Настъпление на механизирания батальон с форсиране на водна преграда

1. Общи положения.

1.1. Влияние на водните прегради върху настъплението.

Значението на водните прегради като препятствия се определя от следните характеристики: широчина, дълбочина, скорост на течението, характер на дъното и бреговете на прилежащата местност, наличието на хидросъоръжения, състояние на противниковата отбрана и метеорологичните условия.

Широчината на водната преграда е един от основните фактори, характеризиращи я като препятствие. В зависимост от водните прегради се делят на тесни (до 100 м), средни (100 – 250 м), широки (250 – 600 м) и големи (над 600 м).

Широчината на реката оказва влияние преди всичко на продължителността на форсирането, потребността от различни преправъчни средства и продължителността на огневата подготовка. Широките и пълноводни реки заставят настъпващите да нанасят първоначалния си удар с недостатъчни сили, без масово използване на танкове, което се отразява неблагоприятно върху темпа на настъплението. Те пречат и на своевременното прехвърляне на сили средства за нарастване силата на първоначалния удар. Широките и пълноводни реки забавят смяната на огневите позиции на артилерията и настъпващите са принудени продължително време да бъдат поддържани от ограничено количество артилерия.

Дълбочината на водната преграда определя главно способа за форсиране, оказва влияние върху избора на участъка за форсиране и вида на преправите и преправъчните средства. В зависимост от дълбочината си, водните прегради се делят на плитки (0,5 – 0,6 м), средни (до 1 м) дълбоки (4 – 5 м).

Плитките водни прегради се преодоляват от цялата техника в брод, а средните само от техниката с повишена проходимост. Дълбоките водни прегради се преодоляват от танковете под вода и с преправъчно - десантни средства.

Скоростта на течението на реките също оказва влияние върху способа за форсиране, вида на преправъчните средства, продължитилността на рейса с величината на отнасяне, безопасността на форсирането. Бойният опит е показал, че при увеличаване скоростта на течението с 1 – 2 m/s проходимостта на бродовете намалява с 20 %, а при скорост 4 m/s и повече преправянето в брод е невъзможно.

В зависимост от скоростта на течението водните прегради се делят на реки със слабо течение (до 0,5 m/s), със средно течение (0,5 – 1 m/s), със силно течение (1 – 2 m/s) и много силно течение (над 2 m/s).

Състоянието на дъното  и бреговете на водната преграда оказват съществено влияние върху проходимостта на колесните и верижни машини и могат да се окажат сериозно препятствие за бойната техника и преправъчно - десантните средства. Високите, стръмни, каменисти и обрасли брегове затрудняват, а често правят невъзможно преминаването на танковете, БМП, бронетранспортьорите и колесните машини. Те затрудняват влизането във водата и излизането на срещуположния бряг на преправочно - десантните средства. Тогава се налага допълнителна работа по скосяването на бреговете.

От досегашния опит на учения е установено, че за съвременните средства спусковете към водата и изходите на противоположния бряг не трябва да превишават 6 – 120 , за танковете 250 за влизане и 150 за излизане от водата.

Реките с тинесто дъно, понякога макар и непълноводни, затрудняват настъпващите, като не позволяват преодоляването в брод на колесните и верижни машини.

Характерът на прилежащата местност с наличието на канали, поливни площи и заблатени участъци, гори и горски пояси ще оказват отрицателно влияние на войските и могат да превърнат дори тесни водни прегради в сериозни препятствия за настъпващите.

Различните хидротехнически съоръжения – язовирни стени, канали, шлюзове, каскади и др., също могат сериозно да затруднят форсирането. Отбраняващите се може да използват или разрушат тези съоръжения и за кратко време да се измени нивото на водата, което от своя страна да затрудни преодоляването на водната преграда.

Водните прегради дават някои предимства на отбраняващите се, изразяващи се с:

     - на брега на река с малко сили и средства може да се създаде устойчива отбрана с развита огнева система;

     - по-лесно се определят най-вероятните участъци, където противникът ще форсира;

     - осигурява се възможност поразяването на настъпващия по части.

При това предният край на отбраната може да минава пред водната преграда (когато отбраняващият се подготвя за настъпление и реката е преодолима в брод), непосредствено до самия бряг на водната преграда и на срещуположния бряг.

В трите случаи отбраната по правило се заема на широк фронт, като силите се съсредоточават на удобните за форсиране направления.

1.2. Определение и начини за форсиране.

 Форсирането представлява преодоляване с бой на водна преграда заета и отбранявана от противник. По своята същност то е настъпателен бой, свързан с преминаване на водна преграда под въздействието на противника, с незабавно развитие на проникването в дълбочина на отбраната и за изпълнение на поставената бойна задача.

Форсирането има редица особености, по-важни от които са:

     - темпът за настъпление с форсиране е по-нисък;

     - маньовърът по фронта е ограничен вследствие на малкия брой преправъчни средства и затруднения маньовър с тях;

     - възможност за последователно да съсредоточава силите и средствата на заетия с бой противников бряг;

     - невъзможност за масово въвеждане на танкове в първия етап на боя;

     - трудност в подвоза и евакуацията;

     - уязвимост на преправящите се подразделения от масовия огън на артилерията, ударите на авиацията и оръжията за масово поразяване;

     - необходимост от осигуряване на подразделенията с преправъчно - десантни средства;

     - сложност в управлението.

Успехът на форсирането обикновено зависи от:

     - воденето на активно разузнаване на противника на водната преграда, на подстъпите към собствения и на срещуположния бряг;

     - предварителното вземане на решение и уточняване задачите на подразделенията при подхода към водната преграда;

     - унищожаването на противника на подстъпите към водната преграда и на противоположния бряг;

     - овладяването на преправите, особено на мостовите и на удобните за форсиране участъци от предни отряди и въздушни десанти;

     - своевременното изнасяне на преправъчно - десантните средства към водната преграда, бързо оборудване на преправите и умел маньовър с тези средства;

     - внезапните и решителни действия на войските;

     - сигурното прикритие на своите войски от въздушния противник;

     - добре организираната комендантска, спасителна и евакуационна служба;

     - маскировката на войските и преправите с широко използване на димове и аерозоли.

В зависимост от обстановката форсирането може да се осъществи от движение или с развръщане на главните сили до водната преграда и след допълнителна подготовка.

Форсирането от движение е основен способ и се заключава в стремително и на широк фронт излизане на войските към водната преграда, преодоляването й без забавяне и бързо развитие на настъплението в дълбочина на противоположния бряг.

При този способ цялата подготовка за форсиране се извършва по време на подхода към водната преграда и се осъществява в боен ред в който войските са настъпвали.

Ако форсирането от движение е неуспешно и обстановката налага, то се преминава към форсиране с развръщане на главните сили до водната преграда и след допълнителна подготовка в кратки срокове. Същата се извършва в изходни райони непосредствено до водната преграда.

Във всички случаи форсирането на водните прегради изисква щателна подготовка и провеждане на мероприятия с цел да не се допусне натрупване на личен състав и техника на преправите и да се спазват стриктно мерките за безопасност.

В зависимост от характера на водната преграда, времето, наличните преправъчно - десантни средства, хидротехническите съоръжения на водната преграда, форсирането може да се извърши по един от следните начини - в брод, с преправочно-десантни средства, на пароми; по мост и по лед.

Механизираният батальон ще форсира на собствен ход (плаване) в брод и по мост, като част от техниката се преправя на преправъчно - десантни средства. При това танковете обикновено използват съществуващите бродове, мостове и пароми, или се преправят под вода.

1.3. Участък, преправи, рубежи и райони назначавани при форсиране на водна преграда от МБ.

На механизирания батальон при организиране на форсирането се определя участък за форсиране, изходен район, изходен рубеж за форсиране, райони за качване (натоварване) на преправъчно-десантните средства, район за херметизиране на танковете, преправи и маршрути за изнасяне към тях.

Участъкът за форсиране представлява част от водната преграда и прилежащата й местност. Той се избира на най-благоприятните за целта участъци, осигуряващи достъпни брегове, бродове и преправи и скрит подход към водната преграда.

На участъка за форсиране се организират десантни и паромни преправи, преправи за танковете в брод и под вода. Броят и видът на същите се определя съобразно наличието на преправочни средства, характера на водната преграда и установения ред за преправяне на войските.

Широчината на участъка за форсиране на механизирания батальон при благоприятни условия може да съвпадне с фронта му за настъпление.

За извършване форсирането на водната преграда на подразделенията се определят места  за преправяне, наречени преправи.

Преправата е част от участъка за форсиране оборудван в инженерно отношение и създаващ условия за преправяне на войските.

В зависимост от способите за преправяне са известни следните видове преправи: в брод; десантна; паромна; десантно-паромна ; мостова; под вода и по лед.

Способите за форсиране зависят от характера на водната преграда, годишното време и преправочно-десантните средства и биват: в брод, десантен, паромен, десантно-паромен, по мост, под вода и по лед.

Преправата в брод се състои от един или няколко брода. Желателно е тя да бъде широка, за да могат подразделенията да форсират в боен ред, без да се налага прегрупиране. Изискванията към брода са да има скосени брегове, здраво дъно и брегове, слабо течение на водата. Преправата в брод улеснява форсирането на водните прегради, без снижаване на темповете, но без подготовка с оборудване на бродовете , форсирането може да бъде обречено на неуспех.

Оборудването на брода включва:

     - отстраняване на загражденията и препятствията, намиращи се пред брода, на брега и във водата;

     - обозначаването му с вехи, добре видими през нощта;

     - укрепване на дъното при необходимост;

     - скосяване на бреговете;

     - устройване на пътища към него.

Широчината на брода със здраво дъно трябва да бъде около 10 m, за да се осигури задминаването на спрели машини. За бързо износващо се дъно широчината на брода е 20 – 25 m с няколко коловоза и отделни трасета за верижни и колесни машини.

Десантната преправа е тази, при която се използват самоходни плаващи средства - плаващи автомобили, плаващи верижни (гъсенични) транспортьори, бронетранспортьори, самоходни плаващи пароми и други щатни преправъчни десантни средства (К 61, К 71, ПТС, ГСП, БТР и БМП).

Десантната преправа е предназначена за прехвърляне на механизирани, артилерийски, тилови и други подразделения. Тя се устройва на пълноводни реки при липса на бродове.

Съставът на десантната преправа може да бъде най-различен и нормално включва големи плаващи автомобили, плаващи транспортьори (К 61, К 71, ПТС), самоходни плаващи пароми (ВСП, ГСП) и др.

В нейния състав се включва още спасителна служба, аварийно-подемна станция, наблюдателни постове, комендантски органи, разчети за обслужване на преправочните средства и др.

Паромната преправа е предназначена за прехвърляне на тежка материална част или бойна техника (танкове, САУ, и др.). Устройва се за танковете, когато не е възможно форсирането в брод, по мост и под вода, преди всичко за форсиране на големи водни прегради. Същата се състои от 1–3 парома, 1–2 чифта пристани и средства за влачене (буксир на паромите), спасителна служба, аварийно-подемна станция, наблюдателни постове, комендантски органи и др. Пароми се устройват от щатни понтони или мостови паркове (ПМП, ТМП и др). В някои случаи превозни пароми се строят и от големи надувни лодки – НДЛ-20, НДЛ-30, НДЛ-10.

Паромната преправа започва да се  устройва с началото на форсирането, а влиза в действие след форсирането на предните подразделения. Паромите се сглобяват на вода след като е овладян плацдарм на срещуположния бряг.

Десантно-паромната преправа е известна още като смесена преправа. Тя представлява един от основните способи за преправяне на подразделенията. Използват се самоходни десантни средства и превозни пароми.

Преправочните средства тук не влизат в експлоатация едновременно. В първия рейс участват само десантните средства, а след това се включват паромните, защото те се сглобяват на вода, след като е овладян определен рубеж и противникът не може да ни въздейства. Това става в продължение на 0,5 – 1,5 часа.

При съчетание на форсирането с въздушни десанти в експлоатация може да влизат почти всички преправочни средства едновременно.

Мостовата преправа е предназначена за прехвърляне на всички родове войски в зависимост от товароподемността на същата. Мостът може да бъде построен от щатни средства на понтонно-мостовите части, или да бъде овладян такъв. Щатните средства са мостове на машини (КММ и ТММ), плаващи средства (ПМП) и нисководни  дървени мостове. Мостовата преправа се състои от понтонен мост (действащ), запасно място за моста, резерв на мостови елементи, противоминни заграждения, речни застави, спасителна служба, комендантско-регулировъчна служба и др.

След успешно форсиране от предните подразделения и осигуряване безопасност от картечния огън на противника, се пристъпва към сглобяване на паромите.

Преправата под вода е предназначена за преправяне на танкове и САУ. Същата се избира на участък от водната преграда с ниско достъпни брегове, твърдо и равно дъно. В зависимост от широчината на водната преграда, преправата трябва да бъде широка не по-малко от 30 – 50 m и не по-вече от 1000 m, а дълбочината й да не превишава 5 m. Границите и направлението на преправата се обозначават с добре видими знаци. За танкова рота се оборудва една преправа.

Преправа по лед се устройва през зимата и при ниски температури за преправяне както на личен състав, така и за колесни и верижни машини.

При определени преправи по лед трябва да се има предвид дебелината на леда, тежеста на средствата, които ще преминават и околната температура на въздуха. Това е видно от таблицата.

За въвеждане в заблуждение на противника се устройват и лъжливи преправи.

При форсиране с развръщане на главните сили  на бригадата до водната преграда на МБ се определя изходен район за форсиране непосредствено до водната преграда, или на разстояние, указано от старшия командир (началник).

Изходният район непосредствено до водната преграда се заема обикновено след неуспешно форсиране от движение.

Участъкът, преправите, рубежите и районите назначавани при форсиране на водна преграда от МБ са показани на схемата.

Участъци, преправи, рубежи и ройони назначавани при форсиране на водна преграда от МБ.

За осигуряване организираното подхождане, развръщане и форсиране на водната преграда на МБ се определят:

     - изходен рубеж за форсиране на разстояние 1 – 2 km, а при заемане на изходен район за форсиране непосредствено до водната преграда – на разстояние 100 – 300 m от нея;

     - район за качване (натоварване) на преправочно-десантните средства и район за херметизиране на танковете, на скрити места и на разстояние 5 – 6 km от водната преграда, а при заемане на изходен район за форсиране непосредствено до водната преграда и по-близо.

За организирано изнасяне на подразделенията към водната преграда се определят маршрути. До изходния рубеж за форсиране е необходим по един маршрут за МБ, а от изходния рубеж за форсиране до преправите – по един маршрут за всяка първоешелонна рота.

На изходните рубежи за форсиране и маршрутите за подход към водната преграда се развръщат органите на комендантско-регулировъчната служба.

1.4. Място, задачи, боен ред и усиления на механизирания батальон при настъпление с форсиране на водна преграда.

Механизираният батальон форсира водната преграда в състава на главните сили на бригадата, а когато действа като преден отряд или авангард – самостоятелно.

В главните сили на бригадата батальонът може да бъде в състава на първи ешелон, втори ешелон, общовойскови резерв. Батальонът може да действа и като рейдови отряд.

На батальона от първи ешелон се поставя близка задача, следваща задача и направление за по-нататъшно настъпление.

При форсиране на голяма водна преграда близката задача на батальона се състои в унищожаване на противника в опорните пунктове на ротите в първи ешелон на своя фронт за настъпление и овладяването им.

Следващата задача се състои в развитие на настъплението, разгром на противника в дълбочина на района за отбрана на батальона във взаимодействие със съседните батальони и овладяването на първата позиция.

Направлението за по-нататъшно настъпление се определя така, че да осигури изпълнение на следващата задача на бригадата.

Батальонът като втори ешелон на бригадата получава близка задача и направление за по-нататъшно настъпление.

Близката задача на МБ при въвеждането му в бой е, съвместно с батальоните от първи ешелон, да завърши разгрома на противника от първата позиция, или да овладее рубежа на бригадните (полковите) резерви. Направлението за по-нататъшно настъпление трябва да осигури изпълнението на задачата на бригадата.

На батальона който действа като преден отряд, рейдови отряд или авангард се определя участък за форсиране и се указва бойната задача на срещуположния бряг.

Механизираният батальон като преден отряд при форсиране на водна преграда се изпраща за овладяване в дълбочина на противниковата отбрана на преправи, мостове, изгодни за форсиране участъци и за изпълнение на други задачи.

Като рейдови отряд при форсиране механизираният батальон се изпраща в дълбочина на противниковата отбрана за овладяване на мостова преправа и други важни обекти, за оказване на съдействие при форсирането от главните сили на бригадата.

Механизираният батальон като авангард получава задача да унищожи противника прикриващ подстъпите към водната преграда, да овладее изгодни за форсиране участъци и от движение да форсира и развие настъплението на срещуположния бряг.

2. Организиране на форсирането

2.1. Вземане на решение.

Методът за вземане на решение за форсиране в основата си не се различава от метода за вземане на решение при настъпление.

При организиране на форсирането командирът на батальона е длъжен предварително да организира разузнаване на водната преграда, да вземе решение за форсиране и да постави задачи на подразделенията.

За разузнаване на водната преграда към набелязаните места за преправи се изпращат разузнавателни групи, разузнавателни дозори или дозорни отделения (танкове), които определят наличието и състоянието на мостовите преправи и бродовете, най-удобните места за оборудване на десантни и паромни преправи и на преправи за танковете в брод или под вода. Въз основа на данните от разузнаването командирът на батальона уточнява местата на преправите и реда за използване на придадените преправъчни средства.

Решението за форсиране на водната преграда от движение се взема при организиране на настъплението и се уточнява при подхождането към водната преграда според данните установени от разузнаването  и боя на походното охранение.

При уясняване на задачата, наред с другите въпроси командирът на батальона трябва да разбере: замисъла на старшия командир за унищожаване на противника на подстъпите към водната преграда и на противоположния бряг; обектите и времето за нанасяне на огневи удари в направлението за действие на батальона; с какви сили и средства ще се овладеят съществуващите преправи и развива настъплението на противоположния бряг.

При оценка на обстановката за противника командирът на батальона трябва да разбере: с какви сили и в кой район той може да противодейства на батальона при подхода и при форсирането; каква е групировката му на противоположния бряг и възможния характер на действията му; как е организирал охраната и с какви сили отбранява мостовете, бродовете, хидротехническите съоръжения и удобните за форсиране участъци; инженерните заграждения по бреговете и във водата.

Оценката на останалите елементи от обстановката командирът на батальона извършва както при настъпателния бой.

Особено задълбочено той оценява местността и преди всичко: изгодните подстъпи към водната преграда широчината, дълбочината, скоростта на течението, характера на бреговете, дъното и прилежащата местност, наличието на хидротехнически съоръжения, мостове, бродове, места за преправи и възможни изменения в характеристиката на водната преграда. Изучава подробно маршрутите за движение към водната преграда в направление на участъка за форсиране, изходния рубеж за форсиране, районите за качване (натоварване) на преправочно-десантните средства и районите за херметизиране на танковете.

Времето като сезон и част от денонощието се оценява с цел да се определи какво влияние ще оказва режимът на водната преграда на форсирането.

В решението за форсиране командирът на батальона освен въпросите, предвидени при организирането на настъпление, определя способите за разгромяване на противника на подстъпите към водната преграда и на срещуположния бряг, местата и видовете основни и запасни преправи, разпределянето на преправочните средства, маршрута и реда за изнасяне към водната преграда, реда за подготовка на техниката и последователността на преправянето на подразделенията.

В бойната заповед при поставяне задачите за настъпление с форсиране на водна преграда командирът на батальона указва допълнително:

     - на ротите – задачите при подхождането към водната преграда, в хода на форсирането и на срещуположния бряг, местата на основните и запасните преправи, района за херметизиране на танковете, местата за качване на личния състав и за товарене на бойната техника на самоходните преправочно-десантни средства, изходния рубеж за форсиране и времето за преминаване през него;

     - на артилерийските подразделения – задачите за поддържане на подразделенията при форсирането на водната преграда и боя на срещуположния бряг, огневите позиции на щатната и придадената артилерия, времето за готовност за откриване на огън и реда на преправянето;

     - на зенитното подразделение – задачите по прикриване на подразделенията от ударите на въздушния противник при излизането към водната преграда, през време на форсирането и при боя на срещуположния бряг, огневите позиции, времето за готовност за откриване на огън и реда за преправянето;

     - на инженерно - сапьорните подразделения – задачите за инженерното разузнаване на местата за преправи, оборудването и поддържането на преправите, подготовката на пътищата за придвижване към тях, местата на преправъчно - десантните средства при придвижването към водната преграда;

     - на химическите подразделения – задачите за водене на радиационно и химическо разузнаване и наблюдение в района на преправата и унищожаване на огневите точки на противника, разположени на срещуположния бряг с реактивните пехотни огнемети.

Взаимодействието командирът на батальона организира както за настъпление като спазва указанията на старшия командир и основно обръща внимание на следните въпроси:

    - съгласува действията на мотопехотните роти и танковете с огъня на артилерията, както и на съседите по унищожаването на противника на изходния бряг, по време на форсирането и на противоположния бряг, както и за осигуряване на фланговете и отразяване на контраатаките;

    - съгласува действията на батальона с предния отряд, авангарда, тактическия въздушен десант или походната застава, ако има такива на неговото направление за настъпление;

    - съгласува действията на батальона с командира на преправъчно - десантните средства;

    - определя мероприятията за взаимодействие между преправите, за маньовър с подразделенията от инженерните сили и средства;

   - указва сигналите за взаимно опознаване, целеуказване и радиоданните за свръзка с предния (рейдовия) отряд, тактически въздушен десант или авангард;

  - указва сигналите по оповестяването, взаимодействието и управлението.

2.2. Особености при организиране на бойното осигуряване и комендантско-регулировъчната служба.

Осигуряването на бойните действия се организира както при настъпление с основно внимание на преправянето на подразделенията през водната преграда.

2.2.1. Разузнаване и електронна борба.

За разузнаване характера на водната преграда се изпращат разузнавателни групи и дозори, които определят наличието и състоянието на мостовите преправи и бродовете, най-удобните места за оборудване на десантни и поромни преправи, на преправи за танкове в брод и под вода. Уточняват се рубежите за създаване на димни завеси за скриване изнасянето, развръщането и форсирането на водната преграда.

2.2.2. Ядрена, химическа и биологична защита на подразделенията.

При форсиране допълнително командирът на батальона е необходимо да вземе мерки за недопускане натрупване на подразделенията на пунктовете, рубежите, районите, пред и във водната преграда.

2.2.3. Маскировка.

За осигуряване внезапност и въвеждане противника в заблуда е целесъобразно оборудването на лъжливи преправи и най-стриктно спазване изискванията на маскировъчната дисциплина.

2.2.4. Инженерното осигуряване.

 В него допълнително се включва оборудването и поддържането на преправите; определяне на участъците, удобни за форсиране в брод с щатната плаваща бойна техника и за организиране на десантни (паромни) преправи, както и за преправяне на танковете под вода; устройването на проходи  в загражденията пред и във водната преграда, както и вземането на мерки за защита от плаващи мини; обозначаването на направленията (маршрутите) за излизане към преправите, развръщане на преправочните средства и определяне на реда за преправяне на подразделенията; организирането на свръзката и комендантската служба на преправите, противовъздушната им отбрана и маскировката.

2.2.5. Химическо осигуряване.

Допълнително се организира използването на димните и аерозолни средства за маскиране на подразделенията при изнасянето и форсирането на водната преграда.

2.2.6. Охранение.

Охранението при настъпление с форсиране се организира най-вече за осигуряване безпрепятственото изнасяне на МБ към водната преграда, а също така и непосредствената охрана на участъка за форсиране.

Правилното, своевременно и организирано изнасяне на подразделенията към водната преграда и прехвърлянето през нея се осигурява от комендантска служба чрез контролно-пропускателни пунктове /КПП/. Те се разполагат на основните пътища, които водят към водната преграда. Отдалечението им е различно, но обикновено то е на 1 – 2 km от водната преграда. За началник на КПП се назначава общовойскови офицер, който контролира своевременното пристигане на подразделенията и ги пропуска съгласно изготвения график, като не допуска натрупване и излишен престой.

Комендантската служба на десантните, паромните и мостовите преправи се носи от подразделенията от инженерните войски.

На комендантската служба се възлагат следните задачи:

     - да поддържа реда на двата бряга на водната преграда;

     - да осигури своевременно извикване на поредните рейс-разчети;

     - да следи поддържането в добро състояние на пътищата към реката и ги обозначава с указателни знаци, особено за движение нощем;

    - да не допуска преминаването на товари, чието тегло надвишава товароподемността на преправите;

    - да следи за правилата при преминаване по мостовете;

    - да осигури непосредствена охрана на преправите;

    - да вземе мерки за бързо възстановяване на повредените преправъчни средства и ремонт на мостовете.

За носене на комендантската служба в участъка за форсиране се назначават:

    - комендант на участъка;

    - коменданти на преправи;

    - помощници на комендантите на преправите;

    - комендантски постове;

    - пост за наблюдение на водната преграда;

    - аварийно-спасителна служба;

   - спасително - евакуационна служба на преправата за преминаване на танковете под вода.

За комендант на участъка обикновено се назначава началникът на щаба на преправящото се подразделение. Той ръководи цялостната комендантско-регулировъчна служба и отговаря за реда при подхождането и форсирането в определения участък съгласно изготвения график.

За коменданти на преправите се назначават командирите на инженерните подразделения, които са оборудвали и поддържат преправите. Те са подчинени непосредствено на общовойсковия командир. Указанията на коменданта на преправата по спазване на установения ред за преминаване са задължителни за личния състав от преминаващите подразделения.

Помощник-комендантът на преправата обикновено се намира на срещуположния бряг, където ръководи разтоварването на рейс-разчетите от преправъчните средства, организира пропускането на войските през проходите на противоположния бряг, осигурява незабавно връщане на разтоварените преправъчни средства.

Комендантските постове се разставят на изходния, а впоследствие и на срещуположния бряг.

Постът за наблюдение на водната преграда води наблюдение за появата на плаващи мини, за движението на преправочните средства и за нивото на водата.

Аварийно-спасителната служба се занимава със спасяването на хора и бойна техника.

На разположение на началника на аварийно-спасителната служба се предоставят моторни или обикновени лодки (плаващи автомобили), с необходимата команда от сапьори (понтонери) и умеещи да плуват и да спасяват хора. Необходимо е да има още:

    - спасителни принадлежности (елечета, пояси, въжета);

    - средства за извличане на потънала техника (влекачи, лебедки, водолази и въжета).

На преправите за преминаване на танковете под вода се организира спасително-евакуационна служба.

Спасителната служба се организира от началника на инженерна служба на бригадата, а евакуационната служба – от началника на танко-техническата служба на преминаващото подразделение и се снабдява с необходимите евакуационна средства.

3. Водене на настъпателния бой от механизирания батальон с форсиране на водна преграда.

Старшият щаб предварително извършва разузнаване на широк фронт, най-вече чрез въздушно фотографиране и с разузнавателни групи. Разузнавателните данни се свеждат до войските на едромащабни карти и фотодокументи.

Разузнавателният дозор след като разузнае подстъпите към водната преграда, местата удобни за преправяне, при възможност овладява мостовата преправа (брода), и от изходния или срещуположния бряг удържа същите до подхода на охранението.

Походната застава на предния (рейдовия) отряд или авангарда обхожда или унищожава срещаната съпротива на противника, овладява мостовата преправа или брода и преминава на срещуположния бряг. Съвместно с разузнавателния дозор тя създава условия главните сили на батальона да форсират от движение водната преграда.

Батальонът се придвижва към водната преграда с максимална скорост в готовност да я форсира от движение.

Плаващите машини се подготвят за форсирането преди излизането им до водната преграда. Специално внимание се обръща на плътното затваряне на люковете, бойниците и вратите, на изправността на водоизпомпващите устройства, на наличието и плътността на затваряне на клапаните за изтичане на водата. Личният състав, който се намира в машините задължително облича спасителните жилетки.

Подготовката на танковете за преминаване под вода започва през време на изнасянето им към водната преграда и завършва в района за херметизиране.

Артилерията, част от танковете и установките противотанкови управляеми ракети с излизането си пред водната преграда заемат огневи позиции, поразяват противника и поддържат форсирането на подразделенията на срещуположния бряг.

Мотопехотните подразделения, като използват резултатите от огъня на артилерията, танковете, установките ПТУР, под прикритието на димове и аерозоли, с плаващи бойни машини и преправъчно - десантни средства форсират водната преграда, унищожават противника с огън от всички огневи средства, от движение овладяват срещуположния бряг.

За начало на форсирането (“Ч”) се счита моментът на отплуване на първия ешелон от изходния бряг.

Подразделенията, определени за преминаване през водната преграда със самоходни преправъчно - десантни средства в първия рейс, товарят бойната техника и личния състав в скрити места, откъдето излизат стремително към водната преграда и от движение се преправят на срещуположния бряг. Товаренето на бойната техника и качването на личния състав в следващите рейсове се извършва на водната преграда.

Танковете форсират водната преграда, като използват съществуващите бродове, мостове и пароми, или под вода. Те преминават под вода, след като мотопехотните подразделения овладеят срещуположния бряг и разузнаят щателно водната преграда. Като преодолеят водната преграда, танковите подразделения излизат стремително на своите направления и изпълняват поставените задачи.

Придаденият на батальона артилерийски дивизион (батарея), както и самоходната минохвъргачна батарея и противотанковият резерв обикновено се преправят с плаващи машини и с преправъчно - десантни средства с разчет да осигурят непрекъснатото поддържане и прикриване настъплението на батальона на срещуположния бряг. Самоходните подразделения може да преодоляват водната преграда и с плаване. При това най-напред преминават противотанковите средства и самоходната артилерия.

Зенитното подразделение обикновено се преправя с плаваща машина и с преправъчно  -десантни средства, по взводно (по разчети) с цел непрекъснато прикриване от ударите на въздушния противник.

Собствените и придадените инженерни подразделения водят инженерно разузнаване на водната преграда, оборудват, маскират и поддържат преправите и пътищата за подхождане към тях, устройват проходи в инженерните заграждения на бреговете и във водата, организират и носят комендантската служба на преправите.

При форсирането огнеметното подразделение се разпределя в състава на мотопехотните подразделения от първия ешелон. С приближаването на преправъчно - десантните средства до срещуположния бряг огнеметчиците водят огън по огневите точки и съпротивителните възли на противника и подпомагат успеха на форсирането.

Подразделенията за техническо осигуряване и тила на батальона се преправят с преправъчно - десантни средства или пароми след артилерийските и зенитните подразделения.

Батальонът от състава на главните сили на бригадата използва успеха на предния отряд (авангарда) и на тактическия въздушен десант и по овладените от тях преправи или с преправочно-десантни средства (механизираният батальон на БМП, а танковият под вода), без да спира форсира водната преграда, атакува от движение противника, разширява плацдарма, развива стремително настъплението в дълбочина и във взаимодействие с другите подразделения на бригадата унищожава противника. Батальонът, изпълняващ бойна задача на участък, където не действа преден отряд (авангард), форсира водната преграда от движение обикновено след огнева подготовка на форсирането и атаката при поддръжката на огъня на оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене от своя бряг.

При форсиране с развръщане на главните сили непосредствено до водната преграда, батальонът от състава на първия ешелон се качва на БМП и на самоходните преправъчно -десантни средства в скрити места и се придвижва към водната преграда по време на огневата подготовка на форсирането и атаката. Сигнал за тръгване командирът на батальона подава като изхожда от заповяданото време за започване на форсирането (“Ч”) и от времето, необходимо за преодоляване на разстоянието от мястото за качване до водната преграда. В заповяданото време при поддръжката на огъня на артилерията и на другите средства подразделенията форсират водната преграда и без да спират, развиват настъплението в дълбочина на противниковата отбрана.

През зимата водните прегради може да се форсират по заледени преправи. Ако дебелината на леда не позволява на танковете, БМП и другата техника да преодоляват водната преграда по леда, най-напред я форсират мотопехотните подразделения в пеши строй. Техниката се прехвърля на срещуположния бряг след подсилване на леда по паромни, десантни и мостови преправи, които се оборудват на незамръзнали места или по мостове При благоприятни условия танковете може да преодолеят водната преграда по дълбоки бродове, а понякога и под вода.

При интензивен ледоход водните прегради се преодоляват по овладените мостове и чрез прехвърляне на подразделенията по въздуха.