Боят - основна форма на тактическите действия на съединенията, частите и подразделенията от видовете въоръжени сили със съгласувани по цел, място и време удари, огън и маньовър за унищожаване (разгром) на противника и изпълнение на поставените задачи.   

Боят може да бъде общовойскови, въздушен, противовъздушен и морски.

         Общовойсковият бой се води с обединените усилия на съединенията, частите и подразделенията на всички родове и специални войски от Сухопътните войски и другите видове въоръжени сили.

         Ударът - съставна част на боя. Заключава се в едновременното поразяване на групировките и обектите на противника чрез въздействие върху тях с всички видове оръжия или войски. В зависимост от използваните средства ударите биват: ракетни; ракетно-артилерийски, огневи, авиационни и удари с войски, а по количеството на участващите средства и броя на поразяваните обекти се делят на: масирани, съсредоточени, групови и единични.

         Огънят - основно средство за унищожаване на противника в боя. Той се води със задача за унищожаване, подавяне, изтощаване на противника и разрушаване на неговите обекти. Огънят се различава по вида на оръжието - огън от стрелковото оръжие, танковете, бойните машини на пехотата; огъня на артилерията, минохвъргачките, комплексните противотанкови управляеми ракети, зенитните средства. По способа за водене огънят се разделя на: с право и полуправо мерене; от закрити огневи позиции. По интензивността на стрелбата - с единични изстрели, с кратки или дълги редове, кинжален, непостоянен, методически, залпов. По направление - фронтален, флангов, кръстосан. По способа на стрелбата - от място, от движение, със спиране. По вида на огъня - по отделна цел, съсредоточен, заградителен и др.

         Маньовър - организирано придвижване (преместване) на подразделенията, преразпределение и пренасочване на огъня, материалните и технически средства в хода на боя с цел създаване на условия за успешно водене на бойните действия.

         1.1 Основни принципи на общовойсковия бой

         Постоянна и висока бойна готовност на подразделенията и частите

         Постига се чрез комплектоване и осигуряване на войските с всичко необходимо за водене на бой; висока бойна подготовка на подразделенията и готовност за действия; в операции по поддържане на мира; в планина и населени пунктове; в условия на употреба на оръжие за масово поразяване от противника; постоянна готовност на оръжието и бойната техника за използване, а на личния състав - за изпълнение на поставените пред него задачи; разполагане на подразделенията съобразно с предназначението им; непрекъснато разузнаване; точно организиране и бдително носене на бойните дежурства и бойната служба. Организиране и поддържане на твърдо и непрекъснато управление на войските.

         Висока активност, решителност и непрекъснатост на водене на боя

         Постигат се чрез: познаване на противника; налагане на своята воля над него; завоюване и удържане на инициативата; сриване на неговите планове, смелост, дързост, настойчивост и упоритост; водене на боя денем, нощем и във всякакви метеорологични условия; наличие на резерви, умело маневриране със силите и средствата; своевременно нарастване на усилията на избраните направления; умело преминаване от един вид бой към друг; своевременно попълване на изразходваните запаси от ракети, бойни припаси, гориво и други материални средства; своевременно техническо обслужване, бързо ремонтиране и връщане в строя на повреденото въоръжение, бойна и др. техника.

         Внезапност на действията - Постига се чрез запазване в тайна замисъла на боя и скрита подготовка за него, дезинформиране на противника за собствените намерения, нанасяне на удар там, където противникът най-малко очаква, изпреварване действията на противника, използване на неизвестни за противника способи за водене на боя, умела маскировка и противодействие на противниковото разузнаване, строго спазване на изискванията за скритото управление на войските, умение за водене на боя нощем, при лоши метеорологични условия и на всякаква местност.

         Съгласувано използване на родовете и специални войски в боя и поддържането на непрекъснато взаимодействие между тях. Постига се чрез съгласуване действията на подразделенията (частите) от всички родове и специални войски в интерес на успешното изпълнение на задачата.

         Решително съсредоточаване на основните усилия.  Постига се чрез умело разпределение на войските, силите и средствата по задачи и направления за действие, използване на най-боеспособните подразделения (части) и по-голяма част от силите и средствата на направлението на главния удар, смел маньовър със силите и средствата в хода на боя. Позволява да се постигне превъзходство над противника и да се устоява успешно на числено-превъзхождащи сили, да се използват най-ефективно войските и силите и да се постави противникът в неизгодни условия.

         Маньовър - съставна част на съвременния бой. Позволява да се завоюва и удържи инициативата, да се срине замисълът на противника. Провежда се с частите и подразделенията, с удари и с огъня на оръжията. Маньовърът с частите и подразделенията се провежда за създаване на най-изгодна групировка на своите войски за стремително проникване в дълбочина, обхващане или обхождане на противника, включително по въздуха за нанасяне на решителни внезапни удари по неговите флангове и тил от различни направления и за извеждане на своите войски изпод ударите на противника. В основата на маньовъра е своевременното и най-пълно използване на огневото поразяване на противника. Най-разпространените видове маньовър са обхват на опорни пунктове на противника по въздуха с тактически въздушни десанти и въздушно-наземни групи; двустранни наземни обхвати на съпротивителни възли, осигуряващи нанасяне на удари от различни направления; маньовър с минновзривни заграждения с цел създаване на заградително-огневи препятствия; маньовър с артилерийски огън и удари на авиацията по направленията и в дълбочина за едновременно въздействие върху нередовни формирования по цялата дълбочина на разположението им; маньовър с бронирани групи за прикриване на открити флангове и междини, за не се допусне проникване на бойци в тила на разположение на войските; маньовър с огневи подразделения, засади, подвижни заслони и предни постове от едно на друго направление.

Маньовърът със сили и средства е действен, когато е осигурен с огън и създаване на заграждения.

         Видове маньовър с подразделенията (частите) са:

         - обхватът - извършва се от войските с цел да излязат за удар във фланг на противника;

-   обходът - по-дълбок маньовър. Извършва се с цел да се нанесе удар в тила на противника.

         Оттеглянето - маньовър, който цели изваждането на собствените подразделения изпод ударите на противника.

         Извършва се само с разрешението на старшия командир (началник).

         Маньовърът с подразделенията (частите) трябва да се извършва бързо, скрито и внезапно за противника.

         Маньовърът с удари и с огън се състои в едновременното или последователното им масиране (съсредоточаване) по най-важните групировки и обекти на противника или разпределянето (разсредоточаването) им за едновременно или последователно разпределяне на няколко групировки (обекти), както и в пренасочването им към нови обекти.

         Твърдото и непрекъснато управление -      Постига се чрез: постоянно изучаване на обстановката; своевременно вземане на решения и настойчивото им реализиране в живота; личната отговорност на командирите (началниците) от всички степени за решенията им, правилно използване на подчинените им подразделения (части) и на резултатите от поставените им задачи; правилно организиране; своевременно преместване и осигуряване устойчивост на командните пунктове за управление; наличие на устойчива свръзка с войските и централизиране на управлението.

         Всестранно отчитане и използване на морално-психологическия фактор

         Постига се чрез постоянно изучаване и управление на психическото състояние и мотивация на своите войски и активна информационна и възпитателна дейност за укрепване на бойния им дух; анализиране на морално-психическото състояние на противника; информационна защита на собствените войски.

         Всестранното осигуряване на боя – постига се чрез ресурсно, бойно, специално-техническо и тилово осигуряване. Организира се въз основа на решението на командира във всички видове бой, както и при придвижване и разполагане на подразделенията (частите) на място.

         Поддържането и своевременното възстановяване на боеспособността на войските

         Постига се чрез провеждането на мероприятия за осигуряване на висока бойна подготовка на подразделенията (частите) своевременното им комплектоване и осигуряване с всичко необходимо за боя, а също в способността да се изпълнят поставените задачи.

Състояние на боеспособност

         Възстановяването на боеспособността включва:

         - възстановяване на нарушеното управление на подразделенията (частите); уточняване или поставяне на нови бойни задачи на подразделенията, запазили своята боеспособност , определени за прикриване на районите, в които се възстановява боеспособността на войските; извеждане на подразделенията от заразените зони и районите с разрушения, пожари и наводнения; попълване на подразделенията с личен състав, въоръжение, бойна и друга техника, с ракети, бойни припаси, ГСМ и други материални средства.

         Обикновено боеспособността на войските се възстановява в предишната организационна структура, но не е изключено създаването на сборни формирования. Най-напред се възстановява боеспособността на онези подразделения, които са понесли най-малко загуби и са предназначени за изпълнение на бойна задача.

          2. Използване на механизирания (танков) батальон

         2.1. Използване на механизирания (танковия) батальон

         Механизираният (танковия) батальон е основно общовойсково тактическо подразделение. Неговото главно предназначение е във взаимодействие с подразделенията от другите родове и специални войски да изпълнява основната задача по разгрома и непосредственото унищожаване на противостоящия противник в състава на бригадата или самостоятелно.

         Той е в състояние:

-  в отбрана - с огъня на всички средства в съчетание с инженерните заграждения да нанася поражение на противника на подстъпите към предния край, да отразява атаките на неговите танкове и пехота, ударите на авиацията и да удържа упорито заемания район;

    Отбраната батальонът организира на широк фронт по огнищен принцип. Устойчивостта на отбраната батальонът осигурява чрез системата от мино-взривни заграждения в съчетание с огневата система, обвързана с ударите на авиацията.

    Чрез задържащо-стабилизиращи действия, чрез базови центрове с кръгова система на огън и заграждения, мрежа от съпротивителни възли и опорни пунктове, подвижни заслони, засади огневи чували, подвижни огневи точки, стражеви застави и предни постове да нанася поражение на настъпващия противник на подстъпите към предния край на отбраната, да отразява атаките на неговите формирования и ударите на авиацията му, упорито да удържа заемания район.

         - при настъпление – чрез ударно-огневи действия ликвидира големите отряди от противникови формирования като съчетава умело огъня с движението да унищожава неговата жива сила, танкове, бойни машини на пехотата, артилерия, противотанкови и други огневи средства, високоточни оръжия, средства за масово поразяване, самолети, вертолети и др. нисколетящи цели да овладява неговите позиции, с бърз темп да развива настъплението, да форсира от движение водни прегради, да отразява контраатаки на противника, да преодолява заграждения и разрушения и да преследва оттеглящия се противник

         Ликвидирането на противниковите формирования батальонът реализира по схемата: далечно огнево поразяване – огневи удар в близката задача – кратковременна решителна атака. В някои случаи батальонът осъществява огневи разгром на паравоенни формирования терористични  групи , диверсионно-разузнавателни групи без контактно влизане в бой, с което се създава предпоставка за снижаване на бойните загуби, скрито провеждане на маньовър и постигане на внезапност.

         В зависимост от обстановката батальона действа в походен, предбоен и боен ред.

         Походният ред е построение на батальона в колона за придвижване. Трябва да осигурява висока скорост на движение, бързо развръщане в предбоен и боен ред, най-малка уязвимост от оръжията за масово поразяване и ударите на противниковата авиация и артилерия, поддържане на устойчиво и постоянно управление на подразделенията.

         Предбойният ред е построение на батальона за придвижване в колони, разчленени по фронта и в дълбочина със средствата за усилване. Към него се предявяват същите изисквания, както и към походния ред.

         Бойният ред  е построение на батальона за водене на бой. Той трябва да отговаря на задачата и замисъла за боя и да осигурява: успешно водене на боя при всякакви условия и при използване на всички видове оръжия; пълно използване на бойните възможности на подразделенията, въоръжението и техниката; бързо използване на резултатите от огневото поразяване на противника и изгодните условия на местността; нарастване усилията в хода на боя и осъществяване на маньовър със силите и средствата; устойчивост и активност в отбрана; най-малка уязвимост от ударите на всички видове оръжия; поддържане на непрекъснато взаимодействие; твърдо, постоянно и упорито управление на силите и средствата.

         Бойният ред на батальона  се състои от подразделенията на първия ешелон; на втория ешелон (общовойсковия резерв); артилерийските подразделения; подразделенията от противовъздушната отбрана; противотанковия резерв; подразделенията за специално-техническо, тилово и медицинско осигуряване.

         В зависимост от това, дали действа самостоятелно или в състава на бригадата, батальонът изпълнява различни задачи.

         Когато действа самостоятелно, изпълнява задачи като специален, обхождащ и рейдови отряд, в операции /мисии/ по поддържане на мира.

         Когато е в състава на бригадата - като тактически въздушен /морски/ десант, като противодесантен резерв.

         В условията на огнищното противоборство липсата на устойчива линия на фронта, ограничеността на силите и средствата за решаване на бойните задачи се налага изменение на бойния ред на батальона в настъпление на отбраната. За действия с откъсване от базовите центрове, на отдалечени, а често и изолирани направления, батальонът създава сборни тактически групи и отряди, като им осигурява тактическа и огнева автономност. С това се цели да се създаде гъвкав, разсредоточен боен ред, приспособен за действие както в равнинна, така и в пресечена планинско-гориста местност, и в населени места.

         Тактическите групи и отряди батальонът създава (участва в тях) за провеждане на разузнавателно-поискови, рейдови, блокиращи и щурмови действия, за извършване на обходи, за охрана на комуникации, автоколони и други. Основа на групите са механизираните роти, усилвани с танкови, артилерийски, инженерни и огнехвъргачни подразделения.

         При воденето на различните видове бой и изпълнение на конкретна задача батальона може да включи в бойния си ред различни по състав и структура групи (елементи) като ударно огневи, разрушителни, засадни, щурмови, обхождащи групи; челна (тилна странична) походна застава; охранителни и прикриващи елементи.

         Елементи на бойния ред на батальона са:

    - войсковите маневрени групи, които се създават за решаване на самостоятелни, внезапно възникнали задачи в хода на боя. Основа на групата е механизираната рота, усилена със средства за огнева поддръжка;

         За воденето на боя на батальона могат да се преподчиняват подразделения от родовете и специални войски - артилерийски дивизион (батарея) зенитна батарея (взвод) инженерни и химически подразделения. На механизирания батальон могат да се придават танкови подразделения, а на танковия - механизирани.

         Батальонът в боя се поддържа от артилерийски дивизион (батарея).

         Преподчинените подразделения са в пряко подчинение на командира на батальона.

         Преподчинените на механизирания батальон танкови подразделения се разпределят по ротите, включват се в състава на щурмовите отряди и групи. Отделни танкови подразделения се заделят в резерв или се използват в състава на бронирана група. В настъпателния бой танковете се обединяват в брониран юмрук като усилват бойната мощ на механизираните роти и развиват успеха, а в отбрана се разсредоточават и заемат позиции на танкодостъпните направления, използват се за ликвидиране на пробиви.

         Поддържащите подразделения остават в подчинение на старшия командир и изпълняват поставените им задачи, както и задачите, поставени от командира на батальона, който те поддържат.

         Артилерийските подразделения на батальона обикновено не се включват в състава на групата за непосредствена огнева поддръжка. Те изпълняват огневите задачи от закрити огневи позиции или с право мерене. Огънят с право мерене от отделни оръдия, взводове и батареи се използва за унищожаване на танковете и другите бронирани цели, както и на противотанковите средства на противника. Те могат да изпълнят самостоятелно следните видове огън: огън по отделна цел, съсредоточен и неподвижен заградителен огън. Придадените на батальона артилерийски подразделения освен това могат да се привличат за водене на масиран огън, неподвижен и подвижен заградителен огън, последователно съсредоточаване на огъня, огневи вал и подвижна огнева зона, като група за обща огнева поддръжка.

         Зенитните подразделения са предназначени за унищожаване на самолетите, вертолетите, безпилотните средства на малки и средни височини и въздушните десанти на противника при прелитането и десантирането. Намирайки се в бойния, предбойния или походния ред на батальона, те водят огън по въздушните цели от движение или с кратки спирания, а в отбрана и при разполагане на място - от подготвени огневи /стартови/ позиции. Зенитните подразделения могат да се привличат и за унищожаване на наземи и надводни цели на противника.

         Разузнавателното подразделение на батальона е предназначено за разузнаване на противника и местността и за унищожаване (изваждане от строя) на пунктове за управление, радиоелектронни средства и други важни обекти на противника. Със сили и средства за разузнаване батальонът не се усилва.

         Инженерните подразделения са предназначени за инженерно разузнаване на противника и местността; устройване на инженерни заграждения и нанасяне на загуби на противника с минновзривни средства; устройване на проходи в загражденията и разрушенията и разминиране на местност; фортификационно оборудване на окопи, траншеи и ходове за съобщения; оборудване и поддържане на преправи и път за движение; провеждане на мероприятия по маскировката; добиване и пречистване на вода.

         Отделението за радиационно и химическо разузнаване е предназначено за водене на радиационно и химическо разузнаване; предупреждаване и оповестяване на личния състав на батальона за опасност от радиоактивно, химическо и биологично заразяване; контрол за изменението на степените на радиация и наличието на отровни вещества в района на батальона и по маршрута за изнасяне; вземане на проби от неизвестни отровни вещества, изпращането им за анализ в бригадата и организиране дозиметричен контрол.

         Свързочното подразделение на батальона е предназначено за устройване и поддържане на устойчива свръзка с подчинените (придадените) подразделения, за осигуряване на управлението и за поддържане на свръзка със старшия командир (началник) , съседите и взаимодействащите.

         Подразделенията за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване са предназначени за техническо обслужвани и текущ ремонт на ракетноартилерийското въоръжение, бойната и другата техника, за съхраняване на запасите от ракети, бойни припаси, ГСМ и други материални средства, за подвозването им до подразделенията, за попълване с ракети, бойни припаси и материални средства, за осигуряване на личния състав с топла храна, за издирване и изнасяне от бойното поле и за оказване на лекарска медицинска помощ на ранените и болните, както и за подготовката им за евакуация.

                                                     3. Командване, управление и свръзки

          3.1. Увод

         Командирите трябва да бъдат в състояние да изпълняват функционалните си задължения и възложените им задачи по всяко време. Това налага разработването на общи процедури за командване и управление. За целта са необходими строги основополагащи принципи, добре изградена командна структура, ясни оперативни взаимоотношения, съгласувани действия на щабовете, ефективна свръзка и отработени способи за работа.

         Командирите, техните щабове и средствата за свръзка представляват особено важни цели за противника. За осигуряване на тяхната живучест и защита трябва да се вземат мерки, защото командването и управлението са непрекъсната дейност, която продължава, докато се водят бойните действия.

         Командването е задължението на всеки командир да ръководи, съгласува и управлява подразделенията (войсковите формирования), командирът отдава директни заповеди и разпореждания, преди и по време на бойните действия. Когато е възможно заповедите се отдават лично, а често се потвърждават и писмено.

         По време на бойните действия командирът внася необходимите изменения в своите планове с помощта на кратки и ясни заповеди, най-често по радиото.

         От командира се изисква: да намира изходи от трудни ситуации, да проявява инициативност и да прилага военна хитрост. Той трябва да притежава умения за творчески анализ на създалата се бойна ситуация; да прогнозира събитията; да намира изход от най-трудните положения; да проявява новаторство в търсенето на оригинални бойни похвати.

         Щабовете са създадени да съветват и подпомагат командирите, а също да оказват помощ на подчинените командири. Щабовете събират и анализират информацията за цялата обстановка въз основа на която командира взема решение. Разработват детайлно плановете за воденето на бойните действия и предават бързо и ясно разпорежданията на командира до всички подчинени. Задълженията на щаба са да:

         - събира необходимата информация;

         - прави оценка;

         - прогнозира;

         - информира;

         - прави предложения;

         - отдава разпореждания от името на командира;

         - упражнява контрол върху изпълнението;

         - съгласува действията.

         За управление на батальона и огъня се определят единни ориентири, топографските карти и местните предмети се кодират, радиоданните и сигналите се свеждат до командирите, нанасят се знаците за разпознаване и условните номера върху бойната техника.

         За ориентири се избират добре видими през деня и нощта устойчиви срещу разрушаване местни предмети. Ориентирите се намират от дясно на ляво и по рубежи от собствените войски към противника. В батальона един от ориентирите се определя като основен.

         Номерата на ориентирите и сигналите на старшия командир не се изменят.
 

         3.2. Управление на механизирания (танковия) батальон

         Управлението на батальона е целенасочена дейност на командира и щаба, за поддържането на постоянна готовност на подразделенията, подготовката им за бой и ръководство при поставените им задачи.

         Основа на управлението е решението на командира. Командирът на батальона управлява подразделенията чрез отдаване на бойни заповеди, разпореждания, а така също с команди и сигнали.

         Дейността на командира и щаба по организиране на боя зависи от конкретната обстановка, от получената задача и наличното време и може да се извърши по метода на последователна или на паралелна работа, а понякога и съчетано.

    Методът на последователна работа се използва при наличие на достатъчно бреме за подготовка на боя и се осъществява въз основа на бойната заповед или бойното разпореждане на висшестоящият командир. Работата по организиране на боя се извършва последователно — най напред в бригадата, а след това в батальона. 

         С получаването на бойната заповед или бойното разпореждане командирът на батальона докладва на висшестоящия  началник за получената задача, уяснява задачата, определя мероприятията, които трябва да се проведат незабавно, утвърждава разчета на времето, информира своите заместници и началници на родове войски и служби за получената задача; определя замисъла за боя; дава указания на началника на щаба за тактическо ориентиране на заместниците на командира, офицерите от щаба и началниците на родове войски и служби, в които указва каква задача е получена, изводи от оценката на противника, замисъла си за боя, реда за организиране на разузнаването. времето и реда за работа на местността, какви данни да се подготвят за окончателно вземане на решение и реда за докладването им; оценява обстановката; взема решение по карта; докладва го на висшестоящия командир (началник); провежда рекогносцировка; отдава бойна заповед; планира бойните действия; участва при организиране на взаимодействието в старшия щаб; организира взаимодействието, осигуряването, управлението, контрола и помощта, извършва преглед и оценка на бойните действия , чрез проиграване на отделни въпроси.

    Методът на паралелна работа се използва, Когато сроковете за подготовка на боя са ограничени. При това организирането на боя в подразделенията започва веднага, след Като висшестоящият командир (началник) определи замисъла на боя, и се извършва паралелно въз основа на отдадените от него предварителни бойни разпореждания.

      С получаване на предварително бойно разпореждане командирът на батальона си уяснява задачата; определя мероприятията, които трябва да се проведат незабавно; прави или утвърждава разчета на бремето; дава указания на началника на щаба за информиране на заместниците на командира, началниците на родовете войски и служби и командирите на подразделения за  получената задача и предстоящите действия и подготовка на данни, (необходими за вземането на решение; оценява обстановката; определя замиела на боя, докладва го на старшия командир; дава указания на началника на щаба за ориентиране на заместниците 'на Командира, началниците на родовете войски и служби за групировката и замисъла на противника, замисъла на боя и задачите на подразделенията за организиране на разузнаването , времето и реда за работа на местността и свеждане на предварителни бойни разпореждания. С получаване на бойната заповед или бойно разпореждане командира на батальона взима окончателно решение по карта, провежда рекогносцировка , отдава бойна заповед , организира взаимодействието , осигуряването , управлението и контрола.

         Подготовката на боя включва организиране на боя; подготовка на батальона за изпълнение на бойната задача; подготовка и заемане на района за бойно използване; контрол за готовността на подразделенията за изпълнение на бойната задача и други мероприятия. Организирането на боя включва вземане на решение и поставяне на бойните задачи на подразделенията, организиране на взаимодействието, огневото поразяване на противника, всестранното осигуряване на боя, управлението и комендантската служба.

         Командирът на батальонът обикновено организира боя на местността, а когато обстановката не позволява - по карта (макет на местността), като и в този случай той е длъжен да намери възможност за уточняване на задачите на подразделенията и за организиране на взаимодействието на местността.

         При уясняване на получената задача командирът на батальона трябва да разбере целта на предстоящите бойни действия, замисъла на вишестоящия командир и особено последователността на разгрома на противника, обектите (целите), поразявани със средствата на  вишестоящия командири на направлението за действие на батальона, бойната задача, мястото в бойния ред на бригадата и ролята на батальона в боя, задачите на съседите и реда за взаимодействие с тях, както и сроковете за готовност за изпълнение на задачата.

         При оценка на обстановката командирът на батальона изучава

         - състава, състоянието и поражението на противника, силните и слабите му страни и възможния характер на неговите действия;

         - положението, състава, състоянието и осигуреността, боеспособността на собствените и придадените подразделения и техните възможности;

         - задачите и характера на действията на съседите и условията за взаимодействие с тях;       

         - характера на местността и нейното влияние върху бойните действия на подразделенията;

         - ядрената, химическата и биологическата обстановка;

         - метеорологичните условия, сезона и времето на денонощието.

         От оценката на обстановката командирът на батальона прави изводи и необходимите тактически разчети (за съотношение на силите и средствата, за тяхното разпределение, за изнасяне и други).

         След уясняването на задачата, оценката на обстановката и направените тактически разчети, командирът на батальона еднолично взема решение . В него той определя замисъла на боя; бойните задачи на подразделенията; основните въпроси на взаимодействието и всестранното осигуряване на боя; организацията на управлението.

         Замисълът за боя е основа на решението на командирът на батальона за водене на боя, в който се определят:

         1. Направлението за съсредоточаване на основните усилия (участъците от местността, от удържането на които зависи целостта на отбраната)

         2. Какъв противник, по какъв способ и в каква последователност да се разгроми

         3. Редът за поразяване на противника с огън от щатните и придадените средства

         4. Бойният ред на батальона

         Решението си командирът на батальона оформя графически на карта и в писмена бойна заповед.

         Бойните задачи на подразделенията обикновено се свеждат преди боя с предварителни бойни разпореждания,бойна заповед, а в хода на боя - с бойни разпореждания.

         Съдържанието на бойната заповед и разпорежданията трябва да бъде кратко, да не допуска различно тълкуване и да включва само данни, които са необходими на подчинените за организиране и водене на боя. Всички заповеди и разпореждания, отдадени от командира на батальона устно, задължително се записват от началника на щаба. Бойната заповед се оформя окончателно в писмен вид, след като командирът завърши работата на местността.

         В бойната заповед командирът на батальона указва:

         - В първа точка - кратки изводи от оценката на състоянието, състава и замисъла на действията на противника.

         -   Във втора точка - бойната задача на батальона.

         - В трета точка - обектите и целите, унищожавани и подавяни от средствата на старшите командири на направлението за действие на батальона, задачите на съседите и разграничителните линии с тях.

         - В четвърта точка - замисъла за боя.

         - В пета точка - след думата "заповядвам" - бойните задачи на:

             - мотопехотните (танковите) роти от първи и втори ешелон ( резерва);

             - артилерийските подразделения, включително и на придадените;

             - подразделенията за противовъздушна отбрана, включително и на придадените;

             - другите елементи от бойния ред на батальона (рейдови, щурмови, обхождащи отряди, засади , завали, бронирани групи и други).

         - В шеста точка - разхода на ракетни и бойни припаси за изпълнение на бойната задача.

         - В седма точка - времето за готовност за изпълнение на задачата.

          В бойното разпореждане командирът на батальона указва данни за противника, бойната задача, реда за огневото поразяване на противника на направлението за действие на ротата, обекти за поразяване със средствата на старшия командир и времето за готовност за изпълнение на бойната задача. При необходимост в него могат да се окажат задачите на батальона и съседите и други данни.

         В предварителното бойно разпореждане командирът на батальона указва наличните данни за противника; фронта за настъпление или опорния пункт на ротата при отбраната и направлението за съсредоточаване на основните усилия; рубежа за преминаване в атака (въвеждане в боя); рубежа на бойната задача (обекта за задача) и направлението за по-нататъшно настъпление; съседите, рубежите на техните бойни задачи и направленията за настъпление (опорните пунктове); времето за готовност и основните мероприятия по подготовката на боя; времето и начина на свеждане на бойните задачи.

         В батальона освен решението на командира се разработват бойна заповед; извадка от плановата таблица за взаимодействието на старшия командир; заповед по тима и заповед по техническото осигуряване; схема на района за отбрана (схема на огъня на батальона - при настъпление)

         Задачите по бойните действия на артилерийските подразделения, организацията на ПВО, разузнаването и електронната борба, инженерното, специалното - техническото, техническото, тиловото и медицинското осигуряване, свръзката, се разработват на работните карти на съответните длъжностни лица.

         Въпросите по организацията на химическото осигуряване и ядрената, химическата и биологичната защита се разработват на работната карта на началника на щаба на батальона.

         Командирът на батальона е длъжен да уточни на местността взетото решение. За тази цел той извършва рекогносцировка, на която обикновено привлича заместниците си, щаба на батальона, командирите на роти и самостоятелни взводове, както и командирите на придадените и подържащите подразделения.

         За организиране на работата по време на рекогносцировката щабът на батальона изготвя план за работа на групата на командира, който съдържа състав на групата; време и място на провеждане на рекогносцировката; ред за работа; въпроси за уточняване.

         На рекогносцировката командирът на батальона изучава местността и нейното влияние върху изпълнението на бойната задача и уточнява получените данни за разположението, бойния ред и замисъла на противника; местоположението, бойния ред, рубежите за развръщане (въвеждане), задачите на батальона, подразделения и съседите; задачите на артилерията и авиацията на старшия началник и огньовете (ударите), изпълнявани в интерес на действията на батальона; инженерните заграждения; местата за развръщане на командно-наблюдателния пункт и ТПУ на батальона, както и реда за тяхното преместване в хода на боя; рубежите за огнемятане и димни завеси. Освен това командирът на батальона може да включи и други въпроси, необходими за уточняване при конкретната обстановка (необходимостта от създаването на рейдови, щурмови, обхождащи отряди, бронирани групи, засади, завали, провеждане на разузнаване с бой, поиск и други).

         Рекогносцировката командирът извършва обикновено от командно-наблюдателния си пункт. При необходимост тя може да се извърши от две-три места на фронта (района) за действие на батальона в зависимост от предстоящата задача и характера на местността.

         При организиране на боя по паралелния метод на работа командирът може да започне работата на местността едновременно с командира на бригадата, а при последователния метод - след завършване работата на командира на бригадата на местността.

         Взаимодействието се организира от командирът на батальона с участието на командирите на роти, отделни взводове и придадени подразделения.

         При организиране на взаимодействието командирът на батальона е длъжен: да съгласува усилията на щатните, придадените и подържащите подразделения за изпълнение на поставената задача с умело използване от тях на резултатите от огневото поразяване; да постигне еднакво разбиране от всички командири на бойната задача и способите за нейното изпълнение; да набележи и съгласува варианти за действие на подразделенията в зависимост от характера на възможните действия на противника; да укаже сигналите за оповестяване, управление и взаимодействие.

         Взаимодействието обикновено се организира на местността - на видимата дълбочина, а на макет на местността (по карта) - на цялата дълбочина на бойната задача. То може да се организира по метода на указания от командира на батальона или доклади на подчинените и придадени командири за реда на действията на подразделенията им при изпълнение на поставените задачи с разиграване на основните тактически епизоди. При ограничено време командирът на батальона обикновено организира взаимодействието по метода на указания.

         В хода на боя взаимодействието се осъществява непрекъснато, уточнява се постоянно, а при резки изменения на обстановката се организира отново.

         При организиране на управлението командирът на батальона указва местата и времето за развръщане на КНП и ТПУ на батальона; реда за преместване; реда за подържане на свръзка с подчинените и придадените подразделения; начините и сроковете за представяне на донесения; степента на инженерно оборудване на командно-наблюдателните пунктове и реда за охраната им.

         В хода на боя командирът на батальона управлява подразделенията лично от командно-наблюдателен пункт, обикновено от командно-щабната машина (танка). Командно-наблюдателният пункт на батальона се избира на такова място, откъдето се осигурява най-добро наблюдение на местността, действията на противника, на своите подразделения и на съседите, както и непрекъснато управление. Той не трябва с нищо да се откроява в бойния ред, а при разполагането и преместването му умело се използват защитните свойства на местността.

         Командирите на придадените и на подържащите се намират обикновено на командно-наблюдателният пункт на подразделението, на което са придадени (подържат).

         Тиловият пункт за управление (ТПУ) на батальона е предназначен за управление на подразделенията за тилово и техническо осигуряване. Развръща се в района за разполагане на основната част на тила на батальона. В състава на тиловия пункт за управление влизат заместниците на командира по тила и техническата част с подчинените им служби и началникът на служба "Въоръжение" на батальона. ТПУ се оглавява от заместник-командира на батальона по тила.

         Когато батальонът изпълнява самостоятелни задачи се организира комендантска служба от щаба на батальона в съответствие с решението на командира с цел да се осигури организирано и скрито изнасяне, съсредоточаване и развръщане на подразделенията, подържането на установения ред в районите за разполагане, тяхното напускане по график, разработен от щаба и утвърден от командира.

         Комендантската служба се развръща предварително, преди подразделенията да се инколонират и излязат на маршрута или в района, а се събира след изпълнение на поставените задачи.

         За носене на комендантската служба се привлича офицер от щаба на батальона и подготвен за тази цел мотопехотен взвод. Взводът се оборудва с необходимите: средства за придвижване; свързочни средства; средства за радиационно и химическо разузнаване; за евакуация: както и с пътно оборудване.

         Подготовката на батальона за изпълнение на бойна задача се заключава в: доокомплектоване на подразделенията с личен състав, въоръжение, бойна и друга техника, гориво-смазочни и други материални средства; непосредствена подготовка на командирите и личния състав на подразделенията за изпълнение на бойната задача; подготовка на въоръжението, бойната и другата техника за бойно използване; бойно сглобяване на подразделенията, а при наличие на време и тактически умения с подразделенията съобразно с характера на предстоящия бой.

         Подготовката на района за бойно използване на батальона включва: фортификационно оборудване на батальонния район за отбрана (изходния район); оборудване на огневите позиции на артилерията и средствата за противовъздушна отбрана; позициите за огневите средства, отделени за стрелба с право мерене; очаквателните позиции на танковите подразделения (при настъпление от непосредствено съприкосновение с противника); подготовка на огневите рубежи за танковете и бойните машини на пехотата; устройване на инженерни заграждения; оборудване на райони за развръщане на подразделенията от специалните войски, специално-техническо, техническо, тилово, и медицинско осигуряване; устройване на свръзката; осъществяване на мероприятия по маскировката, водоснабдяването, комендантската служба и други въпроси.

         Батальонът заема района за бойно използване съобразно с обстановката, скрито, в кратки срокове и под прикритието на отделени за тази цел подразделения. Особено внимание се обръща на създаването в кратък срок на: бойния ред на батальона; огневата система и изграждането на инженерните заграждения; организацията на противовъздушната отбрана; защитата от високоточните оръжия и системи на противника, неговите диверсионно-разузнавателни групи, тактически въздушни десанти и други неформални организации; както и на фортификационното оборудване на заемания район и позиции.

         Контролът за изпълнение на заповедите и разпорежданията трябва да бъде постоянен и целенасочен, да се осъществява както при подготовката, така и в хода на боя и да е насочен към правилно разбиране, своевременно и точно изпълнение на поставените задачи.     

Най-напред се контролират съответствието на взетите от подчинените решения, на замисъла за боя и на поставените задачи; своевременното и качествено изпълнение от подразделенията на мероприятията по подготовката за бойни действия и тяхната готовност да пристъпят към изпълнение на бойните задачи в точно определеното време; организацията на взаимодействието и всестранното осигуряване на боя; готовността на свръзката.

         3.3. Организация на свръзката

В батальона

Командирът на батальона поддържа свръзка с командирите на подчинените подразделения по 1-2 УКВ (КВ) радиомрежи от щатните средства на бойната машина или с носими УКВ (КВ) радиостанции. При отбрана се изгражда проводна свръзка от КНП на батальона до КНП на всички подразделения.

Командирът на батальона трябва да има възможност за включване в радиомрежите на подчинените през инстанция.

При необходимост може да се използва и фелдегер за осъществяване на свръзка.

При изпълнение на задачи по ОПМ, командира на подразделението трябва да има свръзка със всички подчинени, с щаба на силите в чиито състав се намира подразделението и с националното командване. Той трябва лично или чрез своите специалисти да извършва ежедневно, най-малко 3 пъти на ден, проверка на свръзката. Особено внимание да се обръща на информацията, която се предава. Тя не трябва да бъде насочена срещу нито една от двете враждуващи страни.

Предаваната информация трябва да е кодирана.

Всички наблюдателни и контролни постове трябва да имат свръзка със своето подразделение по радиосредства и по телефона. При отдалеченост и в опасни райони, постовете се снабдяват с резервни честоти. В някои случаи използването на радиосвръзка трябва да се ограничи, защото безпричинното й използване може да предизвика реакция на враждуващите военни групировки.

Свръзката в батальона се организира в съответствие с решението на командира на батальона и указанията на командира на бригадата.

         Всички командири на подразделения и началникът на щаба на батальона са длъжни постоянно да имат при себе си свързочни средства и да умеят да работят с тях. За управление в батальона се използват радио, проводни, подвижни, сигнали и други свързочни средства.

         Радиото е основно свързочно средство. В боя всички команди се предават по радиото с открит текст, като наименованията на подразделенията и длъжностите на командирите се указват с позивни, а пунктовете на местността с ориентири и с условни (кодирани) наименования. За осигуряване на устойчива радиосвръзка при използване от противника на радиосмущения и други сложни условия се определят запасни и резервни честоти. На тези честоти се преминава по команда (сигнал) на старшия командир.

         Проводните свързочни средства в батальона обикновено се използват при разполагане на място и в отбрана. Подвижните средства за свръзка са използват за предаване на разпореждания и донесения във всички видове бой. Сигналните средства се използват за предаване на зрителни, звукови и светлинни сигнали за оповестяване, управление и взаимодействия.

         Командирите са длъжни да поддържат постоянна свръзка с подчинените си, използвайки техническите средства за свръзка или други средства за комуникация, позволяващи предаването на команди и донесения. Те трябва постоянно да разполагат със средства за свръзка, да ги поддържат винаги изправни и да могат да работят с тях. Техническите средства за свръзка представляват важна цел за противника. За осигуряването на тяхната живучест и защита, командирите са длъжни да вземат всички, необходими мерки (охрана, маскировка, СУВ, инженерно оборудване, резерв, дублиране) при прекъсване на свръзката да вземат всички мерки за нейното възстановяване в най-кратко време. При работа с технически средства за свръзка командирите и техните заместници трябва да знаят работните и запасните честоти (канали) за свръзка с подчинените със старшия командир, през инстанция и с взаимодействащите, както и техните позивни.

         4.1. Задължения на управлението на батальона

         Командирът на батальона  носи пълна и лична отговорност за подготовката на подчинените му подразделения, за правилното им използване и за успешното изпълнение на бойните им задачи.

         Т о й  е  д л ъ ж е н  :

Постоянно да знае обстановката и възможностите на своите подразделения; своевременно да взема решения и да поставя задачи на подчинените, да организира взаимодействието, всестранното осигуряване на боя и защитата от средствата за поразяване на противника; да управлява подчинените и придадените подразделения; да изисква точно и в срок изпълнение на поставените задачи; да наблюдава хода на боя; да разузнава противника; да използва умело щатните и придадените огневи средства и резултатите от огневото поразяване на противника; да се намира на най-важното направление и да оказва своевременно влияние върху хода на боя с всички намиращи се в негово разпореждане сили и средства; да докладва незабавно на командира на бригадата за изпълнението на бойната задача, новите сведения за противника и за рязкото изменение на обстановката пред фронта и фланговете на батальона, а при необходимост за броя на ранените и болните, загубите и осигуреността с материални средства, да ръководи, осигурява и контролира дейността "информация и връзки с обществеността" и представлява батальона пред представителите на средствата за масова информация и местната общественост.

Да сформира щурмови, рейдови, обхождащи отряди, тактически въздушни десанти съгласно заповедта на старшия началник, да организира и следи за изпълнението на поставените им задачи.

Да определя подразделения за борба с ТВД, рейдови, обхождащи отряди, диверсионно-разузнавателни групи, неформални организации на противника и взема мерки за незабавното им унищожаване.

Да организира подготовката и изпълнението на задачи, възложени в операции по поддържане на мира, стоящи пред батальона или подразделения от него.

         Командирът на батальона управлява подразделенията чрез отдаване на устни бойни заповеди, разпореждания, а така също с команди и сигнали.

         Началникът на щаба на батальона е пръв заместник на командира и само той има право да отдава разпореждания от негово име. Отговаря за организирането и осъществяването на непрекъснато управление на батальона. Той е главен организатор на работата на щаба и лично съгласува дейността на командира и началниците на служби.

         Т о й  е  д л ъ ж е н :

Да организира разузнаването и електронната борба, да знае винаги положението, състава, характера на действията на противника на направлението (района) на предстоящия бой; положението, състоянието, осигуреността и възможностите на своите подразделения; положението, задачите и характера на действията на съседите; да бъде готов да доложи изходи от създалата се обстановка, своите предложения и необходимите разчети; своевременно да представя донесения в по-горния щаб; да оказва помощ на командира при организирането на боя, при поддържането на на постоянно и точно взаимодействие и при организирането на всестранното осигуряване на боя; да организира устойчива свръзка и защитата и от радиоелектронно подавяне от противника, наблюдението на въздушния противник и да свежда до подчинените способите и сигналите за разпознаване на своите самолети (вертолети); да осигурява скрито управление на подразделенията; да записва бойните заповеди и разпореждания, отдавани от командира на батальона; да контролира изпълнението на отдадените разпореждания и осигуреността на подразделенията с всичко необходимо за боя; да информира командирите на подразделенията и съседите за обстановката; да организира работата на органите за управление с използване на средствата за автоматизация, внедряването, усвояването, бойното използване на програмното осигуряване и защитата на информацията в автоматизираната система; да води отчета на личния състав, въоръжението, бойната и другата техника, на всички видове материални средства, както и дозите на облъчване на личния състав, да организира ядрената, химическата и биологичната защита в батальона и извършва оценка на мащабите и последствията при възникване на радиационни и химически опасни аварии или използване на оръжия за масово поразяване от противника.

         Заместник-командирът по МТО (материално техническото осигуряване) на батальона е непосредствен организатор на същото и отговаря за своевременното осигуряване на подразделенията; изправността на въоръжението, бойната, автомобилната и специалната техника, правилното им използване; техническото обслужване, евакуацията и ремонта.

         Т о й  е  д л ъ ж е н  :

Да познава тактическата и техническата обстановка и задачите на батальона; да организира и ръководи подготовката на техниката и военнотехническите имущества; да знае постоянно осигуреността на батальона с бойна и автомобилна техника и военнотехническо имущество, техният разход и загуби; да организира и води техническо наблюдение на бойните машини в боя; да определя причините за повредите им; да оказва техническа помощ на екипажите за отстраняване на неизправностите или да взема мерки за евакуацията и ремонта им; да предава излезлите от строя бойни и други машини на ремонтните органи на старшия командир; да подържа постоянна свръзка със заместник-командирите на роти по МТО, с ремонтно-евакуационната (ремонтната) група на батальона и със заместник-командира на бригадата по МТО; постоянно да знае бойната обстановка и задачите на подразделенията и да бъде готов по всяко време да доложи на командира предложения за организацията на тяхното материално техническо осигуряване. Носи отговорност за всестранната подготовка на тила; разполагане и преместване на подразделенията за тилово осигуряване; подвоза на всички видове материални средства; използването на подразделенията за материално осигуряване, определянето и използването на пътищата за подвоз и евакуация; осигуряването на подразделенията с тилови материални средства и имущества; защитата, отбраната и управлението на тила. Разпорежданията на заместник-командира по МТО по тези въпроси са задължителни за всички началници на служби и командири на подразделения.

         4.2. Задължения на военнослужещите от щаба на батальона

         Заместникът на началника на щаба отговаря за непосредственото управление на подразделенията в боя.

         Т о й  е  д л ъ ж е н :

Да знае винаги положението, състава и характера на действията на противника; положението, състоянието, осигуреността и възможностите на своите подразделения; положението, състоянието и характера на действията на съседите; да долага изводите от създалата се обстановка и изготвя необходимите разчети; да подпомага командира на батальона при поддържане на постоянно и точно взаимодействие; да осъществява контрол за изпълнението на мероприятията по ядрената, химическата и биологичната защита в поделенията; да осигурява скритото управление на подразделенията; да контролира на отдадените разпореждания; да изготвя бойните документи; да замества началника на щаба на батальона, когато се наложи.

         Началник секция "личен състав" (S 1)

         Той води отчета на личния състав в щаба на батальона и в подразделенията с помощта на старшия писар по отчета на личния състав. Подчинен е на началника на щаба (командира) на батальона.

         Т о й  е  д л ъ ж е н :

Да знае в подробности изискванията на "Правилника за преминаване на действителната военна служба от сержантския и войнишкия състав и за отчета на личния състав в Българската армия в мирно и военно време"; да води цялата отчетност на личния състав в батальона, като лично съставя и подържа указаните в правилника документи; да познава в подробности състоянието на отчета и комплектоването на всички подразделения в батальона по всички показатели; да отразява своевременно всички промени в основните документи; да следи за своевременното изписване на ежедневните заповеди от старшия писар и да ги докладва на началник щаба и командира за подпис; да предлага на началника на щаба на батальона разчета за управлението на наборните и разместването на личния състав между подразделенията; да участва при приемането и разпределянето на младото попълнение и да изготвя всички документи свързани с това; да участва в определянето на военно отчетната специалност и длъжност на уволняващите се в запаса и да изготвя всички необходими документи свързани с това; да проверява отчетността на личния състав в подразделенията и да предлага на началник щаба мероприятия за отстраняване на констатираните нарушения; да изготвя и представя по команден ред всички срочни донесения за личния състав в срокове указани в Правилника, заповедите на министъра на отбраната и разпорежданията на началника на Главния щаб на Българската армия; да подработва въпросите по назначаването на свръхсрочно служещите сержанти, кадрови войници и граждански лица; да обучава командирите на подразделения по въпросите свързани с окомплектоването и отчета на личния състав; да съхранява мирновременния щат на батальона и личните дела на сержантския състав и гражданските лица; лично да дава данни на доволстващите органи за личен състав по различните видове доволствия; да води разхода и отчета на военнопревозните документи; да следи за спазването на щатната дисциплина в подразделенията и участието на срочнослужещите в учебния процес.

         Старшия писар по отчета на личния състав  е подчинен на началника на секция “Личен състав”

         Т о й  е  д л ъ ж е н :

Да води книгата за заповедите и свързаните с нея първични (оправдателни) документи; да води и поддържа в ред личните дела на сержантите, кадровите войници и гражданските лица; да следи за своевременното представяне на денонощните ведомости от подразделенията, да проверява верността им и за пропуските да докладва на началника на секцията; да подработва всички документи свързани с преводите, командировките, курсовете, школите на личния състав; да подпомага старшините на роти (батареи) при воденето на денонощните ведомости; да преглежда ежедневно докладната книга, да уяснява всичко по нея и я докладва на началника на секцията, а в негово отсъствие на началника на щаба; да вписва в ежедневната заповед само тези доклади от докладната книга, които са резолирани от командира или началника на щаба. 

         Началникът на секция "Тактика" е подчинен на началник щаба на батальона и е пряк началник на личния състав на секцията.

         Той е длъжен:

Постоянно да знае обстановката, състоянието, степента на подготовката и възможностите на механизираните /танковите/, артилерийските, зенитните, инженерните и химически подразделения; своевременно да подготвя разчети и прави целесъобразни предложения пред началник щаба на батальона по бойното им използване; да участва в разработване на бойната заповед на батальона; да осъществява контрол за изпълнението на мероприятията по инженерно осигуряване, ядрената химическа и биологична защита в подразделенията; да подпомага началник щаба при планирането и организирането на бойните действия и изготвяне на бойните документи; да провежда мероприятия за осигуряване на устойчиво управление на подразделенията; да указва помощ на началник щаба по организирането на взаимодействието между подразделенията; да обобщава и докладва за резултатите от бойните действия.

         Началникът на секция "Разузнаване" - S-2 е подчинен на началника на щаба на батальона и е пряк началник на разузнавателния взвод в батальона.

         Той отговаря за: своевременното организиране и водене на разузнаването в батальона; провеждането на мероприятия за добиване, събиране, обработване и разпространение на разузнавателната информация за противника и местността, района на предстоящите действия; осигуряването на щаба и подразделенията с разузнавателна информация, необходима за подготовката и успешното водене на боя; подготовката на личния състав на разузнавателните подразделения на батальона.

         Той е длъжен:

Да организира и води бойната подготовка на разузнавачите в батальона; да осигурява воденето на своевременно и непрекъснато разузнаване; да разработва документите по разузнаването в батальона; да знае винаги положението, състава, характерът на действията на противника на направлението (района) за действията на батальона; положението, състоянието, осигуреността и възможностите на разузнавателните органи на батальона; да има готовност по всяко време да прави обобщени изводи за противника, разчети и справки необходими на командира; своевременно да представя донесения в по-горния щаб; да оказва помощ на началника на щаба и командира при организирането на боя; да организира и поддържа постоянно взаимодействие между разузнавателните органи и подразделенията; да провежда мероприятия за осигуряване устойчиво управление на собствените подразделения; да поставя задачи на разузнавателните органи и контролира изпълнението им; да познава техническото състояние, наличността и възможностите на разузнавателната техника, въоръжение, боеприпаси и да осигурява правилната им експлоатация, обслужване, съхранение и ремонт.

         Началникът на секция "Комуникационно и информационно осигуряване" - S-6 е подчинен на началника на щаба на батальона и е пряк началник на комуникационните и информационни специалисти в батальона.

         Той отговаря за: своевременната организация и работа в комуникационно-информационната система (КИС) в батальона; осигуряването на батальона с комуникационни и информационни средства и правилното им използване и експлоатация; спазването на правилата и реда за водене на разговори по всички комуникационни и информационни средства.

         Той е длъжен:

Да организира, контролира и води бойната подготовка на комуникационните и информационни специалисти в батальона; осигурява организацията и функционирането на КИС; разработва документите по КИС; контролира личния състав за строгото изпълнение на изискванията за скрито управление на подразделенията и за осигуряването безопасността на КИС; организира военно-пощенската свръзка; познава техническото състояние и наличността на комуникационни и информационни средства в батальона и да осигурява тяхното използване, обслужване, съхранение и ремонт.