Боен ред, бойни възможности и усиления на механизирания батальон

1. Боен ред.

Бойният ред е построение на батальона за водене на бой. Той трябва да отговаря на задачата и замисъла на боя и да осигурява успешно водене на боя при всякакви условия и при използване на всички видове оръжия; пълно използване на бойните възможности на подразделенията, въоръжението и техниката; бързо използване на резултатите от огневото поразяване на противника и изгодните условия на местността; нарастване на усилията в хода на боя и осъществяване на маньовър със силите и средствата; устойчивост и активност в отбрана; най-малка уязвимост от ударите на всички видове оръжия; поддържане на непрекъснато взаимодействие и твърдо управление на силите и средствата.

Бойният ред на механизирания батальон в отбрана се строи в един или два ешелона. При построяване на батальона в един ешелон се отделя резерв в състав не по-малко от взвод.

По-често бойният ред е в два ешелона за да се осигурят достатъчно сили и средства за отразяване първоначалния удар на противника и заедно с това за нарастване противодействието в  дълбочина на отбраната. Едноешелонното построение се прилага обикновено, когато батальонът е във втория ешелон или изпълнява задачата си при особени условия. В построението на бойния ред не трябва да има шаблон.

Бойният ред на батальона се състои от:

    - подразделения от първия ешелон;

    - подразделения от втория ешелон (общовойсковя резерв);

    - артилерийски подразделения;

    - подразделения за противовъздушна отбрана;

    - противотанков резерв;

    - подразделения за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване.

При водене на различни видове бой и при изпълнение на конкретна задача батальонът може да включи в бойния си ред различни по състав и структура групи (елементи) като ударноогневи, разрушителни, засадни,  охранителни, прикриващи и др.

Батальонът от първия ешелон за осигуряване на подразделенията от внезапно нападение и за възпрепятстване воденето на земно разузнаване от противника изпраща бойно охранение на разстояние до 2 км в състав усилен взвод. Ако пред фронта за отбрана на батальона е създадена предна позиция, бойно охранение не се изпраща. В този случай командирът на батальона осигурява охранението на батальона чрез отделни подразделения, огневи средства и засади, най-често от временни огневи позиции.

В района за отбрана на батальона ротните опорни пунктове се разполагат така, че с огъня си да прикриват най-вероятните направления за настъпление на противника, да изключват шаблон в построяването на отбраната и да осигуряват устойчивост на отбраняващите се подразделения.

В зависимост от изпълняваната задача и характера на местността батальонът може да разположи ротите с ъгъл напред (назад), като образува огневи чувал, или с отстъп вляво (вдясно) за прикритие на открити флангове.

Първият ешелон е в състав до три усилени мотопехотни роти. Назначението му е да отрази настъплението на превъзхождащите сили на противника, да му нанесе значителни загуби и недопусне вклиняване в района за отбрана. Заема опорни пунктове на първата и втората траншея.

Вторият ешелон е в състав до усилена мотопехотна рота. Назначението му е здраво да удържа заемания район, недопусне по-дълбоко вклиняване на противника и с контраатака възстанови целостта на отбраната. Ротата заема опорен пункт в дълбочина на отбраната на батальона (на третата и четвъртата траншея) и подготвя контраатаки и един-два огневи рубежа.

Общовойсковият резерв е в състав не по-малко от взвод, заема район за съсредоточаване  или подготвя за отбрана опорен пункт в готовност да изпълнява внезапно възникнали задачи или да смени подразделения от първия ешелон в случай че те загубят боеспособността си.

Артилерийските подразделения на батальона (минохвъргачната батарея) са в подчинение на командира на батальона и се използват най-често в пълен състав за поддържане боя на мотопехотните роти от първия ешелон.

Подразделенията за противовъздушна отбрана (зенитно ракетно-артилерийска батарея) са в непосредствено подчинение на командира на батальона и се развръщат на позиции в района на командно-наблюдателния пункт (КНП) на батальона, опорните пунктове на ротите, огневите позиции на артилерията и като засадни (маневрени) групи.

Развръщането на зенитните средства се извършва по такъв начин, че те да са в състояние надеждно да прикриват от ударите на въздушния противник подразделенията на батальона с главно внимание на кръговото разузнаване (наблюдение), надеждната свръзка с командира на батальона, инженерното оборудване и маскировката.

За зенитните средства се подготвят освен основни и запасни огневи (стартови) позиции.

Противотанковият резерв на батальона е в състав противотанков взвод, който обикновено остава в подчинение на командира на батальона и се използва в пълен състав на танкоопасното направление за отразяване атаката на танковете и другите бронирани машини на противника, за осигуряване изнасянето и развръщането на втория ешелон (резерва) на батальона за контраатака и за прикриване на открития фланг. В някои случаи, в зависимост от конкретните условия на обстановката и местността, противотанковият взвод в пълен състав или по отделения може да се придава на ротите от първия ешелон.

Подразделенията за специално-техническо осигуряване – дейността им се организира под ръководството на командира на батальона и началника на служба “Въоръжение” за осигуряване на подразделенията с ракетно-артилерийско въоръжение, ракети и бойни припаси. Същите формират батальонен пункт за бойно снабдяване и складове.

Подразделенията за техническо осигуряване се назначават за поддържане на бойната и спомагателна техника на батальона в състояние за бойно използване, чрез провеждане на своевременно обслужване и ремонт. Те формират пункт за техническо наблюдение и ремонтно-евакуационна група. Пункта се развръща близо до КНП на командира на батальона, а ремонтно-евакуационната група зад първия ешелон.

Подразделения за тилово осигуряване – назначават се за осигуряване на подразделенията на батальона с всички видове материални средства и създаване на материални условия за изпълнение на поставените пред тях задачи. Те се разполагат в район след втория ешелон (резерва) и формират тилов пункт за управление (ТПУ).

Батальонният медицински пункт се разполага зад втория ешелон (резерва).

Командно-наблюдателният пункт на командира на батальона се оборудва по възможност  в труднодостъпен за танковете на противника район непосредствено зад подразделенията от първия ешелон или в района на опорния пункт на ротата от втория ешелон (резерва) на батальона и на място, откъдето се осигурява надеждна свръзка, наблюдение за действията на подразделенията, твърдо и непрекъснато наблюдение, на разстояние до 2 км от предния край на отбраната на батальона. В близост до КНП на батальона се оборудва химически наблюдателен пост.

2. Бойни възможности.

Бойните възможности на батальона в отбрана се изразяват в способността му да отбранява район с определени размери по фронта и в дълбочина, да отрази атаката на превъзхождащите сили на противника и му нанесе максимални загуби в жива сила и бойна техника. Те зависят от бойния състав и окомплектоваността на батальона с личен състав, бойна техника, въоръжение, запаси и имущества, от качеството на въоръжението и бойната техника, от бойната подготовка, сглобеността и опита на командирите и подразделенията.

Механизираният батальон отбранява район до 5 км по фронта и до 3 км в дълбочина. Той изгражда отбраната си в границите на една позиция, чиято основа са опорните пунктове на ротите, подготвени за кръгова отбрана.

При отбрана батальонът изпълнява задачите си с огъня на всички средства и при широк маньовър както с огън, така и със сили и средства и поради това бойните му възможности се изразяват в огнева мощ, маневреност и ударна сила.

Огневата мощ на механизирания батальон се формира от наличните огневи средства, които по начина на използване и характера на изпълняваните задачи се подразделят на стрелково оръжие, средства за стрелба от закрити огневи позиции, противотанкови средства и средства за ПВО.

Поразяването на противника със стрелковото оръжие се определя от количеството и скорострелността на същото. Изхожда се от необходимостта за създаване на зона от непрекъснат огън на 400-500 м пред отбраната с плътност 5-7 изстрела на линеен метър за една минута.

С щатното стрелково въоръжение на подразделенията батальонът може да произведе за една минута средно 28 500 изстрела за една минута. Това става ясно от данните от таблица № 1.

С това количество изстрели може да се насити фронт от 5 700 м с необходимата плътност, на който могат да настъпят два – три батальона или основните сили на една бригада на противника.

Този фронт може да се обоснове още и с големината на фронтовете на опорните пунктове на ротите от първия ешелон и междините между тях.

Мотопехотната рота отбранява опорен пункт до 1 500 м по фронта и до 1 000 м в дълбочина. Междините между ротните опорни пунктове може да бъдат до 1 500 м. Ако в първия ешелон на обраната на батальона са разположени само две роти, то с междината между тях, същите заемат разстояние до 4 500 м по фронта.

На местност, която не навсякъде е достъпна за действията на настъпващите войски, както и при отбрана в полосата за осигуряване и на предната позиция фронтът за отбрана на батальона може да бъде и по-голям.

Огневите възможности на артилерията, стреляща от закрити огневи позиции, се изразява с обема от задачи, които могат да бъдат изпълнени от самоходната минохвъргачна батарея и минохвъргачните взводове на мотопехотните роти.

Огневите възможности на 120 мм самоходна минохвъргачна батарея и трите 82 мм минохвъргачни взводове при отпуснато количество боеприпаси – 2 БК / за 120 мм сминбатр по 80 мини на минохвъргачка – общо 960 мини, за 82 мм минохвъргачка по 120 мини – общо 2160 мини/ са изразени в таблица № 2.

Огневите възможности на противотанковите средства се изразяват в способността им да отразят атаката на определено количество бронирани средства на противника.

Противотанковите възможности на батальона могат да се обосноват като се изходи от възможностите на щатните му противотанкови средства, вероятните му усиления и коефициента за съпоставимост, който за различните системи противотанкови средства е различен. Така например съгласно таблица № 3 противотанковите възможности на механизираният батальон  са:

Ако приемем, че местността пред района за отбрана на батальона и в неговата дълбочина е с танкодостъпен фронт до 3 км, а противникът ще създаде плътност от бойни машини 15-20 на 1 км фронт, то срещу батальона ще настъпят 45-60 бойни машини, т. е. до танков батальон или мотопехотен батальон усилен с танкове.

За да бъде отразена атаката на противника е необходимо да се поразят 50% от атакуващите бойни машини.

Като разчетем противотанковите средства на батальона със съответните коефициенти за съпоставимост е видно, че батальонът въоръжен с БМП е в състояние да изпълни тази задача.

Ако обаче противникът разполага с по-големи възможности и се очаква да подходи към отбраната с плътност от бойни машини до 20-25 на км/фронт, както и ако цялото направление отбранявано от батальона е танкодостъпно, то за успешно отразяване атаката на 100-125 бойни машини батальонът следва да се усили с танкове до 1-2 роти. Същата необходимост се налага и при въоръжение на механизирания батальон с БТР или МТЛБ.

Огневите възможности на средствата за ПВО се изразяват в обобщения показател на математическото очакване на броя на унищожени въздушни цели за времето на въздушния удар с определена продължителност или при изразходване на определено количество боеприпаси и ракети.

С наличните пет целеви канала средствата за ПВО на механизирания батальон са в състояние да унищожат 1-2 самолета на противника.

Маневрените възможности се изразяват във възможностите на батальона да пренесе усилията си от едно направление на друго за определено време. Маньовърът може да се осъществи с огън и с подразделения.

Маньовърът с подразделения се определя от времето необходимо за напускане на опорен пункт, придвижване, заемане на нов рубеж (позиция) и подготовка за изпълнение на нова задача.

Ударните възможности на механизирания батальон в отбрана се изразяват във възможността му да унищожи Такт. ВД на противника и да проведе контраатака.

Възможностите за унищожаване на Такт. ВД на противника зависят от условията за борба с него – дали в момента се стоварва или се придвижва към обект. При това батальонът може да унищожи равни и дори по-големи сили.

Механизираният батальон провежда контраатака срещу противник спрян на определен рубеж, като е необходимо да се създаде превъзходство 1,5 до 2 : 1. Следователно батальонът е в състояние да разгроми 1 – 2 атакуващи роти на противника.

3. Усиления.

За водене на боя на батальона могат да се придават подразделения от родовете  и специалните войски. На механизирания батальон при отбрана може да се придадат танкови подразделения, артилерийски дивизион или батарея, зенитна батарея или взвод, инженерни и химически подразделения.

Придадените подразделения минават в пълно подчинение на командира на батальона, а при необходимост може да се привличат за изпълнение на задачи по план на старшия командир.

Поддържащите подразделения остават в подчинение на старшия командир и изпълняват поставените им задачи, както и задачите, поставени от командира на батальона, който те поддържат.

Придадените танкови подразделения се преподчиняват на ротите и заемат отбрана в опорните им пунктове.