Подготовка на настъплението

      Подготовката на настъплението в батальона започва с получаване на задачата от старшия командир. Тя включва: организиране на боя (вземане на решение, поставяне бойните задачи на подразделенията, организиране на взаимодействието, огневото поразяване на противника, всестранното осигуряване на боя и управлението); подготовка на подразделенията за изпълнение на бойната задача; подготовка на изходния район за настъпление; контрол на готовността  на подразделенията за изпълнение на бойна задача и други мероприятия.

1. Организиране на боя.

 Командирът на батальона обикновено организира боя на местността, а когато обстановката не позволява – по карта (макет на местността), като и в този случай той е длъжен да намери възможност за уточняване на задачите на подразделенията и за организиране на взаимодействието на местността.

Дейността на командира и щаба по организиране на боя зависи от конкретната обстановка, от получената задача и наличното време и може да се извърши по метода на последователна или паралелна работа, а понякога и съчетано.

Методът на последователна работа се използва, при наличие на достатъчно време за подготовка на боя и се осъществява въз основа на бойната заповед или бойното разпореждане на старшия командир (началник). Работата по организиране на боя се извършва последователно – най-напред в бригадата, а след това в батальона.

С получаването на бойната заповед или бойното разпореждане командирът на батальона докладва на старшия началник за получената задача; уяснява си същата; определя мероприятията, които трябва да се проведат незабавно; утвърждава разчета на времето; информира своите заместници и началниците на родове войски и служби за получената задача; определя замисъла за боя; дава указания на началника на щаба и началниците на родове войски и служби, в които указва каква задача е получена, изводи от оценката на противника, замисъла си за боя, реда за организиране на разузнаването, времето и реда за работа на местността, какви данни да се подготвят за окончателно вземане на решение и реда за докладването им; оценява обстановката; взема решение по карта; докладва го на старшия командир (началник); провежда рекогносцировка; отдава бойна заповед; планира бойните действия; участва при организиране на взаимодействието в старшия щаб; организира взаимодействието, осигуряването, управлението, контрола и помощта.

Методът на паралелната работа се използва, когато сроковете за подготовка на боя са ограничени. При това организирането на боя в подразделенията започва веднага, след като старшият командир (началник) определи замисъла на боя, и се извършва паралелно въз основа на отдадените от него предварителни бойни разпореждания.

С получаване на предварително бойно разпореждане командирът на батальона си уяснява задачата; определя мероприятията, които трябва да се проведат незабавно; прави или утвърждава разчета на времето; дава указания на началника на щаба за информиране на заместниците на командира, началниците на родове войски и служби и командирите на подразделения за получената задача и предстоящите действия и подготовка на данни, необходими за вземане на решение; оценява обстановката; определя замисъла на боя, докладва го на старшия командир; дава указания на началника на щаба за ориентиране на заместниците на командира, началниците на родове войски и служби за групировката и замисъла на противника, замисъла за боя и задачите на подразделенията, за организиране на разузнаването, времето и реда за работа на местността и свеждане на предварителни бойни разпореждания. С получаването на бойна заповед или бойно разпореждане командирът на батальона взема окончателно решение по карта, провежда рекогносцировка, отдава бойна заповед, организира взаимодействието, осигуряването, управлението и контрола.

2. Вземане на решение.

Вземането на обосновано решение от командира на батальона е възможно само в резултат на задълбочено уясняване на задачата и оценка на обстановката.

При уясняване на получената задача командирът на батальона трябва да разбере целта на предстоящите бойни действия; замисъла на старшия командир и особено последователността за разгрома на противника; обектите (целите), поразявани със средствата на старшите командири (началници) на направлението за действие на батальона; бойната задача, мястото в бойния ред на бригадата и ролята на батальона в боя; задачите на съседите и реда за взаимодействие с тях; сроковете за готовност за изпълнение на задачата.

На основата на тези разсъждения, командирът на батальона следва да направи изводи по следните въпроси:

   - каква е целта на боя;

   - къде е мястото на батальона в бойния ред на бригадата;

   - кое е направлението за съсредоточаване на основните усилия на батальона;

   - какво трябва да бъде построението на бойния ред на батальона;

   - какви задачи предстоят за изпълнение пред батальона;

   - с кои съседи да организира най-тясно взаимодействие;

   - какви мероприятия трябва незабавно да се проведат за подготовка на подразделенията за изпълнение на получената задача.

При оценка на обстановката командирът на батальона оценява: противника; собствените сили; съседите; местността; ядрената, химическата и биологичната обстановка; метеорологичните условия, сезона и времето на денонощието.

Оценявайки противника командирът трябва да разбере неговия състав, състояние и положение, силните и слабите му страни и възможния характер на неговите действия.

От оценката на противника, командирът на батальона прави следните изводи:

   - кои са целите и обектите с унищожаването на които се нарушава устойчивостта на противниковата отбрана;

   - кое е направлението за съсредоточаване на основните усилия на батальона;

   - какво трябва да е съдържанието на задачите за изпълнение;

   - какво да е построението на бойния ред на батальона;

   - какво да се доразузнае за противника.

При оценка на собствените сили, командирът на батальона изучава положението, състава, състоянието, осигуреността и боеспособността на собствените и придадените подразделения и техните възможности.

От анализа на собствените сили, командирът на батальона прави изводи:

   - какъв да бъде бойния ред;

   - какво да бъде разпределението на силите и средствата;

   - какви мероприятия следва да се проведат по всестранното осигуряване до началото и в хода на бойните действия.

Съседите се оценяват с цел да се уточнят задачите и характера на действията им, и условията за взаимодействие с тях.

Въз основа на това, командирът на батальона прави следните изводи:

   - какъв да е редът за взаимодействие със съседите с особено внимание до изпълнение на близката и следващата задача;

   - какви да са начинът и средствата за осигуряване на междините и фланговете.

Командирът на батальона оценява характера на  местността и нейното влияние върху бойните действия на подразделенията, както в собствено, така и в противниково разположение.

При това той оценява условията, които дава местността в собствено разположение за скрито изнасяне на батальона към предния край на противниковата отбрана, удобни маршрути за изнасяне и рубежи за развръщане, спешаване и преминаване в атака, районите на огневите позиции на минохвъргачната батарея, наличието на скрити подстъпи към предния край на отбраната на противника, мястото за развръщане и направление за преместване на КНП, районите за развръщане на подразделенията за техническо осигуряване и тила.

 При оценка на местността в противниково разположение командирът на батальона определя – общия й характер, какви условия създава тя за изграждане на опорни пунктове, условия за наблюдение и водене на огън, районите за съсредоточаване на основните му сили и средства, направлението за преграждане, предния край на отбраната, ротните и взводни опорни пунктове и огневите средства в тях, огневите позиции на артилерията, пунктовете за управление, районите за разполагане на резервите му, какви условия предлага местността за маньовър с тях и удобни рубежи и направления за контраатаки, направлението за настъпление на основните сили на батальона и направлението за съсредоточаване на основните усилия, рубежите за отразяване на контраатаки на противника, най-вероятното направление за действие на самолетите, вертолетите и други въздушни цели на противника на  малки и на пределно малки височини.

От оценката на местността командирът на батальона прави следните изводи:

   - кое е направление за съсредоточаване на основните усилия на батальона;

   - кои са най-удобните рубежи за развръщане в ротни, взводни колони, рубежа за спешаване, рубежа за преминаване в атака, къде са огневите позиции на артилерията и условията за маньовър;

   - каква да бъде близката и следващата задача на батальона – близките задачи на ротите от първи ешелон и удобните рубежи за отразяване контраатака на противника;

   - какви да са способите за преодоляване на препятствия, разрушения и заграждения;

   - какви да са мероприятията по маскировката и тези за намаляване отрицателното влияние на местността върху боя.

При оценка на ядрената, химическата и биологичната обстановка командирът на батальона обръща внимание на заразяванията получени, или които могат да се получат в резултат от въздействието на ядреното, химическото и биологичното оръжие и радиационните и химически аварии върху подразделенията на батальона.

От оценката на ядрената, химическата и биологичната обстановка, командирът на батальона прави следните изводи:

   - каква е боеспособността на батальона;

   - какви мероприятия следва да се проведат за намаляване отрицателното въздействие на тези фактори върху подразделенията на батальона;

   - кои са границите на заразяване на местността и влиянието им върху  бойните действия;

   - какви мероприятия следва да се проведат за възстановяване боеспособността на батальона и ликвидиране на последствията;

   - кога и къде да се осъществи попълване на средствата  за ядрена, химическа и биологична защита.

При оценка на метеорологичните условия, сезона и времето на денонощието командирът на батальона определя положителното и отрицателното влияние, което ще окажат тези фактори върху бойните действия. Изводите от тази оценка са насочени към набелязване на мероприятия, с провеждането на които да се намали неблагоприятното влияние на времето и се осигури водене на успешно настъпление както през деня, така и през нощта.

След уясняването на задачата, оценката на обстановката и направените тактически разчети, командирът на батальона еднолично взема решение. В него той определя:

   - замисъла на боя;

   - бойните задачи на подразделенията;

   - основните въпроси на взаимодействието и всестранното осигуряване на боя;

   - организацията на управлението.

Замисълът за боя е основа на решението на командира на батальона за водене на боя в който той определя:

   - направлението за съсредоточаване на основните усилия;

   - какъв противник, по какъв способ и в каква последователност да разгроми;

   - реда за поразяването му с огън от танковете, бойните машини на пехотата и другите щатни и придадени средства;

   - построението на бойния ред.

Решението си командирът на батальона оформя графически на карта. Впоследствие той уточнява същото на местността, като провежда рекогносцировка, която се извършва под прикритието на специално определено за тази цел подразделение или на действащите отпред войски. На рекогносцировката обикновено се привличат заместниците на командира, щаба на батальона, командирите на роти и самостоятелни взводове, както и командирите на придадените и поддържащите подразделения.

По време на същата командирът на батальона е длъжен да извърши топографско ориентиране, да определи ( укаже) ориентирите и да уточни:

   - очертанието на предния край на противниковата отбрана, разположението на неговите опорни пунктове и степента на тяхното инженерно оборудване, позициите на артилерията му, както и обектите, които се поразяват със средствата на старшите командири (началници);

   - подстъпите пред предния край на противниковата отбрана, наличието и характера на загражденията и препятствията, характера на местността на направлението за настъпление на батальона, възможните направления за действие на авиацията на противника и рубежите за атака на неговите бойни вертолети;

   - разграничителните линии, фронта за настъпление и направлението за съсредоточаване на основните усилия на батальона, бойните задачи на ротите (взводовете) и на придадените подразделения;

   - огневите средства на противника, наблюдателните пунктове и другите цели за поразяване с огъня на артилерията от закрити огневи позиции, с огън от оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене, с противотанкови управляеми ракети;

   - огневите позиции на щатната и придадената артилерия;

   - местата на проходите в загражденията и препятствията, времето за тяхното преодоляване (устройване), организацията на комендантската служба;

   - маршрутите за изнасяне, рубежите за развръщане, за спешаване и за преминаване в атака;

   - направлението за преместване на командно-наблюдателния пункт и ТПУ на батальона.

За организиране на работата по време на рекогносцировката щабът на батальона изготвя план за работа на групата на командира, който съдържа: състава на групата; времето и мястото за провеждане на рекогносцировката; реда за работа; въпросите за уточняване.

Рекогносцировката командирът извършва обикновено на командно-наблюдателния си пункт. При необходимост тя може да се извърши от две-три места на фронта за действие на батальона в зависимост от предстоящата задача и характера на местността.

При организиране на боя по паралелния метод на работа командирът може да започне работата на местността едновременно с командира на бригадата, а при последователния метод – след завършване работата на командира на бригадата на местността.

3. Поставяне бойните задачи на подразделенията.

Бойните задачи на подразделенията обикновено се свеждат преди боя с бойна заповед, а в хода на боя – с бойни разпореждания.

Съдържанието на бойната заповед и разпорежданията трябва да бъде кратко, да не допуска различно тълкуване и да включва само данни, които са необходими на подчинените за организиране и водене на боя. Всички заповеди и разпореждания, отдадени от командира на батальона устно, задължително се записват от началника на щаба. Бойната заповед се оформя окончателно в писмен вид, след като командирът завърши работата на местността.

В бойната заповед командирът указва:

В първа точка – кратки изводи от оценката на състоянието, състава и замисъла за действията на противника.

Във втора точка – бойната задача на батальона.

В трета точка – обектите и целите, унищожавани и подавяни от средствата на старшите командири на направлението за действие на батальона, задачите на съседите и разграничителните линии с тях.

В четвърта точка – замисъла за боя.

В пета точка – след думата “заповядвам” – бойните задачи на:

   - ротите от първия ешелон, включително на придадената танкова рота – средствата за усилване, близката задача и направлението за по-нататъшно настъпление, рубежа за преминаване в атака, маршрута за изнасяне, времето за излизане на рубежите за развръщане във взводни колони и кой ги поддържа, местата и силите за устройване на проходите в загражденията;

   - ротата от втория ешелон – направлението и реда за изнасяне в хода на настъплението, възможните рубежи за въвеждане в боя, близката задача и направлението за по-нататъшно настъпление и средствата за усилване при въвеждането в боя;

   - резерва – направлението и реда за изнасяне в хода на настъплението, възможните задачи, за изпълнението на които трябва да бъде готов;

   - артилерийските подразделения – целите за унищожаване и подавяне в периода на огневата подготовка и поддръжка на атаката, задачите по осигуряване въвеждането в бой на втория ешелон, осигуряване стика със съседите и по отразяване на контраатаките на противника, огневите позиции, маршрута и реда да изнасяне, времето за готовност за откриване на огън и реда за преместване в хода на боя;

   - оръдията и танковете, определени за стрелба с право мерене – целите за поразяване в периода на огневата подготовка на атаката и при започване на атаката, огневите позиции и времето за тяхното заемане, реда за изнасяне и за действие след изпълнение на задачата;

   - противотанковия резерв – целите за унищожаване в периода на огневата подготовка на атаката, огневите позиции, времето и реда за заемането им, мястото в бойния ред на батальона, направлението и реда за преместване в хода на боя, задачата, за чието изпълнение трябва да бъде готов, районите за съсредоточаване и възможните рубежи за развръщане;

   - зенитното подразделение – в кои направления да се води разузнаване за въздушен противник и кои направления да се прикриват от удари от въздуха при изнасянето, развръщането, атаката на предния край на противниковата отбрана и настъплението в дълбочина, мястото в колоната при изнасянето в бойния ред на батальона, реда за преместване в хода на боя, времето и степента на готовност;

   - инженерно-сапьорните подразделения – местата и времето за устройване на проходи в загражденията и проходи през препятствията пред предния край на противниковата отбрана, направлението за преместване в хода на боя и реда за устройване на проходи в загражденията на противника в дълбочина на неговата отбрана;

   - придаденото огнеметно подразделение – способите за действие, целите за поразяване, районите за презареждане на огнеметите, реда за взаимодействие с мотопехотните подразделения и за преместването му в хода на боя.

В шеста точка – разхода на ракети и бойни припаси за изпълнение на бойната задача.

В седма точка – времето за готовност за изпълнение на задачата.

В осма точка – местата на командно-наблюдателния пункт, тиловия пункт за управление на батальона и заместниците.

В бойното разпореждане командирът на батальона указва: данни за противника; бойната задача; реда за огневото поразяване на противника на направлението за действие на ротата; обекти за поразяване със средства на старшия командир и времето за готовност за изпълнение на бойната задача. При необходимост в него могат да се укажат задачите на батальона и съседите и други данни.

В предварителното бойно разпореждане командирът на батальона указва: наличните данни за противника; фронта за настъпление на ротата и направлението за съсредоточаване на основните усилия; рубежа за преминаване в атака; рубежа на бойната задача (обекта за атака) и направлението за по-нататъшно настъпление; съседите, рубежите на техните бойни задачи и направленията за настъпление; времето за готовност и основните мероприятия по подготовката на боя; времето  и начина на свеждане на бойните задачи.