Предговор

Боен устав на механизиран (танков) батальон

(вариант)

 

Издателство "Свети Георги Победоносец", София 2001 г.

 

Предговор

 
              Успешното водене на бойните действия зависи от смелостта и майсторството на личния състав, от неговата увереност в победата и от добре осъществяваното управление. Увереността в победата се проявява по време на успешните бойни действия. Успехът в боя зависи от знанията, уменията и навиците на личния състав, които се постигат по време на обучението и на практическите занятия. Подготовката на личния състав се осъществява всестранно на всички равнища и с всички категории за достигане критериите на оперативната съвместимост с армиите на НАТО. Личният състав се обучава за водене на високоманеврена и устойчива отбрана и за участие в действия, различни от война. Широко ще се прилага модулния принцип на подготовка, а компютърът ще се превърне в основно средство за обучение.

         Този устав е ръководство за командирите и щабовете на механизираните (танкови) подразделения, за водене на бойните действия в сложни и непредсказуеми ситуации. В него се разглеждат: тактиката на бойните действия на подразделенията; принципът и реда за работа на командирите и щабовете на механизираните и танкови батальони; командирите на роти и взводове; използването на бойните подразделения, на подразделенията за бойно осигуряване; за тилово осигуряване и реда за тяхното взаимодействие. Уставът третира и въпросите за всестранното осигуряване на общовойсковия бой.

         В процеса на бойната подготовка на батальона (ротата, взвода) командирът трябва да използва всички налични устави и наставления.

      

Основни фактори за действие

         Сухопътните войски водят бойните действия, като се ръководят от различни принципи при изпълнение на поставените задачи. Бързото развитие на технологичните възможности на войските внасят промени в значението и способите за водене на различните видове бойни действия, но самите принципи остават непроменени (постоянни).

       

          За всички видове бойни действия са валидни следните принципи:

 

1.    Човешкият фактор

 

а) Ръководството - командирите от всички степени трябва да имат умения за намиране на изходи от трудни ситуации, решимост да спечелят боя (сражението). Те трябва да бъдат в състояние да вдъхновяват и насърчават подчинените командири и бойците в най-трудните и опасни моменти.

 

         б) Бойния дух на войските - най-важният фактор по време на война. Благоприятства за проявяването на по-висока устойчивост и настъпателност. Стремежът към победа завладява всички - от командира до отделния боец и често предопределя изхода на боя.

         Високият боен дух е качество, което помага на бойците да устоят в най-трудни условия или да проявяват изключителна смелост в моменти на голяма умора и опасност. Той се основава на доверието, дисциплината, професионалното умение, физическата закаленост и чувството за собствено достойнство. Тези качества се формират чрез творческо обучение в условия, максимално близки до бойните чрез интелигентно и правилно ръководство. Бойният дух се крепи на другарството и чувството за колективна вярност, които командирът трябва да развива в подчинените му подразделения.

 

         в) Инициативата, проявена при изпълнението на поставената задача и изразена в решителни действия е основно изискване за постигане на успех в боя.

 

         г) Гъвкавост на мисълта - задължителна за командирите от всички степени. Те трябва да са способни бързо да вземат решение. Ако им липсват тези качества, отстъпват инициативата на противника бързо и губят боя (сражението).

 

         д) Издръжливост - войските трябва психически и физически да бъдат готови да водят бойни действия, да проявяват воля за изпълнение на поставените задачи, дори когато срещу тях стои превъзхождащ ги по численост противник, когато са откъснати от основните сили и когато са понесли значителни загуби.

 

         2. Определяне и постигане на целта - при всички видове бойни действия е необходимо ясно и точно да се определи тяхната цел. Определянето на целта е едно от най-важните задължения на командира и изисква ясна и логична мисъл. Целта може да бъде конкретна или изразена най-общо, но трябва да е ясна и недвусмислена. Тя трябва да бъде осъществима със силите и средствата, с които разполага командирът. Веднъж определена, целта трябва да се отстоява до край. Целта се съобщава на подчинените командири, за да бъде включена в техните планове, като се спазват всички задължителни мерки за сигурност.

 

         3. Свобода на действие - командирът е длъжен смело и енергично да използва всяка възможност или благоприятна обстановка на бойното поле. Той се нуждае от свобода да действа самостоятелно в рамките на поставената му задача и в съответствие със замисъла на висшестоящия командир. Свободата на действие придобива все по-голямо значение, тъй като в хода на бойните действия, възможностите на средствата за свръзка, често ще бъдат ограничени по различни причини и най-вече от действията на противника, а в някои случаи свръзката ще бъде изцяло срината.

 

     4. Настъпателност и  инициативност - при всички видове бойни действия, дори когато първоначално противникът има инициатива (свобода на действие) командирите от всички степени са длъжни да търсят всяка възможност за овладяване или удържане на инициативата и за нанасяне поражение на противника. Успехът на бойните действия зависи пряко от решителността на действията на войските - индивидуална и колективна, да влязат в съприкосновение с противника и да сломят волята му за съпротива. Често пъти възможности за постигане на победа ще възникват като се използва благоприятната обстановка, създадена от подчинените командири.

 

     5. Съсредоточаване на усилията. Военният успех е резултат от съсредоточаването на превъзхождаща бойна мощ в решаващия момент и място. Често пъти това може да се постигне чрез намаляване бойната мощ на други направления.

 

         6. Икономия на сили и средства. При определяне на задачите на подразделенията командирът трябва да изхожда от техните възможности. Тъй като не е възможно да постигне превъзходство по целия фронт, той съсредоточава силите на определено направление, като поема риска значително да ги отслаби на друго.

 

         7. Маньовър (подвижност) - способността на войските да се придвижват при всякакви условия и обстановка. С него (нея) може да се компенсира липсата на числено превъзходство. Това е необходимо при съсредоточаване на усилията и бързото развръщане за влизане в бой. Върху подвижността оказват влияние местността, поразяващото действие на противниковите оръжия, метеорологичните условия и обстоятелството дали противникът има превъзходство във въздуха. Войсковите формирования имат различна степен на маневреност (подвижност).

 

         8. Внезапност - ефективен фактор при използване на войските. Тя насърчава инициативата, понижава бойния дух на противника, спомага за намаляване на загубите и дава предимства. Внезапността може да бъде постигната в стратегически и тактически мащаб, а също и чрез използването на нова бойна техника и способи за водене на боя. Елементи на внезапността са: скритостта, маскировката, въвеждане в заблуждение, смелостта и бързината, изненадата и устойчивостта на управлението.

 

         9. Разузнаване - всеки командир се нуждае от сведения и разузнавателни данни за местността, времето и противника, за да определи възможностите и замисъла на противника и на тази основа да формулира своето решение.

 

         10. Простотата, скоротечния характер и сложността на съвременните бойни действия могат да доведат до объркване. Това се избягва чрез разработване на възможно най-опростени и точни планове за действие.

 

        11. Осигуряване на войските. Воденето на бойни действия продължително време при трудни условия на местността и в лошо време води до бързо намаляване боеспособността на войските. В такива случаи трябва да се използва всяка възможност за нейното възстановяване и осигуряване на войските с всичко необходимо в техническо и тилово отношение. Смяната на подразделенията с намалена боеспособност и попълването им с личен състав, въоръжение и бойна техника е важна мярка за възстановяване на бойната им ефективност, автономност и надеждност на управлението.

 

         12. Гъвкавост - Всички планове за бойните действия трябва да осигуряват възможности за действие при непредвидени обстоятелства и постигане на максимално предимство при всяко изменение на обстановката. Гъвкавостта изисква добра бойна подготовка, организация, свръзка, умела щабна работа, налични резерви, висока подвижност.

 

         13. Взаимодействие - постига се при наличието на добра воля и желание за съвместна работа на всички нива. Основава се на колективния дух и подготовката й изисква съгласуването на всички дейности и усилия за изпълнението на поставената задача.

 

         14. Управление - неотменим елемент на бойните действия и често пъти решаващ фактор за постигане на успех. Всеки командир трябва добре да разбира и познава управленческите фактори, които могат да окажат влияние върху неговата дейност, особено при различни екстремални условия.

 

         15. Охрана и отбрана - командирът да вземе всички мерки за охрана и отбрана на своите войски, за да изпълни поставената задача. Това се постига чрез провеждането на широк кръг от мероприятия, като: активно търсене и внимателно събиране на разузнавателни сведения за разположението, възможностите и замисъла на противника; лишаване на противника от възможността да събира данни за собствените ни войски; всички аспекти от мероприятията по охраната и отбраната.





{START_COUNTER}