Извършване на марш от батальона

 

Механизирания батальон в марш

 

Придвижването на батальона се заключава в неговото организирано преместване от един район в друг или на определен рубеж. Батальонът се придвижва чрез марш на собствен ход или се превозва с железопътен, морски (речен), въздушен транспорт, а танковият батальон – и с трайлери.

 

 Батальонът трябва да бъде винаги готов за придвижване, независимо от времето, метеорологичните условия, местността и действията на противника. Независимо от способа и условията за придвижване той трябва своевременно да пристигне в заповядания район или на указания рубеж със запазена боеспособност и с пълна готовност за изпълнение на бойна задача.

 

 Успешното придвижване на батальона се постига чрез умела организация, подготовка на въоръжението, техниката, личния състав и всестранното осигуряване.

 

1. Общи положения.

 

1. Характеристика на марша

 

1.1.1. Определение и видове.

 

 Маршът е организирано придвижване на подразделенията в колона по обикновени и колонни пътища с цел да се излезе в определен район или на указан рубеж. Той е основен способ за придвижване на батальона.

 

В зависимост от обстановката маршът може да се осъществи в мирновременния период, в застрашаващия период и в хода на бойните действия. Той може да се извърши, както без, така и с предвиждане за влизане в бой с противника.

 

В зависимост от посоката на движение спрямо линията на фронта, маршовете биват:

 

- от тила към фронта, използува се за сближаване с противника при настъпление от движение;

 

- от фронта към тила, използва се при излизане от бой, за отвеждане подразделенията в почивка, за попълване с личен състав и бойна техника;

 

- успоредно (косо) на фронта, за извършване на маньовър и прегрупиране.

 

 В зависимост от средствата за придвижване маршовете биват:

 

- на щатната техника;

 

- на автомобили; `

 

- в пеши строй;

 

- на ски.

 

В зависимост от сезона маршовете са зимни, летни и др., а според частта от денонощието дневни и нощни.

 

 Във всички случаи маршът се извършва скрито от противника, със спазване на всички мерки на маскировката. Той обикновено се осъществява в условия  на постоянна заплаха от ударите на високоточните оръжия на противника, от въздействие на неговата авиация, въздушни десанти, диверсионно-разузнавателни групи, преодоляване на заразени участъци и разрушения по пътищата.

 

Батальонът извършва марш в една колона, на щатната техника, в пеши строй (зиме на ски) в състава на главните сили на бригадата или самостоятелно. Дистанциите между подразделенията и машините в колоната може да бъдат 25-50 метра. При движение в условията на ограничена видимост, лоши теренни, метеорологични условия и повишена скорост дистанциите се увеличават и могат да стигнат до 100-150 метра.

 

1.1.2. Денонощен преход и средна скорост за движение.

 

 Денонощен преход се нарича разстоянието, което войските изминават за едно денонощие (средно за движение в едно денонощие  се приемат 10-12 часа). Денонощният преход може да бъде:

 

- за смесени и танкови колони до 300 km;

 

- за автомобилни колони до 400 km и повече;

 

- в ПГМ и при лоши условия (прашни пътища, ограничена видимост, поледица, наличие на стръмни наклони и завои)   - 200-250 km, а понякога и по-малко.

 

Средната скорост за движение при марш зависи от задачата, състоянието на маршрута, подготовката на водачите и шофьорите, както и от организацията и осигуряването на марша.

 

Без да се взема под внимание времето за почивките, тя може да бъде:


- за смесени и танкови колони – 25-30 km/h;

 

- за автомобилни колони – 30-40 km/h и повече;

 

- в пеши строй – 4-5 km/h;

 

- със ски – 5-7 km/h.

 

В планинско-гориста местност и в други неблагоприятни условия, средната скорост за движение може да бъде и до 20 km/h.

 

Във всички случаи маршът трябва да се извършва с възможната максимална за дадените условия скорост.

 

1.1.3. Видове почивки.

 

При извършване на марш за съхранение силите на личния състав, за запазване на боеспособността, за проверка на състоянието на въоръжението, бойната и другата техника, за техническото им обслужване, за хранене и почивка на личния състав се определят малки и големи, дневни и нощни почивки.

 

В хода на марша малки почивки с продължителност до 1 час се определят през 3-4 часа движение и една почивка с продължителност до 2 часа във втората половина на денонощния преход.

 

Денуването (нощуването) се дава в края на всеки денонощен преход, а при извършване на марш на големи разстояния при необходимост може да се определи и денонощна почивка.

 

Освен тези почивки при движение в пеши строй и със ски на всеки 50 min движение се дават 10 min почивка.

 

За дневна (нощна)  почивка, както и за почивка с продължителност до 2 часа, трябва да се избират райони с условия благоприятни за маскировка на войските, а също и с достатъчни водоизточници.

 

По време на малките почивки, построението на колоната не се нарушава, като машините спират на десния банкет на пътя, не по-близо от 10 m една от друга или на установена от командира дистанция. Личният състав излиза от машините само по команда на своите командири и се разполага за почивка вдясно от пътя. В машините остават наблюдателите, дежурните огневи средства и радиотелефонистите на командните машини.

 

Екипажите на бойните машини (разчети, водачи) извършват контролен преглед на въоръжението, бойната и друга техника и съвместно с назначения в тяхна помощ личен състав извършват техническо обслужване.

 

По време на малките почивки походното охранение спира на изгоден рубеж и продължава да изпълнява задачите си. По време на дневна (нощна) почивка, походното охранение става стражево или се заменя със стражево охранение.

 

1.1.4. Изходен пункт и пунктове за регулиране на движението.

 

 За своевременно започване на марша и за регулиране скоростта на движение, на батальона, назначен за преден отряд, се указват изходния пункт и времето за преминаването му, а на батальона, който действа като авангард или извършва марш в състава на колоната на главните сили на бригадата – освен това и пунктове за регулиране и времето за преминаването им, местата и времето за почивки и за денуване (нощуване).

 

Отдалечеността на изходния пункт трябва да дава възможност за изтегляне на колоната на батальона от района за разполагане и може да бъде 10-15 km от пункта за постоянна дислокация или 3-5 km от изходния район.

 

Пунктовете за регулиране на движението се определят обикновено през 3-4 часа движение, по възможност след определеното място за почивка.

 

1. 2. Място, задачи, походен ред и усиления на батальона при марш

 

1. 2. 1. Място и задачи.

 

Механизираният батальон при марш може да бъде: преден отряд; авангард; в колоната на главните сили на бригадата.

 

Батальонът, назначен в преден отряд се изпраща при марш с предвиждане за влизане в бой на отдалечение до 40 km от главните сили с цел да се изпревари противника в заемането на изгоден рубеж, удържането му до подхода на главните сили и за водене на разузнаване.

 

Механизираният батальон, назначен в авангард, се изпраща по основния маршрут на отдалечение до 20-30 км от главните сили и е предназначен да осигури безпрепятствено движение на колоните на главните сили, да ги предпази от внезапно земно нападение, да им осигури условия за встъпване в бой и недопускане на противниково земно разузнаване към охраняваните подразделения.

 

Охраната на предния отряд (авангарда) се осигурява от собствени охранителни елементи.

 

Когато маршът се извършва с предвиждане за влизане в бой, батальонът в състава на колоната на главните сили на бригадата получава близка задача и направление за по-нататъшно настъпление. Съдържанието на близката задача се заключава в  разгромяване на своето направление на основните сили на батальона от първия ешелон  на противника, унищожаване или овладяване на огневите позиции на артилерията и овладяване на рубеж, който осигурява  удобни условия за унищожаване на подхождащи резерви и за развитие на настъплението.

 

Когато маршът се извършва без опасност от стълкновение с противника, батальонът в състава на колоната на главните сили, изпълнява задачи възникнали внезапно в хода на марша.

 

За своевременно започване на марша и за регулиране скоростта на движение на батальона, назначен за преден отряд, се указват изходен пункт и време за преминаването му, а на батальона, който действа  като авангард или извършва марш в състава на колоната на главните сили на бригадата – освен това и пунктове за регулиране и времето за преминаването им, местата и времето за почивки и за денуване (нощуване).

 

1.2.2. Походен ред

 

 Походният ред на батальона е построение на подразделенията за придвижване в колона. Той трябва да осигурява:

 

- висока скорост на движение и бързо развръщане в предбоен и боен ред;

 

- най-малка уязвимост от оръжията за масово поразяване и от ударите на противниковата авиация;

 

поддържане на устойчиво управление на подразделенията.

 

Походният ред на батальона, назначен за преден отряд или авангард, се построява с оглед на бързото развръщане на подразделенията и влизането им в бой. Той се състои от разузнаване, охранение и колона на главните сили.

 

Походен ред

 

Разузнавателният орган (разузнавателната група) се движи пред челната походна застава на разстояние 5-10 km и води разузнаване за противника, местността и наличието на препятствия и заграждения по маршрута за изнасяне.

 

За охрана на колоната при марш, батальонът, назначен за преден отряд или авангард, изпраща в направлението на движение на разстояние 5-10 km челна походна застава в състав взвод или рота със средства за усилване, а на фланговете и в тила при необходимост – дозорни отделения. Челната походна застава в състав до рота изпраща челен дозор в състав взвод на разстояние 3-5 km, а челната походна застава в състав взвод и челният дозор изпращат дозорно отделение на разстояние, осигуряващо наблюдението и поддържането му с огън.

 

При опасност от нападение откъм един от фланговете, батальонът изпраща странична (подвижна или неподвижна) походна застава в състав взвод (в отделни случаи в зависимост от обстановката – рота). Подвижната странична походна застава се движи по успоредни маршрути, съобразявайки се с придвижването на главните сили на батальона, а неподвижната се разполага на важни кръстопътища, комуникационни възли, превали и др., като охранява застрашения фланг на батальона. След преминаването на колоната тя може да се включи в състава на колоната на главните сили на батальона или да действа като тилна походна застава.

 

Походният ред на батальона , който извършва марша в състава на главните сили на бригадата се построява: при предвиждане за влизане в бой – съобразно с поставената задача, замисъла на предстоящия бой и обстановката; без опасност от стълкновение с противника – с оглед на удобство при движението.

 

При опасност от нападение от земен противник в зависимост от характера на местността по маршрута за движение на батальоните, извършващи марш в състава на главните сили на бригадата, за непосредствено охранение се изпращат челни дозори, а последният батальон изпраща и тилен дозор или дозорни отделения на разстояние, което осигурява наблюдението и поддържането им с огън и същевременно  изключва възможността за внезапно нападение от земен противник върху охраняваната колона.

 

Походното охранение на батальона е длъжно да осигури безпрепятствено движение на главните сили, да изключи опасността от внезапно нападение от противника, да осигури изгодни условия за влизане в бой и да не допусне проникване на земното разузнаване на противника към главните сили. На охраняващите подразделения при марш могат да се възлагат и разузнавателни задачи.

 

Колоната на главните сили на батальона в зависимост от обстановката може да има различно построение – пред тях може да се движи пътна група в състав един-два танка с булдозерно танково устройство, сапьорно отделение и мотопехотно отделение.

 

Танковото подразделение, придадено на механизирания батальон, обикновено се движи в челото на колоната, а механизираното подразделение, придадено на танковия батальон, се разпределя между танковите роти и се движи в техните походни редове след танковете или се назначава в походно охранение. Артилерийското подразделение се движи заедно с бойните подразделения от първи ешелон на батальона, а противотанковият взвод на батальона се движи след челната походна застава и след челната рота на главните сили на батальона в готовност за отразяване на танкови атаки на противника.

 

Основната част от зенитното подразделение във всички случаи се движи по близо до челото на колоната на главните сили, най-често след челната рота, а един от взводовете (отделенията) се движи в състава на челната походна застава. Всички зенитни средства са в постоянна готовност за незабавно отразяване на ударите на въздушния противник от движение или с кратки спирания.

 

Отделението за радиационно и химическо разузнаване се изнася в челото на колоната и води радиационно и химическо разузнаване с готовност за оповестяване на батальона при откриване на заразяване. При извършване на марш по неосигурен от старшата инстанция маршрут, без опасност от стълкновение с противника, отделението се изнася пред разузнавателната група на батальона на видимо разстояние, а при наличие на опасност – в състава на разузнавателната група или на челния дозор. При среща на заразени участъци отделението за радиационно и химическо разузнаване определя вида и степента на заразяване, обозначава ги и докладва на командира (началника на щаба).

 

След бойните подразделения в колоната на батальона се движат подразделенията за техническо и тилово осигуряване. Медицинският пункт на батальона се движи обикновено в челото на тези подразделения, а когато се предвижда влизане в бой – след подразделенията, предназначени за действия в първия ешелон.

 

1.2.3. Усиления

 

 При извършване на марш като преден отряд или авангард батальонът може да бъде усилен с артилерия до дивизион, една-две танкови роти и сапьорно подразделение. Изхожда се от следния разчет:

 

- за усилване на челната походна застава са необходими артилерия до батарея, един-два танкови взвода и отделение сапьори;

 

- за поддържане боя на челната походна застава и главните сили е необходим до артилерийски дивизион;

 

- за усилване на първоешелонните мотопехотни роти са необходими два-четири танкови взвода.

 

С тези усиления батальонът придобива по-голяма огнева мощ и самостоятелност и може да води бой с превъзхождащи сили на противника.

 

Освен това, бойните действия на батальона може да се поддържат от огневите средства на старшия командир и авиацията.

 

При извършване на марш в състава на главните сили, батальона не получава усиления.

 

1.2.4 Особености при организиране на марша.

 

Важно условие за постигане целта на марша е пълното му организиране. Методът и редът за работа на командира и щаба на батальона по организирането на марша зависят от обстановката, получената задача и наличното време.

 

Ако маршът се осъществява с предвиждане за влизане в бой, командирът на батальона успоредно с решението за марш взема решение и за водене на срещния бой. Ако маршът се извършва без опасност от стълкновение с противника, усилията се насочват за своевременното му извършване и заемане на заповядания район в определеното време със запазени сили на личния състав.

 

След като получи задачата за марша, командирът на батальона при уясняване на задачата освен обикновените въпроси извършва следното:

 

- изучава по карта маршрута за движение, неговата дължина и проходимост, условията за извършване на марша;

 

- уяснява си рубежите и времето за вероятна среща с противника или за какви действия да бъде готов батальона;

 

- местата и времето за почивките, местата, времето и реда за дозареждане на техниката, за хранене на личния състав и попълване на запасите от материални средства, изразходвани по време на марша;

 

При оценката на обстановката, командирът допълнително:

 

- оценява маршевите възможности на подчинените и придадените подразделения;

 

- определя допустимите скорости за движение по участъци от маршрута и изчислява времето за движението по всеки от тях;

 

- оценява характера на местността в района за денуване (нощуване, съсредоточаване), определя обема на инженерното оборудване, прави други необходими разчети;

 

- определя реда за наблюдение и поддържане на свръзката в хода на марша.

 

В изводите си от уясняването на задачата и оценката на обстановката командирът набелязва походния ред; необходимата средна скорост за движение; рубежите за регулиране и мероприятията, които трябва да се извършат незабавно.

 

За извършване на марша командирът и щабът изготвят разчет на същия. Изходни данни за съставянето му са изходният пункт и заповяданото от старшия командир време за началото на марша, както и времето за заемане на район или за излизане на рубежа за вероятна среща с противника. В него се отразяват построението на походния ред, дължините на колоните на подразделенията (броят на машините и дистанциите между тях), дистанциите между отделните елементи от походното охранение и между колоните на подразделенията от състава на главните сили.

 

На базата на тези данни се изготвят разчети:

- за напускане на района;

- за преминаване през изходния пункт;

- за преминаване през рубежите за регулиране на движението;

- за заемане на района;

- за развръщане и излизане на рубежа за вероятна среща с противника.

 

На базата на уясняването на задачата, оценката на обстановката и направените тактически разчети командирът взема решение за марш, което съдържа замисъла за марша, мястото на подразделенията в походния ред и задачите им, основните въпроси по взаимодействието и всестранното осигуряване, основите на организацията на управлението на марша.

 

В замисъла за марша командирът на батальона определя:

- построението на походния ред;

- състава, задачите и отдалечението на походното охранение;

- скоростта за движение по участъци от маршрута и дистанциите между машините;

- реда за отразяване на ударите на самолетите и вертолетите на противника;

- при предвиждане за влизане в бой с противника – реда за действия на челната походна застава, на дозорните отделения и главните сили, построението на бойния ред и вида на маньовъра.

 

Задачите на подразделенията се поставят лично от командира с бойна заповед или с бойни разпореждания, отдадени от него или чрез щаба. При крайно ограничено време бойните задачи се поставят и уточняват по време на изнасянето.

 

В бойната заповед за марша командирът на батальона указва в:

 

първа  точка – сведения за противника;

 

втора точка – задачата на батальона; маршрута за движение или направлението за действията на батальона назначен за преден отряд; мястото в походния ред на бригадата; района за съсредоточаване (нощуване, денуване) или за достигане; времето за пристигане (излизане) в определения район или на указания рубеж и за какви действия да бъде готов батальонът, изходния пункт, пунктовете за регулиране и времето за тяхното преминаване; местата и времето за почивките;

 

трета точка – задачите на съседите;

 

четвърта точка – замисъла за марша;

 

пета точка – след думата “заповядвам” – задачите на подразделенията;

 

- на челната походна застава и дозорните отделения – състава, бойната задача, времето за преминаване на изходния пункт и на пунктовете за регулиране на движението и реда за докладване на обстановката;

 

- на пътната група – състава, задачите и реда за действие;

 

- на мотопехотните роти – средствата за усилване, задачата,  мястото в походната колона, реда за откриване и водене на огъня по въздушните цели, а при извършване на марш с предвиждане за влизане в бой с противника – и реда за действие;

 

- на артилерийските подразделения – задачите за марша и при влизане в бой с противника, мястото в походната колона и в бойния ред;

 

- на зенитното подразделение – задачите за прикриване на подразделенията по време на марша, при почивките, в местата за денуване (нощуване) и в района за съсредоточаване, мястото в походната колона, дежурните подразделения (средства) и техните огневи позиции, времето и степента на готовност;

 

- на другите подразделения на батальона и подразделенията за усилване – мястото в походната колона и задачите, за изпълнението на които трябва да бъдат готови.

 

шеста точка – разхода на бойни припаси за изпълнението на задачата;

 

седма точка – времето за готовност на марша;

 

осма точка – реда за наблюдение и свръзка през време на марша, местата на пунктовете за наблюдение в колоната и заместник.

 

В указанията по всестранното осигуряване освен обикновените въпроси командирът на батальона определя :

 

- реда за преодоляване на загражденията и разрушенията по маршрута;

 

- обема и реда за инженерното оборудване на района за денуване (нощуване, съсредоточаване) или рубежа за достигане (заемане);

 

- мероприятията по защита от ядрени, химически, биологични и високоточни оръжия;

 

- реда за използване на приборите за нощно виждане (осветяване);

 

- реда за маскировка;

 

- мерките за безопасност и за поддържане на дисциплината на марша.

 

При подготовката за марш  се попълват запасите от бойни припаси, ГСМ и други материални средства до установените норми, провежда се техническо обслужване на въоръжението, бойната и другата техника, евакуират се ранените и болните. Излишното имущество и неизправното въоръжение и техника, които не могат да бъдат ремонтирани преди започването на марша, се сдават в указани от командира на бригадата райони (складове, бази, сборни пунктове, болници).

 

Командирът на батальона организира проверка на готовността на подразделенията за марш и контролира излизането на разузнавателните и охранителните подразделения.

 

 2. Извършване на марша.

 

 Построяването на колоната на главните сили на батальона със средствата за усилване се осъществява в района за разполагане.

 

С получаване на времето за началото на марша, командирът на батальона заповядва за излизането на разузнавателните и охранителните подразделения на указания маршрут и построява колоната на главните сили в района за разполагане.

 

Разузнавателната група на батальона преминава изходния пункт в установеното време и започва разузнаването на противника и местността. Обозначава разрушените участъци от маршрута, препятствията, взривните и други заграждения с указки и направленията за тяхното обхождане. Ако обхождането е невъзможно, разузнавателната група изчаква челната походна застава за съвместно устройване на проход.

 

Челната походна застава преминава в определеното време изходния пункт, движейки се по маршрута на батальона с установената от командира на батальона скорост. Командирът на ротата (взвода) се движи в челото на колоната и сверява по карта маршрута за движение.

 

Челната походна застава преминава теснините, тунелите и мостовете, без да спира, обхожда разрушените мостове и пътни участъци, завалите по маршрута за движение и минираните участъци, като обозначава с указатели разрушените (минираните) места и направленията за обхождането им.

 

Ако обхождането е невъзможно или за устройването на проход в разрушенията (завалите) е нужно по-малко време, отколкото за обхождане, челната походна застава устройва проход.

 

За загражденията, заразените участъци, разрушенията и направленията за тяхното обхождане, както и за среща с противника командирът на челната походна застава докладва на командира на батальона.

 

Челото на колоната от главните сили на батальона преминава изходния пункт в установеното време и със заповяданата скорост – това се счита за начало на марша. Пътната група осигурява безпрепятственото движение по маршрута и устройва проходи в загражденията (завалите).

 

Командирът на батальонът обикновено се движи в челото на колоната на главните сили. Сверява по карта маршрута за движение, следи за спазването на заповяданата скорост за движение през участъка и за действията на походното охранение и строгото спазване установения ред на марша.

 

Подразделенията се движат от дясната страна на пътя, като спазват установените скорости за движение, дистанциите между машините и помежду си и мерките за безопасност. Колоната на батальона преминава през теснините, тунелите и мостовете, без да спира, с възможна максимална скорост. При преминаване по мостове, железопътни прелези, през тунели и опасни участъци от маршрута се вземат мерки за осигуряване на безопасността на движение и за изключване на задръствания и насищане на тунелите с вредни газове. Бойните машини се движат по маршрута с включени датчици за лазерно облъчване и прибора за радиационно и химическо разузнаване.

 

Нощем машините се движат, като използват прибори за нощно виждане и светломаскировъчни средства, а при движение през участъци от местността, наблюдавани от противника, и в светла нощ – с напълно изключени светлини (изключени прибори за нощно виждане).

 

При движение в гора или град отдалечеността на походното охранение  и дистанциите между машините в колоната се скъсяват. На кръстовищата, където е затруднено ориентирането, се поставят добре видими указатели или се организира регулиране на движението.

 

Управлението на батальона през време на марша се осъществява с установени сигнали. Радиосредствата работят само на приемане.

 

Ударите на въздушния противник през време на марша се отразяват с щатното зенитно подразделение и със стрелковото (картечното) въоръжение на определените за тази цел мотопехотни подразделения.  За разузнаване за въздушен противник при марш на всяка машина се назначават наблюдатели.

 

По сигнала за въздушна опасност зенитното подразделение и тези, определени за водене на огън по въздушни цели, се подготвят за водене на огъня и след откриване на противникови въздушни цели водят огън от движение или с кратки спирания. Люковете на бойните машини на пехотата и танковете (освен люковете, от които ще се води огън) се затварят. Увеличават се дистанциите между машините и скоростта на движение.

 

По време на марша при преминаване на мостове и теснини, в зависимост от конкретната обстановка, се изпраща предварително взвод (отделение) от състава на зенитното подразделение, който се развръща и подготвя за стрелба по въздушни цели и след преминаване на батальона се включва в колоната му, като заема определеното преди това място.

 

По сигнал за оповестяване за радиационно, химическо и биологическо заразяване батальонът продължава движението. Преди преодоляване на заразените зони се затварят люковете, вратите, бойниците и жалузите на бойните машини на пехотата и танковете и се включва системата за ядрена, химическа и биологична защита. При движение в пеши строй и на открити машини личният състав поставя индивидуалните средства за противохимическа защита.

 

Зоните с висока степен на радиация и районите с разрушения, пожари и наводнения по маршрутите за движение обикновено се обхождат от батальона, а при невъзможност заразените зони се преодоляват с максимална скорост, като се използват системите за ядрена, химическа и биологична защита на машините и средствата за индивидуална защита.

 

След излизане от радиоактивните заразени зони се извършва частична специална обработка. При използване на отровни вещества от противника частичната специална обработка се извършва незабавно. Пълна специална обработка се извършва обикновено в района за денуване (нощуване) или след пристигането в определения район.

 

При нанасяне на ядрени и химически удари по колоната от противника командирът на батальона взема мерки за възстановяване боеспособността на подразделенията, за ликвидиране на последствията от ударите и за продължаване на движението.

 

В случай че противникът използва запалително оръжие, както и при преодоляване на район с пожари, люковете, бойниците и жалузите на танковете и бойните машини на пехотата се затварят. Командирът на батальона извежда бързо колоната от района на пожара напред или към страната, от която духа вятъра, спира я, организира гасенето на огъня по въоръжението, бойната и друга техника, спасяването на личния състав и оказването на първа медицинска помощ на пострадалите, след което батальонът продължава движението.

 

При почивки построението на колоната на батальона не се нарушава, машините спират на десния банкет на пътя не по-близо от 10 m една от друга или на установена от командира дистанция.

 

Личният състав излиза от машините само по команда от своите командири и се разполага за почивка вдясно от пътя. В машините остават наблюдателите, дежурните картечари и радиотелефонистите (радистите) на командирските машини.

 

По време на малките почивки зенитните средства на батальона се привеждат в бойно положение, като остават в състава на колоните. Личният състав се разполага близо до установките и машините в готовност за откриване на огън. На част от средствата (но не по-малко от 25 %) се оставят съкратени бойни разчети.

 

 При големите почивки и в района за денуване (нощуване) зенитното подразделение се развръща на огнева (стартова) позиция на определеното му място и се подготвя за стрелба по въздушни цели.

 

Екипажите на бойните машини (разчетите, водачите) извършват контролен преглед на въоръжението, бойната и друга техника и съвместно с назначения в тяхна помощ личен състав извършват техническо обслужване.

 

При спиране на батальона за почивка разузнавателната група организира наблюдение за противника в близост до маршрута за изнасяне, а челната походна застава заема изгоден рубеж, организира наблюдението и остава в готовност за отразяване на внезапно нападение на противника и осигуряване развръщането на главните сили.

 

С излизането на батальона в района за почивка челната походна застава, след като заеме достигнатия рубеж, изпълнява задачата на стражево охранение в постоянна готовност за отразяване на противниково нападение. Тя може да се замени със стражево охранение.

 

Назначената неподвижна странична застава за прикриване на фланга на войските, извършващи марш, излиза на заповядания рубеж, с целия личен състав или с част от силите се развръща в боен ред, организира отбраната и остава на рубежа до указаното време, а след това действа съгласно указанията на командира, който я е изпратил.

 

Тилната походна застава се движи след охраняваната колона, а страничната походна застава – на една линия с челото на охраняваната колона. Тяхното отдалечение от колоната може да бъде до 5 km. Тилната (страничната) походна застава унищожава малки противникови групи, оказали се в тила (на фланга) на колоната, и продължава да изпълнява задачата. При опасност от нападение от превъзхождащи я сили тя заема изгоден рубеж и не допуска удар по охраняваната колона откъм тила (фланга).

 

При промяна на задачата и направлението за движение командирът на батальона, движейки се в предния отряд или авангарда, спира разузнавателно-охранителните подразделения и им указва реда за по-нататъшните действия. В съществуващия походен ред или след необходимото престрояване колоната на батальона се изнася по най-краткия път на новото направление (маршрут) и изпълнява новата задача.

 

Повредената през време на марша бойна и друга техника спира на десния банкет на пътя или се изнася встрани. Екипажът (водачът) на машината определя причината за неизправността и взема мерки за нейното отстраняване.

 

Подразделението за техническо осигуряване на колоната на батальона оказва помощ на екипажите (водачите) за отстраняване на неизправностите, организира предаването на неизправните (неподлежащи на ремонт със свои сили) и затъналите машини на евакуационните и ремонтните средства на бригадата и осигурява пристигането на изостаналите машини на батальона в определения район. За машините, изостанали по пътя, заместник-командирът на батальона по техническата част и командирите на подразделения докладват лично на командира на батальона.

 

Изостаналите по пътя машини след отстраняване на неизправностите продължават движението, присъединяват се към минаващата колона и заемат местата си в колоните на своите подразделения през време на почивките. Забранява се изпреварването на колоните в движение. При марша първа медицинска помощ се оказва под формата на самопомощ и взаимопомощ, непосредствено в машините, а при необходимост помощ може да се окаже и от батальонния медицински пункт.

 

Ранените и болните, след като им бъде оказана необходимата медицинска помощ,  се евакуират в най-близките медицински пунктове (учреждения), а когато е невъзможно да бъдат евакуирани, се движат със своите подразделения или с медицинския пункт на батальона.

 

 

През зимата преди марш командирът на батальона организира подготовката на въоръжението, бойната и другата техника за работа при ниски температури и взема мерки за предпазване на личния състав от измръзване и за осигуряване на машините с приспособления за повишаване на тяхната проходимост. Ако маршът се извършва в дълбок сняг, в походното охранение се включват машини, снабдени с прикачно оборудване. При чести и продължителни снеговалежи или силна виелица, с разрешение на командира на бригадата движението може да бъде преустановено. При тези условия командирът на батальона забранява единичното придвижване на хора и машини, организира кръгово охранение и взема мерки за отопляване на личния състав.

 

В планината особено внимание се отделя на изправността на ходовата част и механизмите за управление на машините, изучават се труднопроходимите участъци на маршрута, определя се редът за тяхното преодоляване и се организира регулирането на движението в тези участъци. На всички машини трябва предварително да бъдат подготвени специални приспособления срещу самопроизволно потегляне при спиране на нагорнища и надолнища.

 

Разузнавателната група и походното охранение се изпращат на по-малко разстояние, отколкото при обикновени условия, за охрана на колоната на батальона откъм тила може да се назначи непосредствено охранение в състав до взвод.

 

При движение в закрити участъци на маршрута, в местата с възможни срутвания на скални и земни маси, както и в участъци, в които може да се образуват (да се устроят от противника) заграждения, обикновено се изпраща непосредствено охранение и се поставят наблюдатели, които след преминаването на колоната на батальона продължават движението пред и след нея, а на следващата почивка се присъединяват към своите подразделения.

 

Скоростта на движение по нагорнищата, надолнищата и другите труднопроходими участъци може да се намалява, а дистанциите между машините да се увеличават до степен, осигуряваща безопасността на движението. Особено стръмни (труднопроходими) участъци машините преодоляват поединично, като всяка последваща машина започва изкачването (преодоляването), след като движещата се преди нея машина вече е преминала.

 

Обикновено подразделенията преодоляват превалите, клисурите, планинските проходи, проломите и тунелите, без да спират и по възможност с максимална скорост.  В случай на принудително спиране на отделни машини те се откарват на места, където няма да пречат на движението на колоните.

 

При преодоляване на опасни участъци от пътищата, личният състав на подразделенията може да се спеши.

 

С разрешение на командира на бригадата, за охлаждане на двигателите на машините, командирът на батальона може да спре колоната на батальона. Това става на равни участъци от пътя, където няма опасност от срутвания и от снежни лавини. Колоната не трябва да спира в корито на пресъхнала река, в опасно от порой суходолие, на много стръмни участъци от пътя, в тунели, над пропаст или под висок стръмен бряг.

 

При движение в пеши строй скалистите участъци, сипеите и превалите се преодоляват се преодоляват обикновено по взводно или по отделения, като се спазват мерките за безопасност. На стръмни нагорнища, надолнища и други труднопроходими участъци от маршрута при необходимост може да се правят кратки спирания.

 

Във всички други възможни условия, независимо от географските, почвените, климатичните и другите особености на местността и атмосферата, командирът на батальона е длъжен да осигури съответната щателна подготовка на въоръжението, техниката и личния състав съобразно с конкретната обстановка, да вземе допълнителни мерки за обозначаване на маршрута и осигуряване на видима връзка между машините и подразделенията.





{START_COUNTER}