Механизираният батальон в срещен бой

Механизираният батальон в срещен бой

 

 

1. Общи положения.

 

1. 1. Характеристика на срещния бой.


1. 1. 1. Същност и цел на срещния бой.

 

Срещният бой е разновидност на настъпателния, в който двете страни се стремят да изпълнят поставените задачи чрез настъпление.

 

В съвременни условия срещният бой може да се разглежда, като съгласувани по цел, място и време огневи удари и удари с маньовър от собствените придвижващи се подразделения за разгром на настъпващия противник.

 

Целта на срещния бой е да се разгроми настъпващия противник в кратки срокове, да се завоюва инициативата и да се създадат благоприятни условия за по-нататъшни бойни действия.

 

В момента, в който една от страните премине към отбрана, боят преминава в настъпление за настъпващата страна и в отбрана за отбраняващата се страна.

 

1. 1. 2. Характерни черти на срещния бой.

 

Срещният бой се характеризира с:

 

     - ограничено време за организирането му – определя се от условията за неговото възникване, където основната работа по организирането на боя се извършва с появата на конкретен противник по време на марша, при сближаването на страните или непосредствено в динамиката на бойните действия, а само част от подготовката на срещния бой може да се проведе предварително;

 

     - бързо сближаване на страните и влизане в бой от движение – обуславя се от високата подвижност на собствените подразделения и на противника и се определя от средните скорости на движещите се  или настъпващите едни срещу други колони или елементи на бойния ред на страните;

 

     - напрегната борба за спечелване на време, завоюване и удържане на инициативата – определя се от същността на срещния бой, като инициативата за началото, направлението и силата на удара, на способа за разгром е на активната страна, с което се принуждава противникът да действа в неизгодни за него условия и в резултат на това да се постигне победата в боя;

 

     - резки и чести изменения в обстановката – присъщи са на всички видове общовойскови бой, но при срещния придобиват особено значение, които се определят преди всичко от непрекъснатата и напрегнатата борба, в която и двете страни проявяват висока бойна активност и решителност;

 

     - развръщане на действията на широк фронт, голяма дълбочина и тяхната скоротечност – обуславят се от стремежа на всяка от страните да създаде изгодни условия за водене на боя, като нанесе удар във фланг и тил на противника и със силните си първи ешелони да нанесе мощен първоначален удар, с обходен маньовър да обхване откритите флангове на противника, като в същото време прикрива своите флангове; изпреварването на една от страните в нанасянето на силен първоначален удар води до решаване на изхода на срещния бой в кратки срокове;

 

     - наличие на значителни междини и на открити флангове, които допускат свобода на маньовъра за излизане във фланг и тил на противника – определя се от обстоятелството, че при придвижването и сближаването на войските и двете страни са с открити флангове поради липса на съседи, което създава благоприятни условия за по-широк маньовър.

 

1.1.3. Условия за постигане на успех в срещния бой.

 

Успехът в срещния бой се постига чрез:

 

     - активно разузнаване на широк фронт и на голяма дълбочина, за получаване на достоверни данни за подхождащия противник;

 

     - своевременно вземане (уточняване) на решението и бързо свеждане на бойните задачи до подчинените, предварително организиране боя по няколко варианта (рубежа) и после само доуточняване;

 

     - бързо осъществяване на маньовър за овладяване на удобен рубеж – заемането на изгоден рубеж на сковаващото направление осигурява ангажиране на по-вече сили на противника, безпрепятствено развръщане на главните сили на батальона и съсредоточаване на силите и средствата на направлението на удара;

 

     - изпреварване на противника в откриването на огън, в развръщането и в нанасянето на удари във фланг и тил – позволява разчленяване на неговата групировка и унищожаването й по части;

 

     - завоюване на огнево превъзходство, на инициативата и удържането им в хода на боя – решителни и смели действия на подразделенията за достигане целите на срещния бой;

 

     - всестранно осигуряване на боя – провеждане на допълнителни мероприятия по осигуряване на подразделенията и елементите от бойния ред;

 

     - твърдо и непрекъснато управление и поддържане на взаимодействие между силите и средствата в боя – постоянната връзка с разузнавателните и охранителните елементи позволява вземането на правилно решение, доуточняване на взаимодействието и бързи действия до началото и в хода на боя.

 

В срещния бой за постигане на успех може да се прилагат следните форми на маньовъра:

 

     - удар по един или двата фланга и тила с едновременно приковаване с част от силите по фронта – постигат се най-добри резултати, поради което тя се приема за основна и намира по-широко приложение, като за осъществяването й се налага противникът да бъде прикован по фронта със силите на челната походна застава, а главните сили, особено танковите подразделения, се използват за нанасяне на стремителен и внезапен удар по един от фланговете или по двата фланга и тила на противника;

 

     - с удар по фронта – нанася се при неблагоприятни условия на местността, при липса на време за провеждане на флангов маньовър и най-често при необходимост да се нанесе удар по най-късото направление с цел бързо да се използват резултатите от огневото поразяване.

 

Развръщането на главните сили на батальона може да се извърши чрез последователно разчленяване на колоната в ротни и взводни колони, а след това в боен ред или чрез едновременно насочване към страната за настъпление.

 

Рубежът за преминаване в атака се избира, така, че да осигури скрит подход и бързо развръщане за нанасяне на силен удар. Излизането към него се извършва по най-късите направления ако това е възможно, а достигането му в боен ред е и време за началото на атаката.

 

1.1.4. Условия за възникване на срещния бой.

 

 Срещният бой може да възникне при различни условия на обстановката и се поражда от високоманеврения характер на бойните действия, напрегнатата борба за завоюване на инициативата и бързото постигане на поставените задачи и цели, а именно:

 

     - при марш – при изнасяне за заемане на района за отбрана от батальона, при извършване на прегрупиране за създаване на контранастъпателна групировка, при извършване смяна на изгубило боеспособност подразделение;

 

     - в отбрана – при провеждане от противника на въздушни и морски десанти;

 

     - в настъпление - при развитие на настъплението, когато противникът провежда контраатаки и контраудари, при изнасяне на батальона като втори ешелон (резерва) на бригадата за развитие на успеха, при стълкновение с войските на противника, които се придвижват за затваряне на брешове или заемане на изгодни рубежи;

 

     - по време на маневрени действия в дълбочина.

 

1.2. Място, задачи, походен, боен ред и усиления на механизираният батальон при срещен бой.


1. 2. 1. Място и задачи.

 

 Батальонът може да води срещен бой самостоятелно (като преден отряд или авангард на бригадата) и в състава на главните сили на бригадата.

 

Като използва високата си маневреност, голямата си ударна сила и огнева мощ, механизираният батальон може в срещен бой да разгроми успешно превъзхождащ по сила противник.

 

За срещния бой на батальона се поставя близка задача и се указва направление за по-нататъшно настъпление.

 

Близката задача на батальона, който действа като преден отряд, се заключава в овладяване и удържане на указания рубеж, нанасяне с огъня на всички средства поражение на челните подразделения на противника и осигуряване на изнасянето и развръщането на главните сили на бригадата.

 

До рубежа, който трябва да овладее, предния отряд води срещен бой само когато е невъзможно или нецелесъобразно да обходи противника.

 

Близката задача на батальона, който действа като авангард, се заключава в унищожаване на охранителните подразделения на противника, сковаване на основните му сили чрез активни действия и осигуряване на развръщането и влизането в бой на главните сили на бригадата.

 

Авангардът при всички случаи унищожава походното охранение на противника, устремява се към главните му сили, с огън и с дръзки и решителни действия му нанася поражения или се развръща на удобен (достигнат) рубеж, с огъня на всички средства и с активни действия сковава противника на широк фронт и осигурява благоприятни условия за развръщане и организирано влизане в бой на главните сили.

 

След това предният отряд (авангардът) действа обикновено в състава на първия ешелон на бригадата.

 

Близката задача на батальона, който действа в състава на главните сили на бригадата, се заключава в разгромяване на своето направление на основните сили на батальона от първия ешелон на противника, унищожаване или овладяване на огневите позиции на артилерията и овладяване на рубеж, който осигурява удобни условия за унищожаване на подхождащите резерви и за развитие на настъплението.

 

2.2. Походен ред.

 

Походният ред на батальона се построява в зависимост от мястото му в походния ред на бригадата и реда за действие при срещния бой. Той трябва да осигурява възможност за бързо развръщане на подразделенията и провеждане на бърз и скрит маньовър за нанасяне на удар във фланг и тил на противника.

 

Походният ред на батальона като авангард се състои от разузнавателна група, дозорни отделения, челни дозори, застави, главни сили и тилови и технически подразделения.

 

В зависимост от вида на марша, мястото, задачите и реда за действие на батальона при среща с противника, колоната на главните сили и на тиловите подразделения може да има различно построение.

 

При действие на батальона като авангард или преден отряд, колоната на главните му сили може да има следното построение - в челото командирът и щабът на батальона със свързочния взвод, след тях придаденото танково подразделение, артилерийските подразделения, мотопехотните роти и разпределени и придадени зенитни подразделения.

 

В някои случаи артилерийското подразделение може да се движи след щаба на батальона, а танковото – след артилерийското.

 

1.2.3. Боен ред и усиления.

 

Бойният ред на батальона в срещен бой трябва да осигури нанасяне на силен първоначален удар по противника. Обикновено той се построява в един ешелон със силен общовойскови резерв, артилерийски подразделения, подразделения за противовъздушна отбрана, противотанков резерв, подразделения за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване.

 
Срещен бой

 

Задачи и боен ред на механизираният батальон като авангард (вариант)

 

Първият ешелон в състав до три усилени мотопехотни роти е предназначен да нанесе силен първоначален удар, да разгроми противостоящия противник и изпълни близката задача на батальона. Той действа на сковаващото направление и на направлението на удара, като танковото подразделение действа обикновено откъм страната на външния фланг на главните сили на батальона.

 

Общовойсковият резерв в състав усилен мотопехотен взвод е предназначен да развива успеха на първоешелонните подразделения на батальона. Освен това той може да се използва за осигуряване на застрашен фланг при развръщане на главните сили.

 

Предназначението на останалите елементи от бойния ред на батальона е както при настъпателния бой.

 

При извършване на марш като преден отряд и авангард, батальонът за водене на срещния бой, може да бъде усилен с артилерия до дивизион, една-две танкови роти, инженерни и химически подразделения.

 

При извършване на марш в състава на главните сили, батальонът не получава усиления.

 

2. Особености при организиране на срещния бой.

 

Своевременното организиране на срещния бой има важно значение за успешното му водене срещу равен, а понякога и срещу по-силен противник в условията на бързоизменяща се обстановка. Ограниченото време за организиране на боя затруднява значително работата на командира и щаба на батальона. При възникване на срещния бой по време на марш времето за сближаване на страните от момента на получаване на разузнавателните данни за подхождащ противник до рубежа за среща с него ще бъде и времето с което ще разполага командирът за организиране на боя. За да се създадат благоприятни условия за разгром на подхождащия противник, е необходимо командирът на батальона едновременно с вземане на решението за марш да вземе и решение за срещен бой.

 

Командирът на предния отряд (авангарда) организира боя със завързването на бой от челната походна застава. Той бързо оценява обстановката, уточнява решението и задачите и се изнася  към челната походна застава. Въз основа на резултатите от боя, личните наблюдения и данните от разузнаването той уточнява на местността решението си и свежда до подразделенията задачите, дава указания по взаимодействието и по основните въпроси на всестранното осигуряване, взема мерки за недопускане обхождане на собствените флангове от противника.

 

При оценка на обстановката командирът на батальона най-напред определя силите и състава на изнасящия се противник, вероятния рубеж и времето за среща с него, направлението за действията му, условията за маньовър, удобните рубежи за развръщане, рубежа за преминаване в атака, маршрутите и времето за излизане на тях, направлението за настъпление на батальона и ротите.

 

Въз основа на това той прави изводи относно:

 

     - скоростта за движение, необходима за изпреварване на противника на рубежа за среща с него;

 

     - положението, състава и състоянието на собствените и придадените подразделения и техните възможности;

 

     - бойния ред необходим за водене на срещния бой;

 

     - разпределението на силите и средствата;

 

     - формата на маньовър на главните сили при срещния бой;

 

     - реда за използване на придадената артилерия;

 

     - начина и средствата за осигуряване на междините и фланговете.

 

В замисъла за срещния бой командирът на батальона обикновено определя:

 

     - направлението на удара;

 

     - вида на маньовъра;

 

     - последователността за унищожаване на подхождащия противник;

 

     - реда за огневото поразяване на противника по време на изнасянето и при развръщането му за бой;

 

     - бойния ред на батальона;

 

     - реда за използването на щатните и придадените сили и средства.

 

За определянето на бойните задачи на подразделенията командирът на батальона изхожда от възприетия замисъл за действие, от характера на действията на противника, от положението и състоянието на собствените сили, както и от бойните възможности на подразделенията за унищожаване на противника в срещния бой.

 

Бойните задачи на подразделенията обикновено се свеждат при завързване боя от челната походна застава с кратки бойни разпореждания, като най-напред се поставят задачите на тези елементи от бойния ред, на които е необходимо по-продължително време за подготовка за тяхното изпълнение.

 

При поставяне на задачите на подразделенията командирът на батальона указва:

 

     - на челната походна застава – състава, маршрута за движение, кой рубеж и докога да овладее и да удържи за осигуряване развръщането на главните сили, както и реда за действия със започване на атаката им;

 

     - на артилерийските подразделения – задачите за поддържане боя на челната походна застава и на главните сили, районите на огневите позиции и времето за готовност за откриване на огън, сигналите, реда за преместване в хода на боя;

 

     - на мотопехотните (танковите) роти (ако има такива) - бойната задача, рубежа за преминаване в атака, времето и направлението за атака, реда за взаимодействие и маршрута за излизане на рубежа за преминаване в атака;

 

     - на резерва – състава, направлението и реда за изнасяне в хода на боя;

 

     - на зенитното подразделение – реда за прикриване на подразделенията при изнасянето, развръщането му в хода на боя, мястото в бойния му ред и реда за преместване;

 

     - на противотанковия резерв – задачите за прикриване на фланговете или на танкоопасните направления, огневите позиции (рубежите за развръщане), времето за заемането им, реда за откриване и прекратяване на огъня, както и реда за изместване в хода на боя.

 

3. Водене на срещния бой.


3. 1. Водене на боя от охранителните елементи.

 

Срещният бой започва обикновено с боя на челната походна застава. Същата застава при среща с разузнавателните и охранителните елементи на противника с огън и решителни действия от движение ги унищожава и продължава да изпълнява поставената задача. При среща с превъзхождащи сили на противника тя заема удобен рубеж, осигурява маньовъра и развръщането на главните сили на батальона, а с преминаването им в атака настъпва в указаното й направление обикновено в първия ешелон на батальона. В този случай личният състав на ротата се спешава.

 

Със завързването на боя от челната походна застава, командирът на авангарда бързо се придвижва към нея, поставя допълнителни задачи по разузнаването на главните сили на противника, поставя задачи на артилерийското подразделение за заемане на огневи позиции,  за поддържане боя на челната походна застава и осигуряване изнасянето и развръщането на главните сили на батальона.

 

Артилерийските подразделения от движение заемат огневи позиции, откриват огън по подхождащите колони на противника, подавят артилерията и противотанковите му средства и поддържат боя на челната походна застава, както и изнасянето, развръщането и боя на главните сили на батальона.

 

Противотанковите средства се изнасят на застрашеното танкодостъпно направление за прикриване развръщането на главните сили на батальона.

 

Командирът на батальона бързо оценява обстановката, взема решение или уточнява взетото по карта решение, поставя бойни задачи на подразделенията и едновременно с това дава кратки указания по взаимодействието с кратки бойни разпореждания по свързочните средства, при подхождането на подразделенията към рубежа за преминаване в атака.

 

3. 2. Водене на бой от главните сили на авангарда.

 

Авангардът (предният отряд), под прикритието на челната походна застава и огъня на артилерията, като използва скритите подстъпи, а понякога и маскировката с димове и аерозоли, бързо излиза на направлението на удара, развръща се от движение в боен ред и със стремителна атака по фланга или в тила завършва унищожаването на походното охранение на противника. След това предният отряд стремително овладява указания му рубеж и го удържа до подхода на главните сили на бригадата, а авангардът смело се сближава с главните сили на противника и с огън и с решителни действия ги сковава и осигурява развръщането и влизането в бой на главните сили на бригадата.

 

Механизираният батальон атакува противника обикновено на бойни машини на пехотата без спешаване на личния състав.

 

Челната походна застава от заетия рубеж, с преминаването в атака на главните сили на батальона, настъпва в указаното й направление обикновено в първия ешелон на батальона.

 

Зенитните средства се намират в бойните редове и се преместват след атакуващите подразделения в постоянна готовност за водене на огън по въздушните цели в движение или с кратки спирания.

 

Загражденията и препятствията подразделенията на батальона обхождат или преодоляват от движение.

 

Ако на направлението за действие на батальона се стоварва тактически въздушен десант (десантно-щурмови подразделения), командирът на батальона взема всички мерки, за да се съедини най-бързо с него и със съвместни действия да изпълни поставената задача.

 

Когато противникът с превъзхождащи сили изпревари предния отряд в излизането му на указания рубеж, а авангардът в развръщането и започне настъпление, батальонът с огъня на всички средства и с активни действия на достигнатия рубеж го сковава на широк фронт, нанася му поражение и осигурява най-изгодни условия за развръщане на главните сили на бригадата. В този случай мотопехотните подразделения се спешават. Танковете и бойните машини на пехотата заемат огневи позиции зад укритията и поразяват противника с огън.

 

Когато батальонът се намира в състава на главните сили на бригадата, командирът взема решение за срещния бой по карта обикновено в движение. Поставянето на задачите на подразделенията, организирането на взаимодействието, управлението и всестранното осигуряване на боя обикновено той извършва по радиото. Ако има възможност, уточнява тези въпроси на местността.

 

Батальонът скрито, с максимално допустима скорост излиза на своето направление, развръща се в боен ред, стремително атакува противника във фланг и развива настъплението в дълбочина.

 

Ако противникът е понесъл чувствителни загуби от нанесените му огневи удари, батальонът завършва унищожаването му с фронтална атака.

 

При опит на противника да премине към отбрана на удобен рубеж батальонът с огън и решителна атака от движение разчленява бойния му ред, унищожава го, овладява рубежа и продължава да изпълнява поставената задача.

 

При оттегляне на противника батальонът незабавно преминава към преследване, унищожава прикриващите му подразделения, стремително се доближава до главните му сили и във взаимодействие с подразделенията, които го преследват по успоредни маршрути, го унищожава.

 

Батальонът, който действа на фланга, трябва стремително по най-късите пътища да излезе на направлението за оттегляне на противника и решително да го атакува.

 

Подразделенията за техническо осигуряване и тилът на батальона със започването на срещния бой се развръщат зад бойния му ред, по възможност в трудно достъпен за танковете район в готовност за осигуряване на подразделенията на батальона с боеприпаси, ГСМ и за оказване на техническа и медицинска помощ.

 

Медицинският пункт и пунктовете за техническо наблюдение се развръщат след въвеждане в бой на главните сили на батальона и се преместват след атакуващите подразделения в готовност за незабавно оказване на медицинска помощ на ранените и за определяне местата на заседналата и излязлата от строя техника.





{START_COUNTER}