Обикновено се извършва с марш на собствен ход в колони, по пътища от пътната мрежа или по колонни пътища.                                           

    1. Придвижването на батальона се заключава в неговото организирано преместване от един район в друг. или на определен рубеж. Батальонът се придвижва чрез марш на собствен ход или се превозва с железопътен, морски (речен), въздушен транспорт.

     Батальонът трябва да бъде винаги готов за придвижване, независимо от бремето, метеороло­гичните условия, местността и действията на противника.

     Независимо от способа и условията за придвижване батальонът тря5ва своевременно да пристигне в заповядания район или на указания рубеж със за­пазена боеспособност и с пълна готовност за изпъл­нение на бойна задача.

    Успешното придвижбане на батальона се постига чрез умела организация, подготобка на въоръжението, техниката, личният състав и всестранно осигуряване,

       2. Марш

    Маршът е организирано придвижване на под­разделенията в колона по обикновени и колонни пъ­тища с цел да се излезе в определен район или на указан рубеж. Той е основен способ за придвижване на батальона. Маршът може да се извърши както без, така и с предвиждане за влизане в бои с противника, а по отношение на направлението на движение - (към фронта, успоредно на фронта или от фронта към тила), във всички случаи той се извършва скрито от противника, със спазване на всички мерки на маскировката.

    Батальонът извършва марш в една колона, на щатната техника, в пеши строй в състава на главните сили на бригадата или самос­тоятелно. Дистанциите между подразделенията и машините в колоната на батальона може да бъдат 25-50 метра. При движение  условия на ограничена видимост, лоши теренни, метеорологични условия и повишена скорост дистанциите се увеличават и могат да стигнат до 100-150 метра.

    Средната скорост на движение, без вземане под внимание на времето за почините, може да бъ­де за смесени и танкови колони - 25-30 км/ч„ за автомобилни колони - 30-40 км/ч, и повече; в пеши строй - 4-5 км/ч., със ски - 5-7 км/ч.

    В планинско-гориста местност и в други небла­гоприятни условия, средната скорост на движение може да бъде и до 20 км/ч.

    Във всички случаи маршът трябва да се извършва с възмогната максимална за дадените условия скорост.

    При извършването на марш за съхранение си­лите на личния състав, за запазване на боеспособност­та, за проверка на състоянието на въоръжението, бойната и другата техника, за техническото им обслужване, за хранене и почивка на личния състав се определят малки и големи, дневни и нощни почивки.

    Почивки с продължителност до 1 час се оп­ределят през 3-4 часа движение и една почивка с продължителност до 2 часа във втората половина на денонощния преход.

    Денуването (нощуването) се дава в врая на всеки денонощен преход.

    Батальонът при марш може да бъде преден отряд, авангард или в колоната на главните сили на бригадата.

    Походният ред на батальона, назначен за преден отряд или авангард, се построява с оглед на бързото развръщане на подразделенията и влизане­то им в бой. Той се състои от разузнаване, ох­ранение и колена на главните сили.

    Разузнавателният орган (разузнавателната гру­па) се движи пред челната походна застава на раз­стояние 5-10 Км и води разузнаване за противника, местността и наличието на препятствия и заграж­дения по маршрута за изнасяне.

    За охрана на колоната при марш батальо­нът, назначен за преден отряд или авангард, изпраща в направлението на движение на разстояние 5-10 км челна походна застава в състав взвод или рота със средства за усилване; на фланговете и в тила при необходимост - дозорни отделения (танкове). Челната походна застава в състав до рота изпраща челен дозор в състав взвода на разстояние 3-5 км, а челната походна застава в състав взвод и челния дозор изпращат дозорно отделение (танк) на раз­стояние, осигуряващо наблюдението и поддържането му с огън.

    При опасност от нападение откъм един от фланговете батальонът изпраща странична (подвижна или неподвижна) походна застава в със­тав взвод (в отделни случаи в зависимост от обстановката - рота). Подвижната странична по­ходна застава се движи по успоредни маршрути, съ­образявайки се с придвижването на главните сили на батальона. Неподвижната - разполага се на важни кръстопътища, комуникационни възли, превали и други, като охранява застрашения фланг на батальона.

    При опасност от нападение от земен противник в зависимост от характера на местността по маршрута за движение на батальоните, извършващи марш в състава на главните сили на бригадата, за непосредствено охранение се изпра­щат челни дозори, а последният батальон изпраща и тилен дозор или дозорни отделения (танкове) на разстояние, което осигурява наблюдението и под­държането им с огън и същевременно изключва възможността за внезапно нападение от земен противник върху охраняваната колона.

    Походното охранение на батальона е длъжно да осигури безпрепятствено движение на главните сили, да изключи опасността от внезапно нападение от противника, да осигури изгодни условия за влизане в бой и да не допусне проникване на зем­ното разузнаване на противника Към главните сили. на охраняващите подразделения при марш могат да се възлагат и разузнавателни задачи.

     Колоната на главните сили на батальо­на в зависимост от обстановката може да има раз­лично построение - пред тях може да се движи пътна група в състав един-два танка с булдозерно танково устройство, сапьорно отделение и механи­зирано отделение,

    Танковото подразделение, придадено на механизиран батальон , обикновено се движи в челото на колоната , а мотопехотното подрозделение , придадено на танковия батальон , се разпределя между танковите роти и се движи в техните походни редове след танковете или се назначава в походно охранение ; артилерийското подразделение се движи заедно с бойните подразделения от първи ешелон на батальона.

    Противотанковият   взвод   на   ба­тальона се движи след челната походна застава и след челната рота на главните сили на батальона в готовност за отразяване на танкови атаки на противника. Основната част от зенитното подраз­деление във всички случаи се движи по-близо до че­лото на колоната на главните сили, най-често след челната рота, а един от взводовете (отделенията) се движи в състава на челната походна застава. Всички зенитни средства са в постоянна готовност за незабавно отразяване въздушния противник от движение или с кратки спирания.

    Отделението за радиационно и хими­ческо разузнаване се изнася в челото на колоната и води радиационно и химическо разузнаване с готовност за оповестяване на батальона при откриване на заразяване. При извършване на марш по неосигурен от старшата инстанция маршрут, без опасност от стълкновение с противника, отделени­ето се изнася пред разузнавателната група на ба­тальона на видимо разстояние, а при наличие на опасност - в състава на разузнавателната група или на челния дозор. При среща на заразени участъци отделението за радиационно и химическо разузнава­не определя вида и степента на заразяване, обозна­чава ги и докладва на командира (началника на щаба).

    След бойните подразделения в колоната на батальона се движат подразделенията за техни­ческо и тилово осигуряване. Медицинският пункт на батальона се движи обикновено в челото на тези подразделения, а когато се предвижда влизане в бой - след подразделенията, предназначени за действия в първия ешелон.

    Походният ред на батальона, които извършва марша в състава на главните сили на бригадата, се построява: при предвиждане за влизане в бои - съобразно с поставената задача, замисъла на пред­стоящия бой и обстановката; без опасност от стълкновение с противника - с оглед на удобство при движението.

    За своевременно започване на марша и за регулиране скоростта на движение на батальона, назначен за преден отряд, се указват изходният пункт и времето за преминаването му, а на батальо­на, които действа като авангард или извършва марш в състава на (солената на главните сили на брига­дата - освен това и пунктове за регулиране и вре­мето за преминаването им, местата и времето за почивки и за денуване (нощуване).

    След като получи задачата за марша, ко­мандирът на батальона при уясняване на обстанов­ката освен обикновените въпроси изучава по карта маршрута за движение, неговата дължина и прохо­димост, условията за извършване на марша; рубежите и времето за вероятната среща с противника или за какви действия да бъде готов батальонът; местата и времето за почивките, местата, време­то и реда за дозареждане на техниката, за хранене на личния състав и попълване на запасите от ма­териални средства, изразходвани по време на марша; оценява маршовите възможности на подчинените и придадените подразделения: определя допустимите скорости за движение по участъци от маршрута и изчислява бремето за движението по всеки от тях; оценява характера на местността в района за денуване (нощуване, съсредоточаване), определя обема на инженерното оборудване, прави други необходими разчети, а също определя реда за наблюдение и поддържане на свръзката в хода на марша.

    В замисъла за марша командирът на батальо­на определя построението на походния ред; съскава, задачите и отдалечението на походното охранение; скоростта за движение по участъци от маршрута и дистанциите между машините; реда за отразяване на ударите на самолетите и вертолетите на противника, а при предвижвани на близане в бой с противника — реда за действия на челната походна застава на дозорните отделения (танкове) и главните сили, построението на бойния ред и вида на маньо­въра.

    В бойната запобед за марша командирът на батальона указва във:

     -  първа точка - сведения за противника;

     -  втора точка - задачата на батальона; мар­шрута за движение или направлението за действията на батальона, назначен за преден отряд; мястото в походния ред на бригадата; района за съсредоточаване (нощуване, денуване) или рубежа за достигане; време­то за пристигане (излизане) в определения район или на указания рубеж и за какви деиствия да бъде готов батальонът, изходния пункт, пунктовете за регули­ране и времето за тяхното преминаване; местата и времето за почивните;

     - трета точка - задачите на съседите;

     - четвърта точка - замисъла за марша;

     - пета точка - след думата „заповядвам" - задачите на подразделенията:

             - на челната походна застава и дозорните от­деления (танкове) - сьстава, бойната задача, вре­мето за преминаване на изходния пункт и на пунктовете за регулиране и реда за докладване на обстановката;

             - на пътната група - състава, задачите и реда за действие;

             - на механизираната (танковите) роти -средствата за усилване, задачата, мястото в похот­ната колона, реда за откриване и водене на огъня по въздушните цели, а при извършване на марш с предвиждане влизане в бой с противника - и реда за действия;

             - на артилерийските подразделения - задачи­те за марша и при влизане в бой с противника, мяс­тото в походната колона и в бойния ред;

             - на зенитното подразделение - задачите за прикриване на подразделенията по време на марша, при почивките, в местата за денуване (нощуване) и в района за съсредоточаване, мястото в поход­ната колона, дежурните подразделения и техните огневи позиции, времето и степента на готовност;

             - на другите подразделения на батальона и под­разделенията за усилване - мястото в походната колона и задачите, за изпълнението на ккоито трябва да бъдат готови,

        - шеста точка - разхода на бойни припаси за изпълнение на задачата.

        - седма точка - времето за готовност за марша.

        - осма точка - реда за наблюдение и свръзка през време на марша, местата на пунктовете за наблюдение в колоната и заместник.

    В указанията за всестранното осигуряване освен обикновените въпроси (сомандирът на батальона определя реда за преодоляване на заграж­денията и разрушенията по маршрута; обема и реда за инженерното оборудване на района за денуване (нощуване, съсредоточаване) или рубежа за дости­гане (заемане); мероприятията по защита от ядре­ни. химически, биологични и високоточни оръжия; — реда за използване на приборите за нощно виждане (осветяване); реда за маскировка; мерките за безо­пасност и за поддържане на дисциплината на марша.

     При подготовката за марш се попълват за­пасите от бойни припаси, ГСМ и други материални средства до установените норми, провежда се техническо обслужване на въоръжението, бойната и дру­гата техника, евакуират се ранените и болните. Из­лишното имущество и неизправното въоръжение и техника, които не могат да бъдат ремонтирани преди започването на марша, се сдават в указани от командира на бригадата райони (складове, бази, сборни пунктове, болници).

    Командирът на батальона организира проверка на готовността на подразделенията за марш и кон­тролира излизането на разузнавателните и охрани­телните подразделения.

    Построяването на колоната на главните сили на батальона със средствата за усилване се осъществява в района за разполагане.

    Разузнавателната група на батальона преминава изходния пункт В установеното Време и започва разузнаването за противника и местността. Разузнава разрушените участъци от маршрута, препятст­вията, взривните и други заграждения, обозначава ра­зузнатите участъци с направленията за тях­ното обхождане, ако обхождането е невъзможно, разузнавателната група изчаква челната походна застава за съвместно устройване на проход.

    Челната походна застава преминава в оп­ределеното време изходния пункт, движещи се по маршрута на батальона с установената от командира на батальона скорост. Командирът на ротата (Взвода) се дбижи в челото на колоната и сверява по карта маршрута за движение.

    Челната походна застава преминава теснините, тунелите и мостовете, без да спира. Обхожда раз­рушените мостове и пътни участъци завалите по маршрута за движение и минираните участъци, като обозначава с указатели разрушените (минирани­те) места и направленията за обхождането им.

    Ако обхождането е невъзможно или за устройването на проход вразрушенията (завалите) е нужно по-малко време, отколкото за обхождане, челната походна застава устройва проход.

    За загражденията, заразените участъци, разруше­нията и направленията за тяхното обхождане, както и за срещата с противника командирът на чел­ната походна застава докладва на командира на ба­тальона.

    Челото на колоната на главните сили на батальона преминава изходния пункт в установеното бреме и със заповяданата скорост.

    Пътната група осигурява безпрепятственото движение по маршрута и устройва проходи в заграж­денията (завалите).

          Командирът на батальона обикновено се движи в челото на колоната на главните сили. Сверява по карта маршрута за движение, следи за действията на походното охранение и строгото спазване установения ред на марша.

Подразделенията се движат от дясната страна на пътя, като спазват установените ско­рости за движение, дистанциите между машините и марките за безопасност. Колоната на батальона преминава през теснините, тунелите и мостовете, без да спира, с възмогната максимална скорост. При преминаване по мостове, железопътни прелези, през тунели и опасни участъци от маршрута се взе­мат мерки за осигуряване безопасността на движение и за изключване на задръствания и насищане на тунелите с вредни газове. Бойните машини (танковете) се движат по маршрута с включени дат­чици за лазерно облъчване и прибора за радиационно и химическо разузнаване.

    Нощем машините се движат, като използват прибори за нощно виждане и светломаскировъчни устройства, а при движение през участъци от местността, наблюдавани от противника, и в светла нощ - с напълно изключени светлини (изключени прибори за нощно виждане).

    При движение в гора или град отдале­чеността па походното охранение и дистанциите между машините в колоната се скъсяват. На кръстовищата, където е затруднено ориентирането, се поставят добре видими указатели или се организира регулиране на движението.

     Управлението на батальона през време на марша се осъществява с установени сигнали.

     Радиосредствата работят само на приемане.

     Ударите на въздушния противник през вре­ме на марша се отразяват с щатното зенитно под­разделение и със стрелковото (картечното) въоръ­жение на определените за тази цел механизирани (танкови) подразделения. За разузнаване на въздушен противник при марш на всяха машина се назначават наблюдатели.

    По сигнала за въздушна опасност зенитното под­разделение и тези, определени за водене на огън по въздушни цели, се подготвят за водене на огъня и след откриване на противи и какви въздушни цели во­дят огън от движение или с кратки спирания.

    Люковете на бойните машини на пехотата и танковете (освен люковете, от които ще се води огън) се затварят. Увеличават се дистанциите между машините и скоростта на движение.

    По време на марша при преминаване на мостове и теснини в зависимост от конкретната обстановка се изпраща предварително взвод (отделение) от състава на зенитното подразделение, които се развръща и подготвя за стрелба по въздушни цели и след преминаване на батальона се включва в коло­ната му, като заема определеното отпреди място.

    По сигнал за оповестяване за радиоактивно, химическо и биологично заразяване батальонът продължава движението. Преди преодоляване на за­разените зони се затварят люковете, вратите, бой­ниците и жалузите на бойните машини на пехотата и танковете и се включва системата за ядрена, хи­мическа и биологична защита. При движение в пеши строи и на открити машини личният състав пос­тавя индивидуалните средства за противохимическа защита.

    Зоните с висока степен на радиация и районите с разрушения, пожари и наводнения по маршрутите за движение обикновено се обхождат от батальона, а при невъзможност заразените зони се преодоляват с максимална скорост, Като се използват системите за ядрена, химическа и биологич­на защита на машините и средствата за индиви­дуална защита.

    След излизането от радиоактивно заразените зони се извършва частична специална обработва. При използване на отровни вещества от противника частичната специална обработка се извършва незабавно. Пълна специална обработ­ва се извършва обикновено в района за денуване (но­щуване) или след пристигането в определения район.

    При нанасяне на ядрени и химически удари по колоната от противника командирът на батальона взема марки за възстановяване боеспособ­ността на подразделенията, за ликвидиране на пос­ледствията от ударите и за продължаване на движението.

    В случай че противникьт използва запа­лително оръжие, както и при преодоляване на ра­йон с пожари, люковете, бойниците и жалузите на танковете и бойните машини на пехотата се зат­варят. Командирът на батальона извежда бързо колоната от района на пожара напред или към страната, от която духа вятърът, спира я, ор­ганизира гасеното на огъня по въоръжението, бой­ната и другата техника, спасяването на личния състав и оказването на първа медицинска помощ на пострадалите, след което батальонът продължава движението.

    При почивки построението на колоната на батальона не се нарушава, машините спират на дес­ния банкет на пътя не по-близо от 10 м една от друга или на установена от командира дистанция.

    Личният състав излиза от машините само по ко­манда на своите командири и се разполага за почивка в дясно от пътя, в машините остават наблюдате­лите, дежурните картечари и радио-телефонистите (радистите) на командирските машини.

    По време на малките почивки зенитни­те средства на батальона се привеждат в бойно положение, като остават в състава на колоните. Личният състав се разполага близо до установките и машините в готовност за откриване на огън. На част от средствата но не по-малко от 25 % ) се оставят съкратени бойни разчети.

    При големите почивки и в района за денуване (нощуване ) зенитното подразделение се раз­връща на огнева (стартова) позиция на определено­то му място и се подготвя за стрелба по въздушни цели екипажите на бойни машини (разчети­те, водачите) извършват контролен преглед на въ­оръжението, бойната и другата техникк и съвмес­тно с назначения в тяхна помощ личен състав из­вършват техническо обслужване.

    При спиране на батальона за почивка ра­зузнавателната група организира наблюдение за противника в близост до маршрута за изнасяне, а чел­ната походна застава заема изгоден рубеж, органи­зира наблюдението и остава в готовност за отразяване на внезапно нападение на противника и осигуряване развръщането на главните сили, с излизането на батальона в района за почивка челната походна застава, след като заеме достиг­натия рубеА, изпълнява задачата на стражево охранение в постоянна готовност за отразяване на противниково нападение. В района за почивка чел­ната походна застава може да се замени със стражево охранение.

    Назначената неподвижна странична застава за прикриване на фланга на войските, извършващи марш, излиза на заповядания рубеж, с целия състав или с част от силите се развръща в боен ред, ор­ганизира отбраната и остава на рубежа до указаното време, а след това действа съгласно указанията на командира, който я е изпратил.

    Тилната походна застава се движи след ох­раняваната Колона, а страничната походна заста­ва — на една линия с челото на охраняваната колона. Тяхното отдалечение от колоната може да бъ­де до 5 км. Тилната (страничната) походна застава унищожава малки противникови групи, оказали се В тила ( на фланга ) на Колоната, и продължава да изпълнява задачата. При опасност от нападение от превъзхождащи я сили тя заема изгоден рубеж и не допуска удар по охраняваната колона откъм тила.

    При промяна на задачата и направлението за движение командирът на батальона, движейки се в предния отряд или авангарда, спира разузнавателно-охранителните подразделения и им указва реда за по-нататъшните действия В съществуващият похо­ден ред или след необходимото престрояване коло­ната на батальона се изнася по най-краткия път на новото направление (маршрут) и изпълзява новата задача.

    Повредената през време на марша бойна и друга техника спира на десния банкет на пътя или се изнася встрани. екипажът (водачът) на машина­та определя причината за неизправността и взема мерки за нейното отстраняване.

    Подразделението за техническо оси­гуряване на колоната на батальона оказва помощ на екипажите (Водачите) за отстраняване на неиз­правностите, организира предаването на неизправ­ните (неподлежащи на ремонт със свои сили) и за­тъналите машини на евакуационните и ремонтните средства на бригадата и осигурява пристигането на изостаналите машини на батальона в определения район- За машините, изостанали по пътя, заместник-командирът на батальона по техническата част и командирите на подразделения докладват лично на командира на батальона.

    Изостаналите по пътя машини след отстраняване на неизправностите продължават движението, присъединяват се към минаващата ко­лона и заемат местата си в колоните на своите подразделения през време на почивките. Забранява се изпреварването на колоните в движение.

    При марша първа медицинска помощ се оказва под формата на самопомощ и взаимопо­мощ, непосредствено в машините, а при необходи­мост помощ може да се окаже и от батальонния медицински пункт.

    Ранените и болните, след като им бъде оказана необходимата медицинска помощ, се евакуират в най-близките медицински пунктове (учреждения), а когато е невъзможно да бъдат евакуирани, се движат със своите подразделения или с медицински пункт на батальона.

    През зимата преди марш командирът на батальона организира подготовката на въоръжението, бойната и другата техника за работа при низки температури и взема марки за предпазване на личния състав от измръзване и за осигуряване на машините с приспособления за повишаване на тяхната прохо­димост. Ако маршът се извършва в дълбок сняг, в походното охранение се включват машини, снабдени с прикачено оборудване.

    При чести и продължителни снеговалежи или силна виелица с разрешение на командира на бригадата движението може да бъде преустано­вено. При тези условия командирът на батальона трябва да забрани единичното придвижване на хора и машини, да организира кръгово охранение и да взе­ме мерки за отопляване на личния състав.

 В планината особено внимание се отделя на изправността на ходобата част и механизмите за управление на машините, изучават се труднопро­ходимите участъци на маршрута, определят се редът за тяхното преодоляване и се организира регулирането на движението в тези участъци. На всички машини трябва предварително да бъдат подготвени специални приспособления срещу самопроизболно потегляне при спиране на нагорнища и надолнища.

    Разузнавателната група и походното охранение се изпращат на по-малко разстояние, отколкото при обикновени условия; за охрана на ко­лоната на батальона откъм тила може да се наз­начи непосредствено охранение в състав до взвод.

    При движение в закрити участъци на маршрута, в местата с възможни срутвания на скали и земни маси, както и в участъци, в които може да се образуват (да се устроят от противника) заграждения, обикновено се изпраща непосредствено ох­ранение и се поставят наблюдатели, които след преминаването на колоната на батальона продължават движението пред и след нея, а на следващата почивка се присъединяват към своите подразделения.

    Скоростта на движение по нагорнищата, надолнищата и другите труднопроходими участъци може да се намалява, а дистанциите между маши­ните да се увеличават до степен, осигуряваща бе­зопасността на движението. Особено стръмни (труднопроходими) участъци машините (танковете) преодоляват поединично, като всяка последваща машина започва изкачването (преодоляването), след като движещата се преди нея вече е преминала.

    Обикновено подразделенията преодоляват прева­лите, клисурите, планинските проходи, проломите и тунелите, без да спират и по възможност с максимална скорост. В случаи на принудително спиране на отделни машини те се откарват на места,къ­дето няма да пречат на движението на колоните.

   При преодоляване на опасни участъци от пъти­щата, личният състав на подразделенията може да се

спеши.

    С разрешение на командира на бригадата за охлаждане на двигателите на машините командирът на батальона може да спре колоната на батальона Спира се на равни участъци от пътя, където няма; опасност от срутвания и от снежни лавини. Коло­ната не трябва да спира в корито на пресъхнала река, в опасно от порой суходолие, на много стръмни участъци от пътя, в тунели, над пропаст или под висок стръмен бряг.

   При движение в пеши строй скалистите участъци, сипеите и превалите се преодоляват обикновено по взводно или по отделения, като се спазва марките за безопасност. На стръмни нагорнища, на­долнища и други труднопроходими участъци от мар­шрута при необходимост може да се правят кратки спирания.

    Във всички други възмогни условия, независимо от географските, почвените, Климатичните и другите особености на местността и атмосферата, Командирът на батальона е длъжен да осигури съ­ответната щателна подготовка на въоръжението, техниката и личния състав съобразно с конкретната обстановка, да вземе допълнителни мерки за обозначаване на маршрута и осигуряване на видима връзка между машините и подразделенията.