Срещен бой

 Срещен бой
 

В тази част са разгледани схващанията за водене на срещен бой. Те се различават от възгледите за сближаване по това, че срещният бой може да възникне внезапно, а при сближаването установяването на контакт с противника е предварително планирана дейност.

 

І. Общи положения (съображения за използване).

 

Срещният бой възниква, когато войските извършват марш, не са напълно развърнати и нямат достатъчно сведения за противника. Дори при основните видове бойни действия, когато главните сили се отбраняват, настъпват или водят задържащи бойни действия, отделни подразделения и части могат да попаднат в обстановка, която е характерна за срещен бой. Сили в състав на бригада, или по-големи, като цяло рядко могат да водят срещен бой.

 

Целта на срещния бой е да се разгроми настъпващият противник в кратки срокове, да се завоюва инициативата и да се създадат благоприятни условия за по-нататъшни бойни действия. Той се характеризира с ограничено време за организирането му, бързо сближаване на страните и влизане в бой от движение; напрегната борба за спечелване на време, завоюване и удържане на инициативата; резки и чести изменения в обстановката; развръщане на действията на широк фронт и тяхната скоротечност; наличие на открити флангове и междини, които допускат свобода на маньовъра.

 

Обстановката, при която може да възникне срещният бой може да наложи командирът да уточни и често да допълни замисъла си за действие. Основен принцип на срещния бой е овладяването и удържането на инициативата. В зависимост от конкретната обстановка след започване на срещния бой командирът решава как ще продължи воденето на бойните действия и кои от основните видове бойни действия (настъпление, отбрана, задържащи действия) ще използва.

 

Успехът при воденето на срещния бой зависи главно от бързината на действията на командира и войските и се постига чрез активно разузнаване; своевременно вземане на решение и свеждане бойните задачи до подчинените; бързо осъществяване на маньовър за овладяване на удобен рубеж; изпреварване на противника в откриването на огън, в развръщането и в нанасянето на удари във фланг и тил; завоюване на огнево превъзходство, на инициативата и удържането им в хода на боя; всестранно осигуряване на боя; твърдо и непрекъснато управление и поддържане на взаимодействие между силите и средствата в боя.

 

Най-характерното за срещния бой е липсата на достатъчно сведения за противника и на достатъчно време за оценка на обстановката. Изходът на срещния бой зависи от умението на командира да използва бързо всички налични сили и от смелите и решителни действия на подчинените командири.

 

ІІ. Батальонът в срещен бой.

 

1. Случаи на водене

 

Батальонът може да води срещен бой самостоятелно, като преден отряд (авангард) или в състава на главните сили на бригадата.

 

До рубежа, който трябва да овладее, предният отряд води срещен бой само когато е невъзможно или нецелесъобразно да обходи противника.

 

Авангардът при всички случаи унищожава походното охранение на противника, устремява се към главните му сили, с огън и с дръзки и решителни действия му нанася поражения или се развръща на удобен (достигнат) рубеж, с огъня на всички средства и с активни действия сковава противника на широк фронт и осигурява благоприятни условия за развръщане и организирано влизане в бой на главните сили.

 

След това предният отряд (авангардът) действа обикновено в състава на първия ешелон на бригадата.

 

За срещния бой на батальона се поставя близка задача и се указва направление за по-нататъшно настъпление.

 

Близката задача на батальона, който действа като преден отряд, се заключава в овладяване и удържане на указания рубеж, нанасяне с огъня на всички средства поражение на челните подразделения на противника и осигуряване на изнасянето и развръщането на главните сили на бригадата.

 

Близката задача на батальона, който действа като авангард, се заключава в унищожаване на охранителните подразделения на противника, сковаване на основните му сили чрез активни действия и осигуряване на развръщането и влизането в бой на главните сили на бригадата.

 

Близката задача на батальона, който действа в състава на главните сили на бригадата, се заключава в разгромяване на своето направление на основните сили на батальона от първия ешелон на противника, унищожаване или овладяване на рубеж, който осигурява удобни условия за унищожаване на подхождащите резерви и за развитие на настъплението.

 

Бойният ред на батальона в срещен бой трябва да осигури нанасянето на силен първоначален удар по противника и се построява обикновено в един ешелон и резерв.

 

2. Организация и планиране на срещния бой.

 

Очевидно е, че не е възможно действията на войските в срещен бой да се планират детайлно и те ще трябва да действат в най-различни условия.

 

Въпреки, че командирите не могат да приемат някакъв окончателен вариант за действие, те трябва подробно да изучат местността по карта и да обърнат особено внимание на организацията на разузнаването.

 

Командирът на предния отряд (авангарда) организира боя обикновено със завързването на бой от челната походна застава. Той бързо оценява обстановката, уточнява решението и задачите, изнася се към челната походна застава. Въз основа на резултатите от боя, личните наблюдения и данните от разузнаването уточнява на местността решението си и свежда до подразделенията задачите, дава указания по взаимодействието и по основните въпроси на всестранното осигуряване, взема мерки за недопускане обхождане на собствените флангове от противника.

 

При оценка на обстановката командирът на батальона най-напред определя силите и състава на изнасящия се противника, вероятния рубеж и времето за среща с него, направлението на действията му, условията за маньовър, удобните рубежи за развръщане, рубежа за преминаване в атака, маршрутите и времето за излизане на тях, направлението за настъпление на батальона и ротите.

 

В замисъла за срещния бой командирът на батальона обикновено определя направлението на удара; вида на маньовъра; последователността за унищожаване на подхождащия противник; реда за огневото поразяване на противника по време на изнасянето и при развръщането му за бой; бойният ред на батальона и използването на щатните и придадените сили и средства.

 

При поставяне на задачите на подразделенията командирът на батальона указва:

 

    - на челната походна застава – състава, маршрута за движение, кой рубеж и докога да овладее и да удържи за осигуряване развръщането на главните сили, както и реда за действия със започване на атаката им;

 

    - на артилерийските подразделения - задачите за поддържане на боя на челната походна застава и на главните сили, районите на огневите позиции и времето за готовност за откриване на огън, сигналите, реда за преместване в хода за боя;

 

    - на механизираните (танковите) роти – бойната задача, рубежа за преминаване в атака, времето и направлението за атака, реда за взаимодействие и маршрута за излизане на рубежа за преминаване в атака:

 

    - на резерва – състава, направлението и реда за изнасяне в хода на боя;

 

    - на зенитното подразделение – реда за прикриване на подразделенията при изнасянето, развръщането му в хода на боя, мястото му в бойния ред и реда за преместване;

 

    - на противотанковия резерв – задачите за прикриване на фланговете или на танкоопасните направления, огневите позиции (рубежите за развръщане), времето за заемането им, реда за откриване и прекратяване на огъня, както и реда за изместване в хода на боя;

 

3. Водене на срещния бой.

 

Командирът, чиито сили влязат в съприкосновение с противника, трябва незабавно да реши как да води срещния бой. При това той трябва да изхожда от основната задача, която му е поставена. Ако е принуден да се отклони от нея, той трябва да предприеме действия, които като цяло остават в рамките на замисъла на висшестоящия командир. От друга страна той не трябва да избягва отговорността да действа самостоятелно и ако е необходимо, дори да се отклони от изпълнението на основната задача. Независимо какво решение ще вземе, той трябва да информира незабавно вишестоящия командир.

 

Решението на командира за воденето на срещен бой трябва да се основава на неговата лична оценка на обстановката на бойното поле. Същевременно не трябва да губи ценно време за събирането на подробни сведения. Трябва да се разбере, че се надпреварва с противниковия командир по отношение на времето и пространството.

 

Срещният бой започва обикновено с боя на челната походна застава, която от заемания рубеж осигурява маньовъра и развръщането на главните сили на батальона, а с преминаването им в атака настъпва в указаното й направление обикновено в първия ешелон на батальона.

 

Предният отряд (авангардът) под прикритието на челната походна застава и огъня на артилерията, като използва скритите подстъпи, а понякога и маскировката с димове и аерозоли, бързо излиза на направлението на удара, развръща се от движение в боен ред и със стремителна атака по фланга или в тила завършва унищожаването на походното охранение на противника. Унищожил походното охранение на противника, предният отряд, стремително овладява указания му рубеж и го удържа до подхода на главните сили на бригадата, а авангардът смело се сближава с главните сили на противника и с огън и решителни действия ги сковава и осигурява развръщането и влизането в бой на главните сили на бригадата.

 

Механизираният батальон атакува противника обикновено на бойни машини на пехотата без спешаване на личния състав.

 

Мощта на огневата поддръжка на войските, участващи в срещния бой зависи от организацията на марша. От особено значение е огневите средства да се използват за оказване на поддръжка на подразделенията, които се движат в челото на колоната.

 

Артилерийските подразделения от движение заемат огневи позиции, откриват по подхождащите колони на противника, подавят артилерията и противотанковите му средства и поддържат боя на челната походна застава, както и изнасянето, развръщането и боя на главните сили на батальона.

 

Противотанковите средства се изнасят на застрашеното направление за прикриване развръщането на главните сили на батальона.

 

Зенитните средства се намират в бойните редове и се преместват след атакуващите подразделения в постоянна готовност за водене на огън по въздушните цели в движение или с кратки спирания.

 

Загражденията и препятствията подразделенията на батальона обхождат или преодоляват от движение.

 

Ако на направлението за действие на батальона се стоварва тактически въздушен десант (десантно-щурмови подразделения), командирът на батальона взема мерки, за да се съедини най-бързо с него и със съвместни действия да изпълни поставената задача.

 

Когато противникът с превъзхождащи сили изпревари предния отряд в излизането на указания му рубеж, а авангардът – в развръщането и започне настъпление, батальонът с огъня на всички средства и с активни действия на достигнатия рубеж го сковава на широк фронт, нанася му поражение и осигурява най-изгодни условия за развръщане на главните сили на бригадата. В този случай мотопехотните подразделения се спешават. Танковете и бойните машини на пехотата заемат огневи позиции зад укритията и поразяват противника с огън.

 

Когато батальонът се намира в състава на главните сили на бригадата, командирът взема решение за срещния бой по карта обикновено в движение. Поставянето на задачите на подразделенията, организирането на взаимодействието, управлението и всестранното осигуряване на боя обикновено той извършва по радиото. Ако има възможност, уточнява тези въпроси на местността.

 

Батальонът скрито, с максимално допустима скорост излиза на своето направление, развръща се в боен ред, стремително атакува противника във фланг и развива настъплението в дълбочина.

 

Ако противникът е понесъл чувствителни загуби от нанесени му огневи удари, батальонът завършва унищожаването му с фронтална атака.

 

При опит на противника да премине към отбрана на удобен рубеж батальонът с огън и решителна атака от движение разчленява бойния му ред, унищожава го, овладява рубежа и продължава да изпълнява поставената задача.

 

При оттегляне на противника батальонът незабавно преминава към преследване, унищожава прикриващите му подразделения, стремително се доближава до главните му сили и във взаимодействие с подразделенията, които го преследват по успоредни маршрути, го унищожава.

 

Батальонът, който действа на фланга, трябва стремително по най-късите пътища  да излезе на направлението за оттегляне на противника и решително да го атакува.

 

Подразделенията за техническо осигуряване и тилът на батальона със започването на срещния бой се развръщат зад бойния му ред, по възможност в труднодостъпен за танковете район в готовност за осигуряване на подразделенията на батальона с боеприпаси, ГСМ и за оказване на техническа и медицинска помощ.

 

Медицинският пункт на батальона и пунктовете за техническо наблюдение се развръщат след въвеждане в бой на главните сили на батальона и се преместват след атакуващите подразделения на батальона в готовност за незабавно оказване на медицинска помощ на ранените и за определяне местата на заседналата и излязлата от строя техника.





{START_COUNTER}