Особености в отбраната на механизирания батальон в населен пункт

          1. Особености на населените пунктове и влиянието им върху отбранителните бойни действия на механизирания батальон.

Населените пунктове, като неразделна част от територията в която се водят бойните действия, оказват съществено влияние, налагащо оценка на основните особености, имащи пряко влияние върху организирането и воденето на бойните действия. Основните характеристики, посредством които се определя влиянието на населените пунктове върху бойните действия са големина, разположение, планировка, структура, площ, конфигурация, характера на постройките и съоръженията, плътност на застрояване, отношение на населението, политическо и икономическо значение и др.

         В зависимост от големината населените пунктове се подразделят на:

         - села с население 2000 – 3000 жители;

         - села от градски тип с население 5000 – 10000 жители;

         - малки градове с население 5000 – 20000 жители и площ 4 – 6 км2;

         - средни градове с население до 100000 жители и площ 16 – 20 км2;

         - големи градове с население до 500000 жители и площ 35 – 80 км2;

         - много големи градове с население над 500000 жители и площ 150 – 250 км2.

         В зависимост от разположението си на местността, съобразно нейния характер, населените пунктове могат да се намират в равнина, в планина, до бреговете на морета, (езера, големи реки), комбинирано. Различните условия на местността ще оказват съществено влияние на бойните действия в населен пункт.

         Населените пунктове, разположени в равнинна местност създават благоприятни условия за настъпление срещу тях по сходящи направления.

         Планинската местност със своите особености ще оказва положително влияние за изграждането на устойчива отбрана и значително ще затруднява настъпателните бойни действия.

Разположените  до бреговете на морета, езера и големи реки населени пунктове имат разтегната и разпокъсана конфигурация, даваща възможност на настъпващите да разсичат и унищожават по части противника, но от друга страна значително се затруднява пълното обкръжаване на такъв населен пункт. Реките, преминаващи през населен пункт го разделят на две и повече части и в зависимост от това, дали направлението на реката съвпада с направлението за настъпление, или не, то ще оказва благоприятно влияние, или ще затруднява настъпващите войски.

         Планировката на населените пунктове зависи от разположението на улиците и кварталите. В зависимост от това те се делят на:

         - населени пунктове с радиална планировка. Към тях спадат основно стари населени пунктове. Характерните за тях тесни и липсата на кръгови улици затруднява маньовъра на войските;

         - населените пунктове с радиално-кръгова планировка имат обособен център и кръгови улици. Такива населени пунктове създават добра възможност за изграждане на устойчива кръгова отбрана и за организиране на настъпление от противника по няколко направления от окрайнините към центъра с разкъсване на отбраната и унищожаване по части на отбраняващите се;

         - населени пунктове с лъчева планировка се срещат предимно в комбинация с другите планировки. Тази планировка оказва почти същото влияние върху бойните действия, както и радиално-кръговата планировка;

         - населени пунктове с правоъгълна или шахматна планировка са с широки прави улици, равномерно разпределени квартали и по принцип са нови селища. Такива населени пунктове дават добра възможност за маньовър както от отбраняващите се, така и от настъпващите войски. Създават добра възможност за организиране на наблюдението и огневата система;

         - населени пунктове с комбинирана планировка са характерни за стари, но развиващи се селища, където се съчетава радиално-кръговата и правоъгълната планировка. При тези населени пунктове централната част дава възможност за изграждане на устойчива отбрана, а покрайнините благоприятстват извършването на маньовър.

         Структурата на населените пунктове е в пряка зависимост от планировката и застрояването на участъците, и обикновено в него има: административна част, намираща се обикновено в центъра на населения пункт; жилищни райони; индустриална зона; територия заета от транспортни обекти (железопътни, морски, речни гари и летища); складови територии; незастроени територии; зони от трайни насаждения (паркове, защитни пояси) и санитарно защитени зони (вододайни зони); прилежащи предградия. Такава структура е характерна обикновено за големите градове.

         Площта на населените пунктове зависи от големината им, броя на жителите, производствено-икономическите функции, характера на релефа и разположението на местността. Колкото е по-голяма площта, толкова повече препятствия, опорни пунктове и съпротивителни възли могат да бъдат оборудвани, а от там и по-трудно ще се осъществи обход и обкръжение, и ще принуди заделяне на повече сили и средства за водене на настъпление от противника.

         Конфигурацията на населените пунктове оказва съществено влияние върху използването на средствата за поразяване и характера на действията на войските. Правоъгълната и ленточната форма на населения пункт затрудняват обхода, обхвата и обкръжаването му, но благоприятстват фронталния удар по направление на дължината му. Конфигурацията влияе върху построението на отбраната и на бойния ред. Населен пункт с компактна територия, във вид на кръг или квадрат, благоприятства създаването на кръгова отбрана, но едновременно с това позволява на настъпващия противник без особено затруднение да осъществява обход и едновременна атака от различни страни.

         Характерът на постройките и съоръженията оказват влияние най-вече със здравината, качеството и вида на материала (железобетон, камък, тухла, кирпич, дърво), от които са направени сградите, а така също и от дебелината на стените и височината на сградите.

         Там където преобладават дървени, кирпичени и тухлени постройки е възможно бързото им разрушаване, което затруднява изграждането на устойчива отбрана. Железобетонните сгради, съоръжения, гари, летища и комуникации са благоприятни за организиране на устойчиви опорни пунктове, затрудняващи настъплението на противника и налагащи допълнително огнево поразяване и създаване на щурмови групи и отряди за овладяването им.

         Трябва да се отбележи, че повечето жилищни и административни сгради имат сравнително тънки стени (30 – 40 см), които лесно се разрушават от оръдия с малък и среден калибър.

         Височината на сградите зависи от големината на населения пункт. В селата и малките градове преобладават нискоетажни сгради (1 – 2 етажа), а само малък процент са  с 3 или 4 етажа. В средно големите градове многоетажните сгради (с 3 – 5 етажа), съставляват обикновено около 40 % от общото количество, а в големите градове са повече от 50 %. Много големите градове са застроени предимно с многоетажни сгради.

         Материалът, от който са изградени сградите, определя и тяхната огнеустойчивост. В това отношение дървените сгради, а също така и използването на синтетични материали, при строителството на съвременните сгради, могат да доведат до създаване на допълнителни усложнения на отбраняващите се.

         Плътността на застрояването представлява процентното отношение между площта, заета от построени и строящи се сгради, към общата площ на територията на населения пункт. В кварталите с плътно застрояване движението на бойните и транспортните машини е възможно само по улиците. Това рязко затруднява избора на огневи позиции за артилерията, ориентирането, наблюдението, обстрела и маньовъра.

         Сериозно влияние върху бойните действия в населен пункт оказва характерът на улиците с тяхната широчина, дължина и застроеност. Магистралите и главните улици имат най-голяма широчина, плътно застроените и тесни лесно се приспособяват на съпротивителни възли и се удържат с малко сили. В ъгловите сгради се оборудват най-мощните съпротивителни огнища на отбраняващите се войски. Кръстовищата и площадите са удобни за оборудване на огневи позиции на артилерията, ПТУРС и други огневи средства.

         Големите населени пунктове с широко развитата си канализационна мрежа, подлези, метро и други комуникационни съоръжения дават условия за извършване на скрит маньовър, надеждно укриване, разузнаване, диверсии и изненади, които могат да използват отбраняващите се.

         Не на последно място влияние върху устойчивостта на отбраната в населен пункт ще оказва и отношението на населението към воюващите войски и политическото и икономическото значение на населения пункт.

         Всички тези характерни особености на населените пунктове оказват определено влияние върху воденето на отбранителните бойни действия в тях, като то може да бъде положително, или отрицателно. По-характерните особености с положително влияние са следните:

         - наличие на добри укрития и условия за маскировка на личния състав и бойната техника;

         - възможност за широко използване на минни заграждения по цялата дълбочина на отбраната и в подземните възли;

         - снижаване темповете за настъпление, водене на бойните действия под земята, на нея и над нея, за всеки квартал, сграда, етаж, стая;

         - благоприятни условия за използване на противотанковите средства за унищожаване на танковете и бойните машини на противника;

         - използване на реките, каналите, водохранилищата, отделните масивни постройки за изграждане на устойчива отбрана;

         - възможност за устройване на засади, срутвания, минни сюрпризи и диверсии;

         - използване на канализациите, галериите, метрото и подземните комуникации за снабдяване, маньовър и проникване в тил на настъпващия противник;

         - ограничени възможности за маньовър на настъпващия противник.

         С отрицателно влияние са следните особености:

         - ограничени сектори за наблюдение и водене на огън;

         - възможност за промъкване на отделни подразделения от противника през бойния ред или извършване на обход;

         - голямо количество мъртви пространства и междини между опорните пунктове и районите за отбрана;

         - разпадане на боя на ред местни огнища и воденето му на скъсени дистанции;

         - затруднено снабдяване с материални средства поради прекъсване на пътищата за подвоз и евакуация;

         - непрекъснато съприкосновение с противника;

         - наличие на гражданско население, което може значително да ограничи размаха на бойните действия;

         - затруднено взаимодействие и управление на подразделенията.

         Посочените особености поставят отбраняващите се в по-благоприятни условия за организиране на устойчива отбрана.

         2. Място, задачи, боен ред, бойни възможности и усиления на механизираният батальон при отбрана в населен пункт.

           Мястото на механизирания батальон при отбрана в населен пункт ще зависи най-вече от големината, структурата, разположението и значението на населения пункт. Отделни села и малки населени пунктове МБ може да отбранява самостоятелно, а при отбрана на големи градове – в състава на механизираната бригада, като може да бъде в отбраната на подстъпите към него, или непосредствено в града. Когато МБ се отбранява непосредствено в града, най-често той може да бъде в състава на първия ешелон на механизираната бригада, но понякога и в състава на втория.

         Задачите на механизирания батальон зависят от ролята, която изпълнява в отбранителния бой, мястото му в бойния ред на механизираната бригада и основните характеристики на населения пункт.

         При отбрана на подстъпите към града механизираният батальон организира за отбрана район на външната полоса, на възможното направление на главния удар на противника, като в този случай задачите му не се различават съществено от отбрана в обикновени условия.

         Когато батальона е в първи ешелон на механизираната бригада, той отбранява район на първата позиция, на първата вътрешна полоса от отбраната на бригадата, като нанася огнево поразяване и отразява настъплението на превъзхождащи сили на противника пред предния край, здраво задържа заеманите позиции и не допуска пробив в отбраната си. При вклиняване на противника, с активни действия му нанася поражение и възстановява целостта на отбраната. 

         Когато батальона е във втори ешелон на механизираната бригада, той отбранява район на втората позиция, на първата вътрешна полоса от отбраната на бригадата, като нанася огнево поразяване, спира, или ограничава по-нататъшното вклиняване и провежда контраатаки с цел възстановяване целостта на отбраната.

        Когато механизирания батальон се отбранява самостоятелно в отделен населен пункт, той изпълнява същите задачи като при отбрана в състава на първия ешелон на бригадата.

         Бойният ред на батальона при отбрана на населен пункт може да се строи в два ешелона и резерв, като се състои от: подразделенията от първия ешелон; подразделенията от втория ешелон; общовойскови резерв; артилерийски подразделения; подразделения за противовъздушна отбрана; противотанков резерв; подразделения за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване.

         Първият ешелон е в състав две-три усилени мотопехотни роти и е предназначен да отрази настъплението на противника, да му нанесе поражение пред предния край на отбраната, и при вклиняване в района за отбрана, както и да създава условия за неговото унищожаване с решителни контраатаки.

         Вторият ешелон (една или две мотопехотни роти), е предназначен да унищожава промъкналия се в дълбочина на отбраната противник. С контраатаки или с огън от заетите позиции да унищожава вклинилия се противник, стоварени тактически въздушни десанти и проникнали диверсионно-разузнавателни групи. Самостоятелно и във взаимодействие със съседите да прочиства овладените от противника сгради и възстановява целостта на отбраната.

         При отбрана на град обикновено се създава и общовойскови резерв в състав мотопехотен взвод, усилен с танкове, оръдия за стрелба с право мерене, минохвъргачки и отделение огнемети. Разполага се в район на пътни артерии, подземни комуникации или разпределителни метростанции, и изпълнява задачи възникнали в хода на боя.

         Артилерийските подразделения се използват децентрализирано, като по-голяма част от щатните се преподчинява на мотопехотните подразделения, а придадената се привлича за стрелба с право мерене. Огневите позиции на артилерията се разполагат в парковете, на площадите, стадионите и на други места, откъдето може да се води огън.

         Подразделенията за противовъздушна отбрана се използват централизирано, за създаване на кръгово зенитно-артилерийско прикриване. Основните усилия на противовъздушната отбрана се съсредоточават за прикриване на подразделенията отбраняващи главното направление за настъпление на противника, с отчитане на основното направление за влитане на въздушния противник и наличието на взаимодействащи средства за противовъздушна отбрана. Зенитните и другите средства, определени за борба с въздушния противник, се разполагат на площадите, в градините, а стрелците зенитчици – на покривите на зданията, където за тях се оборудват площадки. Наблюдателните постове (наблюдателите) се поставят на покривите на зданията, които осигуряват кръгово наблюдение.

         Механизираният батальон при отбрана в град обикновено създава противотанков резерв /ПТРез/, но в зависимост от обстановката може да преподчини противотанковите средства на мотопехотните роти. ПТРез се формира от противотанковия взвод на батальона, или от придадените противотанкови подразделения. На територия, на която застроените участъци не ограничават използването на противотанковите средства, в състава на ПТРез могат да се включват и ПТУР на БМП. Рубежите на ПТРез се планират на направленията, в които се очаква основната маса танкове и други бронирани обекти на противника. Обикновено те се избират на възли от пътища, магистрали, паркови територии и площадите.

         Подразделенията за специално-техническо, техническо, тилово и медицинско осигуряване се разполагат в мазета, укрития, подлези и приземните етажи на вътрешните сгради. При бойни действия в населен пункт значително се увеличава разхода на боеприпаси, особено на ръчни гранати, което налага презапасяване в подразделенията и тила на батальона с допълнително количество от тях. Разходът на ГСМ е минимален, поради което няма да се налага допълнително дозареждане на бойната техника. Увеличава се броят на ранените, което налага нуждата от допълнителни санитарни носачи (може и нещатни такива). Пътищата за подвоз и евакуация са къси по дължина, но трудни за движение на транспортните средства. Подвозът на боеприпаси, продоволствия, материални средства и евакуирането на ранените и болните се осъществява по улиците, дворовете, или по подземните комуникации.

         Ако в района за отбрана на батальона има наличие на обекти с нефто и бензино продукти, лесно запалими обекти, както и при опасност от възникване на крупни промишлени аварии, се създават, или в този район може да действат команда за борба с пожарите /КБП/ и отряд за ликвидиране на последствията /ОЛП/ на старшия командир. Задължително е подразделенията, които са в тези райони да са снабдени с промишлени или изолиращи противогази.

         При отбрана в населен пункт, механизираният батальон отбранява район, състоящ се от два-три опорни пункта (отбранителен възел). Количеството на опорните пунктове зависи от размерите на отбраняваните обекти. Механизираният батальон може да отбранява и едно особено голямо и здраво здание.

         Мотопехотните роти отбраняват опорен пункт с размери до 600 м по фронта и 300 – 400 м в дълбочина, като се отчитат възможностите за заемане вътрешностите на зданията, прикриване промеждутъците между сградите с огъня на танковете, БМП и БТР. Междините между ротните опорни пунктове в условия на плътно застрояване може да бъде 200 – 400 м, а понякога за да се осигури надеждно прикритие на съседните опорни пунктове, тази граница може да бъде и до 150 – 200 м. В населени пунктове където има обширни открити пространства (не застроени или предварително разчистени), разстоянието между опорните пунктове може да бъде до 500 – 800 м.

         Следователно районът за отбрана на механизирания батальон може да бъде до 1,5 – 2 км по фронта и до 1 км в дълбочина.

         При отбрана на батальона в населен пункт той може да бъде усилен с артилерия – батарея до дивизион, танкове – до танкова рота, противотанкови средства, инженерно-сапьорни подразделения, огнехвъргачни подразделения.

          3.  Особености в създаването на бойния ред и огневата система

          За създаване на бойния ред при отбрана в населен пункт, районът за отбрана се организира около най-важните участъци и отделни сгради, способстващи за повишаване устойчивостта на изгражданите позиции и осигуряващи свобода на маньовъра със сили и средства.

         За изграждане на опорните пунктове в първа линия се използват преди всичко най-масивните ъглови здания със сутеренни помещения и мазета, позволяващи прострелването на улиците и площадите.

         При определяне на позициите и опорните пунктове не е необходимо да се подготвят всички сгради, а само най-устойчивите (каменни, железобетонни), изгодни в тактическо отношение, разположени на вероятните направления за настъпление на противника, на кръстопътища, площади, гари, аерогари, пристанища и др. Сградите и съоръженията, които не се предвиждат за използване в отбранителния бой и създават условия за намаляване на ефективността от огневото поразяване, опасни в пожарно отношение и неустойчиви на разрушение се взривяват, или подготвят за взривяване. Отделни здрави сгради, промишлени обекти и други градски съоръжения разположени в близост до предния край на отбраната могат да се заемат от бойно охранение и засади, които ги взривяват след напускането им.

         Опорните пунктове се подготвят за кръгова отбрана, като помежду им трябва да има огнева връзка. В тях се създават допълнителни запаси от бойни припаси, продоволствия, питейна вода, медикаменти и други материални средства.

         Между опорните пунктове и на улиците се създават заграждения, разрушения и завали, подстъпите към които се минират и се прострелват с флангов и кръстосан огън. Широко се използват мини с насочено действие и минни сюрпризи.

         За маньовър на подразделенията, снабдяването им с материални средства, евакуацията на ранените (убитите) и за свръзка в самите квартали се устройват проходи и се използват подземните съоръжения и колекторите. В подземните съоръжения, които не се използват за маньовър, се устройват заграждения, а по изходите им се подготвя огън.

         Ако условията на обстановката позволяват се подготвят два – три рубежа за провеждане на контраатаки по направление на широки улици, площади, важни кръстовища и паркове.

         При подготовка на зданията за отбрана прозорците и вратите задължително се запълват с тухли или с чували с пясък (пръст), като се оставят амбразури за водене на огън, прокарват се ходове в таванските и междуетажните прегради, мазетата на масивните здания се оборудват като убежища, всички помещения се почистват от леснозапалими предмети, дървените подове се засипват с пясък (пръст) и се подготвят противопожарните средства.

          Командирът на батальона е длъжен да изгради огневата система така, че да се съчетават фланговия и кръстосания огън на стрелковото оръжие, оръдията, определени за стрелба с право мерене, танковете, бойните машини на пехотата, огънят на установките противотанкови управляеми ракети, огнеметите и артилерията, разположена на закрити огневи позиции.

         Подразделенията, които заемат за отбрана многоетажни здания, организират огън на няколко етажа с цел всички подстъпи към опорните пунктове (здания) да се прострелват, като се използва ефективността на загражденията и минните сюрпризи. Голяма част от огневите средства, включително отделни оръдия, се разполагат на долните етажи на зданията и сутерените, като се прикриват от инженерни заграждения и сюрпризи.

         Гъсто населените квартали дават възможност въз основа на мобилността на подразделенията и огневите средства , чрез маньовър да се заблуди противникът относно построението на отбраната. На особено важните направления е целесъобразно да се създаде система от флангов и кръстосан огън с широко използване на заграждения.

         Основните изисквания при избора на основни и запасни позиции с цел увеличаване ефективността на огневото поразяване са: спазване на условията за маскировка; разполагане в близост до магистрални улици с цел бърз маньовър; отдалеченост от високи сгради и съоръжения, при разрушаването на които могат да се получат големи завали; съчетание на флангов с фронтален огън на оръдията заделени за стрелба с право мерене; планиране на голямо количество съсредоточен и заградителен огън на неголеми площи.

         Танковете, придадени на механизирания батальон, се използват за действие от засада или в опорните пунктове на мотопехотните роти.

         Огневите позиции на танковете, бойните машини на пехотата и оръдията, определени за стрелба с право мерене, се подготвят обикновено зад каменни огради и стени, в които се пробиват и маскират амбразурите, а пред тях се изграждат инженерни заграждения.

         Вследствие на малката емкост артилерийските батареи се разполагат на съкратени дистанции. Целесъобразно е придаване на артилерийските подразделения на мотопехотните роти и взводове с което се постига автономност и по-голяма ефективност на огневото поразяване.

         За пълното използване възможностите на противотанковите средства е необходимо те да се диференцират по вид. За безоткатните оръдия огневите позиции е необходимо да се избират на приземните етажи, в отворите на стените, в дворовете, в развалините, на покривите на ниските сгради, по направление на пътищата и железопътните линии. Противотанковите оръдия в приземните етажи  при възможност се свързват с ходове за съобщения, като се използват подземните комуникации.

         Средствата за противовъздушна отбрана, и по-точно артилерийските системи, освен за борба с въздушния противник може да се привличат за стрелба с право мерене по противник заел отделни сгради на нивото на последните етажи или тераси.

Особено ефективен при отбрана в населен пункт се оказва огънят на снайперисти, разположени по покривите на зданията, терасите, камбанарии и минарета, високи кули и други удобни за наблюдение и обстрел позиции, за унищожаване на противникови офицери, наблюдатели, снайперисти и разчети на огневи средства.

         Придадените на батальона огнеметчици по двойки или на групи усилват мотопехотните подразделения. Позициите им се оборудват в зданията, зад заграждения и огради, предимно на кръстовища, осигуряващи условия за обстрел по няколко направления и маньовър в хода на боя.

         Предвид вероятността от нощни атаки от противника и воденето на бойни действия в условия на ограничена видимост е необходимо да се подготвят подразделенията за водене на нощни бойни действия.

         Цялата система от основните и запасни позиции на огневите средства, както и на подразделенията се обвързва в система от минновзривни заграждения, завали, барикади, подготвени за взривяване здания, подлези, галерии, шахти и множество минни сюрпризи.

          4. Водене на отбранителния бой в населен пункт

           За овладяване на населения пункт противникът най-напред ще се стреми да го обхване и изолира, като прекъсне изцяло всички достъпни направления, и чак тогава започне овладяването на града с прочистването на всеки комплекс, квартал и сграда.

         Настъплението на противника ще се предшества от огнева подготовка, а авиацията му през този период ще нанася удари по здравите отбранителни съоръжения и сградите с особена важност.

         Личният състав на батальона, с изключение на наблюдателите, дежурните огневи средства и засадните групи, заема мазетата, подлезите, метростанциите и всички подготвени и приспособени за целта укрития.

         Средствата за противовъздушна отбрана прикриват опорните пунктове от ударите на авиацията на противника.

Усилията на разузнаването се насочват за своевременно разкриване замисъла на противника за извършване на обход (обхват) на отбранителния възел.

         Огневото поразяване на противника на подстъпите към града се води както при обикновени условия.

         Под прикритието на огъня на артилерията и ударите на авиацията противникът ще се стреми да овладее крайградската част и осигури бърз пробив в отбраната на батальона.

         При опит от негова страна да овладее града от движение се използват различни препятствия, взривни и невзривни заграждения, взривяване на специални фугаси с цел забавяне развръщането на противника. Атаката на противника се отразява с нанасяне на съсредоточени и заградителни огньове, с огъня на противотанковите средства, танкове и огнемети, с особено внимание към щурмовите отряди, които противникът ще използва за овладяване на града.

         Гъсто населените квартали дават възможност на  базата на мобилността на подразделенията чрез маньовър да се заблуди противника относно построението на отбраната. На особено важните направления чрез създадената система от флангов и кръстосан огън, както и широката мрежа от заграждения трябва да не се дава възможност на настъпващия противник да се развърне в боен ред и осъществи своя замисъл. 

         Управлението на бойните действия командирът на батальона осъществява от командно-наблюдателен пункт, устроен  в приземните етажи на зданията, обикновено на по-близко разстояние до предния край, отколкото при нормални условия. При необходимост, ако обстановката налага, той заема наблюдателен пункт, устроен на покривите на горните етажи, снабден със свързочно средство, прибори за наблюдение и охрана, от който непосредствено управлява бойните действия.

         Отбранителния бой в населен пункт представлява поредица от упорити местни боеве с огнищен характер за отделни сгради, опорни пунктове и отбранителни възли. При боя за отделните сгради атакуващият противник е необходимо да бъде задържан от инженерни заграждения и унищожен на подстъпите към сградата с огъня на всички огневи средства и взаимодействие със съседите.      Съществено значение за повишаване активността и устойчивостта на отбраната има умелото използване на системата от инженерни заграждения, които позволяват ограничаване на маньовъра на настъпващите, рязко снижаване темпа за настъпление и разсредоточаване на силите и средствата на противника по отделни направления.

         Ако противникът навлезе в сградата, той се унищожава с огън от упор, ръчни гранати и ръкопашен бой. Боят се води за всяка стая и етаж. Заделят се сили и средства за недопускане овладяването на сградата от покрива към долните етажи. Танковете, бойните машини на пехотата, оръдията, огнеметите и другите огневи средства, намиращи се извън сградата, както и съседите с огън възпрепятстват подхода на нови групи на противника към сградата. За унищожаването на противника в овладяните от него сгради се провеждат контраатаки с малки сили, с широко използване на ръчни гранати и огнемети.

         Разчленяването на бойните действия в района на квартала, закрития характер на бойното поле, наличието на галерии, тунели от метро, мрежа от подземни комуникации и шахти създават благоприятни условия за проникване на противникови групи в наше разположение и създаване на активен фронт в тила на подразделенията, което от своя страна налага необходимостта от щателно разузнаване и надеждно осигуряване на тила и фланговете.

         При вклиняване на противника в дълбочина на отбраната, същият се унищожава с огъня на танковете, бойните машини на пехотата, артилерията и контраатаки в различни направления с цел разчленяването му, ограничаване на неговия маньовър и рязко снижаване на темпа му за настъпление. Обикновено контраатаката е свързана с щурм на сграда, барикада или опорен пункт, овладяни от противника, под непосредствената огнева поддръжка на артилерията, танковете и другите огневи средства, както и взаимодействие с активно действащи в тила на противника засадни групи и подразделения, проникнали през подземните комуникации.

    След успешна контраатака е необходимо прочистване на местността и сградите от снайперисти, минновзривни заграждения и минни сюрпризи, възстановяване на нарушеното управление и системата на огъня, възстановяване на разрушените отбранителни съоръжения и заграждения, попълване на запасите от материални средства, евакуация на болните и ранените, провеждане на санитарни и противоепидемиологични мероприятия.