І. Основи на настъпателните действия

1. Общи положения

Настъплението е вид бой, който се води с цел да се унищожи противникът и се овладеят райони (рубежи, обекти) от местността.

Целта на настъплението се постига чрез поразяване на противника с всички налични средства; решителна атака; стремително придвижване на настъпващите подразделения в дълбочина на неговото разположение; унищожаване и пленяване на живата сила, овладяване на оръжието, военната техника, различните обекти и набелязаните райони (рубежи) от местността.

Личният състав, като използва резултатите от огневото поразяване на противника, е длъжен да води настъплението с пълно напрежение на силите, непрекъснато денем и нощем, при всякакви метеорологични условия и в тясно взаимодействие с другите подразделения да унищожава отбраняващия се противник.

Атаката се заключава в стремително и непрекъснато движение на танковите и мотопехотните подразделения в боен ред в съчетание с интензивен огън от танковете, бойните машини на пехотата, а в зависимост от сближаването с противника – и от другите видове оръжие с цел неговото унищожаване (разгромяване).

Решителният успех в боя се постига чрез настъпление. Дори при отбрана командирът трябва да използва всяка възможност за овладяване на инициативата и преминаване в настъпление.

Макар, че са валидни само за настъплението, посочените по-долу принципи се отнасят напълно и за контраатаките, провеждани в рамките на отбранителните действия и за срещния бой, ако командирът реши да атакува противостоящия противник с цел да овладее инициативата.

Елементите на настъплението, които могат да се контролират от настъпващия и му осигуряват важно предимство, са:

    - избор на времето за настъпление;

    - определяне на направлението за настъпление и за съсредоточаване на основните усилия;

    - избор на позициите, които ще бъдат атакувани.

В настъпление разузнаването събира и своевременно предоставя необходимите сведения за слабите страни на противниковата отбрана или определя къде противникът може да бъде отслабен.

Макар, че в хода на настъплението необходимото превъзходство на сили и средства може да се променя, на участъка на пробива е желателно това превъзходство на бойните възможности да бъде 6:1 и повече в полза на настъпващите подразделения.

Разгромяването на противостоящия противник се постига: чрез използването на резултатите от огъня на всички огневи средства за поразяване, нанесени от старшите инстанции в интерес на настъпващите подразделения; нанасяне на удари с всички собствени огневи средства; решителните действия на подразделенията и развитието на настъплението в дълбочина.

2. Принципи

  - Решителност. Командирът трябва да бъде готов да прояви смелост и да използва решително всяка благоприятна ситуация.

   - Разузнаване. Командирът трябва да разполага с всички необходими данни за противника и местността включително с подробни сведения за пътищата за подход, противниковите обекти и особеностите на района зад тях.

   - Внезапност. Настъпващият владее инициативата и може да постигне внезапност чрез избора на времето и направлението за настъпление.

    - Съсредоточаване на силите. За бързо преодоляване на отбраната на противника и развитие на настъплението в дълбочина, е необходимо съсредоточаването на достатъчно сили. Те трябва да се съсредоточат срещу най-слабите места на противника или там, където местността предлага най-добри условия за максимално използване на подвижността и огневата мощ на собствените войски.

    - Бързина. Съчетава се с високия темп за настъпление.

     - Управление. Командирът трябва да е в състояние да управлява войските на всички етапи на настъплението.

    - Сигурност. В настъпление трябва да се преминава от осигурен във всяко отношение изходен рубеж. Особено внимание трябва да се обърне на осигуряването на фланговете.

    - Маньовър. Високият темп за настъпление изисква тясно съгласуване на придвижването на войските (подразделенията) с огъня на всички средства.

3. Задачи на настъплението

Най-общо задачата на настъпващите войски (подразделения) съдържа овладяването на определени райони (рубежи) от местността. Обикновено унищожаването на противника е важно условие за изпълнението на задачата.

4. Фактори на настъплението

Местността. Използва се за:

     - повишаване на възможностите за наблюдение;

     - маскировка и прикритие;

     - осигуряване на удобни сектори за стрелба;

     - увеличаване на възможностите за маньовър;

     - осигуряване на скрити подстъпи;

     - подобряване на охраната на войските;

     - възпрепятстване изнасянето на войските на противника;

     - осигуряване на условия за по-нататъшното водене на бойни действия.

Бойна мощ. Необходимата бойна мощ може да се осигури чрез балансирано групиране на подразделенията, въоръжени със средства с голяма огнева мощ, притежаващи голяма подвижност, достатъчни средства за управление и възможности за тилово осигуряване.

При настъпление, за да се постигне решителен успех е необходимо да се съсредоточи превъзхождаща бойна мощ в определено време на определено място и да се използват резултатите от нанесените огневи удари. Командирът се стреми да използва своята огнева мощ, като избира внимателно направлението на главния удар срещу най-слабите места на противника.

5. Форми на маньовър при настъпление

Настъплението може да бъде насочено срещу фронта, фланга или тила на противника и да бъде водено по суша, въздух и вода или комбинирано.

Изборът на определена форма на маньовъра зависи от целта, задачата, противника, местността, времето, наличните средства и сили.

Формите на маньовъра са:

   - Фронтално настъпление

Главният удар е насочен срещу фронта на противника. Този вид настъпление се използва за нанасяне поражение и унищожаване или сковаване на противника на заеманите позиции. Често фронталното настъпление се предхожда от пробив или обход.

   - Пробив

Целта на тази форма на настъпление е да се пробие отбраната на противника и да се овладеят обекти в дълбочина на отбраната (разположението) му, като по този начин се наруши нейната цялост. Главният удар се нанася на сравнително тесен участък от фронта. Успешният пробив изисква създаването на значително превъзходство в сили и средства на участъка на пробива на противниковата отбрана. Тази форма на настъпление се прилага, когато се разполага със значителни сили срещу дълбоко ешелонирана отбрана на противника или срещу отбрана с добре осигурени флангове.

   - Обхват

Главният удар се нанася по фланговете или в тила на противника. Силите обхождат единия или двата фланга (двоен обхват) или по въздуха (вертикален обхват) основните отбранителни позиции. Целта е да се овладеят обекти в тила, които дават възможност да се унищожи противникът в основните отбранителни позиции или да се направи безпредметна отбраната му. При определени условия могат да се нанесат спомагателни удари с цел да се заблуди противникът за направлението на главния удар. Силите, които извършват обхват, трябва да бъдат ешелонирани с добре осигурени флангове, за да не се допусне самите те самите да бъдат обходени.

   - Обход

Настъпващите войски обхождат отбранителните позиции на противника по суша, като се стремят да овладеят обекти дълбоко в неговия тил и по този начин да го принудят да наруши целостта на отбраната или да промени направлението на собствения си главен удар.

6. Видове настъпление

    - Настъпление от движение

Бързината в действията компенсира липсата на достатъчно време за подготовка на настъплението. За да се запази темпът и да се удържи инициативата, подготовката за настъплението се извършва в кратки срокове внимателно, а за участие в него се привличат наличните боеготови сили и средства. Настъплението от движение има за цел да се използва предимството, произтичащо от липсата на готовност на противника. То изисква: смелост; решителност; внезапност и бързина на действията, за да се постигне успех преди противникът да е имал време да организира отбраната си.

   - Настъпление след предварителна подготовка (с изнасяне от дълбочина)

Характеризира се с детайлно планиране и съгласуване на използването на всички налични сили и средства. Обикновено се използва при пробив на добре подготвена отбрана на противника.

   - Други видове настъпателни действия - Рейдове отвличащи удари, демонстративни действия, водене на разузнаване с бой. Тези действия са ограничени по обхват, цели, количество на участващите в тях сили и средства, но принципите за водене на настъплението се отнасят и за тях.

7. Ред за водене на настъпателни действия

Обикновено се провеждат в следната последователност:

   - изнасяне към изходния рубеж (сближаване с противника)

   - атака – включително и закрепване на овладян рубеж

   - развитие на успеха и преследване

8. Местност, метеорологични условия и време

Местността се оценява с цел да се определят възможностите за защита на войските, маскировка, наблюдение и устройване на заграждения. Определят се командните височини, районите на огневите позиции и направленията за настъпление.

При определяне на направлението за настъпление се изхожда от условията за постигане на успех. Местността на направлението на главния удар трябва да позволява бързо излизане в тила на противника. При оценката на местността трябва да се отчита и нейното влияние върху възможностите за изнасяне на подразделенията за бойно и тилово осигуряване.

Метеорологични условия – Определя се влиянието им върху подвижността, видимостта, състоянието на войските и бойната техника и поразяващите фактори на оръжията за масово поразяване.

Времето – Обикновено то дава възможност на противника да усъвършенства отбраната си, ето защо времето за подготовка на настъплението трябва да се съкрати до минимум. Времето за преминаване в настъпление трябва да способства за постигането на изненада.

Освен като количество, всеки командир е длъжен да оценява времето като сезон и като част от денонощието.

         ІІ. Основи на настъпателните действия

1. Използване на бойните формирования

Съставът и типът на наличните бойни формирования са основен фактор, от който се изхожда при определяне на задачите, целите и разпределението на силите за предстоящите бойни действия

Бронетанкови (механизирани) подразделения

Те са особено подходящи за провеждане на широко мащабни настъпателни действия или бързи мощни контраатаки. Възможностите им за дълбоко вклиняване в отбраната на противника ги правят особено ефективни за действия в хълмиста и леко пресечена местност. Използването на ядрено и химическо оръжие от противника оказва влияние върху бойните им възможности, но не може да ги направи напълно неефективни.

Пехотни подразделения

Те могат да бъдат използвани само в силно пресечена местност. На тях не трябва да се поставят задачи за овладяване на обекти разположени дълбоко в тила, освен в случаите, когато се създават условия за промъкване през създадени брешове и излизане във фланг и тил на противника. В други случаи могат да бъдат използвани за осигуряване на благоприятни условия за действие на механизираните (танкови) формирования.

Решението да се създават смесени формирования от състава и построението на бойния ред на противника при отбрана и от характера на местността, най-добре е в пресечена местност при настъпление или в условията на ограничена видимост бронетанковите формирования да действат съвместно с пехотните. При възможност пехотните формирования трябва да се усилват с бронетранспортьори (танкове), които да ги поддържат с огън и да водят борба с танковете на противника.

Въздушно-преносими подразделения

Те могат да се използват за преодоляване на препятствията или за внезапно овладяване на даден обект. Могат да се оставят в резерв, който да се използва в най-кратки срокове.

2. Използване на силите за бойна поддръжка

Огнева поддръжка

Успехът на настъплението зависи от тясното съгласуване на усилията на всички огневи средства за поддръжка на настъпващите войски.

При организирането на огневата поддръжка следва да се имат в предвид следните съображения:

   - огневата подготовка не се провежда ако трябва да се постигне внезапност при започване на настъплението;

   - в съответствие с плана за настъплението определени позиции на отбраната на противника могат да бъдат задимени или подавени;

   - при настъпление срещу подготвена отбрана трябва да се проведе огнева подготовка с цел нанасянето на максимални загуби на противника преди започване на атаката;

   - заградителния огън може да бъде използван за изолиране на бойното поле;

Задачи на артилерията

Артилерийските наблюдатели се включват в бойния ред на настъпващите войски. При необходимост основните наблюдателни пунктове на артилерията могат да бъдат развърнати преди началото на настъплението. Артилерията следва бойните формирования по начин, който осигурява непрекъснатата им огнева поддръжка. При настъплението артилерията може да изпълнява следните задачи:

   - провеждане на огнева подготовка;

   - подавяне на противниковата артилерия;

   - неутрализиране на противника в участъците за пробив;

   - огнева поддръжка на настъпващите войски;

   - нанасяне на поражения на контраатакуващите сили на противника;

   - осигуряване фланговете на настъпващите формирования;

   - подавяне на противниковите средства за ПВО;

   - готовност за участие в закрепване на овладените рубежи;

Задачи на тактическата авиация

   - въздушно разузнаване;

   - борба с авиацията на противника;

   - изолиране района на бойните действия. Целта е да не се допусне подходът на вторите ешелони (резервите) на противника и усилване на отбраната;

Средства за ПВО

Те осигуряват прикритието на войските в районите за съсредоточаване и по време на изнасянето им, а също и огневите позиции на артилерията. По време на настъплението усилията се съсредоточават за защита на настъпващите войски, а при развитието му в дълбочина на противниковата отбрана и за осигуряване прикритието на резервите и комуникационните линии.

Инженерните подразделения (сапьорния взвод на батальона, придадените такива и осапьорените екипажи) поддържат настъпващите подразделения като изпълняват следните задачи:

   - устройване на проходи в собствените минни полета;

   - устройване на проходи в минните полета на противника и обозначаването им;

   - устройване на минни полета и извършване на разрушения за осигуряване на фланговете;

Изпълнението на горепосочените задачи зависи от ефективността на разузнаването и правилното разпределение на инженерните подразделения.

ІІІ. Настъпление на механизиран (танков) батальон

1. Общи положения

Настъплението на батальона обикновено започва с пробив на противниковата отбрана, който се заключава в сломяването й с огъня на всички видове оръжия и с решителна атака на механизираните и танковите подразделения на тесен участък, в създаване на брешове в отбраната и по-нататъшното им разширяване към фланговете и в дълбочина.

В зависимост от обстановката и поставените задачи батальонът може да настъпи срещу отбраняващ се, настъпващ или оттеглящ се противник от движение или от непосредствено съприкосновение.

Настъплението от движение срещу отбраняващ се противник батальонът обикновено провежда от изходен район. За атака на противника батальонът се развръща в предбоен и боен ред по време на изнасянето към рубежа за преминаване в атака.

За организирано изнасяне, развръщане и едновременно преминаване в атака на батальона се определят маршрут за изнасяне, изходен пункт (рубеж); рубежи за развръщане; рубеж за преминаване в атака, а при атака в пеши строй на механизирания батальон се определя и рубеж за спешаване.

Рубежът за развръщане в ротни колони се определя извън досегаемостта на огъня с право мерене на оръдията, танковете и установките на противотанковите управляеми ракети на противника, обикновено на разстояние 4-6 км от предния край на неговата отбрана.

Рубежът за развръщане във взводни колони се определя по възможност в гънките на местността на 2-3 км от предния край на противника.

Рубежът за преминаване в атака се определя така, че изнасянето на механизираните и танковите подразделения към него да става скрито, а отдалечението му да осигурява воденето на точен огън с основните видове оръжия и достигане на предния край на противниковата отбрана без спиране, на максимална скорост в указаното време (“Ч”). В зависимост от местността и конкретната обстановка, той може да се определя до 600 м от предния край на противника, а понякога и повече.

Рубежът за спешаване се определя колкото може по-близко до предния край на противниковата отбрана, обикновено на места, скрити от огъня на неговите картечници и противотанковите му средства за близък бой. Понякога той може да съвпада с рубежа за преминаване в атака.

Настъплението срещу отбраняващ се противник от непосредствено съприкосновение се извършва в предварително създаден боен ред, след необходимото прегрупиране.

При настъпление от непосредствено съприкосновение с противника, се определя изходен район, който трябва да осигурява:

        - скрито разполагане;

        - най-малка уязвимост от оръжията на противника и изгодни условия за преминаване в настъпление.

Танковите подразделения преминават в атака обикновено от заеманите от тях райони (опорни пунктове) след необходимото прегрупиране от очаквателни позиции, определени на 6-8 км от предния край на противниковата отбрана. Очаквателните позиции се подготвят и заемат скрито със спазване на мерките за маскировка. В този случай на рубежа за преминаване в атака, танковите подразделения се изнасят в периода на огневата подготовка на атаката.

Артилерийските подразделения заемат огневи позиции на 1-3 км от предния край, а противотанковият взвод се разполага зад ротите от първи ешелон.

Придадените артилерийски подразделения остават в непосредствено подчинение на командира на батальона.

Зенитното подразделение заема огневи позиции в бойните редове на механизираните подразделения на направленията от които са възможни удари на въздушен противник. То е предназначено за отразяване на ударите на средствата за въздушно нападение на противника и прикриване на ротите, настъпващи на направлението за съсредоточаване усилията на батальона.

Механизираният (танковият) батальон настъпва обикновено на фронт до 2 км, а на участъка за пробив на бригадата на фронт до 1 км.

Механизираният и танковият батальон може да настъпват в първи ешелон на бригадата, да бъдат неин втори ешелон или общовойскови резерв, да действат като авангард, преден, рейдови, обхождащ отряд и да изпълняват други задачи.

Механизираният батальон може да се използва и като въздушен (морски) десант и щурмови отряд.

Минохвъргачната батарея остава в непосредствено подчинение на командира на батальона за поддръжка на настъпващите подразделения на направлението за съсредоточаване на основните усилия на батальона. В някои случаи тя може да се придава на механизираните роти от първи ешелон.

Противотанковият взвод обикновено се назначава за противотанков резерв и се използва за борба с танковете и другите бронирани цели на противника, за осигуряване на изнасянето и развръщането на първия ешелон за атака, за въвеждане в боя на втория ешелон и за прикриване на фланговете на батальона, както и за отразяване на танкови контраатаки на противника.

Механизираният батальон на танковата бригада (танковият батальон на механизираната бригада) при пробив на отбраната на противника се придава на танковите (механизираните) батальони от първи ешелон, като в резерв на командира на бригадата може да се отдели до рота. При развитие на настъплението в дълбочина на противниковата отбрана , батальонът може да действа и самостоятелно в пълен състав.

Мотопехотната рота, придадена на танковия батальон, като правило се придава на танковите роти по взводно. Танковата рота, придадена на механизирания батальон, действа обикновено в пълен състав, а при настъпление в град, планина, гора и срещу укрепен район, може да се придава по взводно и по екипажно на мотопехотните роти (взводове).

Придаденото огнеметно подразделение като правило се придава на мотопехотните роти от първия ешелон. В отделни случаи то може да изпълнява и самостоятелни задачи.

На батальона в първи ешелон се указват близка, следваща задача и направление за по-нататъшно настъпление; на батальона от втория ешелон – близка задача и направление за по-нататъшно настъпление.

Близката задача на батальона в първи ешелон се заключава в унищожаване на противника в батальонния район за отбрана от първи ешелон на определения му фронт за настъпление и овладяване на рубеж на дълбочина 4-6 км.

Следващата задача – развитие на настъплението, разгромяване на бригадните /полкови/ резерви на противника във взаимодействие със съседните батальони и овладяване на рубеж на дълбочина 10-15 км.

Направлението за по-нататъшно настъпление се определя така, че да осигури изпълнението на следващата задача на бригадата.

При пробив на предварително подготвена и развита в инженерно отношение отбрана на противника, на укрепен район и при форсиране на голяма водна преграда близката задача на батальона от първи ешелон се заключава в унищожаване на противника в упорните пунктове на ротите в първи ешелон на своя фронт за настъпление и в овладяването им; следващата задача – развиване на настъплението , разгромяване на противника в дълбочината на района за отбрана на батальона  му във взаимодействие със съседните батальони и овладяване на първата позиция на противника.

Близката задача на батальона във втори ешелон – при въвеждането му в бой е съвместно с батальоните от първи ешелон да завърши разгрома на бригадните /полковите/ резерви на противника и овладее техния рубеж.

Атаката срещу отбраняващ се противник батальонът осъществява в тясно взаимодействие между танковете и мотопехотните подразделения. Танковите подразделения атакуват в бойна линия, а мотопехотните подразделения в зависимост от обстановката – на бойни машини на пехотата без спешаване на личния състав или в пеши строй след танковете.

Атаката на механизираните подразделения на бойни машини на пехотата се използва, когато отбраната на противника е поразена надеждно и са унищожени по-голямата част от неговите противотанкови средства на участъка за пробив на бригадата, на направлението за съсредоточаване на усилията, както и при настъпление срещу недостатъчно развита в инженерно отношение отбрана. При това танковете атакуват след разривите на снарядите на своята артилерия, а мотопехотните подразделения – на бойни машини на пехотата в бойна линия след танковете на разстояние 100-200 м зад тях, като водят огън с всички огневи средства.

Атаката на механизираните подразделения в пеши строй се прилага при пробив на предварително подготвена и развита в инженерно отношение отбрана на противника, укрепени райони, при недостиг на средства за огнево поразяване , както и на силно пресечена и труднодостъпна за танковете и бойните машини на пехотата местност. Личния състав на механизираните подразделения атакува противника спешен във верига непосредствено зада бойната линия на танковете на разстояние , което осигурява тяхната безопасност от разривите на снарядите на собствената артилерия и поддръжка на танковете с огъня на стрелковото оръжие. БМП действат след своите подразделения на разстояние осигуряващо надеждна поддръжка на атакуващите с огъня на своето оръжие, а понякога се движат във веригата на своите подразделения.

Командирът на механизираният батальон и командирите на  ротите по време на атаката управляват подразделенията от бойните машини и се спешават само в изключителни случаи, когато местността не позволява движението на бойните машини непосредствено зад подразделенията или по тяхно решение, когато обстановката го налага.

Бойният ред на батальона в настъпление се построява в един или два ешелона. При едноешелонно построяване се оставя резерв в състав, не по-малко от взвод.

В хода на настъплението ротите от първия ешелон на батальона може да бъдат в линия, с ъгъл напред (назад), с отстъп вдясно и отстъп вляво.

Преди атаката на механизираните (танковите) подразделения се провежда огнева подготовка на атаката, а в хода на настъплението – огнева поддръжка на атаката и огнево съпровождане на настъплението в дълбочина.

При настъпление от движение преди да започне огневата подготовка , може да се проведе и огнево осигуряване на изнасянето и развръщането.

Разузнаването в батальона при подготовката и в хода на настъплението се води от разузнавателни групи, разузнавателни дозори, наблюдателни постове, подразделения (групи) за устройване на засади, а при настъпление от непосредствено съприкосновение с противника и от подразделения (групи) за провеждане на поиск.

В периода на огневата подготовка на атаката артилерията и авиацията поразяват артилерията, противниковите средства , живата сила и огневите средства на противника в опорните пунктове на неговата отбрана и извън тях, пунктовете за управление, радиоелектронните средства и обекти на противовъздушната отбрана и тила , разрушават фортификационните съоръжения.В същото време  оръдията и танковете , определени за стрелба с право мерене , както и установките противотанкови управляеми ракети унищожават наблюдаемите огневи средства на противника (особено противотанковите и бронираните) на предния край и в близката дълбочина. Огневата подготовка на атаката завършва с излизане на подразделенията от първия ешелон на рубежа за преминаване в атака.

Огневата поддръжка на атаката започва незабавно след завършване на огневата пдготовка и продължава непрекъснато на дълбочината на отбраната на бригадата (полка) от първи ешелон на противника, а понякога и на по –голяма дълбочина.

Огневото съпровождане на настъплението на подразделенията в дълбочина на противниковата отбрана започва след завършване на огневата поддръжка и продължава през целия бой.

Проходите в собствените минни полета се устройват от инженерно-сапьорните подразделения до началото на настъплението, а проходите в инженерните заграждения на противника пред предния му край – като правило през време на огневата подготовка на атаката с помощта на минни тралове, удължени и насочени заряди, по ръчен способ и с булдозерни устройства на танковете и бойните машини.

Когато механизираните подразделения в участъка на пробива атакуват на бойни машини на пехотата и са им придадени танкове, проходи в минните полета се устройват по възможност с разчет по един за всяка бойна машина и танк. В останалите случаи проходите се устройват с разчет по един за всеки атакуващ взвод. Танковите подразделения, окомплектовани с минни тралове, извършващи атака на предния край в първи ешелон, самостоятелно или придадени на мотопехотни подразделения преодоляват минновзривните заграждения с разчет – за всеки отделен проход.

Проходите в загражденията и преходите през препятствията на основните направления се номерират и отбелязват точно с едностранни знаци и табелки. При тях се организира комендантска служба със силите на инженерно-сапьорните подразделения.

2. Подготовка на настъплението

Подготовката на настъплението в батальона започва с получаването на задачата от старшия командир. Тя включва организиране на боя (вземане на решение, поставяне бойните задачи на подразделенията, организиране на взаимодействието, огневото поразяване на противника, всестранното осигуряване на боя и управлението); подготовка на подразделенията за изпълнение на бойната задача; подготовка на изходния район за настъпление; контрол на готовността на подразделенията за изпълнение на бойна задача и други мероприятия.

При настъпление от движение от изходен район командирът на батальона взема решение и свежда задачите на подразделенията обикновено по карта или на макет от местността. По-нататък той провежда рекогносцировка, отдава бойна заповед и организира взаимодействието непосредствено на местността.

Когато командирът на батальона няма възможност да излезе на местността, той провежда цялата дейност по организирането на боя на карта или на макет от местността, като бойните задачи на подразделенията и реда за взаимодействието уточнява при изнасянето на подразделенията към рубежа за преминаване в атака или в началото на атаката.

При настъпление от непосредствено съприкосновение с противника командирът на батальона провежда цялата дейност по организиране на боя на местността. Със заемането на изходния район, изходното положение, а при придвижване на танковете от дълбочина – на очаквателни позиции, командирът на батальона организира наблюдението и охраната, поставя задачи на ротите и на артилерията по отразяване на възможна атака на противника и ударите на неговите самолети, вертолети и други въздушни цели, дава указания по инженерното дооборудване на изходния район (изходното положение) и очаквателните позиции, като обръща специално внимание на щателната маскировка на съоръженията и на изпълнението на мероприятията по защита от запалително оръжие.

В замисъла за боя командирът на батальона определя направлението за съсредоточаване на основните усилия; какъв противник, по какъв способ и в каква последователност да разгроми; реда за поразяването му с огън от танковете, бойните машини на пехотата и другите щатни и придадени средства; построението на бойния ред.

Рекогносцировката се провежда под прикритието на специално определено за тази цел подразделение или на действащите отпред войски. В нея участват командирите на роти и отделните взводове, както и командирите на придадените и поддържащите подразделения. Когато командирите на роти нямат възможност да излязат на местността с командирите на взводове, командирът на батальона привлича на рекогносцировката и командирите на взводове от ротите в първи ешелон.

На рекогносцировката командирът на батальона е длъжен да извърши топографско ориентиране, да определи (укаже) ориентирите и да уточни:

         - очертанието на предния край на противниковата отбрана, разположението на неговите опорни пунктове и степента на тяхното инженерно оборудване, позициите на артилерията на противника, както и обектите, които се поразяват със средствата на старшите командири (началници);

         - подстъпите към предния край на противниковата отбрана, наличието, характера на загражденията и препятствията, характера на местността на направлението за настъпление на батальона, възможните направления за действие на авиацията на противника и рубежите за атака на неговите бойни вертолети;

         - разграничителните линии, фронта за настъпление и направлението за съсредоточаване на основните усилия на батальона, бойните задачи на ротите (взводовете) и на придадените подразделения;

         - огневите средства на противника, наблюдателните пунктове и другите цели за поразяване с огъня на артилерията от закрити огневи позиции, с огън от оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене, с противотанкови управляеми ракети;

         - огневите позиции на щатната и придадената артилерия;

         - местата на проходите в загражденията и препятствията, времето за тяхното преодоляване (устройване) организацията на комендантската служба;

         - маршрутите за изнасяне, рубежите за развръщане, за преминаване в атака и за безопасно отдалечение;

         - направлението за преместване на командно-наблюдателния пункт и ТПУ на батальона.

При атака в пеши строй командирът на механизирания батальон определя рубежа за спешаване на ротите, а при настъпление от непосредствено съприкосновение с противника освен това уточнява изходното положение за настъпление, местата за пропускане на танковете през бойния ред и тяхното обозначаване.

При поставяне на задачите командирът на батальона в бойната заповед указва:

    - на ротите от първи ешелон, включително на придадената танкова (мотопехотна) рота – средствата за усилване, близката задача и направлението за по-нататъшно настъпление, рубежа за преминаване в атака, маршрута за изнасяне, времето за излизане на рубежите за развръщане във взводни колони и кой ги поддържа, местата и силите за устройване на проходите в загражденията;

     - на ротата от втория ешелон – направлението и реда за изнасяне в хода на настъплението, възможните рубежи за въвеждане в боя, близката задача и направлението за по-нататъшно настъпление и средствата за усилване при въвеждането в боя;

     - на резерва – направлението и реда за изнасяне в хода на настъплението, възможните задачи, за изпълнението на които трябва да бъде готов;

     - на артилерийските подразделения – целите за унищожаване и подавяне в периода на огневата подготовка и поддръжка на атаката, задачите по осигуряване въвеждането в бой на втория ешелон, осигуряване на стика със съседите и по отразяване контраатаките на противника, огневите позиции, маршрута и реда за изнасяне, времето за готовност за откриване на огън и реда за преместване в хода на боя;

     - на оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене – целите за поразяване в периода на огневата подготовка на атаката и при започване на атаката, огневите позиции и времето на тяхното заемане, реда за изнасяне и за действие след изпълнение на задачата;

     - на противотанковия резерв – целите за унищожаване в периода на огневата подготовка на атаката, огневите позиции, времето и реда за заемането им, мястото в бойния ред на батальона, направлението и реда за преместване в хода на боя, задачите, за чието изпълнение трябва да бъде готов, районите за съсредоточаване и възможните рубежи за развръщане;

     - на зенитното подразделение – в кои направления да се води разузнаване за въздушен противник; кои подразделения да се прикриват от удари от въздуха при изнасянето, развръщането, атаката на предния край на противниковата отбрана и настъплението в дълбочина; мястото в колоната при изнасянето, в бойния ред на батальона, реда за преместване в хода на боя; времето и степента на готовност;

     - на инженерно-сапьорните подразделения – местата и времето за устройване на проходи в загражденията и преходи през препятствията пред предния край на противниковата отбрана, направлението за преместване в хода на боя и реда за устройване на проходи в загражденията на противника в дълбочина на неговата отбрана.

     - На придаденото огнеметно подразделение – способите за действие, целите за поразяване, районите за презареждане на огнеметите, реда за взаимодействие с мотопехотните (танковите) подразделения и за преместването му в хода на боя.

Взаимодействието командирът на батальона организира по задачи, рубежи и време.

Той е длъжен:

    - да уточни кога и какви разузнавателни сведения да се добият, мястото на разузнавателните органи в бойния ред на батальона при атаката на противника, рубежа и времето за началото на разузнаването, направлението и обекта за разузнаване, реда за поддържане с огън, за поддържане на свръзката и за докладване;

     - да уточни реда за изнасяне и развръщане в боен ред на танковете и мотопехотните подразделения, реда за изнасяне и заемане на огневите позиции от щатните и придадените огневи средства (при настъпление от непосредствено съприкосновение с противника командирът на механизирания батальон определя реда, в който ротите заемат изходно положение за настъпление, реда за пропускане на танковете през бойните редове на своите подразделения, а командирът на танковия батальон – реда за преминаване на танковете през позициите на мотопехотните подразделения и за водене на огън при преминаване в атака);

     - да определи времето и реда за устройване на проходи в загражденията пред предния край на противниковата отбрана и в дълбочина, начините за тяхното обозначаване и организацията на комендантската служба;

     - да съгласува реда и способите за атака на предния край на противниковата отбрана от танковите и мотопехотните подразделения за водене на огън от тях и за преодоляване на загражденията и препятствията (при атака в пеши строй – да уточни реда за спешаване на личния състав);

     - да съгласува действията на мотопехотните и танковите роти с огъня на артилерията, с ударите на авиацията и вертолетите за огнева поддръжка, с действията на противотанковия резерв и със съседите за унищожаване на противника в опорните пунктове на предния край, при боя в дълбочина на отбраната и особено при унищожаване на противотанковите средства на противника и при отразяване на неговите контраатаки;

     - да укаже целите, които се поразяват през време на огневата подготовка на атаката от оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене и от противотанковите средства; реда и сигнала за откриване на огън от тях за поддържане на настъпващите подразделения при преодоляване на загражденията, препятствията и заразените райони пред предния край на противниковата отбрана, при атаката и развитието на настъплението в дълбочина;

     - да съгласува реда за изнасяне на втория ешелон (резерва) и за осигуряване на въвеждането му в бой, способите за съвместни действия с подразделенията от първи ешелон, за нарастване на усилията за разгром на противостоящия противник и за унищожаване на останалите в тила на настъпващите подразделения малки противникови групи; реда за преподчиняване на средствата за усиление;

     - да укаже реда за преместване в хода на боя на придадената артилерия, минохвъргачните батареи, противотанковия резерв, както и на другите щатни и придадени подразделения;

     - да определи реда за действие на подразделенията, в случай че противникът премине към използване на ядрени и химическо оръжие или възникване на радиационни и химически аварии, реда за обмен на информация за ядрена, химическа и биологическа обстановка с разчетно-аналитична група на съединението; да укаже силите и средствата за аерозолна маскировка при изнасянето и развръщането на батальона;

     - да определи реда за действие на зенитното подразделение по прикриване на батальона от ударите на въздушния противник и реда за откриване и водене на огън от танковете и мотопехотните подразделения по нисколетящи цели, особено по вертолетите му за огнева поддръжка и по въздушните десанти по време на полет;

     - да съобщи сигналите за оповестяване, управление и взаимодействие, сигналите за разпознаване на своите самолети и вертолети и начините за обозначаване на собственото положение.

При настъпление в направлението за действие на тактически въздушен десант командирът на батальона е длъжен да укаже реда за съединяване с него, сигналите за взаимно разпознаване и радиоданните за свръзка.

Взаимодействието се организира най-пълно на дълбочината на близката задача на батальона.  

Командирът на батальона разработва схема за огнево поразяване при настъпление:

На схемата, която обикновено се разработва на едромащабна карта, се нанасят ориентири; положението на противника; положението и огневите полоси на прикриващите подразделения; огневите позиции и секторите за стрелба на средствата за стрелба с право мерене на прикриващите и изведените от батальона; положението на съседите и разграничителните линии с тях; ротите от първи ешелон (втори или резерва) на рубежа за атака (въвеждане в боя) и техните направления за настъпление; огневите позиции на собствените, придадените и поддържащите артилерийски подразделения и на другите огневи средства, които са в непосредствено подчинение на командира на батальона и техните огневи задачи; огневите позиции на зенитното подразделения на батальона и преместването му в хода на боя, както и на зенитните подразделения от средствата на старшия началник, действащи в полосата на батальона; рубежите за развръщане на противотанковия резерв; инженерните заграждения на противника и местата на проходите в тях; огневите позиции (рубежите за развръщане) на придаденото огнеметно подразделение; местата за разполагане на подразделенията за техническо осигуряване и на тила; местата за командно-наблюдателните пунктове на командира на батальона и командирите на роти, ТПУ и направленията им за преместване в хода на боя. Освен това в полосата за настъпление на батальона се нанасят рубежите за развръщане (миниране) на противотанковия резерв (подвижния отряд за заграждение) на бригадата, огневите задачи на артилерията на старшия началник, ударите на авиацията и рубежите за развръщане на щурмовите вертолети.

Подготовката на батальона за настъпление се заключава в подготовка на личния състав за изпълнение на бойната задача, в подготовка на въоръжението, бойната и друга техника за бойно използване, в попълване на запасите от бойни припаси, ГСМ и други материални средства, както и в провеждане на други мероприятия.

Подготовката на изходния район за настъпление от движение се изразява в инженерното оборудване на районите за разполагане на подразделенията и огневите позиции на зенитните и дежурните огневи средства и в провеждане на мероприятия за осигуряване на маскировката. Освен изходния район се подготвят пунктове за разузнаване и управление, огневи позиции за артилерийските подразделения, които се привличат за огнева подготовка на атаката, и за огневите средства, определени за стрелба с право мерене. В районите за разполагане на първо място се оборудват окопи за дежурните огневи  средства; единични окопи за охрана; съоръжения за защита на личния състав на КНП и медицински пункт; укрития за личния състав и бойната техника.

На второ място и по-нататък се извършва пълно оборудване на КНП, медицинският пункт на батальона и се устройват укрития за транспортните средства.

При настъпление от непосредствено съприкосновение с противника изходният район се оборудва съобразно с построяването на бойния ред. Специално внимание се отделя на подготовката на изходното положение за мотопехотните (танковите) подразделения и на очаквателните позиции за танковите подразделения при изнасянето им от дълбочина, на позициите на огневите средства; на командно-наблюдателните пунктове и на районите за разполагане на подразделенията за техническо осигуряване и на тила, както и на провеждането на мероприятията по маскировката. Изходният район обикновено се оборудва нощем.

До началото на изнасянето от заемания район командирът на батальона проверява готовността на ротите и на придадените подразделения за настъпление и осигуряването им с всичко необходимо за водене на бой, докладва на командира на бригадата за готовността за изпълнение на бойната задача и в определеното време обявява пред командирите на роти и на командирите на придадените подразделения времето за началото на огневата подготовка и времето (“Ч”).

3. Водене на настъплението – общи положения

След започване на настъплението гъвкавостта и бързината в действията стават основни. Обикновено настъплението се състои от ред последователни придвижвания на войските и огневи удари за овладяване на заповяданите обекти. Настъплението трябва да се води бързо с използване на всяка благоприятна възможност и със стремеж за насочване усилията на войските към районите, където има най-голяма вероятност за постигане на успех. В хода на настъплението командирът взема мерки за пренасочване или усилване на войските с цел поддържане на темпа на настъплението, отразяване на контраатаките на противника или осигуряване защитата на собствените сили. Трябва да бъде поддържан висок темп на настъплението, като не се допуска забавяне за изравняване на бойния ред на войските или за строго изпълнение на първоначалния план за действие. Отделните етапи на настъплението могат да се застъпват, като при това не всички са задължителни за различните войскови звена.

Преминаване през бойния ред.  В някои случаи се налага дадено войсково формирование да настъпи, след като премине през бойния ред на друго, което вече води бой. Войсковите формирования, които водят бой, остават на достигнатия рубеж докато е необходимо, след което могат да получат друга задача.

При извършването на марш за сближаване с противника особено значение имат мерките по защита на войските. За разсредоточаване на войските и постигане на максимална скорост на изнасянето трябва да се използват всички налични пътища. Основни елементи на този етап са:

    - Преминаване през изходния рубеж за настъпление. При определяне на последователността на действията на войските се изхожда от необходимото им време за преминаване през изходния рубеж. Войските обикновено преминават през изходния рубеж в боен ред. В случаите, когато се преминава през бойния ред на собствените войски, изходният рубеж за настъпление съвпада с техния преден край.

     - Развръщане на войските. Построението на бойния ред на войските зависи от особеностите на местността, разстоянието до противника, вероятното противодействие от неговата страна и мащабите на огневата поддръжка. Сближаването с противника трябва да се извършва бързо, като се използват скритите подстъпи на местността и огневата поддръжка. По време на сближаването с противника огневата поддръжка трябва да достигне своя максимум.

Резерви. Те са особено важни за изпълнение на внезапно възникнали задачи и за поддържане на темпа на настъплението. В някои случаи се налага командирът да усили настъпващите формирования, за да могат те да формират свой резерв. Освен това командирът трябва постоянно да разполага с резерв от сили и средства, за да може да поддържа необходимото превъзходство над противника и да използва всяка благоприятна възможност за развитие на успеха. След въвеждане на резерв в боя командирът трябва да формира нов резерв, дори ако това наложи преразпределение на силите и средствата. Обикновено резервите се изнасят зад водещите бой първоешелонни формирования, без да участват пряко в бойните действия. Те трябва така да се разполагат, че да могат бързо да бъдат въведени в бой на всяко направление. При възможност може да бъде създаден и резерв от въздушнопреносими подразделения, който увеличава гъвкавостта на действията по развитието на успеха, преследването и защитата на фланговете на настъпващите войски.

Закрепване на овладените рубежи. Извършва се в съответствие със замисъла на командира за по-нататъшното водене на бойните действия. След като даден рубеж бъде овладян, незабавно се пристъпва към закрепването му, което трябва да се извърши във възможно най-кратки срокове, за да се подготвят войските за отразяване контраатаките на противника. В същото време командирът не трябва да позволи на противника да се откъсне. Затова, ако се създаде възможност за развитие на успеха, той трябва да отдели за закрепване на овладения рубеж минимално необходимите сили. При организирането на отбраната на овладения рубеж командирът трябва да осигури възможности за контролиране с огън на съседните участъци от местността, за да не допусне водене на непосредствено разузнаване от противника. При необходимост може да бъде разработен нов план за огнева поддръжка и да се формира нов резерв.

Развитие на успеха. Характеризира се с високи темпове на настъпление на собствените войски срещу загубил боеспособността си противник. Целта е да се удържи инициативата, като не се допусне противникът да възстанови отбраната или организирано да се оттегли. Успехът зависи преди всичко от бързината на действията на собствените войски, тъй като всяко забавяне ще позволи на противника да прегрупира силите си и да проведе контраатаки или да премине към отбрана на предварително подготвени позиции.

Психологическият ефект от развитието на успеха предизвиква смут, разстройва командването, намалява възможностите на противника да реагира и дезорганизира неговите действия. В някои случаи той може да се окаже решаващ за цялостния изход на бойните действия.

Преследване. Преследването е вид настъпателно действие, което се води с цел да се нанесат загуби на противника, да не се допусне той да се откъсне, оттегли и избегне попадането в плен. Към преследване може да се премине след успешно развитие на успеха, когато противникът е дезорганизиран, загубил е способността си да води ефективни действия и се стреми да излезе от боя и да се оттегли. В отделни случаи на подразделенията, водещи преследването, може да се постави задача да овладеят определен рубеж или район от местността, но основната им цел е да се унищожи противникът. В хода на преследването трябва да се оказва непрекъснат натиск върху противника и да се проявява стремеж за прекъсване на пътищата за оттеглянето му и за обкръжаване.

Обкръжаване. Целта на обкръжението е да се откъснат силите на противника в даден район, за да се унищожат или принудят да се предадат. Обкръжаването на противника често е резултат от развитието на успеха, когато преследващите сили успеят да го изпреварят и да блокират пътищата за оттеглянето му.

Свръзка

До началото на настъплението от особено значение е да се осигури скритост в работата на свързочните средства. В хода на настъплението управлението на подразделенията се извършва главно с помощта на средствата за радиосвръзка. във всички случаи трябва да се осигурят резервни средства за свръзка.

4. Настъпление срещу отбраняващ се противник от движение

Изнасянето на батальона към рубежа за преминаване в атака започва в определеното време или по команда (сигнал) на старшия командир (началник) и се извършва с максимална скорост. Построяването на колоната на батальона за изнасяне към рубежа за преминаване в атака трябва да осигурява бързото му развръщане в предбоен и боен ред. За тази цел ротите се движат в колоната на батальона със средствата за усиление, а придадените на механизирания батальон танкове – в челото на колоната. От рубежа за развръщане в ротни колони ротите излизат на своите направления.

Зенитното подразделение се разпределя по колоната на батальона.

Противотанковият взвод, ако не е привлечен за унищожаване на противника в периода на огневата подготовка на атаката, и вторият ешелон (резервът) на батальона до рубежа за развръщане в ротни колони се изнасят след ротите от първия ешелон в колоната на батальона.

Придадената артилерия и минохвъргачните батареи, привлечени за участие в огневата подготовка на атаката, оръдията, танковете и противотанковите средства, определени за стрелба с право мерене, и установките противотанкови управляеми ракети се изнасят и заемат подготвените огневи позиции предварително, скрито – през нощта, преди настъплението, а когато това е невъзможно – при започването на артилерийската подготовка на атаката. Танковете, оборудвани с минни тралове, и инженерните подразделения се изнасят на указаните им места в ред, определен от старшия командир .

При изнасяне към рубежа за преминаване в атака всички подразделения са длъжни да спазват правилата за маскировка.

Ако по време на изнасянето към рубежа за преминаване в атака противникът нанесе удари с оръжия за масово поразяване или масирани огневи удари, подразделенията на батальона, запазили боеспособността си, бързо излизат от района за поразяване и продължават да изпълняват поставената задача.

За смяна на подразделенията, загубили боеспособност, командирът на батальона използва втория ешелон или резерва.

При използване на запалително оръжие батальонът бързо излиза от района на пожара, потушава огнищата на пожар в бойната и другата техника и продължава да изпълнява поставената задача.

По време на огневата подготовка на атаката артилерийският дивизион (батарея), придаден на батальона, минохвъргачните батареи, танковете и оръдията, определени за стрелба с право мерене, и противотанковите средства унищожават и подавят живата сила, огневите и радиоелектронните средства на противника по предния край и в пределите на тяхната далекобойност. В същото време се устройват проходи в загражденията на противника.

Батальонът, изнасяйки се с максимално допустимата скорост от указаните рубежи, се развръща последователно в ротни и взводни колони, а с приближаването към рубежа за преминаване в атака – в боен ред.

Атаката започва с излизането на танковите и мотопехотните подразделения в боен ред на рубежа за преминаване в атака в заповяданото време. От този рубеж те атакуват противника като се придвижват стремително към предния край на неговата отбрана.

Когато механизираните и танковите подразделения атакуват в брониран боен ред – танковете и бойните машини на пехотата, - преодоляват минните полета на противника, обикновено самостоятелно, с използване на тралове, а бойната и другата техника – през устроените проходи.

При атака на механизираните подразделения в пеши строй бойните машини на пехотата с приближаването към рубежа за спешаване увеличават скоростта и догонват танковете. С излизането на този рубеж личния състав на мотопехотните подразделения по команда на командирите на роти се спешава бързо, развръща се във верига и след танковете по техните коловози и през устроените проходи преодолява минните полета на противника.

Бойните машини на пехотата, които имат тралове, преодоляват минните полета самостоятелно. Техниката, които няма тралове, след като преодолее минните полета през проходите, догонва подразделенията си и с огън поддържа атаката им.

Танковите и механизираните подразделения преодоляват минните полета под прикритието на огъня на артилерията.

Механизираните подразделения при атака както на бойни машини на пехотата, така и в пеши строй се движат колкото може по-близо до танковете, за да осигурят тясно огнево взаимодействие с тях и да не дадат възможност на противника  да ги откъсне от танковете.

С приближаването на танковете и механизираните подразделения до рубежа за безопасно отдалечение от разривите на своите снаряди, мини /гранати/ артилерията по команда /сигнал/ на командира на батальона пренася огъня в дълбочина. Безопасното отдалечение за механизираните подразделения, които атакуват в пеши строй, е 400 м. /от разривите на гранатите – 200 м./, а от бойни машини на пехотата – 300 м.; за танковите подразделения – 200 м.

В точно заповяданото време /”Ч”/ танковите и механизираните подразделения стремително атакуват предния край на отбраната на противника, унищожават живата му сила и огневите средства, овладяват опорните пунктове и без да спират, продължават атаката в дълбочина.

Със започване на атаката придаденият артилерийски дивизион /батарея/ и минохвъргачните батареи непрекъсната подавят и унищожават противника. В системата на огневата поддръжка на атаката по метода на последователното съсредоточаване на огъня, със съсредоточен огън огневи вал или огън по отделни цели . Пренасяне на огъня в дълбочина или по новоразкрити цели става по команда /сигнал/ на командира на батальона /ротата/.

Батальонната и придадената артилерия се премества по заповед на командира на батальона. Преместването започва след като ротите от първия ешелон овладеят взводните опорни пунктове на предния край на противниковата отбрана и се осъществява от рубеж на рубеж след ротите от първия ешелон.

Взводовете /разчетите/ на зенитното подразделение обикновено действат след мотопехотните роти от първия  ешелон  на разстояние 200 м., водят непрекъснато разузнаване на въздушния противник и с огън от движение или с кратки спирания – прикриват атакуващите подразделения от удари от въздуха.

Противниковия резерв се премества след една от ротите от първия ешелон с готовност да отразява контраатаките на противниковите танкове и да решава други задачи, поставени от командира на батальона.

Придаденото огнеметно подразделение настъпва в бойния ред на една от първоешелонните роти, като води огън по команда на командира на ротата или самостоятелно. Когато огнеметното подразделение е в резерв, то се премества заедно с противотанковия взвод или с общовойсковия резерв по нареждане на командира на батальона .

Командно-наблюдателния пункт на батальона се премества след ротите от първия ешелон на разстояние не повече от 300 м, тиловия пункт за управление на батальона  се премества заедно с основната  част на тила наотдалечение  3-5 км. зад първоешелонните подразделения, а КНП на ротата на 200 м.

При боя в дълбочина командирът на батальона е длъжен постоянно да наблюдава развитието му, да търси слабите места в отбраната на противника, да управлява огъня на всички средства и да поддържа своевременно подразделенията, постигнали най-голям успех, умело да използва успеха им за маньовър и за внезапна атака с другите подразделения във фланг и тил на опорните пунктове на противника.

След унищожаването на противника в района за отбрана на батальоните от първия ешелон батальонът, използва междините и брешовете в бойния ред на противника, резултатите от огъня на артилерията, на собствените огневи средства и ударите на авиацията, продължава да развива стремително настъплението в дълбочина. За разузнаване на противника и местността батальонът изпраща напред разузнавателна група (разузнавателен дозор). Личният състав на мотопехотните подразделения, които действат в пеши строй, се качва на бойните машини на пехотата, които по команда на командирите на роти и взводове забавят движението си или правят кратко спиране. Личният състав в машините се подготвя за водене на огън през бойниците.

На труднодостъпни за танковете участъци от местността механизираните подразделения може да изпреварят танковете и да настъпят под прикритието на техния огън и огъня на бойните машини на пехотата. След преодоляването на тези участъци танковете отново изпреварват механизираните подразделения и продължават настъплението.

В хода на боя подразделенията на батальона обхождат или преодоляват загражденията и препятствията през проходи, устроени от инженерно-сапьорните и химическите подразделения и от танкове, снабдени с необходимото оборудване или от групи за разграждане от състава на механизираните подразделения.

Вторият ешелон (резервът) на батальона се въвежда в боя в междината между ротите или на фланга на една от ротите от първи ешелон, а понякога и през техните бойни редове. При въвеждането му в боя командирът на батальона уточнява последните данни за противника; положението на подразделенията от първия ешелон на батальона; рубежа за въвеждане в боя и времето за излизане на него; близката задача и направлението за по-нататъшно настъпление; средства за усилване, местата и времето за пристигането им; задачите на щатната и придадената артилерия, реда за поддържане с огън и взаимодействие с подразделенията от първия ешелон и съседите.

Към рубежа за въвеждане в боя вторият ешелон (резервът) на батальона се изнася в предбоен ред с максимална скорост. С подхождането към този рубеж, той се развръща бързо в боен ред като води огън с всички видове оръжия, от движение стремително атакува противника и изпълнява поставената задача.

Въвеждането на втория ешелон (резерва) на батальона в боя се извършва под прикритието на огъня на артилерията и на противотанковия взвод.

С въвеждането в боя на втория ешелон (резерва) командирът на батальона създава (възстановява) резерва.

Контраатаката на превъзхождащи сили на противника механизираният (танковият) батальон отразява от място, като закрепва достигнатия рубеж, на който танковете и бойните машини на пехотата заемат огневи позиции зад най-близките укрития. Личният състав на мотопехотните подразделения при настъпления може да се спешава и да заема позиции, които осигуряват изгодни условия за унищожаване на противника и за взаимодействие с танковете. Противотанковият взвод съвместно с огнеметните подразделения заема огнева позиция на изгоден рубеж на танкоопасното направление обикновено в междините или на фланговете на мотопехотните роти (взводове). С огъня си те откъсват пехотата от танковете и я унищожават. Поразяването на противника от батальона започва със съсредоточен огън на подразделенията на всички огневи средства на максимално разстояние. С подхождането на противника силата и интензивността на огъня се увеличават и достигат до най-голямо напрежение.

Собствените и придадените артилерийски подразделения изпълняват задача по поразяването на командно-наблюдателните пунктове, радиоелектронните средства, артилерийските и минохвъргачни батареи и контраатакуващите подразделения на противника по време на тяхното изнасяне, развръщане и атака.

Противотанковият резерв се развръща на изгоден рубеж на танкоопасното направление и с огъня си унищожава контраатакуващите танкове и другите бронирани цели на противника.

След като отрази контраатаката на противника, батальонът самостоятелно или във взаимодействие със съседните подразделения с решителна атака завършва унищожаването му.

Ако противникът контраатакува с равни или по-малки сили, батальонът го унищожава с огъня на артилерията, противотанковите средства и със стремителна атака на ротите от движение.

В хода на настъплението батальонът в зависимост от обстановката може да бъде назначен в преден, рейдови и обхождащ отряд.

Предният отряд се изпраща за овладяване на важни рубежи и обекти в дълбочината на противниковата отбрана, на преправи през водни прегради и за изпълнението на други задачи. Командирът на батальона с получаването на бойната задача незабавно изпраща в направлението за действие разузнавателна група от състава на разузнавателния взвод. Предният отряд, като използва разкъсванията в предния ред и резултатите от огневото поразяване на противника, бързо се изнася в указаното направление, обхожда срещнатите по пътя отделни опорни пунктове, а когато е невъзможно, унищожава противника с атака от движение, стремително овладява указания рубеж и го задържа до подхождането на главните сили. Придадените на батальона артилерийски подразделения при подхождането на предния отряд към указания рубеж (обект) по заповед на командира на батальона заемат огневи позиции, подавят и унищожават противника в опорните пунктове, прикриват развръщането и поддържат настъплението на батальона. Ако няма противник на указания рубеж, батальонът с разрешение на командира на бригадата продължава да се придвижва напред, като изпреварва противника в овладяването на следващите рубежи. Откритите средства за ядрено и химическо нападение командирът на батальона, без да прекратява изпълнението на поставената бойна задача, унищожава незабавно.

Рейдовият отряд се изпраща в дълбочина на противниковата отбрана за унищожаване или овладяване на един-два важни обекта (батареи, оперативно-тактически или тактически ракети, артилерийски дивизион, летище на тактическата авиация, команден пункт на дивизия, мостова преправа и други обекти). С получаването на бойната задача командирът на батальона изпраща разузнавателна група за разузнаване на противника, охраняващ обекта, на самия обект и на местността около него. Рейдовият отряд, като използва умело откритите флангове, междините и слабите места в отбраната на противника, бързо и скрито излиза към набелязания обект и с внезапна атака от движение от различни направления унищожава прикриващите и охранителните подразделения, атакува обекта и го унищожава или овладява. Най-напред с огън на артилерията, атака на танковите и мотопехотните подразделения се унищожават или изваждат от строя най-важните елементи на обекта (ракетите на стартовите позиции или на пусковите установки, самолетите, вертолетите на летищата и площадките за кацане, радиолокационните станции и пунктовете за управление). Като унищожи обекта, батальонът бързо и скрито излиза към следващия обект или в сборния район, където получава нова задача, или се присъединява към главните сили. Рейдовият отряд се придвижва към обектите на противника в походен или предбоен ред под прикритието на походно охранение. В боен ред батальонът се развръща само за разгромяване, а прикриващите и охранителните подразделения – за унищожаване (овладяване, изваждане от строя) на набелязаните обекти.

Обхождащият отряд се изпраща за съдействие на настъпващите по фронта главни сили на бригадата при овладяване на планински превали, преходи и пътни възли чрез нанасяне на удари във фланг и тил на отбраняващ ги противник, както и овладяване, възстановяване и удържане до подхода на главните сили на важни рубежи, позиции и райони, имащи значение за развитие на успеха на настъплението.

Батальонът, който се намира във втори ешелон или в резерв на бригадата, се премества след първия ешелон на указаното разстояние в колона или в предбоен ред. Като получи бойната задача, командирът на батальона изпраща разузнаване, съобщава на командирите на подразделения последните данни за противника и положението на батальоните от първия ешелон, указва рубежа за въвеждане в боя, уточнява задачите на огневите средства, бойните задачи на ротите и организира взаимодействието.

Батальонът се изнася към рубежа за въвеждане в боя с максимална скорост, развръща се от движение в боен ред и при поддръжката на огъня на артилерията – развива стремително  настъплението.

Когато подразделенията на танковия (механизирания) батальон се използват за усилване на мотопехотните (танковите) подразделения, командирът на батальона по указание на командира на бригадата остава или на командно-наблюдателния пункт на механизирания (танковия) батальон, който настъпва на направлението на главния удар, или на командния пункт на бригадата.

Той е длъжен да организира подготовката на батальона за изпълнение на поставената задача; да осигури своевременното пристигане на танковите (мотопехотните) подразделения в указаните им райони и подготовката им за настъпление; по време на настъплението да знае обстановката и състоянието на подразделенията; да организира непрекъснатото им попълване с бойни припаси и ГСМ и възстановяването на повредените машини; да бъде готов по указание на командира на бригадата да събере бързо в пълен състав батальона за изпълнение на бойната задача.

Командирът на механизирания (танковия) батальон, когато има в непосредствено подчинение артилерийски и зенитни подразделения, лично управлява техните действия, като осигурява непрекъснато поддържане и прикриване на мотопехотните (танковите ) подразделения, които действат с механизирания (танковия) батальон на направлението на главния удар на бригадата.

Командирът на танковата (механизираните) рота, придадена на механизирания (танковия) батальон, при пробив на противниковата отбрана  остава при командира на механизирания (танковия) батальон, или близо до него и след това се премества непосредствено след бойния ред на своята рота.

Командирът на механизираните рота, придадена на танковия батальон, може да се премества след основните сили на своята рота.

Ремонтно-евакуационната (ремонтната) група на батальона, медицинският пункт на батальона се преместват зад първия ешелон, а основната част на тила – след втория ешелон (резерва) на батальона.

5. Настъпление от непосредствено съприкосновение с противника

Механизираният батальон заема изходен район (изходно положение) за настъпление, а танковият батальон след изнасяне от дълбочина – очаквателна позиция, скрито, като спазват мерките за маскировка.

На изходно положение механизираните подразделения излизат по скрити пътища и ходове за съобщения. Бойните машини на пехотата, като използват гънките на местността и естествените укрития, заемат огневи позиции при своите подразделения с готовност да ги поддържат с огън и бързо да подходят към тях за качване на личния състав.

Командирът на батальона наблюдава през време на огневата подготовка на атаката за резултатите от огъня, поставя задачи на огневите средства за унищожаване на оцелелите и новопоявилите се цели на противника, контролира своевременното придвижване на придадените (взаимодействащите) танкове и докладва на командира на бригадата за готовността на батальона за атака.

Танковият батальон, предназначен за настъпление в първи ешелон и танковите роти (придадени на механизирания батальон), заемащи очаквателни позиции, започват да се изнасят към рубежа за преминаване в атака през време на огневата подготовка на атаката по установена команда (сигнал), която се подава съобразно с разстоянието, на което се намират, и възможната скорост за движение с оглед да се осигури излизането на танковете на предния край на противниковата отбрана едновременно с мотопехотните подразделения в определеното време (“Ч”).

Командирът на батальона по указание на командира на бригадата или по свое решение може да разположи част от танковете на подготвени огневи позиции за стрелба с право мерене с цел да бъдат унищожени наблюдателните огневи средства на противника – предимно противотанковите.

Танковете, определени за стрелба с право мерене, заемат указаните огневи позиции преди или в началото на огневата подготовка.

При атака в брониран боен ред по време на огневата подготовка на атаката личният състав на механизираните роти се качва в бойните машини на пехотата и преминава в атака едновременно с подхождащите танкове.

По време на огневата подготовка на атаката придадените артилерийски подразделения, минохвъргачната батарея, танковете и оръдията, определени за стрелба с право мерене, унищожават и подавят живата сила, огневите и радиоелектронните средства на противника на предния край и близката дълбочина на неговата отбрана. Със започването на атаката по команда на командира на батальона, артилерията преминава към артилерийска поддръжка на атаката. Оръдията, определени за стрелба с право мерене, установките противотанкови управляеми ракети, гранатохвъргачките и бойните машини на пехотата продължават да унищожават оцелелите и новооткритите цели на противника с огън в междините на своите подразделения и откъм фланговете им.

Танковите и механизираните подразделения под прикритието на огъня на артилерията и другите огневи средства преодоляват загражденията в заповяданото време (“Ч”)., стремително атакуват предния край на противниковата отбрана и с огън от всички средства унищожават противника.

Атаката на предния край на противниковата отбрана и развръщането на настъплението в дълбочина се осъществяват от батальона по същия начин, както при настъпление от движение.

При настъпление срещу укрепен район механизираните батальон може да действа като щурмови отряд. За унищожаване на противника, за блокиране на неговите дълговременни огневи и други важни съоръжения в батальона се създават щурмови групи, чийто състав включва до мотопехотна рота, танкове, самоходни гаубици, минохвъргачки, установки противотанкови управляеми ракети, тежки гранатохвъргачки, картечници, огнемети и до инженерно-сапьорен взвод. Щурмовите групи се делят на подгрупи – огнева, за разграждения (взривяване) и за овладяване.

На щурмовия отряд се указват близката задача и направление за по-нататъшно настъпление.

Близката задача на щурмовия отряд се заключава в овладяване и унищожаване на дълговременните огневи и други съоръжения на дълбочината на първата позиция на противниковата отбрана. Направлението за по-нататъшно настъпление се определя така, че да се осигури овладяване и унищожаване на огневите и другите съоръжения на противника на неговата втора позиция.

Щурмовият отряд, предназначен за блокиране и унищожаване съоръженията, които са разположени на предния край на противниковата отбрана, заема изходно положение в непосредствена близост до тях в началото на огневата подготовка.

Атаката на укрепения район започва едновременно от щурмовия отряд и от танковите и механизираните подразделения от първия ешелон. Щурмовият отряд блокира и унищожава оцелелите след огневата подготовка на атаката и новооткритите дълговременни огневи съоръжения.

Танковите и механизираните подразделения от първия ешелон атакуват в междините тези съоръжения и без да се задържат, се придвижват в дълбочина на противниковата отбрана, където с част от силите съвместно с щурмовите групи унищожават неговите групи за деблокиране.

6. Настъпление в особени случаи

В планина

От военна гледна точка планинските местности се характеризират със следното:

    - Подчертана разлика във височините, която предоставя отлична възможност за наблюдение или цялостно прикриване на големи райони.

    - Планинската местност има специфична структура, а пътищата и пътеките обикновено следват реките. Това оказва влияние върху маньовъра, при тази ограничена пътна мрежа движението е трудно, дори невъзможно.

    - Основните населени пунктове обикновено са съсредоточени в долините. Времето е непостоянно и бързо се променя.

    - Стръмните склонове обикновено са образувани от голи скали и всякакви изкопни работи изискват много време и специално оборудване. Много от планинските райони и особено по-ниските скатове са покрити с гори.

    - Бойните действия са изтощителни за войските.

    - Успех в действията се постига обикновено чрез овладяване на командните участъци от местността, като планински била, изходи от долини, планински проходи, пътища, дефилета. Следователно определящ фактор при действията в планина са боевете за височините като обекти за овладяване при настъпление.

     - Задачите на силите, които действат в планина не се различават от задачите, които се изпълняват в обикновена местност.

     - Липсата на достатъчно пътища може да ограничи количеството на войските и тяхното осигуряване. При настъпление необходимостта от контролиране на височините с цел улесняване движението на собствените войски налага използването на голям брой пехотни части и подразделения.

     - Танковите подразделения се използват на основните направления в долините и то в твърде ограничено количество.

     - Големите трудности в предвижването на войските не позволяват промяна в първоначалното разпределение на силите и средствата. Особеностите на местността затрудняват взаимната поддръжка.

     - Местността налага да се създават формирования, които продължително време да могат да действат самостоятелно. Количеството на силите е значително по-голямо, отколкото при действия в обикновени условия, поради предимствата, които планинската местност дава на отбраняващите се войски. Възможностите на командира да влияе върху хода на бойните действия се увеличават ако бъде формиран резерв, който може бързо да се придвижва.

Командирът на механизирания батальон е длъжен умело да използва особеностите на планин­ската местност и да бъде готов за самостоятелни действия, откъснат от главните сили на бригадата.

Обходът и обхватът на противника в съчетание с настъпление по фронта са нормални действия на батальона в планина.

С цел да се овладеят важни обекти в дълбочина на отбраната на противника батальонът може да се назначава като обхождащ отряд.

За действия във високопланински райони подраз­деленията се осигуряват с планинско снаряжение.

При организиране на настъплението в пла­нина командирът на батальона допълнително изу­чава огневата система на противника на всички етапи, набелязва възможните места за засади, удоб­ни направления за действия на собствените меха­низирани и танкови подразделения, както и за из­вършване на обход или обхват.

В решението си командирът на ба­тальона освен общите въпроси по организиране на боя определя реда за овладяване на опорните пунктове, превалите и другите важни обекти; задачите на подразделенията, които извършват обход (обх­ват); реда за взаимодействието им с подразделени­ята, настъпващите по фронта и с тактическия въз­душен десант; мероприятията за прикриване на фланговете, ориентиране, спазване на направление­то и обозначаване положението на настъпващите подразделения; мерките за предпазване от срутва­ния, лавини, пороища и наводнения, както и за оси­гуряване на подразделенията с необходимото планинско снаряжение.

През време на огневата подготовка и ог­невата поддръжка на атаката противният се подавя и унищожава едновременно на всички етапи преди всичко в опорните пунктове, прилежащи към пътищата и направленията за настъпление на подразделенията. както и на превалите и командните височини.

Гаубичната артилерия и минохвър­гачките се използват обикновено за поразяване на противника на обратните скатове. Основни средс­тва за поразяване на противника на долния етап са огънят на оръдията за стрелба с право мерене, танковете, установките противотанкови управля­еми ракети. гранатохвъргачките. както и огънят на зенитните установки, на втория етап— огънят на артилерията и минохвъргачките; на следващите етапи — ударите на армейската авиация.

При настъпление по тесни планински долини и дефилета (проломи) бойният ред на батальона се строи по-дълбоко. Провежда се пред­варително развръщане на част от артилерията в готовност за откриване на огън преди влизането на първия ешелон на батальона в клисурата.

Механизираните подразделения атакуват противника в труднодостъпните участъци обикновено в пеши строи.

В труднодостъпна местност танковете настъпват във веригите на мотопехотните подразделения или след тях на достъпните нап­равления. Бойните машини на пехотата действат след танковете и с огъня си унищожават целите на противника, Които пречат за придвижва­нето на атакуващите подразделения. Личният състав на мотопехотните подразделе­ния. като използва огъня на танковете и артилери­ята, преодолява препятствията и заедно с инженерно-сапьорните подразделения осигурява по-нататъшното придвижване на бойните машини.

Зенитното подразделение прикрива атакуващите подразделения на батальона и действа според релефа на местността и направленията, от които са възможни удари на въздушния противник, особено от малки височини.

През време на настъплението в планина ко­мандирът на батальона обръща особено внимание на разузнаването и осигуряването на фланговете. Разузнаването се води с по-голям брои разузнавателни органи, наблюдателни постове и наблюдатели, отколкото при обикновени условия. На труднопрохо­димите направления се изпращат пеши разузнава­телни групи и дозори. При водене на разузнаването широко се използват засадите. Откритите фланго­ве на батальона се осигуряват чрез построяване бой­ния ред на ротите с отстъп, чрез усилване на нас­лоението и водене на разузнаване по направленията за възможно скрито подхождане на противника, както и чрез постоянна готовност на втория ешелон (резерва) за маньовър към фланговете или към зас­трашеното направление.

При настъпление по тясна планинска долина батальонът най-напред овладява прилежащите височини, от които се прострелва долината. Осо­бено внимание се обръща на съгласуването на действията на подразделенията, които настъпват ед­новременно по долината и по хребета.

При атака на височина с етажно разпо­ложение на огневите средства с приближаването на атакуващите подразделения към височината огънят на артилерията се пренася по огневите средства, разположени на горните етажи, особено по флангиращите. Ако височината може да се обходи, част от силите на батальона атакуват по фронта, а обхождащите подразделения — откъм фланга и тила, като едното обхождащо подразделение построява бойният си ред с отстъп към застрашения фланг. Височините с едноетажно разположение на огне­вите средства се атакуват по възможност също ед­новременно от различни направления.

В хода на настъплението, особено при излизане в долина или на планинско плато, подразделенията трябва да бъдат в постоянна готовност за отра­зяване контра- атаки на противника.

Батальонът, настъпващ по фронта, овла­дява планинските превали и клисури самостоятелно или във взаимодействие с обхождащ отряд и тактически въздушен десант.

Овладяването на превал или клисура започва обикновено с овладяване на прилежащите към него височини и с унищожаване противника на скатовете, обърнати към превала или клисурата. Батальонът след овладяване на прилежащите висо­чини с част от силите от този рубеж (направление) скована противника, които непосредствено отбра­нява превала или клисурата, а с главните сили го атакува във фланг и тил, унищожава го и овладява превала (височината, клисурата).

Танковете и бойните матово на пе­хотата се движат по достъпна местност и унищожават разположените на превала, по билото на височините и скатовете огневи точки на противника, които пречат на придвижването на батальона и на подразделенията, обхождащи противника откъм фланговете.

След овладяването на превала или клисурата ба­тальонът действа в зависимост от поставената задача. По решение на командира на батальона или на старшия командир (началник) се организира ох­рана и отбрана на подходите към превала, на важни участъци от пътищата, мостовете, тунелите и входовете в клисурата.

Проломите, които пресичат направление­то за настъпление. обикновено се преодоляват от движение по овладените проходи. В случаите, когато проходът не се овладее, мотопехотните подразде­ления използват незаетите от противника участъ­ци, преодоляват пролома, излизат във фланг или в тил на противника, който отбранява прохода, и при огнева поддръжка на танковете и артилерията чрез внезапна атака го овладяват. Когато е невъзможно да се обходи противникът, отбраняващ прохода, ба­тальонът го овладява с атака по фронта. В този случай проломът се преодолява най-напред от спе­шените механизираните подразделения под прикритието на огъня на артилерията и танковете.

Танковете и артилерията преодоляват пролома след механизираните подразделения по съществува­щия или оборудвания проход.

Планинските реки се форсират в хода на настъплението обикновено в брод, а там, където е възможно, се оборудват десантни, паромни и мос­тови преправи. На преправите се назначава комен­дантска, спасителна и евакуационна служба и се пос­тавят речни застави. Границите на бродовете се обозначават с добре видими знаци. Речното дъно се разчиства от големите камъни. За преминаване на личния състав се закрепват въжета.

В планинско-гориста местност и в теснини личният състав на механизираните подразделения настъпва обикновено в пеши строй без огнева връзка с танковете и бойните машини на пехотата. В този случай танковете под охраната на отделеното механизирано подразделение, което действа като де­сант на тях или в пеши строй, а бойните машини на пехотата с част от личния състав на спешените подразделения се придвижват в пред боен ред по достъпните направления след механизираните подраз­деления. С излизането на достъпна местност те бързо се развръщат и поддръжка с огън настъпле­нието на подразделенията,

Механизираният батальон, назначен за об­хождащ отряд, се усилва с артилерийски, инженерно-сапьорни и други подразделения, осигурява се с по­вишен запас от боеприпаси и с планинско снаряжение, като се поддържа с огъня на артилерията и ударите на бойните вертолети.

Обхождащият отряд използва скритите подстъпи и междините в бойните редове на противника, смело пронизва в дълбочина на отбраната му, овладява прилежащите към превала (прохода) висо­чини, след това самостоятелно или във взаимодейс­твие с батальона, който настъпва по фронта (с тактическия въздушен десант), атака на противника във фланг и тил и овладява превала (прохода).

Вторият ешелон на батальона до въвеждането му в бой се придвижва в пред боен ред близо до подразделенията на първия ешелон, обикновено на направлението за съсредоточаване основните усилия на батальона.

Командно-наблюдателният пункт на батальона, подразделенията за техническо осигу­ряване и тилът на батальона се приближават към бойните редове на ротите от първи ешелон.

В гора

Терминът “гора” или “гориста местност” се използва за описание на район от местността, който изцяло или част от него е покрит с гори и в които движението на машините е възможно само по пътищата, просеките или проходи от пожари. Способите за водене на бойни действия в такива райони се различават от използваните в открита местност.

Бойните действия в гориста местност се характеризират с:

   - Значително намален темп за настъпление.

   - Ограничени възможности за наблюдение и водене на огън.

   - Доброто прикритие и маскировка, осигурени от дърветата дават възможност за постигане на изненада.

   - Намаляват възможностите за масирано използване на танкове. По-голяма част от войските ще действат в пеши строй.

Войските са принудени да действат на отделни направления, като по същество боят ще се състои от ред изолирани действия на малките подразделения. Постигането на единство в действията ще бъде изключително трудно. Особена внимание трябва да се обърне на прикритието на междините между подразделенията. Нараства приносът на малките подразделения в общия изход на боя.

Гората намалява ефективността на огневите средства поради трудностите в наблюдението и откриването на целите, средствата с голяма далекобойност загубват много от предимствата си. Значението на преносимите оръжия се повишава. Минохвъргачките са особено подходящи поради крутата траектория на полета на мините.

Специфичната организация на силите за настъпление. Ешелонират се в дълбочина на тесен фронт, като пред тях на широк фронт действат разузнавателните подразделения, които трябва да уточняват позициите за отбрана на противника и да определят направленията за настъпление. Гористите райони трябва да бъдат овладявани с една атака.

Повишава се необходимостта от инженерни подразделения за осигуряване подвижността на собствените войски и ограничаване маньовъра на противника. Цялата пътна мрежа, която е оскъдна трябва непрекъснато да се поддържа и усъвършенства.

Зенитните средства се съсредоточават около пътищата, просеките, проходите, откритите преправи и други пунктове за съсредоточаване на войските.

Настъплението в гора се води предимно по пътищата и просеките в съчетание с обходи и об­хвати. Механизираният батальон настъпва обикновено в първия ешелон на бригадата в пеши строй.

При организиране на населението в гора командирът на батальона освен общите въпроси по организацията на боя определя азимута на направ­лението за настъпление на ротите от първи еше­лон, реда за преодоляване на горските завали и труд­нопроходимите участъци на местността, реда за унищожаване на противника, който води огън от дървета или е останал в тила на настъпващите под­разделения. Обикновено той поставя бойните задачи на подразделенията по карта.

При организиране на взаимодействи­ето командирът на батальона подробно съгласува действията на подразделенията, настъпващи по фронта, за овладяване на кръстовища, просеки, де­филета и други важни обекти с действията на под­разделенията, които извършват обходи.

Настъплението срещу противник, чийто преден край на отбраната преминава по окрайнини на гора започва с атака и овладяване на издадените напред участъци на гората. Вътре в гората батальонът атакува противника на по-тесен фронт и от близки разстояния като обхожда големите поляни и сечища. Командирът на батальона отделя част от си­лите за обхождане и атакуване във фланг и тил на опорните пунктове на противника, които прикриват пътищата, просеките, поляните и дефилетата.

Танковете действат обикновено във вери­гата на мотопехотните подразделения или след тях. Личният състав на мотопехотните подразделения им указва целите, унищожава противотанковите средства на противника и заедно с инженерно сапьорните подразделения осигурява преодоляването на горските завали и другите заграждения; бойните машини на пехотата в този случай действат след  танковете и с огъня на оръжията си унищожават целите на противника, които пречат за придвиж­ването на атакуващите подразделения.

Откритите флангове се осигуряват с изпратени от батальона подразделения за бодене на разузнаване чрез усилване на наблюдението на зас­трашените направления, построяване на бойния ред с отстъп, както и чрез прочистване на гората в местата за вероятни противникови засади.

Вторият ешелон до въвеждането му в боя се придвижва в пред боен ред по-близо до първия ешелон.

Подразделенията за техническо осигуряване и ти­ла на батальона се приближават обикновено до бой­ните редове на ротите и се разполагат близо до пъ­тищата и просеките.

Форсиране на водни прегради и преодоляване на препятствия

Препятствие е всяка естествена или изкуствена преграда, която ограничава възможностите за движение и преодоляването на която изисква използването на специална техника и боеприпаси.

Чрез форсирането на водните прегради и преодоляването на препятствията се поддържа темпът на настъплението. Всяко препятствие може да бъде преодоляно при наличието на достатъчни средства и време. Преодоляването на препятствия, които се охраняват от противника изисква предварителна подготовка с цел намаляване на собствените загуби.

Форсиране или преодоляване на препятствия от движение се прилага, когато препятствието (водната преграда) не се охранява или се отбранява с малки сили от противника.

Форсирането или преодоляване на препятствия след планомерна подготовка изисква детайлно планиране и подготовка. Прилага се, когато обстановката не е подходяща за действие от движение или когато противникът е имал достатъчно време за да организира отбраната му. Детайлното разузнаване и планиране дават възможност за гъвкавост в действията и успешно преодоляване на препятствието (водната преграда), независимо от противодействието на противника. В този случай управлението на войските е изцяло централизирано.

При форсирането на водна преграда цялото движение на войските се контролира от старшия командир.

Водните прегради се форсират обикновено от движение. Ако форсирането от движение е не­успешно или ако обстановката налага, то се извър­шва с развръщане на главните сили на бригадата до водната преграда и след допълнителна подготовка в кратки срокове.

Във всички случаи форсирането на водните прег­ради изисква щателна подготовка и провеждане на мероприятия с цел да не се допусне натрупване на личен състав и техника на преправите и да се спазят строго марките за безопасност.

Батальонът форсира водната преграда в състава на главните сили на бригадата, а при действия като преден отряд или в авангард — самостоятелно.

На батальона от състава на главните сили на бригадата се определя участъка за форсиране, който включва основни и запасни преправи, а при форсиране с развръщане на главните сили на бригадата до водната преграда — и изходен район за форсиране непосредствено до водната преграда или на разсто­яние, указано от висшестоящия командир.

На участъка за форсиране се организи­рат десантни и паромни преправи, преправи за тан­ковете в брод и под вода. Броят и видът на преп­равите се определят съобразно с наличието на преправъчни средства, характера на водната преграда и установения ред за преправяне на войските.

На батальона се определят още: изходен рубеж за форсиране на разстояние 1-2 км, а при за­емане на изходен район за форсиране непосредствено до водната преграда — на разстояние 100—300 м от водната линия; район за качване (натоварване) на преправъчно-десантните средства и район за хер­метизиране на танковете на скрити места — на разстояние 5-6 км от водната преграда, а при за­емане на изходен район за форсиране непосредствено до водната прегради и по-близо.

На батальона, който действа като преден (рей­дов) отряд или авангард, се определя участък за фор­сиране и се указва бойната задача на срещуположния бряг.

При организиране на форсирането команди­рът на батальона е длъжен предварително да ор­ганизира разузнаването на водната преграда; да вземе решение за форсиране и да постави задачи на под­разделенията.

За разузнаване водната преграда към набелязаните места за преправи се изпращат разузнавателна група, разузнавателни дозори или дозорни отделения (танкове), които определят нали­чието и състоянието на мостовите преправи и бро­довете. най-удобните места за оборудване на десан­тни и паромни преправи и на преправи за танковете в брод и под вода. Въз основа на данните от разузнаването командирът на батальона уточнява местата на преправите и реда за използване на при­дадените преправьчни средства.

В решението за форсиране командирът на батальона освен въпросите, предвидени при органи­зирането на настъпление, определя способите за разгромяване на противника на подстъпите към вод­ната преграда и на срещуположния бряг, местата и видовете основни и запасни преправи, разпределя­нето на преправъчните средства, маршрута и реда за изнасяне към водната преграда, реда за подготов­ка на техниката и последователността на препра­вянето на подразделенията.

В бойната заповед при подставяне на зада­чите за настъпление с форсиране на водна преграда командирът на батальона указва допълнително:

    — на ротите — задачите при подхождането към водната преграда, в хода на форсирането и на срещуположния бряг, местата на основните и запас­ните преправи, района за херметизиране на танковете, местата за качване на личния състав и за товарене на бойната техника на самоходните преправъчно-десантни средства, изходния рубеж за форсиране и времето за преминаване през него;

     — на  артилерийските  подразделе­ния — задачите по поддържане на подразделенията при форсирането на водната преграда и боя на срещуположния бряг, огневите позиции на щатната и придадената артилерия, времето за готовност за откриване на огън и реда на преправянето;

     — на зенитното подразделение — зада­чите по прикриване на подразделенията от ударите на въздушния противник при излизането към водна­та преграда, през време на форсирането и при боя на срещуположния бряг, огневите позиции, времето за готовност за откриване на огън и реда на преправянето;

    — на инженерно-сапьорните подразде­ления — задачите за инженерно разузнаване на мес­тата за преправи, оборудването и поддържането на преправите, подготовката на пътищата за придвижване към тях, местата на преправъчно-десантните средства при придвижването към водната преграда;

   — на химическите подразделения — задачите за водене на радиационно и химическо разуз­наване и наблюдение в района на преправата и унищожаване на огневите точки на противника, разпо­ложени на срещуположния бряг, с реактивните пехотни огнемети.

Батальонът се придвижва към водната преграда с максимална скорост в готовност да я форсира от движение.

Плаващите машини се подготвят за форси­рането преди излизането им до водната преграда. Специално внимание се обръща на плътното затва­ряне на люковете, бойниците, вратите, на изправ­ността на водоизпомпващите помпи, на наличие­то и плътността на затваряне на клапаните за изтичане на водата. Личният състав, които се на­мира в машините, задължително облича спасител­ните жилетки,

Подготовката на танковете за преминаване под вода, започва през време на изнасянето им към вод­ната преграда и завършва в района за херметизи­ране.

Батальонът, който действа като преден отряд, без да влиза в бой за отделни опорни пунктове на противника към подстъпите на водната преграда, излиза стремително на нея и овладява мостовете, преправите и изгодните за форсиране учас­тъци, като използва ударите на авиацията и огъня на артилерията, с плаващи бойни машини и преправъчно-десантните средства форсира водната прег­рада, овладява плацдарм на срещуположния бряг и го задържа до подхождането на главните сили. Ако на направлението на неговите действия е стоварен тактически въздушен десант или десантно-щурмово подразделение, батальонът се съединява бързо с него и изпълзява поставената задача във взаимодействие с десанта.

Батальонът, който детства като рейдов отряд, форсира водната преграда в нап­равлението на движението си към обекта по съществуващите (овладените) бодове, по лостовете и другите преправи с щатни и придадени средства.

Батальонът, който действа като авангард унищожава противника, прикриващ под­стъпите към водната преграда, излиза на нея, от движение форсира и развива настъплението на сре­щуположния бряг. Ако не успее да форсира водната преграда от движение, авангардът с огъня си нанася поражение на противника и осигурява форсирането на главните сили.

Артилерията, част от танковете и установките противотанкови управляеми ракети с из­лизането си пред водната преграда заемат огневи позиции, поразяват противника и поддържат форси­рането на подразделенията на срещуположния бряг.

Механизираните подразделения, като използват резултатите от огъня на артилерията, танковете, установките противотанкови управляеми ракети, под прикритието на димове и аерозоли с плаващи бойни машини и преправъчно-десантни средства форсират водната преграда, унищожавайки против­ника с огън от всички средства в движение и ов­ладяват срещуположния бряг.

За начало на форсирането („Ч"), се счита моментът на отплуване на първия ешелон от своя бряг.

Подразделенията, определени за преминаване през водната преграда със самоходни преправъчно-десантни средства в първия рейс, товарят бойната техника и личния състав в скрити места, откъдето из­лизат стремително към водната преграда и от движене се преправят на срещуположния бряг. Товаренето на бойната техника и качването на лич­ния състав в следващите рейсове се извършват на водната преграда.

Танковете форсират водната прегра­да, като използват съществуващите бродове, мос­тове и пароми или под вода. Танковете преминават под вода, след като мотопехотните подразделения овладеят срещуположния бряг и разузнаят щателно водната преграда. Като преодолеят водната прег­рада, танковите подразделения излизат стремител­но на своите направления и изпълняват поставените задачи.

Придаденият на батальона артиле­рийски дивизион (батарея), както ми­нохвъргачната батарея и противотан­ковият резерв обикновено се преправят с пла­ваща машини и с преправъчно-десантни средства с разчет да осигурят непрекъснато поддържане и прикриване настъплението на батальона на срещу­положния бряг. Самоходните подразделения маже да преодоляват водната преграда и с плаване.

При това най-напред преминават противотанковите средства и самоходната артилерия.

Зенитното подразделение обикновено се преправя с плаващи машини и с преправъчно-десантни средства, довзводно (по разчети) с цел непре­къснато прикритие от ударите на въздушния про­тивник.

Собствените и придадените инже­нерни подразделения водят инженерно разузнаване на водната преграда, оборудват, маскират и поддържат преправите и пътищата за подхождаме към тях, устройват проходи в инженерните заграж­дения на бреговете и във водата, организират и но­сят комендантската служба на преправите.

При форсирането огнеметното под­разделение се разпределя в състава на механизираните подразделения от първия ешелон. С приближаването на десантно-преправъчните средства до отсрещния бряг огнеметчиците водят огън по ог­невите точки и съпротивителните възли на против­ника и подпомагат успеха на форсирането.

Подразделенията за техническо оси­гуряване и тила на батальона се преправят с преправъчно-десантни средства или пароми след ар­тилерийските и зенитните подразделения.

Батальонът от състава на главните сили на бригадата използва успеха на предния отряд (авангарда) и на тактическия въздушен де­сант и по огладените от тях преправи или с преп­равъчно-десантни средства (механизираният ба­тальон на бойни машини на пехотата, а танковият батальон под вода), без да спира, форсира водната преграда, атакува от движение противника, разширява плацдарма, развива стремително настъплени­ето в дълбочина и във взаимодействие с другите подразделения на бригадата унищожава противника.

Батальонът, изпълняващ бойна зада­ча на участък, където не действа пре­ден отряд (авангард), форсира водната преграда от движение обикновено след огнева подготовка на форсирането и атаката и при поддръжката на огъня на оръдията и танковете, отделени за стрелба с право мерене от своя бряг.

При форсиране с развръщане на главните сили на бригадата непосредствено до водната прег­рада батальонът от състава на първи ешелон се качва в бойните машини на пехотата и на самоход­ните преправъчно-десантни средства в скрити мес­та и се придвижва към водната преграда по време на огневата подготовка на форсирането и атаката. Сигнал за тръгване командирът на батальона по­дава, като изхожда от заповядано време за започ­ване на форсирането („Ч") и от времето, необхо­димо за преодоляване на разстоянието от мястото за качване до водната преграда. В заповяданото вре­ме при поддръжката на огъня на артилерията и на другите средства подразделенията форсират водна­та преграда и без да спират, развиват настъплени­ето в дълбочина на противниковата отбрана.

През зимата водните прегради може да се форсират по заледени преправи. Ако дебелината на леда не позволява на танковете, бойните машини на пехотата и на другата тежка техника да преодо­ляват водната преграда по леда, най-напред я фор­сират мотопехотните подразделения в пеши строй. Техниката се прехвърля на срещуположния бряг след подсилване на леда, по паромни, десантни и мостови преправи, които се оборудват на незамръзнали мес­та или по мостове. При благоприятни условия тан­ковете маже да преодолеят водната преграда по дълбоки бродове, а понякога и под вода.

Настъпление в населен пункт

Към населените пунктове се отнасят селища, градове, села, промишлени райони. Населените пунктове обикновено са центрове на развита пътна мрежа. В тях са разположени важни икономически и политически учреждения и е съсредоточен голям брой население.

Бойните действия в населен пункт се характеризират с:

    - Ограничени възможности за водене на огън и наблюдение, за извършване на маньовър, но с добри условия за проникване и обход.

    - Присъствие на гражданско население, което оказва съществено влияние върху развоя на бойните действия.

    - Трудности по командването, управлението и свръзките.

    - Воденето на бойните действия в три измерения: на земята, на нивото на улиците; над земята – в сградите, техните етажи и покриви; под земята – в метрото, мазетата, канализационните мрежи.

    - Възможностите за движение са ограничени. Колкото повече сгради са разрушени, толкова по-трудно се придвижват настъпващите войски.

    - Най-широко приложение намират оръжията с малка далекобойност и гранатите, а най-трудно се използват безоткатните оръдия. Трудно се организира огневата система.

    - Воденето на настъпателни действия в населен пункт изисква наличието на много сили и средства. Ето защо, когато същият е подготвен за отбрана е по-целесъобразно да се обходи като се блокира с част от силите.

Батальонът, които действа в направление на град, унищожава от движение противника отб­раняващ подстъпите към града, бързо влиза в града и развива настъплението в дълбочина без спиране.

В град батальонът настъпва по една-две главни улици с прилежащите им квартали на фронт до 1000 м. Ротата настъпва по една улица или в квар­тал.

При организиране на настъплението в град командирът на батальона освен общите въпроси на организирането на боя оценява характера на про­тивниковата отбрана на подстъпите към града и в града, изучава по едромащабна карта (план) нап­равленията и широчината на улиците, подземните комуникации, разположението на зданията, чието овладяване осигурява успешното изпълнение на пос­тавената задача, а също определя начините за ов­ладяването им.

При подхождане на батальона към града за овладяването му от движение артилерията подавя и унищожава противника в опорните пунктове ед­новременно на подстъпите към града и в покрайни­ните му. С излизането на подразделенията в пок­райнините на града артилерията пренася огъня по зданията и укритията в дълбочина на опорните пун­ктове и не допуска подхождане на резервите на про­тивника към атакуваните обекти.

Батальонът, като използва междините, слабо заетите участъци в отбраната на противника и ре­зултатите от огневото поразяване, от движение бързо влиза в града и настъпвайки по протежение на улиците, последователно овладява зданията и кварталите (важните обекти).

Танковете и огнеметите обикновено действат в бойните редове на мотопехотните под­разделения или след тях и унищожават с огъня си противника преди всичко в мазетата, долните етажи и в другите укрития. Бойните машини на пехо­тата, като действат след танковете, унищожават с огън противника, който пречи за придвижването на танковете и подразделенията.

Зенитните и другите средства, отде­лени за борба с въздушния противник, се разполагат на площадите, в градинките и на други места, които осигуряват възможност за водене на огън, а стрел­ците зенитчици може да заемат огневи позиции и по покривите на зданията.

За прикриване на фланговете и за отразяване на противниковите контраатаки, както и за блокиране на отделни укрепени здания, командирът на батальо­на може да отдели част от подразделенията, а с главните сили да продължи да развива настъплени­ето.

В случаи че градът не се овладее от дви­жение, организира се щурмуването му.

Бойната задача на батальона при щурмуваното на града обикновено се заключава в унищожаване на противника и овладяване на няколко квартала (зда­ния), с което се нарушава устойчивостта на отб­раната му и се осигурява успешно развитие на нас­тъплението.

За овладяване на подготвени за отбрана големи съоръжения и важни обекти в града се създават щур­мови отряди. За щурмови отряд се назначава до механизиран батальон. В него се създават щурмови гру­пи в състав до мотопехотна рота и се отделя резерв.

В състава на щурмовите отряди се включват танкове, самоходни гаубици, минохвъргачки, уста­новки противотанкови управляеми ракети, гранатохвъргачки, огнемети и други огневи средства, както и подразделения на инженерните и химическите войски.

Щурмовият отряд се осигурява с подривни заряди. димни, запалителни и сигнални средства, приспособ­ления за щурмуване на сгради и за преодоляване на препятствия.

Командирът на отряда, когато организира овладяването на силно укрепени съоръжения (зда­ния), подробно изучава характера на отбраната на противника в тях, особено огневата система и възможността за огнево флангиране от съседните зда­ния, най-удобните подстъпи, наличието на заграж­дения, взема решение, отдава бойна заповед и орга­низира взаимодействието.

През време на огневата подготовка на атаката танковете и самоходните гаубици, придадени на щурмовия отряд, както и огнеметите, унищожават противника в атакуваното и в съседните зда­ния, а мотопехотните подразделения, из­ползвайки разрушенията в стените, подземните ко­муникации, ходовете за съобщения и други скрити подстъпи, се придвижват кьм обекта и в заповяда­ното време под прикритието на огъня на всички средства, с димове и аерозоли бързо влизат в зда­нието.

Влезли в зданието, мотопехотните подразделения действат смело и бързо, унищожават противника с огън в упор и гранати, последователно овладяват етаж след етаж.

Инженерно-сапьорните подразделе­ния, които влизат в състава на щурмовия отряд, устройват проходи пред препятствията, а при не­обходимост разминират овладяното здание.

През това време артилерийските подраз­деления унищожават противника в съседните зда­ния и не допускат подхождане на резервите му. За­дачите могат да бъдат изпълнявани както в със­тава на подразделенията, така и самостоятелно от отделните самоходни гаубици, минохвъргачки и противотанкови средства.

Батальонът, след като овладее здание или квартал. продължава боя за следващите здания и квар­тали и изпълнява поставената задача. Овладените важни здания и кръстовища се закрепват. Изходите от подземните комуникации се охраняват.

Силно укрепените здания се блокират, след това се взривяват или се запалват.

Настъпление в условия на ограничена видимост - нощем

Видимостта намалява при смрачаване, мъгла, дъжд, снеговалеж и дим. С помощта на технически средства частично се преодоляват ограниченията, произтичащи от намаляването на видимостта.

Преминаването от деня към нощта е добре познато, но измененията на видимостта поради промяна в метеорологичните условия и използването на димни завеси не могат да бъдат предвидени.

Намаляването на видимостта влияе върху бойните действия по следните начини:

    - Възможностите на личния състав поради физическото и психическото натоварване са ограничени. Расте чувството за страх и умора.

     - Намалява ефективната далекобойност на оръжията. На тъмно огънят, който излиза от дулния срез на оръдието демаскира позицията му.

     - Изпълнението на голяма част от бойните задачи, в това число специалната обработка и воденето на радиационно и химическо разузнаване изисква повече време. От друга страна намалената видимост подобрява условията за маскировка и улеснява изпълнението на задачите.

Настъплението през нощта батальонът може да започне с началото или в хода на бойните действия.

Направлението за настъпление се изби­ра на местност с най-малки естествени препят­ствия, с добре видими на тъмно ориентири, така че да извежда до набелязаните задачи (обекти) по най-късия път и да изключва необходимостта от сложен маньовър.

За настъпление нощем на батальона се указва съ­щата по дълбочина бойна задача, както при настъп­ление денем. Допълнително може да му се укаже рубежът, който трябва да овладее на разсъмване.

Подготовката за настъпление нощем се извършва в светло време. Командирът на ба­тальона освен общите въпроси при организирането на боя е длъжен да укаже на командирите на роти: видимите през нощта ориентири, азимута на нап­равлението за настъпление и да назначи направля­ваща рота; да определи реда за означаване на своите подразделения, реда за използване на радиолокационните станции за ра­зузнаване на близки разстояния; да уточни реда за осветяване на местността и на обектите за атака, реда за поставяне на светлинни ориентири (створове), за обозначаване на направлението за настъп­ление с огъня на артилерията и с други средства; реда за обозначаване на рубежите, достигнати от подразделенията, на техните флангове и маршрути за движение. Освен това организира осигуряването на подразделенията с осветителни и сигнални сред­ства, с трасиращи снаряди, патрони с трасиращи куршуми.

Местността и обектите пред фронта за настъп­ление на батальона се осветяват с осветителни ави­ационни бомби, с артилерийски снаряди, мини и осветителни патрони. Своите подразделения се обоз­начават със светлинни сигнали, невидими от към противника, и със сигнални патрони.

Направлението за настъпление в хода на боя се обозначава със светлинни ориентири (створове).

За поставяне на светлинни ориентири (створове) и за осветяване на обектите (целите) в дълбочи­ната на противниковата отбрана може да се привлекат щатната и придадената на батальона артилерия или да се използват огнищата на пожари, съз­дадени в разположението на противника.

За защита от светлинното излъчване на ядрени­те взривове се използуват защитните свойства на местността и бойната техника.

Механизираният батальон настъпва нощем обикновено в пеши строи и тясно взаимодействие с придадените му танкове. За настъплението на танковия батальон нощем задължително се прида­ват една-две мотопехотни роти. Танковете и бой­ните машини на пехотата действат по правило във веригата на механизираните подразделения.

Настъплението нощем започва след огнева подготовка на атака. Понякога с цел да се постигне внезапност настъплението може да започне без ог­нева подготовка на атаката.

Със започването на атаката артилерийските и минохвъргачните батареи се преподчиняват на ро­тите.

При атаката на предния край на отбраната и при развитието на настъплението командирът на ба­тальона трябва да спазва точно указаното му направление, да обозначава по установения ред достиг­натите рубежи, да използва умело средствата за ос­ветяване на местността, а за заслепяване на приборите за нощно виждане на противника — ди­мове и аерозоли.

През време на настъплението командирът на ба­тальона отделя специално внимание на разузнаването и на осигуряването на фланговете.

При преминаване от нощни към дневни бойни действия командирът на батальона е длъжен още преди разсъмване да доуточни задачите на ра­зузнаването; да уточни бойните задачи на подраз­деленията; да премести артилерията; да усили противовъздушната отбрана; да вземе мерки за осигу­ряване на фланговете за закрепване на важни рубежи; да попълни запасите от материални средства; да разсредоточи (съсредоточи) подразделенията; да ги приведе в готовност за отразяване на контраатаки.

В зимни условия

Воденето на бойни действия в зимни условия изисква специална подготовка на войските, техниката и въоръжението.

Зимните условия се характеризират със следните особености:

    - Продължителна нощ и силен студ, които влияят върху психиката и физиката на бойците.

    - Обилен снеговалеж, дебела снежна покривка и силен вятър, който засилва въздействието на студа. Намалена видимост и още по-ограничена пътна мрежа.

    - В условията на силни студове противникът може да бъде победен ако бойните му части се откъснат от силите за тилово осигуряване.

    - Силните снеговалежи, виелиците и мъглата създават отлични условия за внезапни нападения. Замръзналите езера и блата, които обикновено са препятствия за настъпващите могат да се използват като удобни направления за настъпление.

    - Артилерийският и минохвъргачният огън са по-малко ефективни поради дълбокия сняг и калта. По-широко трябва да се използват боеприпаси с дистанционни взривители. Поради недостатъчното им оборудване артилерийските позиции и тези на отбраняващите се пехотни подразделения са особено уязвими.

Настъплението през зимата се осъществя­ва обикновено от положение на непосредствено съприкосновение с противника, а в местност, достъпна за действията на подразделенията извън пътища­та — от движение.

При настъпление на подразделенията на механизирания батальон на труднодостъпна мес­тност по протежение на пътищата или по отделни направления минохвъргачните батареи по взводно и противотанковият взвод по отделения може да се придават на ротите, които .действат на най-важното направление.

На танковия батальон при действие на трудно­достъпна местност обикновено се придават меха­низирани и инженерно-сапьорни подразделения.

При организиране на настъплението коман­дирът на батальона освен общите въпроси по ор­ганизацията на боя установява наличието на открити флангове и незаети междини в отбраната на противника, местата на възможните засади; опре­деля удобните направления за действия на татковите и мотопехотните подразделения, азимута на направлението за настъпление и реда за преодоляване на труднопроходимите участъци; организира пунктове за стопляне и взема други мерки за предпазване на личния състав от измръзване; организира подготовката на въоръжението, техниката и средствата за индивидуална защита за използване при ниски тем­ператури, както и боядисването на техниката съ­образно с фона на местността, осигуряването на подразделенията с бели маскировъчни халати.

При настъпление по труднопроходи­ми пътища командирът на батальона взема мерки за повишаване проходимостта на машините, за предварително създаване на допълнителни запаси от боеприпаси, ГСМ и продоволствие, а също за пое­мане на материални средства от вертолети и са­молети.

Настъплението се води по протежение на пътища, реки и други достъпни направления. Между батальоните и ротите може да има значителни междини. Това изисква да се организира разузнаване на флаговете и постоянно непосредствено охранения на подразделенията, особено при мъгла.

При дълбока снежна покривка и при други сложни условя атаката обикновено се провежда със спешаване на механизираните подраз­деления. В този случай танковете настъпват във веригите на механизираните подразделения или след тях, а бойните машини на пехотата действат след танковете и с огъня си унищожават противника, който пречи на придвижването на собствените под­разделения и танкове. На труднодостъпните направление обикновено те се предвижват по пътища­та.

Спешените механизираните подразделе­ния при дълбока снежна покривка настъпват със ски. Личният състав се спешава на по-голямо раз­стояние от противника, отколкото при обикновени условия. Веднага след спешаването се поставят ските. Атака на бойни машини на пехотата е възможна по заледен сняг или по заледени пространства.

В хода на боя в дълбочина на против­никовата отбрана механизираните батальон, използвайки откритите флагове излиза в тила на противниковите опорни пунктове, особени на онези, които прикриват пътища, дефилета и превали или са изградени в населени пунктове решително ги атакува при поддръжката на огъня на артилерията и другите огневи средства по фронта.

Батальонът, които действа като обхождащ отряд, използвайки  и междинните и откритите флагове в бойните редове на противника, скрито прониква в дълбочина на отбраната, с внезапни уда­ри унищожава противника, овладява указаните му обекти (рубежи) или с атака откъм тила, съдейства на подразделенията, настъпващи по фронта. При действия в райони с езера обхождащият отряд из­лиза в тила на противника, като преодолява вод­ните прегради с плаващи машини.

Механизираният батальон като въздушен десант

Въздушно-десантните действия са съвместни действия, които включват прехвърлянето на формирования на сухопътните войски по въздуха в определен район. Могат да бъдат използвани въздушно-десантни или въздушно-преносими войски, като видът на транспортните авиационни средства зависи от задачата и конкретната обстановка. В някои случаи десантът може определено време да води бой самостоятелно, а в други ще е необходимо да се усили с подразделения за бойно и тилово осигуряване.

Въздушно-десантните войски са специално организирани, въоръжени и подготвени за десантиране чрез хвърляне по парашутния способ или стоварване за овладяване на определени обекти или водене на специални действия.

Действията по прехвърлянето по въздуха на личен състав, материални средства, въоръжение и бойна техника в друг район, а не в този за десантиране, не са въздушно-десантни действия, независимо от това, че при тях се използват някои от способите, прилагани от въздушно-десантните войски.

Успехът на въздушно-десантните действия зависи преди всичко от внезапността.

Въздушно-десантните сили могат да бъдат използвани за:

    - Събиране на разузнавателни сведения в контролираната от противника територия;

    - Провеждане на рейдове за унищожаване на щабове, средства за огнева поддръжка, комуникационни линии, административни и тилови обекти;

    - Овладяване на командни височини (в участъци от местността) и задържането им до съединяването със собствените войски;

    - Усилване на обкръжени формирования от сухопътните войски;

    - Настъпление в тила на противника или откъсване на резервите му;

    - Прикриване на фланговете на собствените войски или на вероятното направление за подход на противника;

    - Дезорганизиране на действията на противника в тиловите му райони;

Въздушно-десантните действия се провеждат в 4 взаимносвързани етапа:

Натоварване. Този етап включва всички дейности от получаването на предварителното разпореждане до излитането на самолетите (вертолетите).

Прехвърляне по въздуха. Етапът започва с излитането на натоварените самолети (вертолети) и завършва с хвърлянето (стоварването) на десанта.

Щурмови (първи) етап. Започва с хвърлянето (стоварването) на десанта и продължава до съсредоточаването и прегрупирането на подразделенията.

Следващи действия. Инициативата е овладяна и десантираните подразделения се стремят да запазят това предимство, докато действат на противникова територия, като всички техни следващи действия трябва да са в съответствие с общия план на старшия командир.

Механизираният батальон, които действа като въздушен десант, се стоварва с вертолети в тила на противника с цел да овладее важни рубежи, преправи и участъци, удобни за форсиране на водни прегради, проходи и превали в планини и да ги задържи до подхождането на своите войски, да унищожава средствата за ядрено и химическо нападе­ние, пунктовете за управление, складовете, летища­та и другите обекти на противника, да нанася удари по подхождащите резерви или по оттеглящите се групировки на противника откъм тила.

На въздушния десант се определят изходен район, полоса за прелитане, основен и запасен район за десантиране.

Изходният район за десанта включва основни и запасни площадки за кацане на вертолетите, товарене на подразделенията и очаквателни райони на подразделенията, маршрута за движение към площадките за кацане и товарене, изходни рубежи за товарене и площадки за съсредоточаване на мате­риалните средства.

Районът за десантиране включва ед­на или няколко площадки за кацане.

Командирът на батальона, след като получи задачата си, организира боя със следните осо­бености:

    — При оценка на обстановката коман­дирът на батальона изучава допълнително възможния характер на действията на противника в по­лосата за прелитане и в района за десантиране, рубежите (обектите), подлежащи на овладяване (унищожаване), характера на тяхната отбрана (ох­рана), наличието и състоянието на площадките за кацане в района за десантиране.

    — В решението си командирът на батальона определя какъв противник и по какъв начин да се унищожи; обектите или районите за овладяване­то (удържането), на които трябва да се съсредо­точат основните усилия на десанта; бойния ред; ре­да за качване (товарене); кои подразделения на кои площадки се качват (товарят) във вертолетите; бойния ред по време на полета; кои подразделения на кои площадки за кацане се стоварват в района за десантиране; бойните задачи на подразделенията; реда за взаимодействие и за организиране на управ­лението.

    Щабът на батальона прави разчет за качването (товаренето) — списъци на личния състав и списъци на въоръжението и материалните средства за всеки вертолет.

При поставяне на задачите в бойната заповед командирът на батальона указва

    — на ротите — средствата за усилване, бой­ните задачи, номерата на вертолетите и площад­ките за кацане;

    — на артилерийските подразделения и на другите огневи средства —задачите по поддържане боя на въздушния десант, номерата на вертолетите и площадките за качване (товарене);

    — на зенитните подразделения – реда за воденето на огън при отразяване налетите на въздушния противник, номерата на вертолетите и площадките за качване (товарене).

В заповяданото време батальонът излиза в очаквателния район, в който личният състав се разполага, като използва естествените укрития, и ста­рателно се маскира. Командирите проверяват го­товността на подразделенията за качване (товарене) В съответствие с разчета.

С пристигането на вертолетите ко­мандирът на батальона съвместно с командира на вертолетната част (подразделение) уточнява раз­чета и реда за товарене на бойната техника и качване на личния състав; площадките на кацане в основния и запасния район за десантиране; реда за взаимодействие на вертолетните и мотопехотните подразделения по време на полета и при стоварването на десанта, а при необходимост — бойните задачи на подразделенията и бойният ред по време на полета.

Полетът към района на десантирането се извършва в една колона на направлението, където противникът има най-малко средства за противо­въздушна отбрана, а условията на местността поз­воляват вертолетите да летят на малки височини. Обикновено в челото на колоната летят вертоле­тите с мотопехотните подразделения, а след тях — вертолетите с артилерийските и другите подраз­деления.

По време на полета командирът на ба­тальона е при командира на вертолетната част и преминава в негово подчинение до стоварването на десанта.

За подавяне на противника в полосата за прелитане, особено на неговите средства за про­тивовъздушна отбрана, се назначават бойни, а по-някога и транспортно-бойни вертолети за прикриване. Движейки се отпред и на фланговете на де­санта, те водят огън с бордовото въоръжение, а подразделенията на десанта — със стрелковото оръжие.

За овладяване на площадките за кацане и осигуряване стоварването, командирът на батальо­на може да изпрати предна група в състав от един-два мотопехотни взвода, усилени от стрелци зенитчици, сапьори и химици разузнавачи. Заедно с пред­ната група десантират разузнавателната група и артилерийските разузнавачи.

С подхождането на вертолетите на пред­ната група към площадката за кацане противникът, който се намира на нея, се унищожава с огън от бордовото им въоръжение и стрелковото оръжие на десанта, след което десантът слиза от вертолетите. След стоварването на предната група вер­толетите се вдигат във въздуха, поддържат с огъня на подразделенията от предната група и прикриват стоварването на батальона.

Механизираните  подразделения  на предната група, десантирали от вертолетите, се развръщат в боен ред, унищожават противника, заемат изгодни позиции и осигуряват стоварването на главните сили на батальона.

Стрелците зенитчици от предната група след стоварването заемат огневи позиции близко до площадката за кацане на направлението за придвижване на главните сили на батальона и се подготвят за водене на огън по въздушни цели.

Сапьорите разузнават площадките за кацане, отстраняват или обозначават загражденията и мес­тните предмети, които пречат на кацането на вер­толетите.

Разузнавателната група след стоварването води разузнаване в направлението на предсто­ящите действия на батальона, а химиците разузна­вачи или специално подготвеното отделение — ра­диационно, химическо и биологично разузнаване.

Главните сили на десанта се стоварват на площадките за кацане под прикритието на уда­рите на авиацията, на бойните вертолети и на артилерийския огън. Командирът на батальона след стоварването оценява местността, поставя на подразделенията нови задачи и съгласува действи­ята им. Той трябва да проявява постоянна военна хитрост, широко да използва маньовър за атака срещу противника по фланга, тила и от различни направления.

Батальонът се изнася към рубежа (обекта) за овладяване (унищожаване) бързо и скрито, обикновено в пред боен ред, под прикритието на охранението и разузнаването. При среща с противник през време на изнасянето, без да влиза в бои, обхожда огнищата на съпротива, унищожава с огън малките групи, а при необходимост — и с решителна атака с част от силите.

С излизането до набелязания обект (команден пункт, склад, площадка за кацане на вер­толети, железопътен възел и други обекти) ба­тальонът се развръща от движение в боен ред, атакува го стремително във фланг и тил, унищожава живата сила и огневите средства, унищожава или изражда от строя обекта и излиза бързо до новия обект или в указания район.

При унищожаване на средствата за ядрено и химическо нападение, пунктовете за управление и други обекти батальонът се изнася скрито в района на тяхното разположение, атакува и унищожава противника, който прикрива тези обекти, поврежда пусковите му установки (оръдията) и ракетите (снарядите). Средствата за ядрено и химическо нападение при придвижването им се унищожават с огън и решителна атака или с внезапни действия от засада.

При овладяване на важен рубеж, проход или превал в планина, преправа или участък, удобен за форсиране, батальонът със стремителна атака овладява обекта и с упорита отбрана го задържа до подхождането на настъпващите войски.

Когато изпълнява задача по овладяване на преправа или участък, удобен за форсиране, батальонът след стоварването се придвижва стремително към водната преграда, овладява преправата и плавателните средства или участък, удобен за форсиране, и ги задържа до подхождането на своите подразделе­ния.

Въздушният десант, определен за действия на пътищата за подхождане на противникови резерви или на пътищата за оттегляне на неговите групировки, нанася поражение на противника с последователни удари от редица изгодни рубежи.

Подразделенията, включени в състава на въздушния десант, се осигуряват с бойни припаси, продоволствие, средства за индивидуална защита и с други материални средства за цялото време на действията в тила на противника.

Медицинският пункт на батальона може да се усили с медицински персонал и със средства за оказване на медицинска помощ на ранените и болните.

Преследване

Преследването е настъпление в бойни, предбойни и походни редове, което се води с пълно напрежение на силите и средствата без паузи и почивки, денем и нощем.

То може да възникне в резултат на успеш­но развитие на настъплението или на срещния бой, както и в случай на преднамерено оттегляне на противника с цел да не се допусне организираното му преминаване към отбрана на изгодни рубежи в дъл­бочина. В зависимост от обстановката батальонът може да извърши преследването по фронта или по успоредни на направленията за оттегляне на противника пътища, както и по комбиниран начин — едновременно по фронта и по успоредни направления.

Батальонът преминава към преследване незабавно, след като се сломи съпротивата на противника или се разкрие замисълът му за извеждане на подразделения от боя и оттегляне. За преминаването към преследване командира на батальона докладва на командира на бригадата.

За преследване командирът на батальона построява бойния си ред така, че да продължи нас­тъплението с максимално бърз темп и да не даде възможност на обхождащия противник да се откъсне от батальона и да премине организирано към от­брана. Обикновено командирът на батальона създава силен авангард в състав усилена мотопехотна (танкова) рота. Главните сили на батальона след­ват авангарда в предбойни редове (колони), разчле­нени по фронта и в дълбочина.

Със започване на преследването команди­рът е длъжен незабавно да организира разузнаване­то на оттеглящия се противник. Особено внимание той отделя на воденето на разузнаването по флан­говете. За усилване на разузнавателните органи в състава им се включват танкови подразделения (от­делни танкове) и сапьори.

Основна задача на разузнаването при прес­ледване е да разкрие замисъла на противника; мес­тата (районите, рубежа) за преминаването му към организирана отбрана; слабите места, откритите флангове, незащитените направления в бойното му построение на местата за преминаване към отбрана и устроените заграждения; местата (районите) за устройване на засади и рубежите за провеждане на контраатаки; подвеждането на свежи резерви от дълбочина.

При разкриване на слаб противник (отделни противникови подразделения), стремящ се да проникне към настъпващите в предбоен ред колони на главните сили на батальона или да премине временно към отбрана (да закрепи рубеж за отбра­на), разузнаването е длъжно незабавно да доложи на командира на батальона и в случаи че не получи други разпореждания, да го унищожи с огън от движение. Ако това е невъзможно и противникът е успял да се закрепи на даден рубеж, разузнавателните дозори се развръщат и осигуряват въвеждането в бои на авангарда (главните сили) на батальона, след което, ако не получат нова заповед, продължават изпълне­нието на поставената задача.

Батальонът преследва противника непре­къснато, като не му позволява да се оттегли от преследващите го подразделения и да излезе от боя. Батальонът обхожда стремително оттеглящия се противник по успоредни маршрути, излиза на пътя за оттеглянето му и с решителна атака във вза­имодействие с подразделенията, които действат от другите направления, го унищожава.

Когато не е възможно противникът да се прес­ледва по маршрути, успоредни на направлението на неговото оттегляне, батальонът с решителни действия унищожава прикриващите подразделения, пробива си път до основните сили на противника и във взаимодействие със съседите го атакува от движение.

Успешното преследване зависи от изпол­зването на удобни маршрути (шосета, магистрали); разкриване замисъла за действие на противника и на­миране на слаби места, незащитени направления на местата, където се готви да премине временно към отбрана; обхождане на местата (районите) на противниковите засади и инженерни заграждения; овла­дяване с предни отряди (маневрени групи), на про­ходи, теснини, проломи, населени места, преправи (на водни прегради), бродове, мостове и други естес­твено силни рубежи (райони) от местността преди противникът да е успял да организира тяхната от­брана или унищожаването им.

При водене на преследването командирът на батальона трябва да има постоянна готовност да отрази в срещен бой противникови контраатаки, на подведени от дълбочина резерви; да отрази въз­душни удари на противниковата авиация (бойните вертолети); да преодолее (обходи) противникови минновзривни заграждения, особено на минни полета, устроени по дистанционен способ с артилерията (авиацията); да отрази действията на противнико­вите ариергарди, дори и на най-неочакваните за него рубежи (райони);

Батальонът унищожава слаб противник с огън от движение и удар със силите на авангарда (част от главните сили).

Силен противник, временно преминал към отбрана, батальонът унищожава с развръщане на  главните сили и удар от движение или с кратка пред­варителна подготовка. Ако това се окаже невъз­можно, командирът на батальона овладява достиг­натия удобен рубеж, закрепва го и го осигурява за въвеждане на главните сили на бригадата.

Преследването се прекратява по заповед на командира на бригадата (вишестоящата инстан­ция) или по решение на командира на батальона при среща с превъзхождащ по сила противник (заел организирано за отбрана). В този случай команди­рът е длъжен незабавно да уведоми командира на бригадата. Ако това е невъзможно, той закрепва достигнатия рубеж и преминава към отбрана, като особено внимание обръща на осигуряване на фланго­вете на батальона, разузнаването и възстановява­нето на свръзката с вишестоящата инстанция, съ­седите и управлението на подразделенията.

Батальонът като морски десант

Механизираният батальон като морски де­сант може да действа като преден отряд или в със­тава на главните сили на десанта, а при настъп­ление на приморско направление — и самостоятелно, за овладяване (унищожаване) на важен рубеж (обект), (Команден пункт, склад, железопътен възел, резерви и други).

Танковият батальон може да действа като морски десант в състава на втория ешелон на бригадата- Обикновено той се използва за развитие на успеха на механизираните подразделения.

За батальона, действащ като морски десант, се определя пункт за стоварване, широк до 2 км.

Стоварването на морски десант се организира и пробеАда от Командващия (Коман­дира) на обединението (съединението), действащо на приморско направление. На него се подчиняват Ко­мандирът на силите за стоварване (десантния от­ряд) и Командирът на десанта.

Морският десант заема очаквателен район, от­далечен на 10—15 Км от пунктовете за товарене. В очаквателния район десантът се разполага за не повече от едно денонощие преди товаренето. Със­редоточаването в пунктовете за товарене се извър­шва като правило нощем, непосредствено преди товаренето.

Стоварбането на морски десант се извършва по способите „бряг—бряг", (тогато войските се товарят на десантно-стоварителни средства и се стоварват от тях на брега, и „ко­раб—бряг" с претоварване на море от транспортен кораб на десантно-стоварителни средства (като правило — за втория ешелон),

Командирът на батальона, след като по. лучи задачата, е длъжен да си уясни задачите на морския десант и реда за осигуряване на стоварването; да оцени характера на противодесантната отбрана на противника на пункта за стоварване на десанта, неговата система от заграждения във во­дата и на брега; да уточни мястото, реда за качване (товарене) на батальона, способите за водене на боя, пунктовете и последователността за стоварване; да изучи характера на местността в района на пункта за стоварване и на предстоящите дейс­твия на батальона, както и очакваните метеоро­логични условия при прехода по море и В пунКта за стоварване.

В решението си, освен обикновените въпро­си, предвидени при организиране на настъплението, той трябва да определи задачите на подраз­деленията за унищожаване на противниКа в пункто­вете за стоварване и в посочения район на брега; разпределението на щатните подразделения и сред­ствата за усилване по десантно-транспортните средства и реда за тяхното товарене и стоварване.

При поставяне на задачите в бойната за­повед командирът на батальона указва

    — на ротите — средствата за усилване, за­дачите за унищожаване на противника в пункта за стоварване и при следващите действия, местата за стоварване, десантно-транспортните средства за прехода по море, за товарене и стоварване;

     — на артилерийските подразделения — задачите по поддържане на боя на брега, местата в десантно-транспортните средства, реда за това­рене и стоварва не;

    — на зенитното подразделение—зада­чите за прикриване на батальона от ударите на въз­душния противник при прехода по море и след стоварването, местата в десантно-транспортните средства и реда за товарене и стоварването.

При организиране на взаимодействи­ето командирът на батальона допълнително е длъжен да определи способите за водене на боя при сто-варването, реда за стоварване и преодоляване на противодесантните заграждения, а така също да съгласува действията на подразделенията с огъня на корабната артилерия, ударите на авиацията и дейс­твията на въздушния десант (ако се използва такъв десант).

В подразделенията се създават повишени запаси от материални средства. Медицинският пункт на батальона може да се усили с медицински персонал и със средства за оказване медицинска помощ на ра­нените и болните.

Въоръжението, бойната и другата техника, боеприпасите, ГСМ и другите материални средства се товарят на десантно-транспортните средства по план, разработен съвместно с щаба на корабното съединение така, че да се изпълнят след­ните изисквания:

    — специалната техника, както и различните ви­дове запаси се разсредоточават на различни кораби;

    — наи-напред се товарят продоволствието, го­ривото, боеприпасите, след това артилерията, ав­томобилите и танковете в определена последова­телност, осигуряваща най-бързото им стоварване при водене на боя на брега; товаренето на личния сьстав се извършва непосредствено преди излизане­то в море;

    — огневите средства на десанта по възможност да се разместват така, че да се осигури възможност за тяхното използване за усилване отбраната на ко-рабите при прехода им по море и за стрелба по брега при стоварване.

От момента на получаването на заповедта за товарене на подразделенията до завършване на стоварването командирът на батальона преминава в подчинение на командира на кораба, с който ба­тальонът извършва прехода по море.

Когато механизираният батальон действа като преден отряд, при подхождане на десантно-транспортните средства към пункта за стоварване Командирът на батальона е длъжен да уточни на подразделенията местата, реда за стоварване и за­дачите на брега, както и задачите на огневите сред­ства за подавяне на противодесантната отбрана. Подразделенията на десанта подготвят за стоварване въоръжението и бойната техника, освобожда­ват ги от закрепването, привеждат в готовност огневите средства на десанта и се привличат за по­давяне на противниковата отбрана.

Като правило проходите в противодесантните заграждения на противника се устройват със сили на висшестоящия началник. Бойните машини на пехотата могат да слязат на вода преди подхождането на десантните кораби кьм пункта за стоварване и да се приближат до брега на собствен ход. В този случай след тях до пункта за стоварбане подхождат десантните кораби с подразделенията, (които се стоварват непос­редствено на брега. Танковете се стоварват от де­сантните кораби на брега и служат за развитие успеха на мотопехотните подразделения.

Ако десантните кораби не могат да се приближат непосредствено до брега, при дълбочина, не по­вече от 1 м, подразделенията на батальона се сто­варват във водата, на дълбочина, не по-голяма от:

     — за личен състав — 0,8 м;

     — за колесна техника — 1.0—1,8 м;

     — за верижна техника — 1,0—1,2 м.

Посочените пределни дълбочини са при отсъст­вие на вълнение. При стоварването трябва да се от­чита характерът на грунда на дъното и възможността за движение на машините на собствен ход.

Подразделенията под прикритието на ударите на авиацията, ояъня на корабната артилерия и на соб­ствените средства се придвижват към брега с бой­ните машини на пехотата и бързоходните десантно стоварващи средства, стоварват се на брега. развръщат се от движение в боен ред, преминават в атака, унищожават противника и овладяват оп­ределения пункт за стоварване. Впоследствие ба­тальонът във взаимодействие с подразделенията от първия ешелон на десанта разширява овладения участък и продължава да изпълнява задачите на брега.

Батальонът, действащ в състава на глав­ните сили на десанта, се стоварва на брега след овладяването на пункта за стоварване от предния отряд. При десант с транспортни кораби с подхож­дането им към брега обикновено подразделенията се прехвърлят на стоварващи средства.

Подразделенията на батальона от първи ешелон на десанта след стоварването, без да се струпват в крайбрежната полоса , се развръщат от движения в боен ред и като използват успеха на предния отряд, развиват настъплението в дълбочина.

Подразделенията, които настъпват в направление на района за действие на въздушния десант , стремително се съединяват с него и продължават да изпълняват бойната задача съвместно.