и да осигури незабавното им отвеждане при него.

Артилерията унищожава противника, като не допуска обхождане и обхващане на подразделенията на батальона към фланговете и тила.

Батальонът се оттегля от предната позиция по заповед на командира на бригадата.

 

             5. Отбрана в планина

 

             5.1 Общи положения

 

         Отбраната в планинска местност е по статична и се характеризира с воденето на редица изолирани действия. Предимствата, които местността осигурява на отбраняващите се войски , дават възможност за отбрана на по широк фронт. В хода на бойните действия трудно може да се промени районът за съсредоточаване на основните сили.

         В планинска местност е улеснено воденето на задържащи бойни действия от ограничения брой пътища , които противника може да използва. За задържащите сили , трябва да бъдат предвидени и осигурени пътища за оттегляне.

         Огневата поддръжка на артилерията , трябва да се планира предварително , тъй като развръщането и снабдяването с боеприпаси на артилерията е трудно и изисква много време.

         Разполагането на командните пунктове се планира особено внимателно, поради трудностите свързани с преместването им и организацията на свръзките. Планината екранира радиосигналите , а влошените метеорологични условия , намаляват ефективността на свръзката.

 

         5.2. Отбрана на механизирания /танков/батальон в планина

 

В планина отбраната на батальона се изгражда на по-широк фронт, като прегражда най-достъпните направления за настъпление на противника, а на плато и в широка долина – както при обикновени условия. В отделни случаи батальонът може да построи отбраната си и на по-тесен фронт, в два (три) ешелона.

В района си за отбрана в планина батальонът изгражда ротни и отделни взводни опорни пунктове за удържане на командни височини, проходи, пътни възли и други важни участъци от местността. Опорните пунктове се подготвят за кръгова отбрана, особено внимание се отделя на разчистването на полосите (секторите) за наблюдение и стрелба, на прикриването със заграждения на междините и фланговете, на устройването на засади на направленията, по които противникът може да обходи отбраняващите се подразделения. В междините между тях се организира разузнаване и патрулиране, устройват се засади и заграждения.

Основните усилия на разузнаването се съсредоточават на направленията, достъпни за настъпление на противника, и на направлението, по което е възможен обход на отбраняващите се подразделения. Броят на наблюдателните постове (наблюдателите) се увеличава.

Предният край на отбраната обикновено се избира по склоновете на планинските хребети, височини и разклонения, осигуряващи добро наблюдение и стрелба по подстъпите към тях, а също и по обратните скатове на височините.

Командирът на батальона е длъжен да изгради огневата система така, че пред предния край, на фланговете и междините между опорните пунктове да няма мъртви пространства и скрити подстъпи. За тази цел огневите средства се разполагат на етажи както на скатовете на височините, обърнати към противника, така и на обратните скатове, за да се осигурят многоетажен, флангов и кинжален огън и възможност за осъществяване на маньовър.

    Танковото подразделение, придадено на механизирания батальон, обикновено се използва като втори ешелон на батальона.

За преграждане на достъпните направления за настъпление на противника с готовност за маньовър част от танковете може да се използват в опорните пунктове на ротите, прикриващи достъпните направления и важните открити участъци от местността (проходи, седловини, дефилета).

Собствените и придадените  на механизирания батальон артилерийски подразделения, противотанкови оръдия и установки противотанкови управляеми ракети се използват обикновено децентрализирано в опорните пунктове на ротите , отбраняващи се на най-важните направления. Те заемат огневи позиции в местата, откъдето имат възможност да водят огън на пределно разстояние. Най-плътно с всички видове огън и в съчетание със загражденията се прикриват пътищата, изходите от клисурите, тунелите, планинските долини, теснините, удобните преправи през реките и проходите през проломи, както и направленията, които може да бъдат използвани от противника за обход.

Зенитните и механизираните (танковите) подразделения, определени за борба с въздушния противник, заемат позиции на височините, осигуряващи кръгово наблюдение и стрелба по самолетите, вертолетите и другите въздушни цели. Придадените на механизирания батальон огнеметни подразделения обикновено се използват децентрализирано в опорните пунктове на ротите. Те могат да се използват и като засадни групи.

За отбрана в тясна планинска долина (клисура) огневите средства трябва да се разполагат на прилежащите скатове така, че да се осигурява прострелване на долината (клисурата) с кръстосан огън. Най-силно се укрепяват височините от двете страни на входа на долината (клисурата). Подстъпите към командните височини се прикриват с огъня на артилерията, минохвъргачните подразделения и противотанковите средства в съчетание със заграждения. Артилерията широко използва стрелбата с право мерене.

За отбрана на проход основните усилия се съсредоточават за удържане на височините, разположени на подстъпите към прохода. Част от силите на батальона заемат отбрана непосредствено на прохода. На пътищата, водещи към прохода, от двете страни се устройват заграждения и разрушения на подходите, които трябва да се прострелват с кръстосан огън от прилежащите височини.

Отбраната на батальона в планина се организира както при обикновени условия. Особено внимание се обръща на създаването и организирането на огневата система, на прикриването с огън и подразделения на леснодостъпните направления за действия на противника.

При вземане на решение за отбрана в планина освен общите въпроси по организацията на боя, командирът на батальона е длъжен да определи най-достъпните направления, силите и средствата за тяхното прикриване; районите за стоварване на тактически въздушни десанти от противника, направлението за тяхното изнасяне и районите им за действие; силите и средствата за борба  с десантите на противника; етажното разположение на позициите на механизираните (танкови) подразделения и огневите средства вътре в опорните пунктове; мероприятията за прикриване на фланговете; най-вероятното направление за вклиняване на противника и направленията за провеждане на контраатаки от втория ешелон и други въпроси, тясно свързани с особеностите на планинския релеф.

Допълнително командирът определя и мероприятията за предпазване на личния състав от измръзване поради често сменящите се климатични условия в планината. МПБ се разкрива на по-скъсени разстояния от предния край на отбраната, отколкото при нормални условия, носаческите звена се усилват (от 3-4 санитари носачи) и работят по щафетния метод, като всяко звено изнася до 200-300 метра. Тежките теренни условия в планините налагат за свръзка да се използват основно радиосредствата.

При инженерното оборудване на опорните пунктове широко се използват взривни вещества. Фортификационните съоръжения в скалисти почви се правят предимно от полувкопан и насипен тип, като се използват камъни, покрити с пръст, и чували с пръст. Окопите, укритията и другите съоръжения се оборудват така, че да не пропускат запалителни смеси и вода. За защита на личния състав от оръжията за масово поразяване се приспособяват минни галерии, пещери и други естествени укрития.

В района за отбрана широко се използват естествените препятствия. Създават се каменни, а в планинско-гориста местност и горски завали;  участъците от пътищата (пътеките) и изкуствените съоръжения се подготвят за разрушаване, на пътищата се устройват минновзривни заграждения.

За маскировка на подразделенията умело се използват преди всичко маскиращите свойства на планинската местност.

При отразяване атаката на противника широко се използват гранатите. Най-целесъобразно е танковете на противника да се унищожават, когато преодоляват нагорнища, най-вече в серпантините и теснините.

При вклиняване на противника в отбраната подразделенията здраво удържат заетите позиции и с огън нанасят поражение на противника.

При благоприятни условия батальонът унищожава вклинилия се противник с решителни контраатаки, провеждани обикновено от горе на долу, по протежение на хребетите или по долините.

Обхождащия противник батальонът унищожава с огъня на артилерията и другите средства и с решителните действия на подразделения от втория ешелон (резерва).

При възстановяване на боеспособността на подразделенията освен обичайните мероприятия се организира и незабавно разчистване на срутванията и завалите, които пречат на личния състав и на техниката да излязат от фортификационните съоръжения.

При организиране и осъществяване на управлението широко се използват сигналните средства. За покриване на мъртвите пространства в батальонния район за отбрана може да се създадат 1-2 ретранслационни пункта.

 

        6. Отбрана в гора

 

          6.1.Общи положения

 

Терминът “ ГОРА”/гориста местност/ се използва за описание на район от местността , който изцяло или по-голяма част от него е покрита с гори в които движението на машините е възможно само по пътищата, просеките или проходи от пожари. Гористата местност принуждава войските да действат на отделни направления и дават предимства на силите, които водят отбранителни или задържащи действия.

         Поради намалената ефективност на огъня , танковите подразделения, трябва да се разполагат в райони където има условия за водене на огън. Това може да наложи разделянето им на малки групи за прикриването на отделни пътища , просеки и други.

         Отбраняващите се войски , трябва да използват различните възможности , които им предлага гората за устройване на препятствия.По своя характер гористата местност е особено подходяща за водене на задържащи действия. Силите за задържане обикновено съсредоточават усилята си в райони , които противника ще използва за бързо и дълбоко проникване в отбраната, пътища, просеки и други.

 

6.2.Отбрана на механизирания / танков/ батальон в гората.

 

Районът за отбрана на батальона в гора се изгражда от отделни ротни и взводни опорни пунктове, подготвени за кръгова отбрана , които преграждат пътищата, просеките и дефилетата между езерата и блатата. В междините между опорните пунктове трябва да се организират непрекъснато наблюдение, засади, патрулиране, да се устройват заграждения от минни полета, фугаси, минирани завали, противотанкови препятствия и различни телени заграждения.

Предният край на отбраната се избира пред покрайнината или в дълбочината на гората. В последния случай на окрайнината на гората се поставя бойно охранение, а подразделенията разчистват гората за подобряване на наблюдението и воденето на огън, без да демаскират своето разположение.

Вторият ешелон на батальона (резерва) се разполага в опорен пункт близо до пътища и просеки, в готовност за провеждане на контраатаки или за маньовър към застрашено направление.

Командирът на батальона е длъжен да организира огневата система така, че всички пътища, просеки, проходи в блатисти участъци, поляни и сечища, по които може да подходи и да настъпи противникът, да бъдат под огъня на отбраняващите се подразделения. Издадените напред части на гората се използват за организиране на флангов и кръстосан огън. В направленията за възможно нападение на противника се подготвят съсредоточени огньове.

По-голямата част от огневите средства се придават на ротите и взводовете. Танковете, оръдията и установките противотанкови управляеми ракети заемат огневи позиции на места, откъдето имат възможност да водят огън по пътищата, просеките, по поляните и участъците с рядка гора. Огневите им позиции се прикриват от механизирани подразделения и със заграждения.

Част от автоматчиците и картечарите се назначават за водене на огън от дърветата.

Зенитните и другите огневи средства, определени за борба с въздушния противник, се разполагат на поляни, окрайнини и сечища, откъдето може да се откриват и да се обстрелват самолетите и вертолетите на противника.

Разузнаването в гора се води с по-голям брой разузнавателни органи.

Системата за наблюдение трябва да осигурява оглеждане на подстъпите към предния край на отбраната, за което наблюдателните постове (наблюдателите) може да се разполагат на дървета или да се изнасят напред.

Отбраната на батальона в гора се организира както при обикновени условия. Особено внимание са обръща на отбраната на кръстопътища, просеки и широки поляни и на достъпните направления за действие на противника.

При вземане на решение за отбрана в гора, освен общите въпроси по организацията на боя, командирът на батальона е длъжен да определи най-достъпните направления за действие на противника, особено на неговите пеши обхождащи подразделения; възможните райони за стоварване на десанти и направленията за тяхното придвижване, както и начините за тяхното унищожаване; мероприятията за осигуряване на фланговете и междините; начините за защита на подразделенията от възникване на големи горски пожари и др.

При инженерното оборудване на батальонен район за отбрана на местност с високо ниво на подпочвените води се правят окопи , укрития, траншеи и ходове за съобщения полунасипен или насипен тип. В участъците, където не е необходимо да се копаят ходове за съобщения, пътищата за движение към тила се обозначават с указатели или знаци по дърветата.

За подразделенията и техните огневи средства се разчистват, първо, полосите за наблюдение и стрелба, а след това се подготвят пътищата за маньовър. Предвиждат се също и противопожарни мероприятия.

Управлението командирът на батальона осъществява от командно-наблюдателен пункт, който се разполага на разстояние по-близо до предния край, отколкото при обикновени условия, обикновено в ротните опорни пунктове от първи ешелон, на направления, осигуряващи добра възможност за водене на наблюдение за действията на противника.

За управлението на подразделенията основно се използват проводната свръзка и куриери. Лошата видимост в гора затруднява използването на сигнали за управлението на подразделенията.

При воденето на боя широко трябва да се използват действията на малките подразделения от засада и огънят на всички средства от близки разстояния.

Контраатаките се организират и провеждат обикновено с малки подразделения по предварително изучени и подготвени направления, най-често по пътищата и просеките.

 

7. Отбрана на механизирания / танков/ батальон на  морско крайбрежие

 

            7.1. Общи положения 

 

         В тази точка се разглеждат бойните действия по време на първия етап на стоварването на морски десант на брега. Бойните действия на собствените войски срещу овладения от противника плацдарм или срещу настъпващия по сушата противник се водят в съответствие с принципите разгледани в главите за отбрана.

         Със стоварването на морски десант противникът цели да овладее плацдарм , бързо да се закрепи на брега , чрез стоварването на допълнителни сили и средства и след това да премине в настъпление. В интерес на морския десант ще се стреми да стовари въздушен десант за овладяване на обекти на по-голяма дълбочина от брега. За постигане на целта , противника ще се стреми към:

        - завоюване на местно въздушно и морско превъзходство в района за стоварване на морския десант, преди влизането на десантните сили в него;

        -  нарастване на силите и средствата в овладения плацдарм с цел съсредоточаване на силите, усилване на отбраната и преминаване в настъпление;

        - изолиране на района за стоварване на десанта.

Бреговата отбрана се състои от два основни компонента :

- Отбрана в морето, която включва действията на военноморските и военновъздушните сили за отразяване заплахата на противника от към морето или за борба с морския десант . Отбраната в морето се води при поддръжката на цялата налична брегова артилерия.

- Отбрана на брега тя не може да се изгради по цялата брегова ивица . За това силите се съсредоточават за отбрана на най-важните участъци на местността и на най-вероятните места за десантиране на противника, а на останалите участъци се организира постоянно наблюдение . Целта на отбраната е да се унищожи стоварения на брега противников десант или да се осигурят условия за бързото подвеждане на сили и унищожаването му преди да е успял да се закрепи на брега.

Загражденията се устройват в морето , на брега и в дълбочина на сушата , за да не се допусне противника да използва удобните за десант райони и да му се нанесат поражения в жива сила и техника.

При отбрана на морския бряг резервите трябва да бъдат достатъчно силни и високо подвижни, разположени в дълбочина с готовност за нанасяне на удар стоварен на брега. Всяка контраатака на резервите се поддържа от всички налични средства за огнева поддръжка.

Батальонът осъществява отбраната на морско крайбрежие самостоятелно или в състава на механизираната (танковата) бригада обикновено в тясно взаимодействие с части и подразделения на ВМС и авиацията.

В зависимост от обстановката наличните сили и средства и усиленият батальонът може да получи задача да отбранява район с широчина 5 км по фронта и 3 км в дълбочина, а в някои случаи и повече.

Предния край на отбраната командирът на батальона избира по възможност по-близко до водната линия, а на нисък бряг може да се изтегли на по-изгоден рубеж в дълбочина. На местата, където предният край е изтеглен в дълбочина, се оборудват лъжливи позиции и опорни пунктове за разлика от обикновените условия се заемат от подразделенията само при възникване на непосредствена опасност от стоварване на десанти.

На местата, достъпни за десантиране на плаващи танкове и бойни машини на пехотата на противника, се устройват заграждения и противотанкови засади, предвижда се развръщане на противотанковия резерв. Ако брегът е висок, може да се подготвят пещери за позициите на танковете, бойните машини на пехотата, противотанковите средства и картечниците.

Позициите и опорните пунктове, които са подготвени непосредствено на брега, до изясняване на намеренията на противника се заемат само с част от силите. В този случай основните сили на батальона се разполагат в очаквателен район разсредоточено в дълбочина, в готовност за заемане на позициите (опорните пунктове) и за унищожаване на въздушни десанти. Отдалечеността на очаквателния район от брега трябва да осигури бърз маньовър във всяко направление и своевременно провеждане на контраатаки, докато десантиралият противник не се е закрепил на брега.

    Обектите, военноморските бази и пристанищата обикновено се оборудват с кръгова отбрана.

Огневата система се организира така, че поразяването на противника да започне от пределни разстояния и се съгласува с военноморските сили. За целта част от танковете, бойните машини на пехотата, противотанковите и другите огневи средства се изнасят по-близо до брега.

За поразяване на противниковия десант на далечните подстъпи артилерията подготвя временни огневи позиции близо до водната линия.

Зенитните подразделения заемат позиции за прикриване на подразделенията, които отбраняват най-удобните участъци за стоварване на морски и въздушни десанти, при това част от средствата за противовъздушна отбрана се разполагат непосредствено на крайбрежието в готовност за водене на огън по нисколетящи цели.

Разузнаването в батальона се организира и води в тясно взаимодействие с разузнаването на ВМС и авиацията, със задача да установи силите, състава и непосредственото направление за движение и стоварване на противниковия десант.

    Удобните места за стоварване на въздушни десанти на противника се наблюдават непрекъснато.

Командирът на батальона при вземане на решение за отбрана на морско крайбрежие освен обикновените въпроси определя:

    - най-вероятните райони от крайбрежието за стоварване на морски и въздушни десанти на противника и скритите подстъпи към тях откъм морето;

    -с какви сили и средства да нанесе поражение на противника на далечните подстъпи в морето, при движение на десантните средства към брега, при отразяване стоварването на десанта и при водене на бойните действия на брега;

    -системата за наблюдение, разпознаване и свръзка, като има предвид съществуващата система по крайбрежието.

    При организиране на отбраната преди всичко е необходимо да се предвижда унищожаване на десанта на възможно по-голямо разстояние от своя бряг.

Взаимодействието командирът на батальона организира по вероятни направления за стоварване на морски десант на противника, по направленията за контраатаки и отразяване вероятните действия на десанта на брега.

Инженерното оборудване освен обикновените мероприятия включва устройване на противодесантни заграждения във водата и на брега. На местата за най-вероятно десантиране на противника се поставят управляеми мини и минни полета, оборудват се високите брегове, позициите и укритията за разполагане на огневите средства, бойната и другата техника.

Противодесантните заграждения се поставят във водата при дълбочина над 5 м от флота, а на по-малка дълбочина със сили и средства на батальона и придадени инженерно-сапьорни подразделения.

С получаване на данни за приближаване на противниковия десант, командирът на батальона усилва разузнаването и наблюдението. Огневите средства, предназначени за действие на застрашените направления, се изнасят на предварително подготвени позиции.

Диверсионно-разузнавателните групи на противника се унищожават във водата (въздуха) или на брега от отделни подразделения на батальона във взаимодействие със силите и средствата на ВМС и авиацията.

Поразяването на противника със средствата на батальона започва с излизането на неговите десантно-стоварителни средства и кораби в зоната на обсега на огневите средства с постоянно нарастване на интензивността на огъня.

С приближаване на противниковите десанти към брега от огъня на всички средства се съсредоточава по неговите десантно-стоварителни средства, плаващи танкове и бойни машини на пехотата за недопускане на подхода, стоварването и закрепването на десанта на брега.

При заемане на участък от крайбрежието от противотанковия десант подразделенията, които се отбраняват на това направление, не допускат проникването му в дълбочина и съединяването му със стоварени въздушни десанти, закрепването му и овладяване на плацдарм. Десантиралият противник се унищожава с огъня на всички средства и с решителни контраатаки.

Командирът на батальона осъществява управлението от местата, където е възможно наблюдението на морето и крайбрежието на най-вероятните участъци за стоварване на десанта, и осигурява устойчива свръзка с подчинените и взаимодействащи подразделения.

В подразделенията, отбраняващи изолирани участъци от крайбрежието, се създават допълнителни прегради от материални средства и преди всичко от бойни припаси.

 

        8. Механизирания / танков/ батальон в отбрана на водна преграда

 

При организиране на отбраната на водна преграда освен общите въпроси по организацията на боя командирът на батальона трябва да изучи състоянието на бреговете, да определи широчината, дълбочината, скоростта на течението и характера на дъното на водната преграда и да установи наличието на бродове и участъци, по които противникът може да я форсира.

Предният край на отбраната се определя колкото може по-близо до водната линия. Понякога той може да бъде отдалечен от брега на по-удобен рубеж, като на брега се устройват задължително инженерни заграждения и се подготвя бойно охранение.

Огневата система се организира така, че подстъпите към водната преграда, водната повърхност и особено бродовете и участъците, удобни за форсиране, да се прострелват с флангов и кръстоса огън. Част от танковете, бойните машини на пехотата, противотанковите и другите огневи средства се изнасят по-близо до брега.

На участъците, където противникът може да форсира водната преграда, особено с танковете в брод и под вода, се създава най-голяма плътност на противотанковия огън, устройват се заграждения и се организират засади.

За разузнаване на противника  в батальона се организира непрекъснато наблюдение, особено на участъците, удобни за форсиране и на подстъпите към тях. При липса на непосредствено съприкосновение с противника, батальонът изпраща разузнавателни групи на срещуположния бряг.

Разузнавателните подразделения на противника се унищожават с огъня на специално отделените средства от временни огневи позиции, а преправилите се групи се пленяват или унищожават с огневи удари и удари с механизираните (танковите) подразделения.

Със започване на форсирането на водната преграда от противника батальонът с огъня на всички средства унищожава преправъчните средства, живата сила и бойната му техника и не го допуска да стъпи на брега.

В случай че противникът успее да десантира, той незабавно се унищожава със съсредоточен огън от всички средства и чрез решителна контраатака. Контраатаката трябва да се провежда по-рано, отколкото в обикновени условия, за да не се даде възможност на противника да се закрепи на брега.

С цел да се задържат овладените на водната преграда преправи и участъци, удобни за форсиране, батальонът самостоятелно или във взаимодействие с други подразделения може да се отбранява и на срещуположния бряг. В този случай командирът на батальона отделя особено внимание на организирането на противотанковия огън, противовъздушната отбрана, защитата от оръжията за масово поразяване, свръзката на батальона с командира на бригадата, взаимодействието с подразделенията, действащи на собствения бряг, осигуряването на фланговете, за да се повиши устойчивостта на отбраната (откритият фланг/флангове трябва да граничи с водната преграда и да се прикрива със заграждения). В подразделенията се създават допълнителни запаси от бойни припаси, продоволствия и медикаменти.

 

        9. Механизирания / танков/ батальон при отбрана в град (населен пункт)

 

         В тази точка се разглежда влиянието , което населените пунктове оказват върху бойните действия . Към населените пунктове се отнасят селища , градове, промишлени райони и села. Броят и размерите им по света непрекъснато се увеличава. Обикновено това са центрове на развита пътна мрежа , освен това в тях са разположени важни икономически и политически учреждения и е съсредоточено голям брой население. Поради тези особености , способите за водене на бойните действия в тях придобиват все по-голямо значение.

         Бойните действия в населен пункт се характеризират с:

    -ограничени възможности за водене на огън и наблюдение;

    - отлични възможности за защита и маскировка на войските и бойната техника, намалени възможности за извършване на маньовър, трудности по командването управлението и свръзките;

    -воденето на бой в три измерения, на земята на нивото на улиците, над земята в градите и по техните покриви и под земята – в канализацията и метрото.

    Отбраната в населен пункт се изгражда на основата на особеностите на местността и сградите. Във всички случаи отбраната трябва да се основава на :

    -взаимно поддържащи се упорни пунктове , разположени по периметъра на кръговата отбрана ;

    -взаимно поддържащи се упорни пунктове, в дълбочина, междините между които се прикриват от резервите на първоешелонните части и подразделения;

    -централно разположени високо подвижни резерви.

    Отбраната  в населен пункт обикновено се организира както на подстъпите към него, така и непосредствено в него. В град батальонът отбранява един или няколко квартала, а в село /малък населен пункт или промишлен район/ -  отбранява го изцяло.

При организирането на отбраната освен общите въпроси по организацията на боя командирът на батальона трябва да определи кои здания да се включат в опорните пунктове и да се подготвят за отбрана; реда за маньовър със силите и средствата; помещенията, в които да се оборудват убежища; реда и сроковете за подготовка на зданията за отбрана.

За изграждане на опорните пунктове в първа линия се използват преди всичко най-масивните ъглови здания със сутеренни помещения и мазета, позволяващи прострелването на улиците и площадите.

Опорните пунктове се подготвят за кръгова отбрана, като помежду им трябва да има огнева връзка. В тях се създават допълнителни запаси от бойни припаси, продоволствия, питейна вода, медикаменти и други материални средства.

    Между опорните пунктове и на улиците се създават заграждения, разрушения и завали, подстъпите към които се минират и се прострелват с флангов и кръстосан огън. Широко се използват мини с насочено действие и минни сюрпризи. Леките постройки, които пречат на наблюдението и воденето на огън, се разрушават.

    За маньовър на подразделенията, снабдяването им с материални средства, евакуацията на ранени (убити) и за свръзка в самите квартали се устройват проходи и се използват подземните съоръжения и колекторите. В подземните съоръжения, които не се използват за маньовър, се устройват заграждения, а по изходите им се подготвя огън.

    Командирът на батальона е длъжен да изгради огневата система на батальона така, че да се съчетават фланговият и кръстосаният огън на стрелковото оръжие, оръдията, определени за стрелба с право мерене, танковете, бойните машини на пехотата, огънят на установките противотанкови управляеми ракети, огнеметите и артилерията, разположена на закрити огневи позиции.

    Подразделенията, които заемат за отбрана многоетажни здания, организират огън на няколко етажа с цел всички подстъпи към опорните пунктове (здания) да се прострелват, като се използва ефективността на загражденията и минните сюрпризи. Голяма част от огневите средства, включително отделни оръдия, се разполагат на долните етажи на зданията и сутерените, като се прикриват от инженерни заграждения и сюрпризи.

         Танковете, придадени на механизирания батальон, се използват за действия от засада или в опорните пунктове на мотопехотните роти.

         Огневите позиции на танковете, бойните машини на пехотата и оръдията, определени за стрелба с право мерене, се подготвя обикновено зад каменни огради и стени, в които се пробиват и маскират амбразури, а пред тях се изграждат инженерни заграждения.

         Огневите позиции на установките противотанкови управляеми ракети, другите противотанкови средства и гранатохвъргачките се избират на места, които позволяват водене на огън по улиците и площадите, като се съчетават с изградените заграждения.

         Огнеметчиците по двойки или на групи се придават на механизираните подразделения, позициите им се оборудват в зданията, зад заграждения и огради, предимно на кръстовища, осигуряващи условия за обстрел по няколко направления и маньовър в хода на боя.

         Артилерийските подразделения заемат огневи позиции в парковете, на площадите, стадионите и на други места, откъдето може да се води огън.

         Зенитните и другите средства, определени за борба с въздушния противник, се разполагат на площадите, в градините, а стрелците зенитчици – на покривите на зданията, където за тях се оборудват площадки. Наблюдателните постове (наблюдателите) се поставят на покривите на зданията, които осигуряват кръгово наблюдение.

         Инженерно-сапьорните подразделения устройват минновзривни заграждения и участват в устройването на минни завали, взривяват здания и изпълняват други задачи.

         При подготовката на зданията за отбрана прозорците и вратите задължително се запълват с тухли или с чували с пясък (пръст), като се  оставят амбразури за водене на огън, прокарват се ходове в таванските и междуетажните прегради, мазетата на масивните здания се оборудват като убежища, всички помещения се почистват от леснозапалими предмети, дървените подове се засипват с пясък (пръст) и се подготвят противопожарните средства.

         КНП на батальона се устройва в приземните етажи на зданията , обикновено на по-близко разстояние на предния край.от колкото при нормални условия. По покривите и горните етажи се организира наблюдателен пункт снабден със свързочно средство, прибори за наблюдение и охрана.

         Управлението на подразделенията командирът осъществява предимно по проводната свръзка. Широко се използва съществуващата градска телефонна мрежа, като се взимат мерки за предотвратяване на подвключването и подслушването на телефонните разговори от противника.

         Отбранителният бой в населен пункт /промишлен район/ се води за удържане на всяко здание, дори когато то бъде обкръжено.

         Ако противникът е успял да се промъкне в отбраняваното здание, той се унищожава с огън в упор, с гранати и в ръкопашна схватка. Танковете, бойните машини на пехотата, оръдията, огнеметите и другите огневи средства, намиращи се извън зданието, не позволяват на противниковите резерви да подходят към него.

         За унищожаване на противника в овладените от него опорни пунктове (здания) се провеждат контраатаки с малки сили от отделение (взвод). При провеждане на контраатаки вътре в зданията широко се използват ръчни гранати и огнемети за унищожаване на проникналия в тях противник.

 

         10. Отбрана на механизирания / танков/ батальон през нощта (при ограничена видимост)

 

         Маскирането на отбранителните позиции през нощта е по-лесно, но за да се избегне изненадата от страна на противника трябва да се обърне по-голямо внимание на наблюдението и разузнаването. Освен това трябва да се усили охраната тъй като времето за оповестяване се ограничава.

         При организиране на отбраната нощем освен въпросите, решавани при нормални условия, командирът на батальона е длъжен:

    -  да усили бойното охранение, разузнаването, наблюдението за противника и за своите заграждения пред предния край на отбраната, да организира подслушване и да постави непосредствено охранение във всички подразделения (наблюдатели, патрулни двойки, секретни постове);

    -да държи голяма част от подразделенията и огневите средства, заемащи опорни пунктове на първата позиция, в постоянна готовност за откриване на огън и за отразяване на атаките на противника;

    -да подготвя в светло време всички огневи средства и резерви за нощни действия, да определи реда за използване на приборите за нощно виждане;

    - да подготви огневите средства, разположени в дълбочина на опорните пунктове, за вземане на временни на временни огневи позиции на предния край;

    - да укаже по кои участъци от местността пред предния край, в междините между подразделенията и на фланговете да се подготви допълнителен огън;

    -да предвиди мероприятия за осигуряване на междините между опорните пунктове, стиковете и фланговете;

    -да установи реда за осветяване на местността пред предния край на своята отбрана, на обектите и целите на противника в хода на боя;

    -да определи добре видимите нощем ориентири, опознавателни знаци на своите подразделения и начините за ориентиране;

    -да постави задачи на подразделенията по унищожаване и заслепяване на противниковите средства за нощно виждане;

    -да осигури отбраняващите се подразделения с трасиращи снаряди, патрони и средства за осветяване на местността и за целеуказване.

С преминаване на противника в атака по него откриват огън подразделенията, отбраняващи се на позициите на бойното охранение, артилерията, минохвъргачките и дежурните огневи средства. При подхода на противника в зоната на видимост с нощните мерници танковете, бойните машини на пехотата и противотанковите средства водят огън с право мерене. Средствата, които не са снабдени с прибори за нощна стрелба, водят огън по силуетите на противника и отблясъците от въоръжението му.  

Атаката на противника се отразява от разстояния, осигуряващи ефективно водене на огъня от танковете, бойните машини на пехотата, противотанковите и другите огневи средства, с използване на прибори за нощно виждане или при осветяване на бойните редове на противника с всички налични средства за светлинно осигуряване. При подхождане на противника на 300-400 метра пред предния край се задействат осветителните постове на ротите от първия ешелон. Заслепяването на атакуващия противника се осъществява с осветителни и димни снаряди (мини) и ракети.

Артилерията и минохвъргачките на противника, водещи огън с осветителни снаряди (мини), както и прожекторните установки, се унищожават с огъня на артилерията, танковете и бойните машини на пехотата.

Зенитните подразделения във взаимодействие с механизираните и танковите подразделения, които не водят бой със земния противник, отразяват налетите на неговите самолети и унищожават осветителните авиационни бомби и снаряди (мини).

При вклиняване на противника в отбраната на батальона командирът взема мерки за ограничаване на неговото придвижване към фланговете и в дълбочина. Със съсредоточен огън на артилерията и минохвъргачките и с флангов огън на танковете, бойните машини на пехотата и противотанковия резерв спира придвижването му, нанася му максимални поражения и го унищожава.

Контраатаки нощем батальонът провежда съвместно с втория ешелон на бригадата, а самостоятелно - в отделни случаи.

 

        11. Отбрана на механизирания / танков/ батальон през зимата

 

         Воденето на бойни действия в зимни условия изисква специална подготовка на войските, техниката и въоръжението. Бойните действия изискват използването на повече подразделения за поддръжка, които осигуряват запазването на боеспособността. Те обикновено се водят от подразделения подготвени за напълно самостоятелни действия.

         Отбраната трябва да е съобразена със сезонните промени, тъй като устроените препятствия могат да останат не използваеми при по-дълбок или топящ се сняг.

         Противника ще се стреми да използва междините в отбраната , да се промъкне през бойния ред на войските, да атакува обекти в тила и комуникационни възли. Това налага да се обърне особено внимание на защитата на тиловите райони.

Отбраната се организира на достъпните за настъпление на противника направления и се изгражда обикновено с отделни ротни и взводни опорни пунктове. Батальонът съсредоточава основните си усилия за задържане на пътищата и прилежащите към тях височини, проходимите места между езерата, преправите на водните прегради и други важни обекти.

Междините между опорните пунктове може да бъдат по-големи от тези при обикновени условия. В тях се устройват различни заграждения, организират се засади и патрулиране.

Отбраната на батальона през зимата се организира както при обикновени условия. Особено внимание се отделя на отбраната на пътните възли и населените пунктове и на най-достъпните направления за действие на противника.

    При вземане на решение за отбрана освен общите въпроси и организацията на боя командирът на батальона е длъжен да определи най-достъпните направления за действие на противника, особено на неговите обхождащи подразделения и десанти, на диверсионно-разузнавателните му групи и начините за тяхното унищожаване; да укаже мероприятията за удържане на пътните възли, населените пунктове, височините и други важни обекти, за осигуряване на фланговете и междините, за подготовка на въоръжението, бойната и друга техника и на защитните средства за работа при ниска температура, за оборудване на укритията, за отопление на личния състав и предпазването му от измръзване; да определи реда за разчистване на фортификационните съоръжения и възстановяване на загражденията след силни снеговалежи, за отводняване на траншеите, укритията и огневите позиции при топене на снега.

    За поддържане на боеспособността на подразделенията командирът на батальона е длъжен по-често да проверява носенето на бойната служба от личния състав при буря и снеговалеж и да организира по-честа смяна на личния състав на постовете и разчетите на дежурните средства.

    При инженерното оборудване на района за отбрана се отчитат дълбочината на снежната покривка, дълбочината на замръзването на почвата, дебелината и състоянието на леда и водните прегради. В скалиста и блатиста местност фортификационните съоръжения са обикновено насипен тип. За тази цел се използват камъни, чували с пръст, чимове и лед. При дълбока снежна покривка широко приложение намират траншеите и ходовете за съобщения от сняг.

    На подстъпите към отбраната някои пътни участъци в дефилетата и други трудно проходими места се разрушават и минират. Пред предния край и в дълбочина на отбраната се устройват минно-взривни заграждения, завали и препятствия от обли камъни. В отделни участъци ледът по реките, езерата и заливите се подготвя за взривяване.

    При организиране на техническото и тиловото осигуряване в батальона трябва да се предвиди създаване на допълнителни запаси от бойни припаси, продоволствие, ГСМ и поддържане на въоръжението, бойната и другата техника в постоянна готовност за използване при ниски температури. Вземат се мерки за предпазване от измръзване. 

    Медицинският пункт на батальона се разполага обикновено в отопляеми помещения или укрития и се осигурява със запас от гориво, топли дрехи и подкрепителни средства за ранените и болните.

 

        12. Излизане на механизирания / танков/ батальон от боя и оттегляне

 

    Батальонът може да напусне заемания район за отбрана и да се оттегли само по заповед на вишестоящият  командир (началник).

    Оттеглянето се извършва обикновено нощем при ограничена видимост.

    При непосредствено съприкосновение с противника оттеглянето обикновено започва с излизане от боя. За осигуряване на излизането от боя се назначават прикриващи подразделения със средства за усилване.

    При вземане на решение за излизане от боя и за оттегляне освен общите въпроси командирът на батальона определя състава на прикриващите подразделения, които осигуряват излизането от боя на охранението; реда за излизане от боя на главните сили на батальона; сборния район; направлението или маршрута за оттегляне; междинните рубежи за водене на бой; крайния рубеж за оттегляне и времето за излизане от него; реда за евакуиране на ранените и болните и на повреденото (неизправното) въоръжение, бойната и другата техника.

         При поставяне на задачите в бойната заповед командирът на батальона указва:

    -на подразделенията от главните сили – задачите, сборния район, направлението или маршрута за оттегляне, регулировъчните рубежи, времето за тяхното преминаване, междинните рубежи за водене на боя и крайния рубеж  за оттегляне и за какви действия трябва да бъдат готови на крайния рубеж за оттегляне;

    -на прикриващите подразделения, които осигуряват излизането от боя – състава, задачите, докога да задържат заеманите позиции и реда за по-нататъшните действия;

    - на артилерийските и зенитните подразделения и на другите огневи средства, които остават в непосредствено подчинение на командира на батальона – задачите и реда за оттегляне;

    - на охраняващите подразделения – състава и задачите.

При организиране на взаимодействието командирът на батальона указва реда за излизане от боя и за оттегляне на подразделенията, за извозване (изнасяне) на ранените и болните, за евакуиране на неизправното въоръжение, бойната и другата техника, а също съгласува действията на прикриващите подразделения, реда за оттеглянето им за разрушаване на важни обекти, за устройване на заграждения и поддържането им с огъня на артилерията.

Когато започне излизането на батальона от боя, прикриващите подразделения остават на заеманите позиции до указаното време или сигнал и водят същите действия, каквито са водени преди излизането от боя. Управлението на тези подразделения се осъществява от един от командирите на роти, който се подчинява пряко на командира на батальона и поддържа свръзка с него.

Прикриващите подразделения се оттеглят по заповед (сигнал) на командира на батальона внезапно и обикновено всички едновременно. Ако противникът открие оттеглянето им и започне преследване, прикриващите подразделения се оттеглят на скокове от един рубеж на друг, като разрушават мостовете (преправите) и участъци от пътя и устройват минновзривни и други заграждения на направленията за движение на противника.

При излизане от боя в условия на активни действия на противника батальонът с огън от всички средства му нанася поражения, а при необходимост може с част от силите или в пълен състав внезапно да контраатакува с цел да спре противника, а след това под прикритието на отделни подразделения, огъня на артилерията, гранатохвъргачките, загражденията, димове и аерозолни завеси бързо да излезе от боя.

При оттегляне охранението на батальона се осъществява от тилна походна застава, а ако е необходимо, и от странични походни застави, които с огън от движение и от място, а така също с действия от засада задържат придвижването на батальона до указаното от командира на батальона време. По заповед на командира на батальона заставите могат да разрушат мостове (преправи), пътни участъци и да устройват минновзривни и други заграждения.

Батальонът може да бъде назначен за ариергард със задача да задържи настъпващия противник за времето, необходимо за оттегляне на главните сили на бригадата. В този случай батальонът заема предварително отбрана на указан рубеж и го задържа до определеното време или до получаване на заповед за оттегляне.

Ариергардът се оттегля последователно от рубеж на рубеж изцяло или на части, като част от подразделенията се оттеглят на следващия рубеж, заемат там позиции на широк фронт и осигуряват изтеглянето на останалата част от батальона. При оттеглянето широко приложение намират засадите, загражденията и разрушенията. След изпълнението на задачата ариергардът действа по указание на командира на бригадата.

Подразделенията за техническо осигуряване и тиловите подразделения, които не се използват за непосредствено осигуряване на излизането от боя, предварително се оттеглят в район, указан от командира на батальона. Ранените и болните, неизправните въоръжения, бойна и друга  техника се евакуират.

Подразделенията, прикриващи излизането от боя, се осигуряват с допълнителен запас от бойни припаси и със санитарен транспорт.

 

    13. Отбрана с картечно - артилерийски подразделения

 

    13.1. Картечно-артилерийските подразделения са предназначени за прикриване и отбрана на важни участъци и отделни направления с използване на подготвени предварително дълговременни и полеви фор­тификационни съоръжения и заграждения.

При съвместните действия команди­рът на батальона е длъжен да отчита сил­ните и слабите

страни, заложени при изграждането на Картечно-артилерийските подразделения като

         — отлично изградена огнева система;

         — голямо количество боеприпаси;

         — добра защитеност и живучест на съоръженията и на личния състав както от стрелковото оръжие

на противника, така и срещу огъня на арти­лерията, ударите на авиацията и огъня на проти­вотанковите

му средства;

         — наличие в състава му на маневрен противо­танков резерв;

         — големи възможности за маньовър с огъня и огнево взаимодействие с подразделенията на

батальо­на;

        — отлично изградена и защитена свързочна сис­тема;

        — отлично познаване на местността;

        — предварително подготвени и простреляни огньове и възможност за водене на точен огън на пре­делно разстояние на системите му;

        — добре изградена система от инженерни заграж­дения и фортификационно оборудване;

        — наличие на скрити подстъпи към позициите на отделните съоръжения;

        — силно ограничени възможности за маньовър със силите;

        — уязвимост на съоръженията от действието на малки по състав противникови щурмови групи.

 

Батальонът заема за отбрана опорните пунктове на картечно-артцлерийските подразде­ления или междините между тях. В този случаи опорните пунктове на картечно-артилерийските подразделения се включват в района за отбрана на механизирания батальон. Фронтът за отбрана може да бъде по-голям, отколкото при обикновени усло­вия. Основа на отбраната на батальона са опорните пунктове на картечно-артилерийските подразделе­ния, подготвени за кръгова отбрана и опиращи се на дълговременните огневи и полеви фортификаци­онни съоръжения, инженерните заграждения и умело организираната огнева система.

 

Огневата система на батальона се органи­зира съобразно с огневата система на картечно-артилерийските подразделения и трябва да я допълва и усилва,

 

Бойният ред на батальона се построява обикновено в два ешелона. За борба с противника, който блокира  дълговременните огневи съоръжения, в батальона се създават две-три деблокиращи групи, обикновено в състав от мотопехотен взвод, усилен с артилерия, минохвъргачки и сапьори.

 

С преминаването на противника в атака батальонът води отбранителния бой както при обикновени условия. Отделните противникови гру­пи, проникнали в дълбочина на отбраната, се уни­щожават с огън от дълговременните огневи съоръжения и от позициите, подготвени между тях, а противникът, който блокира дълговременните огневи съоръжения — с огъня на всички средства и от спе­циално отделените деблокиращи групи.

 

При вклиняване на противника в ра­йона за отбрана на батальона команди­рът на батальона с огъня

на всички средства е длъжен да спре предвижването му, да закрепи своите флангове на участъка на

вклиняването и да подави противника с огън. Вклинилият се противник се уни­щожава с контраатака от

втория ешелон (резерва) на батальона самостоятелно или съвместно с ре­зерва на

картечно-артилерийския батальон.





{START_COUNTER}