Водене на срещен бой от механизирания батальон в планинско - гориста местност

1. Особености произтичащи от ПГМ.

 Актуалността на проблема за водене на срещния бой от механизираните подразделения в ПГМ се основава на това, че театърът на военните действия, на които най-вероятно ще действат нашите войски има планинско-хълмист релеф с много и гъсти гори, а необходимостта от бързо прегрупиране на войските ще доведе до извършването на много маршове от частите и съединенията.

В повечето случаи маршовете ще преминават през пресечена планинско-гориста местност , което несъмнено ще влияе върху условията за провеждането им. Възможността на вероятни противници за стоварване на въздушни десанти и вероятният им замисъл за бързо овладяване планински проходи и превали несъмнено би довело да среща и завързване на срещен бой между придвижващите се войски в условията на планинско-гориста местност.

Особеностите на ПГМ, които оказват влияние върху бойните действия са многобройни, но могат да се сведат до две основни групи:

     - първа група – особености, проитичащи от теренните форми: силен пресечен релеф; недостъпни стръмни оврази; рязко изменящо се ниво на реките; затруднено ориентиране в планината; ограничена пътна мрежа; скрити подстъпи и мъртви пространства; опасност от срутване и свличания; екраниращо действие на планината; висока и труднопроходима растителност; затруднено наблюдение и възможност за стрелба; увеличен разод на материални средства;

     - втора група – особености, произтичащи от метеорологичните условия: резки и чести изменения на температурата в едно денонощие; поройни дъждове; снежни виелици и лавини; чести и гъсти мъгли.

Особеностите на планинско-гориста местност оказват както положително, така и отрицателно влияние върху срещния бой на войските.

Пресеченият характер на местността, наличието на големи горски масиви, създават благоприятни условия за скрито придвижване и маскиране на войските, за излизане в обход на противника, за нанасяне на внезапни удари, за сковаване на силите му, разкъсване и унищожаването им по части и постигане целите на боя в кратки срокове.

Едновременно с това пресечената местност затруднява придвижването на войските и използването на различни видове оръжия. Действията по отделни достъпни направления дава възможност на противника бързо да разкрива нашите войски, да ги прегражда с малки сили, да извършва разрушения по пътищата и водните съоръжения, с което до голяма степен възпрепятства придвижването им.

Сериозни затруднения за развръщането на войските са много реки и дерета, които обикновено са тесни и плитки, но с високи лъкатушещи и стръмни брегове. По дъната на коритата им често пъти се намират отломки от скали. Преминаването им в брод, дори когато нивото им е ниско е невъзможно.

По-голямата част от планинските райони имат ограничен брой пътища, което затруднява движението на бойната техника и автотранспортните средства. Повечето от пътищата преминават през дефилета и проходи, има големи наклони, остри завои и тесни участъци, поради което придвижването по тях е бавно и изморително, а понякога и опасно.

Планинско-гористата местност със своите специфични условия ще оказва влияние върху бойното използване на родовете войски.

Мотострелковите войски в сравнение с подразделенията на другите родове войски, с които може да бъде усилен механизирания батальон са по-малко зависими от особеностите на планинско-гористите райони и природни условия. Въоражени с бойни машини на пехотата те са способни да водят бойни действия в местност със силно пресечен район, планински плата, хребети и долини, както в спешен боен ред, така и с използването на бойна техника.

Мотострелковите подразделения могат да действат самостоятелно на значително отдалечение, като проникват при това дълбоко напред.

Танковите подразделения ще се използват главно в широки долини, на планински плата, в предпланините и в не много пресечени райони. В редица случаи те могат да действат по протежение на хребетите и да осигуряват настъпващите войски, които ги изпреварват под прикритието на техния огън.

Използването на артилерията се съпровожда с много допълнителни трудности; затруднява се изнасянето, маневрирането и снабдяването й, избирането на огневи позиции и развръщането й. Значи­телно нараства значението на самоходните минохвъргачки за уни­щожавне на противника на обратни скатове. Стрелбата с право мерене също добива голямо значение при разкриване на противника на отсрещната височина. Огневи позиции ще се заемат в близост до пътища на малки полянки.

Значението на инженерните войски нараства поради увеличения обем от инженерни мероприятия по прокарване на планински пътища, разчистване на каменни и снежни завали и срутвания.

Особено ценно е използването на вертолети за поддръжка, за стоварване на десанти, за евакуиране на ранени и превозване на товари.

2. Водене на срещния бой.

При извършването на марш механизираният батальон може да бъде преден отряд (авангард) или да се движи в състава на главните сили.

Когато е преден отряд или авангард, командирът на батальона изпраща челна походна застава за охранение на маршрута за движение.

Характерно за извършването на марш в планинско-гориста местност е, че могат да се изпратят и странични застави, които ако има удобни пътища може да са подвижни, а ако няма такива, може и да са неподвижни на височини с голяма видимост и обзор на голяма част от маршрута за движение на батальона. Срещният бой започва обикновено със сблъскване на разузнавателните подразделения и елементи на охранението. Именно от този момент да встъпване в бой на главните сили ще протича завързването на срещния бой. Неговата продължителност ще зависи от състава и отдалечението на походното охранение от главните сили, времето, изразходвано от главните сили за излизането и развръщането в боен ред, което при всички случаи ще е повече, отколкото в нормални условия.

Затова следва изводът, че охранителните елементи, които ще водят по-дълго време самостоятелния бой, трябва да са усилени повече от друг случай.

Успехът на срещния бой зависи до голяма степен от решителните действия на разузнавателните и охранителните подразделения при неговото завързване.

Челната походна застава на авангарда (предният отряд) при среща с противниковото разузнаване и малки охранителни подразделения, бързо ги унищожава и продължава да изпълнява задачата си, като постоянно внимава за устроени засади по маршрута от противника.

Ако противника превъзхожда заставата по сила, тя заема удобен рубеж и го задържа здраво, като нанася с огъня на всички средства поражение на противника и осигурява маньовъра и развръщането на главните сили на батальона , а с преминаването им в атака настъпва в указаното й направление обикновено в първия ешелон на батальона.

Самата пресечена местност би затруднила тези действия на главните сили и подложила заставата на високо напрежение при отразяване на превъзхождащия противник. Затова командирът на бата­льона трябва да е предвидил способи за поддържането й в този бой.

Със завързването на боя командирът се изнася бързо на място, откъ­дето да наблюдава местността и да оцени обстановката. След това той поставя задачи на подчиненото артилерийско подразделение за под­дръжка боя на челната застава и уточнява решението си за срещния бой.

Артилерийските подразделения от движение заемат огневи позиции, обезателно встрани от пътя, по който се движат главните сили, откриват огън по подхождащите колони на противника, подавят артилерията му и поддържат боя на челната походна застава.

Противотанковите средства се изнасят встрани от позицията на ЧПЗ, на място, откъдето имат видимост на танкодостъпно направление за прикриване развръщането на главните сили. Батальонът под прикритието на челната походна застава и огъня на артилерията, като използва всички възможни пътища и скрити подстъпи, а понякога и димни завеси, бързо излиза от направлението на удара, развръща се от движение в боен ред и със стремителна атака по фланга или в тила унищожава противника. В планинско-гориста местност почти винаги ще се атакува в пеши строй, а понякога и без поддръжката на бойните машини, които могат да се развърнат на удобен за тях рубеж, или по заобиколен път да застигнат настъпващите.

Зенитните средства не винаги ще могат да се преместват след атакуващите подразделения, а и ефектът при прикриването им ще е по-голям, ако заемат позиции на характерни височини в направлението за настъпване на батальона.

Загражденията и препятствията подразделенията на батальона обхождат или преодоляват в движение. За целта в ротите е целесъобразно да се формират разградителни групи в състав сапьорно и механизирано отделение.

Когато противника с превъзхождащи сили изпревари предния отряд при излизането му на указания рубеж, а авангардът в развръщането му и започне настъпление, батальонът с огън на всички средства сковава действията му, използва условията на местността и излиза във фланг и в тил, нанася му поражение и осигурява най-изгодни условия за развръщане главните сили на бригадата.

При опит на противника да премине към отбрана на удобен рубеж, батальонът с огън и решителна атака от движение разчленява бойният му ред, унищожава го, овладява рубежа и продължава да изпълнява поставената задача.

При оттегляне на противника, батальонът незабавно преминава към преследване, унищожава прикриващите подразделения, като внимава да не попадне в засада, стремително се доближава до главните му сили и ги унищожава като използва най-късите пътища и предимства на местността.

При водене на срещния бой в планинско-гориста местност командирът се намира на пункт, откъдето е най-удобно да управлява действията на подразделенията и сменя своето местоположение, за да не изостава от тях.

Като заключение може да се посочи, че планинско-гористата местност със своите особености може да помогне много на тези командири, които са свикнали да управляват подчинените си в такива условия и местности, а безкрайно да затрудни други, не познаващи добре действията в планинско-гориста местност.