Тилово осигуряване на механизираният батальон в отбрана

Тилово осигуряване на механизираният батальон в отбрана

 

 

1. Същност, цел, задачи на тиловото осигуряване и тилови подразделения  в механизирания батальон .

 

Едно от основните условия за успешно водене на боя от батальона е неговото пълно, своевременно и непрекъснато тилово осигуряване. То се заключава в организиране и провеждане на мероприятия насочени към поддържане на висока бойна готовност на подразделенията, запазване на тяхната  боеспособност и създаване на благоприятни условия за успешно и своевременно изпълнение на поставените пред тях задачи.

 

Тиловото осигуряване се организира и осъществява непрекъснато при всякакви условия на обстановката, при всички видове бойни действия, при придвижване и при разполагане на батальона на място.

 

Тиловото осигуряване има за цел задоволяване потребностите на подразделенията от материални средства, зареждане на бойната и друга техника с ГСМ, организиране храненето на личния състав, банно – пералното обслужване, оказване на медицинска помощ на ранените и болните, тяхното евакуиране, както и осигуряване на подразделенията с вода, отоплителни материали, финансови средства и други материални средства.

 

Тилът на механизирания батальон се състои от тилови органи, тилови подразделения със запаси от материални средства, влизащи организационно в състава на батальона.

 

Основната задача на тила се заключава в своевременното материално и медицинско осигуряване на подразделенията на батальона. За изпълнение на тази задача щатно в  механизирания батальон са развърнати следните подразделения:

 

     - взвод за материално – техническо осигуряване  /вмто/;

 

     - медицински пункт на батальона /мпб/.

 

Взводът за материално – техническо осигуряване е подчинен на заместник  командира по тила  на батальона. Той има за задача да съхранява и подвозва подвижните запаси на батальона от бойни припаси, ГСМ, продоволствие , инженерни материали, АБТИ, химическо, вещево и други имущества, да приготвя топла храна за личния състав на батальона и придадените подразделения /в състав до взвод /.

 

Медицинският пункт на батальона (МПБ) е подчинен на началника на медицинската служба на батальона. Той е предназначен да събира ранените от ротните гнезда за ранени, да ги евакуира към МБ, да им оказва долекарска и първа лекарска помощ и да ги подготвя за евакуация към бригадния медицински пункт.

 

2. Организация на тиловото осигуряване на механизирания батальон

 

Тиловото осигуряване  е неразделна част  от организацията на бойните действия  на механизирания батальон и се  организира  и осъществява в съответствие със замисъла за боя и въз основа на решенията на командира на батальона и неговите указания по  всестранното осигуряване и включва: вземане на решение и планиране на разполагането и преместването на тила ;материално осигуряване и организация на подвоза ; използване на пътищата за подвоз и евакуация и транспортните средства; зареждането на бойната и друга техника с ГСМ; защитата , отбраната и охраната на тила; организацията на управлението на тила.

 

Обемът на мероприятията  по подготовката на тила зависи от конкретния случай при който се преминава към отбрана. Когато батальонът преминава към отбрана в хода на бойните действия под въздействието на противника се организира бърза евакуация на ранените и болните от подразделенията; своевременно се определят районите за развръщане на тиловите подразделения, организира се тяхното заемане, маскировка и инженерно оборудване. Едновременно с това се вземат мерки за изясняване състоянието на запасите от материални средства и се организира тяхното попълване, като се осигуряват с предимство онези подразделения, които първи ще изпълняват задачите по отразяване настъплението на противника. По разпореждане на старшия началник в подразделенията могат да се създадат допълнителни запаси  от бойни припаси.

 

Развръщането на тиловите подразделения се извършва както следва: взводът за материално–техническо осигуряване – в основен район на разстояние от 3 до 5 км от предния край на отбраната на батальона, встрани от направлението за настъпление на противника и запасен район – на разстояние до 4 км назад и встрани от основния / но пред предния край на батальонния район за отбрана на втория ешелон  на бригадата /; медицинският пункт на батальона  се развръща  в основен район на разстояние от 3 до 5 км от предния край на батальона  и в близост до пътищата за подвоз и евакуация  и запасен район  -  на 2 до 3 км назад  и встрани от основния. Медицинският пункт на батальона може да се развърне в района   за разполагане на вмто.

 

Отделните машини се разполагат на разстояние 30 до 50 м една от друга, отделенията на 100 – 150 м едно от друго, разстоянието между артилерийския склад и склада за ГСМ не трябва да бъде по-малко от  500 м.

 

Преместването на тиловите подразделения става с разрешение на командира, а в случаите, нетърпящи отлагане, заместник командирът по тила на батальона е длъжен самостоятелно да вземе решение и премести тила след което при първа възможност да докладва на командира  /началника на щаба  на батальона / .

 

За своевременно и пълно изпълнение на задачите по материалното осигуряване в района за отбрана се определят пътища за подвоз и евакуация. Те са предимно колонни пътища или проходими направления от местността, които свързват района за разполагане на вмто с боеснабдителните пунктове на ротите /батареите / и самостоятелните взводове. Пътищата трябва да се избират така, че да не се наблюдават и прострелват от противника. Ако това е невъзможно откритите участъци от тях се маскират.

 

Под материално осигуряване следва да се разбира дейността по определяне на потребностите от материални средства , тяхното ешелониране , получаване, съхранение, разпределение, подвозване и отчитане.

 

Основен източник на материални средства за механизирания батальон са складовете на механизираната бригада /танковата бригада /.

 

В тила на батальона се съхраняват определено количество запаси от материални средства, които не винаги могат да задоволят потребностите на батальона.

 

Потребностите от боеприпаси при отбрана зависят от активността и настойчивостта на противника да пробие отбраната на батальона, организацията на огневата система и умението на личния състав да води точен огън, от степента на инженерното оборудване на батальонния район за отбрана , местността и други фактори на обстановката. Осигуряването на тези потребности се извършва от наличните запаси в подразделенията и тила на батальона  и чрез  подвоз от бригадния тил.

 

При опасност от попадане в обкръжение  на батальона  се вземат спешни мерки за попълване на разходваните материални средства  и тилът на батальона се премества в район в центъра на предполагаемия район на обкръжението.

 

В края на боя, обикновено през нощта, се организира подвоз на всички материални средства за попълване на разхода.  Доставянето на бойните припаси се извършва от взвода за материално–техническо осигуряване от бригадните складове със собствен транспорт.

 

С цел ефективно планиране на материалното осигуряване  и за реализиране на икономии от материални средства на  батальона се определят норми за разход. Ориентировъчният разход на ГСМ при отбрана е: автомобилен бензин – 0,15 до 0,20 зарядки; автомобилен бензин за БТР – 0,20 до 0,30 зарядки; дизелово гориво за танкове  /за  БМП, МТЛБ, Б1 – 10/ - 0,30 до 0,40 зарядки.

 

Дозареждането на техниката с ГСМ се организира от началника на служба ГСМ в края на деня.  Бойните машини се зареждат в бойния ред, като горивозарядчиците подхождат непосредствено до тях. Автотранспортът се зарежда в райони, в които са разгърнати горивозарядчиците.

 

Храненето на личния състав се извършва по правило три пъти на ден с топла храна, а по изключение може да се приготвя обяд в сух вид, който се раздава заедно със закуската.  Същата се получава от старшините на роти от батальонния продоволствен пункт /БПП/. В определеното от командира на батальона време тя се поднася и раздава на личния състав в бойния ред или на местата определени за хранене.

 

В края на деня се установява каква е потребността от други видове материални средства. Старшините на роти получават всичко необходимо от тила на батальона и извършват доокомплектоването на личния състав за следващия ден.

 

При така посочените потребности и организацията на материалното осигуряване, общият обем на подвоза в хода на боя може да достигне за бойни припаси 30 до 50 т, ГСМ 5 до 8 т, други материални средства 3 до 7 т, или общо 38 до 65 т.

 

За подвоза на тези материални средства са необходими 10 до 20 товарни автомобила. Следователно с наличните транспортни средства взводът за материално осигуряване може да изпълни задачите си като ежедневно извършва по 2 – 3 рейса при средна дължина на рамото 15 – 20 км и общ пробег 50 – 100 км.

 

3. Медицинско осигуряване.

 

Медицинското осигуряване на батальона се организира от началника на МПБ. Същият поддържа връзка с КНП /КМБ и НЩ / , ТПУ /ЗКТ/  и командирите на роти /батареи/ и самостоятелни взводове. В батальонния район за отбрана  се провеждат редица санитарнохигиенни и противоепидемически мероприятия. На ранените и болните се оказва първа медицинска, долекарска и първа лекарска помощ.

 

В тилната част на ротните опорни пунктове се организират гнезда за събиране на ранените. Началникът на МПБ получава информация от КР и НЩ за наличието на ранени и тяхното местонахождение и организира евакуацията им с щатния и придаден санитарен транспорт. За целта се организират 1 – 2 поста за санитарен транспорт / санитарен автомобил /. Началникът на МПБ посреща санитарния транспорт, оказва необходимата медицинска помощ, води на отчет ранените и болните евакуирани към БрМП, организира събирането на стрелковото въоръжение и снаряжение без индивидуалните средства за химическа защита и следващия етап на евакуацията.

 

Леко ранените обикновено се евакуират от ротите до БМП пеш и след оказване на медицинска помощ, ако не подлежат на последваща евакуация се връщат обратно в строя. Останалите се евакуират с наличния санитарен или общовойскови транспорт.

 

На направлението където противникът има успех възниква опасност от пленяване на ранените, което налага спешната им евакуация. В случаите когато санитарният транспорт е недостатъчен, евакуацията им се извършва с бойни машини или автомобили.

 

Продължителното престояване на батальона в един район създава предпоставки за неговото замърсяване и възникване на инфекциозни заболявания. Във връзка с това нараства обемът на санитарно – хигиенните мероприятия, провеждани от медицинските органи и контролът по спазването на изискванията на личната и колективна хигиена.

 

 При започване на отбранителния бой санитарите оказват първа помощ на ранените, изнасят тежко ранените до ротното гнездо за ранени, а на леко ранените дават указания за самостоятелното им предвижване към мпб.

 

Санитарните инструктори оказват допълнителна помощ на ранените на гнездото за ранени (ГР), а също така контролират и подпомагат санитарите в тяхната дейност. Носаческите звена изнасят ранените от гнездото за ранени до поста за санитарен транспорт (ПСТ).

 

При обкръжаване на отделни роти, ранените се задържат на ГР, а при отхождане или през нощта се  евакуират с бойни машини.

 

При обкръжаване на батальона, в района където се намира началникът на медицинския пункт, се развива МПБ в пълен обем в който се събират ранените и им се указва долекарска и първа лекарска помощ. При първа възможност, подготвените ранени се евакуират към БрМП.

 

В изпълнение на Женевските конвенции по защита правата на човека медицинските подразделения следва да се разкриват на открити места и да бъдат обозначени със съответните знаци.

 

4. ЯХБЗ, охрана и отбрана на тила.

 

Защитата, охраната и отбраната на тила се организира с цел да не се допусне или максимално да се отслаби въздействието на противника по тила на батальона, да се запази неговата работоспособност и се осигурят необходимите условия за успешно изпълнение на задачите по тилово осигуряване.

 

За постигане на тази цел се провеждат редица мероприятия, които включват: ядрена, химическа и биологическа защита /ЯХБЗ/, отбрана от въздушен и земен противник, непосредствена охрана и противопожарна защита.

 

В района за разполагане на тиловите подразделения на батальона се изпълняват следните мероприятия: организира се наблюдение и оповестяване на личния състав за видовете опасности; транспортните средства се разполагат разсредоточено на разстояние 30 до 50 м разстояние между машините; инженерно оборудване и маскировка на района; организира се непосредствената охрана и отбрана на района; привеждат се в бойна готовност средствата за противопожарна защита; районът се почиства от лесно запалими и горими материали; извършва се боен разчет и инструктаж на личния състав за действие при различните видове опасности и се провеждат тренировки.

 

Оповестяването се осъществява предимно със звукови сигнали, като за целта се назначава дежурен наблюдател, който приема сигналите от КНП на батальона и води  наблюдение на близките подстъпи към района. За предаване на сигналите до личния състав се използват гилза, сирена и сигнална тръба.

 

При подготовката за предстоящите бойни действия командирът на подразделението взема мерки за доокомплектоване на личния състав и автотранспорт с полагащите им се средства за индивидуална защита, за извършване на специална обработка и противопожарен инвентар. Наред с това се извършва проверка изправността на наличните средства.

 

Като най-важен елемент на защитата, охраната и отбраната се явява инженерното оборудване на района. То се провежда в следната последователност: най-напред се оборудват окопи за кръгова отбрана и шчели за укриване на личния състав; след това като се използват гънките на местността, се оборудват укрития за автомобилите, походните кухни, цистерните за вода, горивозареждащите средства и др.; накрая се покриват шчелите за личния състав и се оборудва блиндаж.

 

При използване на естествени укрития за транспортната и тилова техника се счита, че необходимостта от изкопни работи намалява до 30%.

 

При големия обем на инженерни работи, малката численост на тиловите подразделения и тяхната ангажираност в подготвителния период със задачи по осигуряване на бойните подразделения, тилът на батальона не е в състояние да извърши необходимото инженерно оборудване, което налага командирът на батальона да задели личен състав от другите подразделения в помощ на тила, или да се използват нещатни средства.

 

Районът се подготвя за кръгова отбрана като се разделя на сектори, подготвят се окопи за стрелба лежешком, личният състав на взвода се подготвя за водене на огън с индивидуалното оръжие и се определят сигнали за заемане на позициите.

 

Охраната се осъществява от една-две обходни двойки. На скритите подстъпи се назначават засади или стражеви постове.

 

Изправните противопожарни средства се снемат от машините и се събират в противопожарни депа в близост до местата където се намира личния състав.

 

Транспортните средства и изкопните работи се маскират щателно. Ограничава се движението на личния състав и се определя място където се спират и укриват пристигащите ротни автомобили. За защита от високоточните оръжия на противника се изготвят топлинни уловки.

 

5. Управление на тила.

 

Успешното изпълнение на задачите по тиловото осигуряване е невъзможно без непрекъснато, твърдо и гъвкаво управление на тиловите подразделения.

 

Командирът на батальона носи пълна отговорност за цялостното и своевременно тилово осигуряване на подчинените му щатни и придадени подразделения.

 

Той управлява тиловото осигуряване лично и чрез подчинените му НЩ, ЗКТ, ЗКТЧ и началниците на родове войски и служби. За целта в района на взвода за материално–техническо осигуряване се изгражда тилов пункт за управление.

 

В състава му влизат: група за управление – ЗКТ, ЗКТЧ, началниците на тилови и технически служби, началник служба въоръжение и началник медицинска служба и радиосредства; свързочен възел – телефонна централа; подразделения за охрана и осигуряване.

 

ЗКТ е непосредствен организатор на тиловото осигуряване на батальона. Той отговаря за пълното и своевременно тилово осигуряване на подчинените подразделения. Редът му за работа е следния:

 

     - с получаване на разпореждането по тила започва уясняване на задачата по тила и определя мероприятията за незабавно изпълнение;

 

     - след тактическата ориентировка от командира на батальона /НЩ/, ЗКТ извършва оценка на обстановката по тила.

 

В определеното време от командира ЗКТ докладва своето решение за организацията на тиловото осигуряване, подготвя указанията на командира по тиловото осигуряване и присъства на обявяване на решение на командира. След това той провежда тилова рекогносцировка, докладва на командира резултатите от нея и изготвя заповед по тила, планира организацията на тиловото осигуряване, извършва контрол и помощ на подчинените и докладва за готовността на тила на командира на батальона и ЗКТ на бригадата.

 

ЗКТ е длъжен по всяко време да познава тактическата и тилова обстановка в батальона, и да е в състояние да предложи на командира ефективни мероприятия по тиловото осигуряване.

 

В края на деня във време определено от старшия тилов началник ЗКТ изготвя и предава по техническите средства и в писмен вид чрез фелдегеро-пощенската служба донесение по тила. В него се посочват сведения за: състоянието на материалните средства; състоянието на транспортните средства; състоянието на тиловата техника; състоянието на пътищата за подвоз и евакуация; понесените загуби през бойния ден. Въз основа на донесението, КМБ взема решение за тиловото осигуряване на батальона.





{START_COUNTER}