Тилово осигуряване на механизирания батальон при настъпление

Тилово осигуряване на механизирания батальон при настъпление

 

 

1. Подготовка, развръщане и преместване на тила

 

Тиловото осигуряване на механизирания батальон се организира на основание решението на неговия командир и указанията на старшия началник по тиловото осигуряване.

 

Подготовката на тила на батальона е дейност, която се заключава в поддържане на постоянна бойна и мобилизационна готовност на подразделенията на батальона. Тя се включва следните мероприятия: попълване на изразходваните до този момент запаси от материални средства; приготвяне на храна и раздаването й на личния състав; дозареждане на бойната и транспортна техника с ГСМ; евакуация на ранените и болните, създаване на допълнителни запаси от материални средства; използване на пътищата за подвоз и евакуация; тилово разузнаване и други.

 

В изходния район МБ се разполагат в близост до КНП, а взводът за материално - техническо осигуряване - в тилната част или в центъра на района.

 

При напускане на изходния район МБ се движи непосредствено зад подразделенията от първи ешалон, а взводът за материално-техническо осигуряване формира самостоятелна колона, която се движи на визуална връзка зад втория ешалон на батальона.

 

В хода на настъплението МБ не се разкрива. Той формира 2–3 групи за събиране и изнасяне на ранени  /ГСЕ/, които се движат зад ротите от първи ешелон и организират събирането на ранените.

 

Взводът за материално – техническо осигуряване ръзвръща батальонните складове в район зад втория ешелон на батальона на разстояние до 5 км от предния край. В хода на боя същият се измества на скоци в зависимост от темпа на настъпление на подразделенията. Изместването им се  извършва след решение от командира или началника на щаба на батальона с такъв разчет, че да не се откъсва повече от 10 км от предния край.

 

При получаване на задача за преследване на противника вмто се приближава до втория ешелон и се движи в колона.

 

За извършване на подвоза и евакуацията в полосата за настъпление на батальона се използуват наличните пътища и проходими направления.

 

2. Материално осигуряване

 

Материалното осигуряване се организира с цел своевременно задоволяване потребностите на подразделенията от бойни припаси, ГСМ, продоволствие и други материални средства. То се осъществява по видове снабдявания, като за целта в батальона се създават определени подвижни запаси от бойни припаси, ГСМ, продоволствие и други материални средства. Те се съхраняват и возят в транспорта на вмто, в бойните машини, при въоръжението и  в личния състав.

 

Величината на тези запаси се определя за бойните припаси от “Сборник норми за окомплектоване на въоръжението с бойни припаси“, а за останалите материални средства - от съответните упътвания за полагащите се имущества.

 

Запасите се делят на разходна част и неприкосновен /неснижаем/ запас, който се изразходва с разрешение на командира на бригадата, а в нетърпящи отлагане случаи – с решение на командира на мб.

 

При подготовката за водене на боя до заповядания срок за готовност запасите от материални средства се попълват до размери “по норма” /които съответстват на указаните в упътванията/, а за някои видове бойни припаси / минохвъргачни, стрелкови, ПТ/ може да се създават и по–големи /допълнителни/ запаси.

 

Разходът на основните материални средства – бойни припаси, ГСМ, продоволствие се лимитира в бойната заповед на старшия командир.

 

Командирът на батальона разпределя материалните  средства между подразделенията в зависимост от поставените им задачи, но в рамките на лимита на батальона.

 

В края на боя независимо от разхода и понесените загуби, запасите от материални средства следва да се попълнят по норма.

 

За изпълнение на тази задача в хода на бойните действия се организира подвоз от вмто до подразделенията на батальона.

 

Потребността и  осигуреността на подразделенията с материални средства се изчисляват в разчетно – снабдителни единици /РСЕ/ - бойни комплекти, зарядка от ГСМ, денонощни дажби и комплекти.

 

Боен комплект се наричат бойните припаси, определени за еденица въоръжение или бойна машина. Бойният комплект на взвода, ротата и батальона се изчисляват за цялото щатно въоръжение, а при некомплект над 10% - само за наличното.

 

Зарядка от ГСМ е количеството гориво, необходимо на една машина за изминаването на определен пробег от километри и определен процент масла и смазки върху теглото на това гориво.

 

За бойните машини, самосвали, санитарни, автогоривозарядчици и някои специални автомобили зарядката се определя от вместимостта на основните и допълнителните резервоари, които конструктивно са включени в горивната им система.

 

Зарядката от ГСМ на ротата и батальона се изчисляват за цялата техника по списък, по марки и по разходни норми.

 

Денонощната дажба е количеството продоволствие, полагащо се по определени норми за хранене на един човек за едно денонощие /на целия личен състав за едно денонощие/.

 

Комплектът запасни части, инструменти и принадлежности за въоръжението, бойната и друга техника, вещевото, медицинското и др. имущества се състои от предмети по определен списък и в определено количество.

 

Потребността от материални средства за боя се определя съобръзно с разрешения разход и необходимите запаси в края на боя.

 

Разходът на бойни припаси за батальона се определя от щаба на МБР с участието на началника на служба “ Въоръжение “. При неговото определяне се взема в предвид състава на противника и определения процент поражение, което трябва да се нанесе за осигуряване на необходимите условия за успешно настъпление на подразделенията на батальона. Счита се че ориентировъчният разход може да бъде стрелкови и ПТ – 0,8–1,2 бк; минохвъргачни 1,0–1,5 бк и зенитни 1–1,5 бк.

 

Разходът на ГСМ зависи от отдалечението на изходния район от предния край на противника, дълбочината на бойната задача, релефа на местността, качеството на пътищата, метереологическите условия и други фактори.

 

При средни експлоатационни условия, отдалечение на изходния район 20 – 40 км и участие в бойни действия на дълбочина до 30 км, средният разход на ГСМ ще се колебае в границите: за автомобилен бензин – 0,25 – 0,35 зар.; автомобилен бензин за БТР – 0,4 – 0,5 зар. и дизелово гориво за танкове /БМП, МТЛБ, Б1 – 10/ - 0,5 – 0,6 зар.

 

Преди боя командирът е длъжен да организира своевременно подвозване на бойни припаси и ГСМ. В хода на боя началникът на БПБ извършва подвозване на бойните припаси по разпореждане на ЗКТ. Обикновено при изпълнение на близката задача транспорта от тила на батальона се приближава до 1–2 км от подразделенията в първи ешелон и се установява в пункт за приемане и предаване на материални средства. Старшините на роти се явяват в този район и получават боеприпаси и след това по указание от командирите на ротите подвозват към взводовете.

 

Освободеният транспорт на батальона се явява в пункта определен от тила на мбр за попълване на разхода. При изпълнение на следващата задача той извършва втори рейс към подразделенията. Окончателното попълване на разхода се извършва в края на бойния ден или по – рано ако батальонът бъде изведен в резерв /втори ешелон/.

 

Дозареждането на машините с ГСМ обикновено се извършва в края на бойния ден както при отбрана. Непосредствената организация на дозареждането на машините с ГСМ е задължение на командирите на роти.

 

Осигуряването на личния състав с храна се организира от командира на батальона. Старшините на роти получават храната от БПП и я подвозват /поднасят/ до личния състав.

 

При настъпление обикновено обяда се приготвя в сух вид и се раздава на личния състав заедно със закуската. За вечеря се готви топла храна, която се раздава в края на бойния ден.

 

3. Медицинско осигуряване

 

Медицинското осигуряване се организира от началника на МПБ. Същият поддържа връзка с командирите на роти, командира на батальона и ЗКТ.

 

В изходния район се извършват необходимите санитарнохигиенни и противоепидемични мероприятия. На ранените се оказва първа лекарска и долекарска помощ в ротите и първа лекарска в МПБ.

 

По време на изнасянето ранените получават първа медицинска помощ в машините под формата на самопомощ и взаимопомощ.

 

При настъпление в единен брониран боен ред санитарите оказват медицинска помощ на личния състав в машините в които се возят, а в останалите машини, медицинската помощ се оказва под формата на самопомощ и взаимопомощ.

 

Началникът на МПБ води наблюдение на бойното поле и управлява дейността на медицинския състав от санитарния транспорт като ги насочва към местата където има принудително спрели бойни машини. Там на място се извършва свалянето на ранените, оказване на първа долекарска и лекарска помощ, натоварването им на санитарния транспорт и евакуацията им към БрМП.

 

Когато мб настъпва в пеши строй, санитарите и санитарните инструктори в ротите наблюдават действията на личния състав и оказват първа медицинска помощ на ранените, а тежко ранените събират в гнезда МПБ заедно с усиленията от БрМП формира 2 – 3 групи за събиране и евакуация на ранени /по една за всяка рота от първи ешелон/ и по един два поста за санитарен транспорт /ПСТ/, които се изнасят заедно с ротите и при развръщането им в боен ред организират изнасянето на ранените от гнездата до пътя, по който се движи санитарния транспорт. Медицинските техници оказват долекарска помощ на място и организират евакуацията на ранените към БрМП.

 

Зашитата, охраната и отбраната на тиловите подразделения обикновено се организира по правило със собствени сили и средства. За тази цел стремежът при разполагане е максимално да се използват маскиращите и защитни свойства на местността – гори, оврази, пещери и др.

 

Автомобилите се разполагат на разстояние 40 до 60 м така че да не могат да бъдат унищожени два автомобила с един артилерийски снаряд.

 

За недопускане на нападение от противникови групи и изостанал личен състав се организира непосредствено охранение и наблюдение на прилежащата местност.

 

С използване на естествените подръчни и щатни средства за маскировка се цели да се скрият тиловите подразделения от визуалното, оптическото, радиолокационното и въздушното разузнаване на противника.

 

4. Управление на тила.

 

Управлението на тила се осъществява от командира на батальона лично и чрез неговите заместници и началниците на родове войски и служби.

 

С получаване на бойната задача командира на батальона получава и разпореждане по тила. На база разпореждането по тила, състоянието на тиловите подразделения и осигуреността на батальона с материални средства ЗКТ си уяснява задачата по тила. След тактическата ориентировка, която извършва НЩ, командирът на батальона оценява обстановката по тила, взема решение и подготвя доклад за организацията на тиловото осигуряване: построение, развръщане преместване на тила; състояние на подразделенията за тилово осигуряване; обем на подвоза; организацията на материалното и медицинско осигуряване; определяне и подготовка на пътищата за подвоз и евакуация; организация на защитата, охраната и отбраната на тила и основни въпроси по управлението.

 

След обявяване на своето решение командирът на батальона дава указания по видовете осигуряване в т. ч.  по тиловото. В тях той засяга следните въпроси: размери и срокове за създаване на запаси от материални средства; норми за разход на материални средства до боя и в хода на боя; ред за търсене, събиране и евакуиране на ранените; организация на подвоза; местата за развръщане на тиловите подразделения; организация на храненето на личния състав; ред за поддържане на връзка с ТПУ.

 

На базата на утвърденото решение по тила ЗКТ дава устни разпореждания на командира на вмто и началника на МПБ по следните въпроси: ред за изнасяне на тила; места за разполагане и направления за изместване; пътища за подвоз и евакуация – батальонни и бригадни; срокове и размери за създаване на запаси от материални средства; норми за разход на материални средства; последователност на подвоза на бойни припаси, ГСМ и други материални средства; организация на храненето; организация на медицинското осигуряване; защита, охрана и отбрана на тила; ред за представяне на донесения.

 

В хода на боя заместник-командирът на батальона по тила контролира изпълнението на поставените задачи по тиловото осигуряване. Той докладва на командира на батальона и ЗКТ на бригадата за осигуреността на батальона с материални средства, състоянието на тиловите подразделения, наличието на ранени и болни и понесените загуби. Своевременно взема решение и поставя задачи на подчинените по организацията на тиловото осигуряване.

 

В края на бойния ден ЗКТ изготвя донесение по тила.





{START_COUNTER}