Батальона като тактически въздушен десант

Механизираният батальон като тактически въздушен десант

 

 

1.Общи положения.

 

1.1. Същност на тактическия въздушен десант.

 

Тактически въздушен десант (Такт.ВД) се нарича усилено механизирано (мотопехотно) подразделение, прехвърлено по въздуха и стоварено в разположението на противника за изпълнение на бойни задачи, като правило в тясно взаимодействие с войските, настъпващи по фронта.

 

Чрез стоварването на Такт.ВД се създава възможност бързо да се използват резултатите от огневото поразяване, да се увеличат силата и дълбочината на едновременния удар по противника, да се скове неговия маньовър и му се попречи за възстановяване на цялостта на отбраната му. Едновременно с това десантите могат да водят разузнаване и да извършват диверсии в тила на противника. Тактическите въздушни десанти се използват преди всичко за изпълнение на най-важните задачи, които не могат да бъдат решени с други сили и средства (предни отряди, авангарди, обхождащи отряди, а също така и с огъня на артилерията и удари на авиацията).

 

1. 2. Видове въздушни десанти и средства за тяхното пренасяне.

 

В зависимост от задачите, състава и дълбочината на която се стоварват, въздушните десанти биват диверсионно – разузнавателни, тактически, оперативни и стратегически.

 

Диверсионно – разузнавателните въздушни десанти се извършват от малки групи, които се стоварват с вертолети или с парашути от самолети в тила на противника за решаване на следните задачи: саботажи, диверсии; събиране на сведения за противника; отвличане на военнопленници; организиране на съпротивително движение и др.

 

Тактически въздушен десант се извършва обикновено в състав до механизиран батальон. Стоварването му обикновено се извършва с вертолети в тила на противника с цел овладяване и удържане до подхода на главните сили на бригадата на важни рубежи, райони, превали, преправи и участъци, удобни за форсиране на водни прегради, нанасяне на удари във фланг и тил на изнасящ се за контраатака противник, за унищожаване на високоточни оръжия и пунктове за управление на противника.

 

Оперативните въздушни десанти се използват за решаване на оперативни задачи. В зависимост от характера на задачата, състава на оперативния десант може да бъде от една до две механизирани или парашутно – десантни бригади.

 

Стратегически въздушни десанти се извършват от парашутно-десантни съединения с цел решаване на стратегически задачи, като овладяване на важни политически, стопански, военни обекти, планински проходи, откриване на нов фронт и др.

 

Средствата за пренасяне на въздушните десанти се явяват самолетите и вертолетите, като се счита, че вертолетите в дадени условия са по пригодни. Те могат да излитат от малки площадки, да стоварват бойци и техника на недостъпни за парашутисти места и са в състояние да извършват полети на малки височини, като използват гънките на местността, с което се предпазват от бързото им откриване от радиолокационните средства на противника.

 

1. 3. Място и задачи на механизирания батальон като Такт.ВД и способи за десантиране.

 

1. 3. 1. Място и задачи.

 

 Механизираният батальон като тактически въздушен десант може да бъде в състава на бригадата, като се използва на направлението на удара й, или да действа като елемент на армейския корпус, на дълбочина в зависимост от състава и възможността му да води самостоятелно бой в обкръжение в продължение на един-два часа и да изпълни следните задачи:

 

- овладяване на важни рубежи, преправи и участъци, удобни за форсиране на водни прегради, проходи и превали в планини и да ги задържи до подхождане на своите войски;

 

- да унищожава средствата за ядрено и химическо нападение, пунктовете за управление, складовете, летищата и другите обекти на противника;

 

- да нанася удари по подхождащите резерви или по оттеглящите се групировки на противника откъм тила.

 

В различните условия на обстановката десантът ще изпълнява поставените задачи в зависимост от вида общовойскови бой.

 

Когато десантът изпълнява задача по овладяване на преправи или участък, удобен за форсиране, батальонът след стоварването се придвижва стремително към водната преграда, овладява преправата и плавателните средства или участъка удобен за форсиране и ги задържа до подхождането на своите подразделения.

 

При овладяване на важен рубеж, проход или превал в планини батальонът със стремителна атака, обикновено във фланг и откъм тила, овладява указания обект и с упорита отбрана го задържа до подхождането на настъпващите войски.

 

При унищожаване на средства за ядрено и химическо нападение, пунктове за управление и други обекти на противника, десантът се стоварва във вероятните им райони за разположение, атакува и унищожава противника, който прикрива тези обекти, поврежда пусковите му установки, или ги унищожава с огън, решителна атака и внезапни действия от засада.

 

Тактическият въздушен десант, определен за действия на пътищата за подхождане на противникови резерви или на пътищата за оттегляне на неговите групировки, нанася поражение на противника с последователни удари от редица изгодни рубежи.

 

За изпълнение на горепосочените задачи на батальона, като Такт.ВД се указва близка задача, която се заключава в унищожаването на противника в района за десантиране., разгром на подразделенията за охрана и отбрана и овладяването му.

 

Бойната задача на тактическия въздушен десант се поставя за целия период на бойните действия в разположение на противника.

 

По-нататъшните действия на десанта обикновено се заключават в удържане на овладян обект (район, рубеж) до подхода на войските, настъпващи по фронта, или съсредоточаване на подразделенията в сборен район.

 

При необходимост от унищожаване и овладяване на два обекта последователно на десанта може да се окаже и следваща задача, която се заключава в унищожаване на противника, отбраняващ втория обект, и неговото овладяване.

 

1. 3. 2. Способи за десантиране.

 

 Десантирането на механизирания батальон може да стане по един от следните способи:

 

- парашутен – когато личният състав и въоръжението се хвърлят от транспортни самолети с парашути;

 

- чрез стоварване – когато личният състав, въоръжението и бойната техника се стоварват след кацането на самолетите и вертолетите на аеродруми или на площадки за кацане в тила на противника;

 

- смесен – когато част от въздушният десант се хвърля с парашути, а останалият личен състав и бойната техника се стоварват след приземяване на транспортно – десантните средства.

 

Изборът на способа за десантиране зависи от бойната задача, вида на транспортните средства, въздушната обстановка, теренните и метеорологичните условия и подготовката на личния състав.

 

При наличие на вертолети със значителни положителни качества като транспортни средства – ролята на парашутния способ за стоварване на Такт.ВД значително намалява.

 

1. 4. Състав, боен ред, бойни възможности и усиления на тактическия въздушен десант.

 

1. 4. 1. Състав.

 

 Съставът на Такт.ВД е в пряка зависимост от характера на поставената бойна задача, очакваното противодействие от страна на противника, дълбочината на стоварването на десанта, предполагаемата продължителност на самостоятелните бойни действия и от възможностите за поддръжка на десанта от войските настъпващи по фронта, както и от наличието на транспортни средства, отпуснати на бригадата за настъпателния бой  и се определя от командира на бригадата.

 

Тактическият въздушен десант обикновено се назначава от състава на втория ешелон на съединението. На базата на организационно-щатната структура на общовойсковите съединения  и вероятния район за водене на бойните действия (планинско-горист) съставът му може да бъде усилена мотопехотна рота, а в някои случаи и механизиран батальон.

 

1. 4. 2. Боен ред.

 

 Бойният ред на механизираният батальон назначен като тактически въздушен десант е построение на десантиралите подразделения на местността за изпълнение на поставената задача. Той трябва да съответства на поставената задача, на решението на командира на батальона и да осигурява максимално използване на цялата му огнева мощ.

 

Бойният ред на батальона след стоварването му може да бъде в един ешелон, като освен това се назначават общовойскови резерв, артилерийски подразделения (ако са стоварени средства), подразделения за противовъздушна отбрана, противотанков резерв и подразделения за тилово (ако е необходимо) и медицинско осигуряване.

 

За овладяване на площадки за кацане и осигуряване стоварването, командирът на батальона изпраща предна група в състав един-два мотопехотни взвода, усилени от стрелци зенитчици, сапьори и химици разузнавачи. Заедно с предната група десантират и разузнавателна група и група артилеристи-разузнавачи.

 

1. 4. 3. Бойни възможности.

 

 Бойните възможности на батальона като Такт.ВД се заключават в способностите му да унищожи определен противник на определен фронт и дълбочина и да води самостоятелни бойни действия в тила на противника за определено време.

 

Широчината на фронта за настъпление на батальона като Такт.ВД ще бъде както при обикновени условия – до 2 km.

 

При задържането на даден район (рубеж) батальонът заема кръгова отбрана, като основните усилия съсредоточава по направление на пътищата и танкодостъпните участъци. Фронтът за отбрана на батальона ще зависи от характера на местността и бойната задача. Когато батальонът преминава към кръгова отбрана фронтът ще бъде по-малък от нормалните условия.

 

Продължителността за водене на бойни действия в тила на противника се обуславя от:

 

- силата и състава на противодействащия противник;

 

- усиленията, които е получил батальона;

 

- осигуряването на батальона с боеприпаси и материални средства;

 

- бойните възможности на поддържащата артилерия и авиация;

 

- темпа на настъпление на войските действащи по фронта.

 

Дълбочината на стоварването на батальона в тила на противника зависи преди всичко от:

 

- способността на батальона да води самостоятелни бойни действия;

 

- темпа за настъпление на войските, действащи по фронта;

 

- далекобойността на артилерията поддържаща бойните действия на десанта.

 

При темп за настъпление на войските настъпващи по фронта 4-5 km/h и способността на батальона да води самостоятелно бой в продължение на 3-4 часа, от които 1-2 часа в обкръжение, то той може да се стовари /хвърли/ на дълбочина 12-16 km от линията на фронта.

 

1. 4. 2. Усиления

 

 Усиленията на десанта се определят с отчитане на неговите задачи и възможностите на отпуснатите транспортни вертолети с разчет да може да води самостоятелно бой в разположение на противника. Механизираният батальон може да се усилва с инженерно-сапьорен взвод, огнехвъргачки до взвод и отделение за радиационно и химическо разузнаване. Когато Такт.ВД се стоварва за овладяване на преправа през водна преграда, е целесъобразно да се включат двама-трима водолази за разузнаване на участъци за форсиране, бродове и преправи за танкове под вода. Освен това удачно е в състава на десанта да се включат и артилерийски офицер с радиостанция за извикване и коригиране огъня на артилерията и офицер за свръзка с авиацията.

 

При определяне бойния състав на десанта следва да се изхожда от необходимостта да се създаде благоприятно съотношение на силите и средствата (най-малко 2 : 1) за изпълнение на близката задача, като се отчита само съставът на подразделенията за охрана и отбрана на обекта.

 

В зависимост от дълбочината на стоварването, характера на действие на противника и други условия, десантът може да се поддържа с 1 – 2 ескадрилоизлитания изтребително - бомбардировъчна авиация и 1 – 2 дивизиона далекобойна артилерия.

 

От голямо значение е въздушното прикритие на десанта, което се осъществява главно със силите на корпуса.

 

Прехвърлянето  на тактическия въздушен десант по въздуха в разположение на противника се осъществява с транспортни вертолети. За определяне броя на необходимите вертолети се отчитат тяхната товароподемност, далечина на полета и варианта за натоварване им.

 

 

Отчитайки тези изисквания, в зависимост от състава и усиленията на тактическия въздушен десант, могат да се разработват различни варианти за натоварване на транспортни вертолети. На тази база за десантиране на всяка усилена мотопехотна рота без бронирана бойна техника ориентировъчно са необходими 10-12 вертолета Ми-17ТБ, а за механизирания батальон общо около 25 – 30 вертолета.

 

1. 5. Изходен район, полоса за прелитане и райони за стоварване на десанта.

 

 За натоварване, прелитане и стоварване на въздушния десант се определят изходен район, полоса за прелитане и основен и запасен район за десантиране. Те се определят от командира на бригадата (корпуса) и се съгласуват с командира на авиационното съединение (част).

 

Изходният район за десанта отстои на 20-30 km от линията на фронта и включва основни и запасни площадки за кацане на вертолетите, товарене на подразделенията и очаквателни райони на подразделенията, маршрута за движение към площадките за кацане и товарене, изходни рубежи за товарене и площадки за съсредоточаване на материалните средства.

 

Изходният район за десантиране трябва да има естествени условия за маскировка, да осигурява скрито разполагане на десанта и вертолетите от земното и въздушното наблюдение на противника.

 

Очаквателният район за десанта трябва да отговаря на същите условия, каквито се изискват при разполагане на батальона на място с площ до 10 km2.

 

Очаквателният район се заема непосредствено преди началото на товарене, като десантиращите подразделения престояват в него възможно най-кратко време, което е необходимо за разпределяне, а ако трябва и за тренировка за товарене на личния състав, въоръжението и боеприпасите.

 

Бойното сглобяване и снабдяването с необходимите материални средства може да се извърши и в друг район, а някои от материалните средства могат да се стоварват в районите (площадките) за товарене предварително, като се организира охраната им.

 

Площадките за товарене на личния състав и материалните средства обикновено съвпадат с площадките за излитане (кацане) на вертолетите. Опитът показва, че за една вертолетна ескадрила е целесъобразно да се определят една основна и една запасна площадка с размери 1 : 1,5 km2. На площадката звената се разполагат на 250 –300 m едно от друго, а вертолетите – на 40 – 60 m един от друг.

 

Площадките за кацане в изходния район за десантиране е желателно да бъдат равни (с наклон не повече от 4-50) и с тревно покритие. Освен това, за да се осигури по-голяма товароподемност на вертолетите, височината на тези площадки не трябва да превишава 1000 m над морското равнище.

 

Районите (пунктовете) за заемане на изходно положение за товарене на личния състав се избират в непосредствена близост (до 200 m) до площадките за натоварване на вертолетите.

 

От очаквателните райони на подразделенията на десанта към площадките за товарене се избират къси и удобни маршрути за изнасяне.

 

Площадките (местата) за съсредоточаване на материалните средства се избират в близост до маршрутите за движение към площадките за кацане и товарене.

 

Полосата за прелитане на десанта се избира в такова направление, където противникът има най-малко средства за противовъздушна отбрана и условията на местността позволяват прелитане на малки височини. За маскировка при прелитането може да се използват димове и аерозоли.

 

Широчината на полосата за прелитане зависи от количеството вертолети и построението на бойният им ред, като най-целесъобразно е тя да бъде 2-4 km. За регулиране на полета в полосата може да се определят изходен рубеж, контролни ориентири и рубеж за бойно развръщане на вертолетите.

 

За стоварване на десанта в тила на противника се назначават основен и запасен район за десантиране, включващи една или няколко площадки за кацане. Тяхното количество зависи от бойния състав на десанта, характера на предстоящите действия, разположението на набелязания обект и очакваното противодействие на противника. В зависимост от замисъла на командира за водене на бойни действия площадките за кацане могат да се избират в непосредствена близост до обекта за овладяване или на известно отдалечение встрани от него.

 

Районът за десантиране се определя от командира на бригадата (корпуса), а площадките за кацане от командира на десанта, който ги съгласува с командира на вертолетната част.

 

Ако районът за десантиране съвпада с обекта и същият е зает от противника, батальонът може да изпрати предна група в състав от един-два мотопехотни взвода, усилени от стрелци зенитчици, сапьори и химици разузнавачи.

 

Когато теренните условия не предлагат достатъчно удобни площадки за приземяване, тогава стоварването се извършва от положение на “висене” на вертолетите. На тези площадки може да се извършва стоварването от височина 0,5-0,7 m, без тежкото въоръжение.

 

2. Подготовка на десанта за водене на бойни действия.

 

 Подготовката за извършване на десанта започва с получаването на бойната задача от командира на батальона и включва организиране на бойните действия на десанта (вземане на решение, поставяне бойни задачи на подразделенията, организиране на взаимодействието, всестранното осигуряване и управлението); подготовка на подразделенията за изпълнение на бойните задачи; подготовка на изходния район за десантиране; контрол за готовността на подразделенията и други мероприятия.

 

По-подробно ще бъде разгледана дейността на командира и щаба на батальона при организиране бойните действия на десанта, а при останалите дейности по подготовката само особеностите, които ги отличават от подготовката за настъпателен бой.

 

2. 1. Организиране на бойните действия на десанта.

 

 След получаване на бойната задача за действие на батальона като тактически въздушен десант командирът на батальона докладва на старшия началник за получената задача и организира бойните действия в следната последователност:

 

- уяснява си задачата;

 

- определя мероприятията, които трябва да се проведат незабавно;

 

- утвърждава разчета на времето;

 

- информира своите заместници и началници на родове войски и служби за получената задача;

 

- определя замисъла за боя;

 

- дава указания на началника на щаба за тактическо ориентиране на заместниците на командира, офицерите от щаба и началниците на родове войски и служби, в които указва каква задача е получена, изводи от оценката на противника, замисъла си за боя, реда за организиране на разузнаването, какви данни да се подготвят за окончателно вземане на решение и реда за докладването им;

 

- оценява обстановката;

 

- прави (утвърждава) разчет за товарене (качване) във вертолетите;

 

- взема решение по карта;

 

- докладва го на старшия командир (началник);

 

- отдава бойна заповед;

 

- планира бойните действия;

 

- участва при организиране на взаимодействието в старшия щаб;

 

- организира взаимодействието, осигуряването, управлението, контрола и помощта.

 

2. 1. 1. Вземане на решение.

 

 При уясняване на задачата на десанта командирът на батальона, наред с основните положения по разкриване замисъла на командира на съединението (корпуса), следва да разбере в какъв състав, кога и за какви задачи се стоварва десантът; какви други елементи се използват в тила на противника и реда за взаимодействие с тях; какви ресурси транспортни вертолети са отпуснати; кога, от кой изходен район ще се натовари десантът, полоса за прелитане и район за стоварване; с какви сили и средства старшият началник съдейства за осигуряване стоварването и поддържането боя на десанта; кога, къде и как ще стане съединяването на десанта с настъпващите по фронта войски, както и сроковете за готовност за изпълнение на задачата.

 

От уясняването на задачата командирът на батальона следва да направи изводи относно:

 

- срока и начина за разполагане в изходния район за десантиране;

 

- реда за изпълнение на поставената задача;

 

- бойния ред за десантиране на подразделенията.

 

При оценка на обстановката командирът на батальона изучава допълнително възможния характер на действията на противника в полосата за прелитане и в района за десантиране, рубежите (обектите), подлежащи на овладяване (унищожаване), характера на тяхната отбрана (охрана), наличието и състоянието на площадките за кацане в района за десантиране.

 

Изводи от оценката на противника командирът прави за:

 

- направлението за настъпление на батальона;

 

- направлението за съсредоточаване на основните сили и средства при удържане на обекта (рубежа);

 

- бойния ред при атаката и при удържането на обекта (рубежа).

 

Изводите от оценката на собствените сили се отнасят за:

 

- съотношението на силите и средствата при овладяването и задържането на обекта (рубежа);

 

- разпределението на силите и средствата;

 

- разчета на личния състав по десантни средства;

 

- запаса от боеприпаси и материални средства, които трябва да се създадат в батальона.

 

При оценка на съседите командирът на батальона прави изводи за:

 

- условията за взаимодействие с тях;

 

- съседа с когото трябва да се организира най-тясно взаимодействие;

 

- начина за свръзка със съседите при боя за овладяване и удържане на обекта.

 

Местността командирът на батальона оценява като използва едромащабна карта или аерофотоснимки на изходния район, полосата за прелитане и на района за десантиране.

 

Изводите които командирът на батальона прави от оценката на местността се отнасят за:

 

- направлението за настъпление на батальона и съдържанието на близката задача;

 

- направлението за съсредоточаване основните сили  и средства от батальона при задържане на обекта (рубежа);

 

- бойния ред на батальона при овладяване и задържане на обекта.

 

Ядрената, химическата и биологичната обстановка, командирът на батальона оценява в изходния район, полосата за прилитане и в района за десантиране, като за всеки от тях набелязва мероприятия по ЯХБЗ на личния състав.

 

Времето се оценява, като се вземат под внимание метеорологичните условия, сезона, часовете от денонощието и как те ще влияят върху изпълнението на поставената задача.

 

В решението си командирът на батальона, освен задължителните елементи, определя:

 

- какъв противник и по какъв начин да се унищожи;

 

- обектите или районите за овладяването (удържането), на които трябва да се съсредоточат основните усилия на десанта;

 

- бойния ред;

 

- реда за качване (товарене);

 

- кои подразделения на кои площадки да се качват (товарят) във вертолетите;

 

- бойния ред по време на полета;

 

- кои подразделения на кои площадки за кацане се стоварват в района за десантиране;

 

- бойните задачи на подразделенията;

 

- реда за взаимодействие и за организиране на управлението.

 

Щабът на батальона прави разчет за качването (товаренето) - списъци на личния състав и списъци на въоръжението и материалните средства за всеки вертолет.

 

След утвърждаването на решението от старшия командир, командирът на батальона, на основата на взетото решение, поставя бойни задачи на подразделенията, чрез отдаване на бойна заповед, която заместникът на началника на  щаба записва.

 

2. 1. 2. Отдаване на бойна заповед.

 

 Бойната заповед командирът на батальона отдава по карта или на макет в изходния район. След стоварване на десанта уточнява на местността  или поставя пред подразделенията нови задачи, съгласува действията им и взема мерки за изпълнение на поставената пред батальона задача.

 

В бойната заповед командирът на батальона указва:

 

1. Кратки изводи от оценката на състоянието, състава и замисъла за действие на противника.

 

2. Бойната задача на батальона.

 

3. Обектите и целите, унищожавани и подавяни от средствата на старшите командири в района за стоварване на батальона, задачите на съседите (обхождащи отряди, предни отряди, разузнавателни групи).

 

4. Замисъла за боя.

 

5. След думата “заповядвам” бойните задачи:

 

- на ротите – средствата за усилване, бойните задачи, номерата на вертолетите и площадките за кацане;

 

- на предната група (ако се изпраща такава) – състава, задачата, номерата на вертолетите и площадката за кацане и осигуряване;

 

- на артилерийските подразделения и на другите огневи средства – задачите по поддържане боя на въздушния десант, номерата на вертолетите и площадките за качване (товарене);

 

- на зенитните подразделения – реда за воденето на огън при отразяване налетите на въздушния противник, номерата на вертолетите и площадките за качване (товарене).

 

6. Разхода на ракети и бойни припаси за изпълнение на бойната задача.

 

7. Времето за готовност за изпълнение на задачата.

 

8. Местата на командно-наблюдателния пункт, тиловия пункт за управление на батальона и заместниците.

 

2. 1. 3. Организиране на взаимодействието.

 

 Същността на взаимодействието се състои в съгласуване действията на подразделенията на десанта по задачи, място и време помежду си и с поддържащата авиация, артилерия и зенитни средства на старшия командир.

 

Взаимодействието между десанта  и настъпващите войски, предните и обхождащи отряди и разузнавателните групи се организира от командира, който изпраща десанта.

 

При организиране на взаимодействието за използване на Такт.ВД старшият командир уточнява, а командирът на батальона си взема бележки за:

 

- времето и реда за съсредоточаване на десанта и вертолетите в изходния район за десантиране и реда за товарене;

 

- началото на излитане и времето за прелитане над фронтовата линия и продължителността на полета;

 

- зенитното прикритие на десанта в изходния район, по време на прелитането и стоварването;

 

- реда за действие на артилерията и авиацията за подавяне на противника в полосата за прелитане и в района за десантиране;

 

- времето и реда за стоварване на десанта;

 

- реда за действие на артилерията и авиацията при поддържане боя на стоварения десант;

 

- времето и рубежа за среща на десанта с главните сили, предния (обхождащия) отряд и със собствените бойни машини;

 

- сигналите за взаимодействие, целеуказване, обозначаване и опознаване между десанта и взаимодействащите части и подразделения.

 

На основата на взетото решение и направените бележки при организирането на взаимодействието от старшия командир, командирът на батальона организира взаимодействието между подразделенията, влизащи в състава на десанта в следната последователност:

 

- обявява разчета за натоварване на десанта на вертолетите;

 

- указва сигнала и начина за стане изнасяне на подразделенията към площадките за товарене;

 

- съобщава реда за действие при прелитането;

 

- указва сигнали и огневите средства които трябва да са в готовност за водене на огън по земни цели на противника;

 

- разяснява реда за действие на предната група;

 

- указва реда за действие при стоварването и след стоварването;

 

- съобщава сигналите за откриване (прекратяване) на огъня на артилерията при прилитането и стоварването;

 

- указва сигналите за разпознаване с настъпващите по фронта, предните и обхождащите отряди;

 

- съгласува усилията на подразделенията по унищожаване на противника в заповядания район – сигнала за развръщане, атака и форма на маньовър;

 

- съобщава реда за действие на десанта при задържане на заповядания район;

 

- указва сигнала и реда за съединяване с войските, действащи по фронта;

 

- съобщава сигнала за подход на собствената бойна техника.

 

2. 1. 4. Осигуряване на бойните действия на Такт.ВД

 

 Успешното стоварване и изпълнението на поставените задачи от десанта до голяма степен зависят от организацията на всестранното осигуряване на действията на десанта.

 

Разузнаването за нуждите на десанта се извършва основно със силите и средствата на бригадата, като се използват разузнавателните данни от авиацията и разузнавателните органи в тила на противника, а след десантирането – от бойния разузнавателен дозор (дозорното отделение), химиците-разузнавачи и сапьорите от състава на десанта.

 

В хода на бойните действия батальонът извършва разузнаване за противника и местността чрез наблюдение, подслушване, изпращане на дозорни отделения, разузнавателен дозор, разпит на пленници със задача да добият сведения за подхождащи резерви и оттеглящи се противникови подразделения от фронта.

 

При организирането на радиоелектронната борба по отношение на Такт.ВД се планират унищожаването и подавянето на пунктовете за управление на войските на противника, разположени по направлението за действие на десанта.

 

Ядрената, химическа и биологична защита се организира в изходния район за десантиране и в района за стоварване чрез:

 

- организиране на постоянно радиационно, химическо и биологично разузнаване;

 

- своевременно оповестяване (предупреждаване) на подразделенията за непосредствена опасност;

 

- разсредоточаване  на подразделенията в изходния район;

 

- инженерно оборудване на изходния и на овладения район;

 

- използване на защитните и на маскировъчните свойства на местността;

 

- осигуряване на безопасността и защитата на личния състав при действие в заразени зони, райони на разрушения, пожари и наводнения.

 

Маскировката в батальона, действащ като Такт.ВД, се организира и осъществява с цел да се скрият действителното разположение, подготовката, състава, действията и товаренето на подразделенията, а също така и за заблуждение на противника по отношение на района за десантиране и действията на стоварения десант.

 

Това се постига чрез:

 

- запазване на военната тайна;

 

- скрито разполагане и преместване на подразделенията при умело използване на маскиращите свойства на местността и условията на ограничена видимост, димове и аерозоли;

 

- табелни средства за маскировка и подръчни местни материали;

 

- боядисване на въоръжението, бойната и друга техника съобразно фона на околната среда;

 

- оборудване на лъжливи съоръжения и обекти;

 

- своевременно оповестяване на подразделенията  за действията на противниковите средства за разузнаване;

 

- въвеждане на ограничения в работата на радиосредствата;

 

- спазване на правилата за скрито управление на войските, както и правилата за светлинна, топлинна, звукова и радио маскировка;

 

- най-строго изпълнение на изискванията на маскировъчната дисциплина;

 

- своевременно откриване и отстраняване на демаскиращите признаци.

 

Инженерното осигуряване на десанта се организира от командира на батальона въз основа на решението му и указанията на старшия командир и се заключава в подготовката на изходния район и района на бойните действия след десантирането.

 

При неговото организиране командирът на батальона указва характера, последователността и сроковете на фортификационното оборудване и маскировката на изходния район за десантиране, подготовката и обозначаването на пътищата от изходния район до площадките за товарене, реда за използване на собствените и придадените инженерни подразделения.

 

Инженерното оборудване на изходния район се осъществява със силите и средствата на батальона и усилващите ги сапьорни подразделения и включва подготовка на площадки за кацане на вертолетите и на очаквателни райони за подразделения, като при необходимост се използват шчели за личния състав и КНП на батальона.

 

Химическото осигуряване в батальона се организира с цел да се създадат благоприятни условия за изпълнение на поставените на десанта задачи в обстановка на радиоактивно, химическо и биологично заразяване и за маскировка действията на подразделенията с димни средства и аерозоли и за нанасяне загуби на противника с огнеметно-запалителни средства.

 

При организиране на химическото осигуряване командирът на батальона указва:

 

- реда за водене на радиационното и химическото разузнаване;

 

- реда за извършване на дозиметричния и химическия контрол и на специалната обработка;

 

- реда и сроковете за осъществяване на димова и аерозолна маскировка;

 

- основните задачи на щатните и придадените химически подразделения;

 

- последователността и сроковете за осигуряване на батальона с химическо въоръжение, техника и имущество.

 

Охранението в батальона се организира с цел да не се допусне проникване на противниковото разузнаване в разположението на батальона в изходния район, да се изключи внезапно нападение на земен противник и да се осигури време и изгодни условия за товарене на десантите средства. В изходния район за десантиране се организира непосредствено охранение и се назначава дежурно подразделение за борба с диверсионно-разузнавателни групи на противника. След стоварването на десанта се организира бойно охранение и се изпраща разузнавателен дозор или дозорно отделение.

 

При организиране на охранението командирът на батальона указва:

 

- направленията на които да се съсредоточи вниманието;

 

- къде и какво охранение да се назначи и в какъв състав;

 

- времето за изпращане на охранението и задачите му;

 

- пропуск и отзив.

 

Подразделенията, включени в състава на десанта, се осигуряват с необходимите бойни припаси, технически средства, продоволствие, средства за индивидуална защита, медицински и други материални средства за цялото време на действие в тила на противника.

 

Медицинският пункт на батальона може да се усили с медицински персонал и със средства за оказване медицинска помощ на ранените и болните.

 

Управлението на десанта по време на прелитането се осъществява чрез групата за бойно управление на авиацията, а след стоварването се използва радиосвръзка между командирът на десанта и щаба на бригадата. Желателно е при овладяването на обекта командира на десанта по-възможност да има видима връзка с подразделенията и да ги управлява с кратки и точни разпореждания.

 

3. Извършване на десанта и водене на боя.

 

3. 1. Товарене, прелитане и десантиране.

 

Важно значение за успешно изпълнение на бойната задача от десанта има изборът на времето за стоварването му. Отчитайки необходимостта за бързо и своевременно използване на резултатите от огневите удари, целесъобразно е стоварването да се съгласува с огневите удари на ракетните войски, артилерията и авиацията, нанасяни в началото и в хода на настъплението. От друга страна, ако десантирането се извърши преждевременно, ефектът от резултатите не може да се използва пълноценно от настъпващите, а при по-късно стоварване – резултатите от стоварването не оказват съществено влияние на хода на настъплението.

 

Началото на десанта се определя от командира на бригадата (корпуса) с отчитане на създадената обстановка и времето за нанасяне на удари по противника. Времето за начало на десанта се съобщава на длъжностните лица отговарящи и осигуряващи прелитането и стоварването на десанта. За осигуряване безопасността при прелитането на десанта над собствените войски се оповестяват и подразделенията, над чиито боен ред преминава полосата за прелитане.

 

В заповяданото време батальонът излиза в очаквателния район по указаните маршрути, в който личния състав се разполага, като използва естествените укрития, и старателно се маскира. Командирите проверяват готовността на подразделенията за качване (товарене) в съответствие с разчета.

 

С пристигането на вертолетите командирът на батальона съвместно с командира на вертолетната част (подразделение) уточнява разчета и реда за товарене на бойната техника и качване на личния състав; площадките за кацане в основния и запасния район за десантиране; реда за взаимодействие на вертолетните и мотопехотните подразделения по време на полета и при стоварване на десанта, а при необходимост – бойните задачи на подразделенията и бойния ред по време на полета.

 

Полетът към района на десантирането се извършва в една колона в направлението, където противникът има най-малко средства за противовъздушна отбрана, а условията на местността позволяват вертолетите да летят на малки височини. Обикновено в челото на колоната летят вертолетите с мотопехотните, а след тях – вертолетите с артилерийските и другите подразделения.

 

По време на полета командирът на батальона е при командира на вертолетната част и преминава в негово подчинение до стоварването на десанта.

 

За подавяне на противника в полосата за прелитане, особено на неговите средства за противовъздушна отбрана, се назначават бойни, а понякога и транспортно-бойни вертолети за прикриване. Движейки се отпред и на фланговете на десанта, те водят огън с бордовото въоръжение, а подразделенията на десанта – със стрелковото оръжие.

 

За овладяване на площадките за кацане и осигуряване стоварването, командирът на батальона може да изпрати предна група в състав усилен мотопехотен взвод. Заедно с предната група десантират разузнавателната група и артилерийските разузнавачи.

 

С подхождането на вертолетите на предната група към площадката за кацане противникът, който се намира на нея, се унищожава с огън от бордовото им въоръжение и стрелковото оръжие на десанта, след което десантът слиза от вертолетите. След стоварването на предната група вертолетите се вдигат във въздуха, поддържат с огън боя на подразделенията от предната група и прикриват стоварването на батальона.

 

Мотопехотните подразделения на предната група, десантирали от вертолетите, се развръщат в боен ред, унищожават противника, заемат изгодни позиции и осигуряват стоварването на главните сили на батальона.

 

Стрелците зенитчици от предната група след стоварването заемат огневи позиции близко до площадката за кацане на направлението за придвижване на главните сили на батальона и се подготвят за водене на огън по въздушни цели.

 

Сапьорите разузнават площадките за кацане, отстраняват или обозначават загражденията и местните премети, които пречат на кацането на вертолетите.

 

Разузнавателната група след стоварването води разузнаване в направлението на предстоящите действия на батальона, а химиците-разузнавачи или специално подготвеното отделение – радиационно, химическо и биологично разузнаване.

 

Главните сили на десанта се стоварват на площадките за кацане под прикритието на ударите на авиацията, на бойните вертолети и на артилерийския огън. Командирът на батальона след стоварването оценява местността, поставя на подразделенията нови задачи и съгласува действията им. Той трябва да проявява постоянна военна хитрост, широко да използва маньовър за атака на противника по фланга, тила и от различни направления.

 

3. 2. Бой за изпълнение на поставената задача.

 

 Характерът на действията на Такт.ВД след стоварването се определя от неговите задачи, състава, условията за взаимодействие с авиацията, артилерията и настъпващите войски по фронта, а така също и от действията на противника. След стоварването десантът започва бойните действия незабавно, като правило без да изчаква пълното събиране на подразделенията и готовността на различните огневи средства.

 

Батальонът се изнася към рубежа (обекта) за овладяване (унищожаване) бързо и скрито, обикновено в предбоен ред, под прикритието на охранението и разузнаването. При среща с противник през време на изнасянето, без да влиза в бой, той обхожда огнищата на съпротива, унищожава с огън малките групи, а при необходимост – и с решителна атака с част от силите си.

 

С излизането до набелязания обект (команден пункт, склад, площадка за кацане на вертолети, железопътен възел и други обекти) батальонът се развръща от движение в боен ред, атакува го стремително във фланг и тил, унищожава живата сила и огневите средства, унищожава или изважда от строя обекта и излиза бързо до новия обект или в указания район.

 

При унищожаване на средствата за ядрено и химическо нападение, пунктовете за управление и други обекти батальонът се изнася скрито в района на тяхното разположение, атакува и унищожава противника, който прикрива тези обекти, поврежда пусковите му установки (оръдията) и ракетите (снарядите). Средствата за ядрено и химическо нападение при придвижването им се унищожават с огън и решителна атака или с внезапни действия от засада.

 

При овладяване на важен рубеж, проход или превал в планина, преправа или участък, удобен за форсиране, батальонът със стремителна атака овладява обекта и с упорита отбрана го задържа до подхождането на настъпващите войски.

 

Когато десантът изпълнява задача по овладяване на преправа или участък, удобен за форсиране, след стоварването той се придвижва стремително към водната преграда, овладява преправата и плавателните средства или участък, удобен за форсиране, и ги задържа до подхождането на своите подразделения.

 

Въздушният десант, определен за действия на пътищата за подхождане на противникови резерви или на пътищата за оттегляне на неговите групировки, нанася поражение на противника с последователни удари от редица изгодни рубежи.

 

За удържане на район (рубеж) десантът преминава към кръгова отбрана, като с отделни взводни опорни пунктове прегражда основните направления. Ако обстановката позволява, десантът отделя част от силите си за устройване на засади, като винаги е готов да води бой с превъзхождащ по сила противник и често в пълно обкръжение.

 

Най-важни условия за успеха на десанта са непрекъснатото му управление, осигуряването с огнева поддръжка и взаимодействието с авиацията и настъпващите войски.

 

След изпълнението на бойната задача десантът излиза в сборен район, или извършва стремителен маньовър към друг район за изпълнение на нова задача. За съединяване на десанта с подразделенията на бригадата командирът указва рубежа и сигналите за взаимно опознаване и реда за действие при подхода към рубежа за среща.

 

След съединяването с главните сили, настъпващи по фронта, десантът се извежда от боя за попълване и възстановяване или действа в техния състав.





{START_COUNTER}