Райони, маршрути и рубежи, назначавани на механизираният батальон при настъпление от движение Изходният пункт (рубеж) се определя на отдалечение 3 – 5 км от изходния район с цел да се даде възможност на подразделенията от първи ешелон да формират своите колони. Рубежът за развръщане в батальонни колони обикновено отстои от предния край на противниковата отбрана на 12 – 15 км, с цел развръщането на подразделенията да се извърши след започване на огневата подготовка и се избегне въздействието на масовия артилерийски огън на противниковата артилерия. Когато батальонът се изнася по самостоятелен маршрут, рубеж за развръщане в батальонни колони не се назначава. Рубежът за развръщане в ротни колони се определя извън досегаемостта на огъня с право мерене на оръдията, танковете и установките на противотанковите управляеми ракети на противника, обикновено на разстояние 4 – 6 км от предния край на неговата отбрана. От него колоната на батальона започва да се разчленява в ротни колони. Рубежът за развръщане във взводни колони се назначава по възможност в гънките на местността на 2 – 3 км от предния край на противниковата отбрана с цел подразделенията да бъдат извън масовия картечен огън на противника. От него ротите започват да се развръщат във взводни колони. Рубежът за преминаване в атака се определя така, че изнасянето на механизираните и танковите подразделения към него да става скрито, а отдалечението му да осигурява воденето на точен огън с основните видове оръжия и достигане предния край на противниковата отбрана без спиране, на максимална скорост в указаното време “Ч”. В зависимост от местността и конкретната обстановка, той може да бъде на разстояние до 600 м от предния край на противника, а понякога и по-вече. Рубежът за спешаване трябва да бъде по възможност по-близко до предния край на противниковата отбрана, обикновено на места, скрити от огъня на неговите картечници и противотанковите му средства за близък бой. Понякога той може да съвпада с рубежа за преминаване в атака. |